Ирена Иванова по лична карта и Рене Карабаш според корицата на книгата
Ирена Иванова е стихотворец. Това е главното, а и лесното определение за нея, тъй като оттатък поезията Ирена също е езиковед, сценичен режисьор (с магистърска тапия, само че и със смелостта да слага текстовете на Маргьорит Дюрас), създател на театрално ателие, създател на себе си, създател на Творческа академия " Заешка дупка " и съосновател на Творческа академия " Валери Петров ", което я прави и актуален будител. Ирена също е и актриса – с присъединяване си във кино лентата на Ралица Петрова " Безбог " получи редица награди за най-хубава женска роля като " Сребърен леопард " в Локарно, " Сърцето на Сараево " в Сараево, " Алуминиев кон " в Стокхолм и " Златна роза " във Варна.
Ирена Иванова е и Рене Карабаш. Под това име подписва поезията си, стихосбирката " Хълбоци и пеперуди ", а към този момент и дебютния си разказ " Остайница ".
Остайница е жена, която още девствена се отхвърля от всичко женско и заема мъжка роля в обществото. Става наследник на татко си и страж на рода. Така е според Канун на Лека Дукагини – комплицирана система от обичайни закони, които и до през днешния ден се съблюдават в отдалечените и труднодостъпни планински региони на Албания. Там дамите би трябвало да гледат в земята и да не излизат доста от у дома, а дружно с чеиза на булката татко й подготвя и патрон, с който женихът да я простреля, в случай че е " нечиста ". Канунът повелява, че преди да се омъжи, момичето има право да постави клетва, че ще остане девствено до края на живота си. Тогава придобива правата на мъж и започва да живее като мъж – получава мъжко име, реже косата си и изгаря роклите си. Може да стане глава на семейство, да носи пушка, да пуши, да пие, да търгува.
Книгата към този момент е на пазара и е първият български разказ, написан съвсем напълно в стила " поток на съзнанието ". Официалната премиера за София ще бъде на 11 май в " Сфумато " и няма да е нормалното показване на нова книга, а театрално странствуване през първите страници на романа. Аудио-визуална разходка, която феновете ще довършат сами, в персоналната си среща с алената книга. Какво друго да чакаме от експериментатор като Рене, която е поставяла пиеса без артисти, инсталации в подземие, спектакъл в автомобил?
Как избра похвата поток на съзнанието?
Дълго време работих върху този жанр, четох такива книги, тъй като се изисква в действителност доста процедура, с цел да започнеш да пишеш по този начин. Не е по никакъв начин елементарно. То не е просто каквото ти идва на мозъка, мислиш и за конструкция, свързване на минало с бъдеще и настояще, всичко би трябвало да е един съвършен пъзел. Една дума ако махнеш, пъзелът се скапва.
Ако не беше стихотворец, щеше ли да успееш да го напишеш по този метод?
Не, не мисля. И въобще нямаше нищо друго да мога да върша – нито спектакъл, нито кино, нямаше.
Коренът на всичко е поезията?
Абсолютно. Вече си го потвърдих и след " Безбог ", след разговорите с Ралица – има ужасно доста лирика в нея. Тя пък ми сподели поезията в киното. Има лирика и в тази прозаичност. Питат ме – това в този момент лирика ли е, прозаичност ли е? Роман е. Просто има лирика в него. Това не значи, че една глава не свършва по този начин, както би трябвало да свършва една глава чисто като качества на литературата и прозата.
Една дума ако махнеш, пъзелът се скапва.
Поетът Тома Марков споделя, че когато написа прозаичност, го прави за пари.
Точно това са ме питали. Ами не. Изобщо не съм мислила за пари, като съм я писала.
Като цяло не се трупа състояние от писане у нас, нали? Без значение прозаичност или лирика.
Така е, колкото и да те продават, даже като дъвки да ти се продава книгата. Когато пишеш, не можеш да мислиш за пари. Трябва да мислиш за това дали си правилен на себе си, дали казваш истината. Това за мен е разковничето за положителната литература. За да си мощен в това, което казваш. Естествено, колкото се може повече би трябвало да познаваш Човека. Да можеш да правиш психически портрети. Много следя връзки и такива неща, на мен ми е нужно като режисьор да мога да го върша това. Не можеш да поставиш един облик да е мощен, в случай че не го изградиш вярно. То си е пирамида, индивидът.
Написа го като разказ, с цел да може да доближи до повече хора, тъй като поезията не е всеобща?
Написах го първо, тъй като имах потребност да го напиша и да опиша. Историята на света, както го виждам аз, в тъмната му част, както съм го видяла. Всъщност и в светлата му част, тъй като книгата не е единствено сенки. За да има сянка, би трябвало отнякъде и слънце да пече или да има нещо, което да хвърля светлина.
Опитвам се нонстоп да упражнявам настояще.
Накрая изгрява ли светлината над Бекиа (главната героиня)?
Да, изгрява и за мен тази светлина е в действителност Бог, без да определям какво е Бог. Всеки един човек е Бог по някакъв метод, даже създавайки нещо. Изобщо се стремя към това да покажа в действителност индивида в неговата целокупност, в това да бъде и в настоящия миг, и да бъде преклонен. Има ли примирение, нищо друго, нито бъдещето, нито предишното, има значение. Остава само сегашното, което е в действителност божественото в индивида. Много мъчно е да го задържиш, даже да го практикуваш. Опитвам се нонстоп да упражнявам настояще. Много е мъчно, тъй като ти въпреки всичко споделяш със света, не можеш да се затвориш и да се молиш единствено.
Откога знаеш за Кануна?
Знам го от две години. Изучавам го от толкоз. Обаче желаех да облека някакви мои неща, от моя живот, от дребното обитаемо място, откъдето произхождам, където нещата въобще не са доста по-различни. И в София са по този начин и на всички места. Именно по тази причина съм избрала тази радикална тематика, която сякаш е надалеч от нас – закони, кануни. Тези закони ги има и тук, само че те не са писани, а обществото ги постанова. Кой с кого да бъде, дали е мъж, дали е жена, това безусловно си го има и тук.
Всичко произлиза от корена. И с цел да си излекуваме короните на дърветата, би трябвало да слезем до корена, тъй като в случай че не му обръщаме внимание, той ще стартира да гние и ще излетим с някоя стихия.
Кой е главният конфликт в книгата – сред личността и обществото, сред дъщерята и бащата, сред индивида и пола му или сред мъжа и дамата?
Всичките тези неща. По-скоро може да създадем някаква последователност. Всичките ги има в книгата. Започва се, да, с връзката на дъщерята с бащата. И с майката, въобще с цялото семейство. Това е първата среда, в която ние започваме да растем и там се образуват някакви неща в нас. Всъщност това ни извайва като персони в началото, а после започва да се демонстрира и във връзка с личност-общество, личност-друга персона, обич. Всичко произлиза от корена. И с цел да си излекуваме короните на дърветата, би трябвало да слезем до корена, тъй като в случай че не му обръщаме внимание, той ще стартира да гние и ще излетим с някоя стихия.
Има ли отражение от твоето детство, желала ли си да бъдеш наследник на татко си?
Това е много персонално, но
Ирена Иванова е и Рене Карабаш. Под това име подписва поезията си, стихосбирката " Хълбоци и пеперуди ", а към този момент и дебютния си разказ " Остайница ".
Остайница е жена, която още девствена се отхвърля от всичко женско и заема мъжка роля в обществото. Става наследник на татко си и страж на рода. Така е според Канун на Лека Дукагини – комплицирана система от обичайни закони, които и до през днешния ден се съблюдават в отдалечените и труднодостъпни планински региони на Албания. Там дамите би трябвало да гледат в земята и да не излизат доста от у дома, а дружно с чеиза на булката татко й подготвя и патрон, с който женихът да я простреля, в случай че е " нечиста ". Канунът повелява, че преди да се омъжи, момичето има право да постави клетва, че ще остане девствено до края на живота си. Тогава придобива правата на мъж и започва да живее като мъж – получава мъжко име, реже косата си и изгаря роклите си. Може да стане глава на семейство, да носи пушка, да пуши, да пие, да търгува.
Книгата към този момент е на пазара и е първият български разказ, написан съвсем напълно в стила " поток на съзнанието ". Официалната премиера за София ще бъде на 11 май в " Сфумато " и няма да е нормалното показване на нова книга, а театрално странствуване през първите страници на романа. Аудио-визуална разходка, която феновете ще довършат сами, в персоналната си среща с алената книга. Какво друго да чакаме от експериментатор като Рене, която е поставяла пиеса без артисти, инсталации в подземие, спектакъл в автомобил?
Как избра похвата поток на съзнанието?
Дълго време работих върху този жанр, четох такива книги, тъй като се изисква в действителност доста процедура, с цел да започнеш да пишеш по този начин. Не е по никакъв начин елементарно. То не е просто каквото ти идва на мозъка, мислиш и за конструкция, свързване на минало с бъдеще и настояще, всичко би трябвало да е един съвършен пъзел. Една дума ако махнеш, пъзелът се скапва.
Ако не беше стихотворец, щеше ли да успееш да го напишеш по този метод?
Не, не мисля. И въобще нямаше нищо друго да мога да върша – нито спектакъл, нито кино, нямаше.
Коренът на всичко е поезията?
Абсолютно. Вече си го потвърдих и след " Безбог ", след разговорите с Ралица – има ужасно доста лирика в нея. Тя пък ми сподели поезията в киното. Има лирика и в тази прозаичност. Питат ме – това в този момент лирика ли е, прозаичност ли е? Роман е. Просто има лирика в него. Това не значи, че една глава не свършва по този начин, както би трябвало да свършва една глава чисто като качества на литературата и прозата.
Една дума ако махнеш, пъзелът се скапва.
Поетът Тома Марков споделя, че когато написа прозаичност, го прави за пари.
Точно това са ме питали. Ами не. Изобщо не съм мислила за пари, като съм я писала.
Като цяло не се трупа състояние от писане у нас, нали? Без значение прозаичност или лирика.
Така е, колкото и да те продават, даже като дъвки да ти се продава книгата. Когато пишеш, не можеш да мислиш за пари. Трябва да мислиш за това дали си правилен на себе си, дали казваш истината. Това за мен е разковничето за положителната литература. За да си мощен в това, което казваш. Естествено, колкото се може повече би трябвало да познаваш Човека. Да можеш да правиш психически портрети. Много следя връзки и такива неща, на мен ми е нужно като режисьор да мога да го върша това. Не можеш да поставиш един облик да е мощен, в случай че не го изградиш вярно. То си е пирамида, индивидът.
Написа го като разказ, с цел да може да доближи до повече хора, тъй като поезията не е всеобща?
Написах го първо, тъй като имах потребност да го напиша и да опиша. Историята на света, както го виждам аз, в тъмната му част, както съм го видяла. Всъщност и в светлата му част, тъй като книгата не е единствено сенки. За да има сянка, би трябвало отнякъде и слънце да пече или да има нещо, което да хвърля светлина.
Опитвам се нонстоп да упражнявам настояще.
Накрая изгрява ли светлината над Бекиа (главната героиня)?
Да, изгрява и за мен тази светлина е в действителност Бог, без да определям какво е Бог. Всеки един човек е Бог по някакъв метод, даже създавайки нещо. Изобщо се стремя към това да покажа в действителност индивида в неговата целокупност, в това да бъде и в настоящия миг, и да бъде преклонен. Има ли примирение, нищо друго, нито бъдещето, нито предишното, има значение. Остава само сегашното, което е в действителност божественото в индивида. Много мъчно е да го задържиш, даже да го практикуваш. Опитвам се нонстоп да упражнявам настояще. Много е мъчно, тъй като ти въпреки всичко споделяш със света, не можеш да се затвориш и да се молиш единствено.
Откога знаеш за Кануна?
Знам го от две години. Изучавам го от толкоз. Обаче желаех да облека някакви мои неща, от моя живот, от дребното обитаемо място, откъдето произхождам, където нещата въобще не са доста по-различни. И в София са по този начин и на всички места. Именно по тази причина съм избрала тази радикална тематика, която сякаш е надалеч от нас – закони, кануни. Тези закони ги има и тук, само че те не са писани, а обществото ги постанова. Кой с кого да бъде, дали е мъж, дали е жена, това безусловно си го има и тук.
Всичко произлиза от корена. И с цел да си излекуваме короните на дърветата, би трябвало да слезем до корена, тъй като в случай че не му обръщаме внимание, той ще стартира да гние и ще излетим с някоя стихия.
Кой е главният конфликт в книгата – сред личността и обществото, сред дъщерята и бащата, сред индивида и пола му или сред мъжа и дамата?
Всичките тези неща. По-скоро може да създадем някаква последователност. Всичките ги има в книгата. Започва се, да, с връзката на дъщерята с бащата. И с майката, въобще с цялото семейство. Това е първата среда, в която ние започваме да растем и там се образуват някакви неща в нас. Всъщност това ни извайва като персони в началото, а после започва да се демонстрира и във връзка с личност-общество, личност-друга персона, обич. Всичко произлиза от корена. И с цел да си излекуваме короните на дърветата, би трябвало да слезем до корена, тъй като в случай че не му обръщаме внимание, той ще стартира да гние и ще излетим с някоя стихия.
Има ли отражение от твоето детство, желала ли си да бъдеш наследник на татко си?
Това е много персонално, но
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ