На Разпети петък за всички, които Го търсят
Ирена Иванова, позната с псевдонима Рене Карабаш, гостува на Момичетата от града точно на Разпети петък в изискванията на пандемия и обществена изолираност. Днес припомняме този текст.
***
Писател, режисьор, актриса, Ирена има доста имена в другите си превъплащения. Ние я харесваме поради романа " Остайница ", въодушевен от традицията на така наречен клетвени девици (или " остайници " ) в Албания. Нямаме самообладание да прочетем новата й стихосбирка “Като мак в бетона ”, чието излизане следва. Или да проследим още веднъж ролята й във кино лентата „ Безбог “ - първата изява на Ирена в киното, която й донесе няколко награди за най-хубава актриса, в това число на фестивалите в Локарно и Сараево.
Страстната седмица е в своя край. Исус към този момент е предаден за 30 сребърника.
„ Боже Мой, Боже Мой, за какво си Ме изоставил? ”
Сега е моментът да потънем в някои по-сериозни размишления за Христовото събитие. За потребността от значимост на телата, материята, духът. Защо Тома Неверни изиска да бръкне в ребрата на Възкръсналия Исус? Защо имаме потребност телата ни да са до телата на родителите ни, с цел да отпразнуваме празника? Ами в случай че в този момент честваме същински, за първи път, като пълноправни родители на себе си? Исус възкръснал ли е въобще? Метафора ли е Възкресението или просто не познаваме природата на всички феномени?
Възкресението като развой стартира доста преди самото Възкресение и е значимо да се наблюдава този заветен път. Започва с решението на Исус Христос (Емануил - “с нас е Бог ”) да се върне в Йерусалим със своите възпитаници. По време на буйната седмица дейностите на Исус са едно ясно отражение на грешките и чудесата, които може да извърши една човешка душа.
Започват с Велики Понеделник.
В този ден Библията споделя за безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала откакто била прокълната от Господ: ’’Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10). Тоест на човек, който не ражда духовни плодове, душата му изсъхва. Не гледайте на притчата безусловно. Тук Исус за първи и единствен път си разрешава да прокълне нещо, в тази ситуация смокинята. Тази, както и останалите притчи са нагледни метафори за вътрешния свят на душата. Минавам доста незадълбочено през всяка една от тях, въпреки да заслужават доста по-широко обговаряне. И доста апелирам, дано не се разделяме на религиозни, вярващи и атеисти. Истината е една, тя просто приказва на разнообразни езици през религиите. Да търсим свободата във всички свещени книги. И бъдете сигурни, в случай че видите пандизите и безчинствата на една вяра, таман тях сте търсили…
Велики Вторник
- притчата за гениите и за десетте девици, които чакат своя младоженец. Препоръчвам да бъдат прочетени, тъй като мъдростта, която се крие в тях е скъпа.
Велика Сряда.
Иуда предава Христос:
" И влезе сатаната в Иуда, именуван Искариот, един от дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите по какъв начин да им Го съобщи " (Лука 22:3-4). В този миг, в откровеното си разкайване, една грешница излива върху главата на Спасителя многоценно миро. И в случай че се вгледаме повече в тази преживелица, ще забележим не прахосничеството, а помазването на тялото Му за заравяне. Ами Иуда? Кой е той? Един от дванадесетте апостола? Юпитер? Дионисиевата част от Христос, без която нямаше да има Възкресение, в случай че нямаше изменничество? Вие знаете кой е. Много пъти сте го виждали в огледалото.
Велики Четвъртък.
Исус се моли в Гетсиманската градина. Той взима със Себе Си трима свои другари. „ Рече им: душата Ми е прискръбна до гибел – останете и бдете с Мен ” (Мт. 26,38). Преди Христос се е отдалечавал от групата, с цел да бъде самичък с отца в молитва, в този момент обаче за първи път не желае да остане уединено с Бога. Търси поддръжка и протекция от своите другари. Закрила от какво, от кого? После, отдалеко до нас доближава Неговата молитва, Неговото прошение: „ Ава отче, за Тебе всичко е допустимо, отклони от Мене тази чаша ” (Мк. 14,36). Тоест, спести Ми това страдалчество. ”. Молбата на Христа обаче не е изпълнена от отца. Връзката „ Аз и отец ми едно сме ”, се разпада.
Коя е тази връзка? Някой докосвал ли се е до нея в молитва или медитация? Когато погледнем на открито, ние намираме един нравствен свят. Когато се потопим във вътрешността в нашите лични душевни преживявания, ние намираме един нравствен свят. Но и двата свята са едно и също! Оттук идва формулата “Вярвам в Бога вън от мен, имам вяра в Бога вътре в мен. Аз и отец ми едно сме. ”
Нужно е човек да се потопи в своя вътрешен свят, с цел да откри там вътрешния тайнствен Христос. При Възкресението тази връзка се разпада. Синът отстава самичък. Отделен от Родителя. Точно по този начин, както ние ще останем сами (но не съвсем) по празниците. Време е да станем родители на себе си. Гестиманската градина ни чака. Разпятието също. Възкресението безспорно.
Има още...
***
Писател, режисьор, актриса, Ирена има доста имена в другите си превъплащения. Ние я харесваме поради романа " Остайница ", въодушевен от традицията на така наречен клетвени девици (или " остайници " ) в Албания. Нямаме самообладание да прочетем новата й стихосбирка “Като мак в бетона ”, чието излизане следва. Или да проследим още веднъж ролята й във кино лентата „ Безбог “ - първата изява на Ирена в киното, която й донесе няколко награди за най-хубава актриса, в това число на фестивалите в Локарно и Сараево.
Страстната седмица е в своя край. Исус към този момент е предаден за 30 сребърника.
„ Боже Мой, Боже Мой, за какво си Ме изоставил? ”
Сега е моментът да потънем в някои по-сериозни размишления за Христовото събитие. За потребността от значимост на телата, материята, духът. Защо Тома Неверни изиска да бръкне в ребрата на Възкръсналия Исус? Защо имаме потребност телата ни да са до телата на родителите ни, с цел да отпразнуваме празника? Ами в случай че в този момент честваме същински, за първи път, като пълноправни родители на себе си? Исус възкръснал ли е въобще? Метафора ли е Възкресението или просто не познаваме природата на всички феномени?
Възкресението като развой стартира доста преди самото Възкресение и е значимо да се наблюдава този заветен път. Започва с решението на Исус Христос (Емануил - “с нас е Бог ”) да се върне в Йерусалим със своите възпитаници. По време на буйната седмица дейностите на Исус са едно ясно отражение на грешките и чудесата, които може да извърши една човешка душа.
Започват с Велики Понеделник.
В този ден Библията споделя за безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала откакто била прокълната от Господ: ’’Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10). Тоест на човек, който не ражда духовни плодове, душата му изсъхва. Не гледайте на притчата безусловно. Тук Исус за първи и единствен път си разрешава да прокълне нещо, в тази ситуация смокинята. Тази, както и останалите притчи са нагледни метафори за вътрешния свят на душата. Минавам доста незадълбочено през всяка една от тях, въпреки да заслужават доста по-широко обговаряне. И доста апелирам, дано не се разделяме на религиозни, вярващи и атеисти. Истината е една, тя просто приказва на разнообразни езици през религиите. Да търсим свободата във всички свещени книги. И бъдете сигурни, в случай че видите пандизите и безчинствата на една вяра, таман тях сте търсили…
Велики Вторник
- притчата за гениите и за десетте девици, които чакат своя младоженец. Препоръчвам да бъдат прочетени, тъй като мъдростта, която се крие в тях е скъпа.
Велика Сряда.
Иуда предава Христос:
" И влезе сатаната в Иуда, именуван Искариот, един от дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите по какъв начин да им Го съобщи " (Лука 22:3-4). В този миг, в откровеното си разкайване, една грешница излива върху главата на Спасителя многоценно миро. И в случай че се вгледаме повече в тази преживелица, ще забележим не прахосничеството, а помазването на тялото Му за заравяне. Ами Иуда? Кой е той? Един от дванадесетте апостола? Юпитер? Дионисиевата част от Христос, без която нямаше да има Възкресение, в случай че нямаше изменничество? Вие знаете кой е. Много пъти сте го виждали в огледалото.
Велики Четвъртък.
Исус се моли в Гетсиманската градина. Той взима със Себе Си трима свои другари. „ Рече им: душата Ми е прискръбна до гибел – останете и бдете с Мен ” (Мт. 26,38). Преди Христос се е отдалечавал от групата, с цел да бъде самичък с отца в молитва, в този момент обаче за първи път не желае да остане уединено с Бога. Търси поддръжка и протекция от своите другари. Закрила от какво, от кого? После, отдалеко до нас доближава Неговата молитва, Неговото прошение: „ Ава отче, за Тебе всичко е допустимо, отклони от Мене тази чаша ” (Мк. 14,36). Тоест, спести Ми това страдалчество. ”. Молбата на Христа обаче не е изпълнена от отца. Връзката „ Аз и отец ми едно сме ”, се разпада.
Коя е тази връзка? Някой докосвал ли се е до нея в молитва или медитация? Когато погледнем на открито, ние намираме един нравствен свят. Когато се потопим във вътрешността в нашите лични душевни преживявания, ние намираме един нравствен свят. Но и двата свята са едно и също! Оттук идва формулата “Вярвам в Бога вън от мен, имам вяра в Бога вътре в мен. Аз и отец ми едно сме. ”
Нужно е човек да се потопи в своя вътрешен свят, с цел да откри там вътрешния тайнствен Христос. При Възкресението тази връзка се разпада. Синът отстава самичък. Отделен от Родителя. Точно по този начин, както ние ще останем сами (но не съвсем) по празниците. Време е да станем родители на себе си. Гестиманската градина ни чака. Разпятието също. Възкресението безспорно.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ