Връзката между държавите и банките отново в дневния ред на Брюксел
Инвестициите на италианските и френските банки в дългови бумаги на личните им страни са на рекордно високи равнища от началото на пандемичния гърмеж. Което съживява страховете за връзките на бранша с все по-задлъжняващите държавни управления.
Обемът от национални правителствени облигации и заеми, които банките от еврозоната държат, е повишен с повече от 140 милиарда евро - до малко над 2.1 трлн. евро в интервала февруари 2020 година - февруари 2021-а, демонстрират изчисленията на " Файненшъл таймс ", направени въз основа на данни на Европейската централна банка.
Правителственият дълг в балансите на италианските кредитни институции е достигнал рекордните 712 милиарда евро през предишния август - с 9% повече в сравнение с през февруари 2020 година и от този момент е понижен напълно леко.
Най-рязък следпандемичен растеж на вложенията в бумаги на личната си страна регистрират френските банки, които са имали дълг за рекордните 413 милиарда евро през предишния септември - скок с 18% от февруари 2020-а.
Укрепването на връзките сред кредитните институции и националните държавни управления възражда опасенията за пукнатини в европейския паричен съюз, които лъснаха по време на рецесията на държавния дълг в еврозоната преди 10 години.
По това време големите банкови експозиции в национални държавни облигации сътвори отрицателна дългова серпантина - циничен кръг сред кредиторите от частния бранш и държавните управници, отслабващи се взаимно и в последна сметка застрашаващи съществуването на единната европейска валутна зона.
" Суверенният риск в банковите салда към момента не се следи, за разлика от другите рискови измерители, въведени от банковия съюз на еврозоната ", показва Хайке Май - банков анализатор в " Дойче банк ". Според Май точно този риск остава " слонът в стаята ", а сегашната пандемия, довела до скок на обществените отговорности, акцентират потребността от промени.
Връзката сред страните и банките в еврорегиона още веднъж се връща в дневния ред на Брюксел.
Европейската комисия организира обществени съвещания, с цел да изследва опциите за промени на инструментите за ръководство на финансовите рецесии и на рамката за обезпечаване на депозитите в Европейския съюз.
" Увеличението на задлъжнялостта сред банки и държавни управления е тревожно и политиците би трябвало да се заемат с решаването на казуса ", разяснява Никола Верон от институт " Брюгел " в Брюксел.
Правителствата от еврозоната са емитирали рекордни количества облигации през предходната година, с цел да финансират борбата с пандемията, изпращайки задлъжнялостта на Евроленд над 100% от Брутният вътрешен продукт за първи път в историята.
Огромната стратегия за покупка на облигации на Европейската централна банка обаче смъкна кредитните разноски на страните от блока на еврото до най-ниските в историята нива. В допълнение идва договореността на Европейски Съюз за основаване на Фонд за възобновяване от пандемията, който да обезпечи заеми и безплатни помощи за най-тежко потърпевшите стопанства в размер на 750 милиарда евро.
В тази връзка някогашният началник на МВФ и на " Банк дьо Франс " - Жак дьо Ларозиер - разяснява, че " банките би трябвало да отговорят на издаването на облигации от страните, тъй като те са положителни вложения от позиция на риска, а и са насърчени да го вършат, с цел да поддържат ликвидността ".
Банковите регулатори третират държавния дълг като безрисково влагане за кредитните институции и им разрешават да не заделят хранителни запаси против сходни активи.
Като вземат назаем пари от ЕЦБ при рента от минус 1%, се основават чудесни условия за лесната комерсиална тактика " carry trade ", при която банките да вършат пари от покупката на държавни облигации.
Председателят на френската " Сосиете женерал " - Лоренцо Бини Смаги - подозира, че регулаторите насърчават кредиторите да купуват държавни облигации като разрешават на тези от тях с високи финансови индикатори да възстановят изплащането на дивиденти (каквато възбрана наложи ЕЦБ предходната година).
Бини Смаги показва, че " банките биха желали да влагат главно в сигурни активи, с цел да защитят финансовите си нива в светлината на посланията, които изпращат контролните органи ".
Банковите покупки на дългови бумаги на личните им държавни управления означиха интервал на спад след окончателната интернационална избавителна акция за Гърция през 2015-а. След настъплението на COVID-19 през предходната година те още веднъж потеглиха нагоре, най-много от страна на италианските и френските кредитни институции.
Рекордьор е Италия.
Осемнадесет % от общите активи на банките на Ботуша са в дългови бумаги на личното им държавно управление, което е и съвсем двойно повече от общия им капитал. " Банка д` Италия " оповестява, че делът на италианските държавни облигации, купени от задгранични вложители, е намалял от 25.9 на 23.6 % през първите шест месеца на предходната година, до момента в който италианските кредитори са усили присъединяване си от 16.9 на 18.6 %.
Експозицията на френските банки към момента е под междинното тегло за еврозоната от едвам 4% от общите им активи и две трети от капитала им.
Обемът от национални правителствени облигации и заеми, които банките от еврозоната държат, е повишен с повече от 140 милиарда евро - до малко над 2.1 трлн. евро в интервала февруари 2020 година - февруари 2021-а, демонстрират изчисленията на " Файненшъл таймс ", направени въз основа на данни на Европейската централна банка.
Правителственият дълг в балансите на италианските кредитни институции е достигнал рекордните 712 милиарда евро през предишния август - с 9% повече в сравнение с през февруари 2020 година и от този момент е понижен напълно леко.
Най-рязък следпандемичен растеж на вложенията в бумаги на личната си страна регистрират френските банки, които са имали дълг за рекордните 413 милиарда евро през предишния септември - скок с 18% от февруари 2020-а.
Укрепването на връзките сред кредитните институции и националните държавни управления възражда опасенията за пукнатини в европейския паричен съюз, които лъснаха по време на рецесията на държавния дълг в еврозоната преди 10 години.
По това време големите банкови експозиции в национални държавни облигации сътвори отрицателна дългова серпантина - циничен кръг сред кредиторите от частния бранш и държавните управници, отслабващи се взаимно и в последна сметка застрашаващи съществуването на единната европейска валутна зона.
" Суверенният риск в банковите салда към момента не се следи, за разлика от другите рискови измерители, въведени от банковия съюз на еврозоната ", показва Хайке Май - банков анализатор в " Дойче банк ". Според Май точно този риск остава " слонът в стаята ", а сегашната пандемия, довела до скок на обществените отговорности, акцентират потребността от промени.
Връзката сред страните и банките в еврорегиона още веднъж се връща в дневния ред на Брюксел.
Европейската комисия организира обществени съвещания, с цел да изследва опциите за промени на инструментите за ръководство на финансовите рецесии и на рамката за обезпечаване на депозитите в Европейския съюз.
" Увеличението на задлъжнялостта сред банки и държавни управления е тревожно и политиците би трябвало да се заемат с решаването на казуса ", разяснява Никола Верон от институт " Брюгел " в Брюксел.
Правителствата от еврозоната са емитирали рекордни количества облигации през предходната година, с цел да финансират борбата с пандемията, изпращайки задлъжнялостта на Евроленд над 100% от Брутният вътрешен продукт за първи път в историята.
Огромната стратегия за покупка на облигации на Европейската централна банка обаче смъкна кредитните разноски на страните от блока на еврото до най-ниските в историята нива. В допълнение идва договореността на Европейски Съюз за основаване на Фонд за възобновяване от пандемията, който да обезпечи заеми и безплатни помощи за най-тежко потърпевшите стопанства в размер на 750 милиарда евро.
В тази връзка някогашният началник на МВФ и на " Банк дьо Франс " - Жак дьо Ларозиер - разяснява, че " банките би трябвало да отговорят на издаването на облигации от страните, тъй като те са положителни вложения от позиция на риска, а и са насърчени да го вършат, с цел да поддържат ликвидността ".
Банковите регулатори третират държавния дълг като безрисково влагане за кредитните институции и им разрешават да не заделят хранителни запаси против сходни активи.
Като вземат назаем пари от ЕЦБ при рента от минус 1%, се основават чудесни условия за лесната комерсиална тактика " carry trade ", при която банките да вършат пари от покупката на държавни облигации.
Председателят на френската " Сосиете женерал " - Лоренцо Бини Смаги - подозира, че регулаторите насърчават кредиторите да купуват държавни облигации като разрешават на тези от тях с високи финансови индикатори да възстановят изплащането на дивиденти (каквато възбрана наложи ЕЦБ предходната година).
Бини Смаги показва, че " банките биха желали да влагат главно в сигурни активи, с цел да защитят финансовите си нива в светлината на посланията, които изпращат контролните органи ".
Банковите покупки на дългови бумаги на личните им държавни управления означиха интервал на спад след окончателната интернационална избавителна акция за Гърция през 2015-а. След настъплението на COVID-19 през предходната година те още веднъж потеглиха нагоре, най-много от страна на италианските и френските кредитни институции.
Рекордьор е Италия.
Осемнадесет % от общите активи на банките на Ботуша са в дългови бумаги на личното им държавно управление, което е и съвсем двойно повече от общия им капитал. " Банка д` Италия " оповестява, че делът на италианските държавни облигации, купени от задгранични вложители, е намалял от 25.9 на 23.6 % през първите шест месеца на предходната година, до момента в който италианските кредитори са усили присъединяване си от 16.9 на 18.6 %.
Експозицията на френските банки към момента е под междинното тегло за еврозоната от едвам 4% от общите им активи и две трети от капитала им.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ