Историите за Вълчан Войвода оживяват в книгата на Ирена Григорова
Ирена Григорова е създател на 4 книги, като след две седмици излиза и петата ѝ книга, втората част на „ Мистичните пътеки на България “:
„ Втората част излиза с още но-интересни неща, като в това число има и туко-що открити светилища в този брой “.
Пред Радио София писателката описа, че това, да може непрекъснато да пътува и такава да е и работата ѝ, е една сбъдната фантазия за нея.
Едно от забавните места, които особено е посетила, с цел да може да го включи в новата си книга, е светилището на господ Залмоксис, което се намира сред Варна и Русе. Първият ѝ разказ е отдаден навръх господ Залмоксис.
Учените локализират това място в предишното като настоящо светилище и съгласно легендите на гръцките създатели този господ е учил траките на величие.
„ Всичко обвързвано Вълчан Войвода е неизяснено. Не мисля, че има нещо, за което можем да кажем, че се случило тъкмо по този начин. За всичко има най-малко по пет разновидността на отговор. Авторите, които пишат, са доста, а когато се включат и иманярските предания към този момент версиите стават безчет “, изясни Ирена Григорова.
Вълчан Войвода в действителност е съществувал, само че има възможност „ нещата, които му се приписват да са събирателни “. Нито един от документите, с които разполагат, не е потвърден, заради естеството им - огромна част от тях са иманярски, не са изследвани от учените.
Интересът за написването на книгата за Вълчан Войвода е подбуден от тематиката на предходната книга на авторката „ Прастари времена “ и канала ѝ в YouTube, където тя споделя любопитни истории от предишното.
Темата на книгата е обвързвана с героят, бунтовник, подготвен да почине за родината си и народа си, битката му за свободна България, както и концепциите му тази независимост да бъде изплатена.
„ Не са ме позволили и не съм видяла нито един документ онлайн, не съм държала в ръцете си, с изключение на бележника на Бойчил челник, „ Бакърения бележник “, споделя авторката.
За „ Бакърения бележник “ съществуват доста истории в другите краища на България и са директно свързани с историите за Вълчан Войвода.
„ Историята за Вълчан Войвода стартира, когато той с воловете на татко си, прекарва дървен материал и всевъзможни други неща. В пристанището на Инеада, което в днешно време се намира в турската част на Странджа, отива да му подковат воловете “, изяснява Ирена Григорова.
Тогава той се спречква с турчин и сърдит от неправдата, го убива.
След това стартират премеждията му като бяга от турците, попада на пиратски гръцки транспортен съд, твърди се, че бил необразован, само че е знаел говоримо няколко езика, всяка зима е бил в Истанбул, да може „ да вижда международната конюнктура и по какъв начин върви войната, с цел да знае какви да са му дейностите в хайдушкия сезон “.
„ В тази история няма мистичност, няма свръхестествени сили, с изключение на в иманярските предания ", сподели писателката.
Съкровищата, свързани с историите на Вълчан Войвода, са разнообразни, не е едно богатство събрано на една място. Броят на съкровищата е противоречив, съгласно другите откриватели, като се допуска, че е прикрито в пещери.
„ Ако в миналото това се окаже истина, ние приказваме за богатство от милиарди “, заключи Ирена Григорова.
„ Втората част излиза с още но-интересни неща, като в това число има и туко-що открити светилища в този брой “.
Пред Радио София писателката описа, че това, да може непрекъснато да пътува и такава да е и работата ѝ, е една сбъдната фантазия за нея.
Едно от забавните места, които особено е посетила, с цел да може да го включи в новата си книга, е светилището на господ Залмоксис, което се намира сред Варна и Русе. Първият ѝ разказ е отдаден навръх господ Залмоксис.
Учените локализират това място в предишното като настоящо светилище и съгласно легендите на гръцките създатели този господ е учил траките на величие.
„ Всичко обвързвано Вълчан Войвода е неизяснено. Не мисля, че има нещо, за което можем да кажем, че се случило тъкмо по този начин. За всичко има най-малко по пет разновидността на отговор. Авторите, които пишат, са доста, а когато се включат и иманярските предания към този момент версиите стават безчет “, изясни Ирена Григорова.
Вълчан Войвода в действителност е съществувал, само че има възможност „ нещата, които му се приписват да са събирателни “. Нито един от документите, с които разполагат, не е потвърден, заради естеството им - огромна част от тях са иманярски, не са изследвани от учените.
Интересът за написването на книгата за Вълчан Войвода е подбуден от тематиката на предходната книга на авторката „ Прастари времена “ и канала ѝ в YouTube, където тя споделя любопитни истории от предишното.
Темата на книгата е обвързвана с героят, бунтовник, подготвен да почине за родината си и народа си, битката му за свободна България, както и концепциите му тази независимост да бъде изплатена.
„ Не са ме позволили и не съм видяла нито един документ онлайн, не съм държала в ръцете си, с изключение на бележника на Бойчил челник, „ Бакърения бележник “, споделя авторката.
За „ Бакърения бележник “ съществуват доста истории в другите краища на България и са директно свързани с историите за Вълчан Войвода.
„ Историята за Вълчан Войвода стартира, когато той с воловете на татко си, прекарва дървен материал и всевъзможни други неща. В пристанището на Инеада, което в днешно време се намира в турската част на Странджа, отива да му подковат воловете “, изяснява Ирена Григорова.
Тогава той се спречква с турчин и сърдит от неправдата, го убива.
След това стартират премеждията му като бяга от турците, попада на пиратски гръцки транспортен съд, твърди се, че бил необразован, само че е знаел говоримо няколко езика, всяка зима е бил в Истанбул, да може „ да вижда международната конюнктура и по какъв начин върви войната, с цел да знае какви да са му дейностите в хайдушкия сезон “.
„ В тази история няма мистичност, няма свръхестествени сили, с изключение на в иманярските предания ", сподели писателката.
Съкровищата, свързани с историите на Вълчан Войвода, са разнообразни, не е едно богатство събрано на една място. Броят на съкровищата е противоречив, съгласно другите откриватели, като се допуска, че е прикрито в пещери.
„ Ако в миналото това се окаже истина, ние приказваме за богатство от милиарди “, заключи Ирена Григорова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ