Лекар нареди болницата в Монтана сред най-добрите
Инвестирани са над 500 000 лв. за възобновяване и модернизиране на отделенията
Навръх празника на българските лекари – Деня на Свети Иван Рилски Чудотворец, Съюзът на лекарите разгласи доктор Тодор Тодоров за здравен управител №1 в България. Хирургът е изпълнителен шеф на МБАЛ “Д-р Стамен Илиев ” в Монтана, която е измежду трите лечебни заведения в страната с най-хубави финансови индикатори. Болницата край река Огоста е без задължения, а единствено през 2017 година в нея са вложени над 500 000 лв. за възобновяване и модернизиране на отделенията й. Годишно през лечебното заведение минават над 20 000 пациенти освен от Монтана, а и от целия Северозапад.
– Превърнахме болничното заведение в модерно и дейно здравно заведение, в което работят и оказват помощ на хората квалифицирани експерти, декларира шефът. Успехите му не са инцидентни – лекар Тодоров е второ потомство доктор и безпределно предан на специалността си експерт, означават негови сътрудници.
– Медицината за мен е фамилна специалност. Дядо ми е бил санитар в “Спешна помощ ”, татко ми беше зам. основен доктор на болничното заведение в Михайловград и началник на дирекция “Народно здраве ”, а майка ми работеше 36 години като основна сестра. В къщи миришеше на болница, говореше се за болница, нямаше по какъв начин до поема различен път, споделя 61-годишният доктор. През 1974 година той приключил със сребърен орден Природо-математическата гимназия в родния си град, след това станал студент в Медицинската академия в София, а след дипломирането си незабавно почнал работа в здравното заведение, в което прекарали огромна част от живота си татко му и дядо му. Без никакво съмнение младият доктор избрал и специалността си – хирургия. “Така съм организиран – избирам бързото и генерално решение на казуса, вместо бавните и внимателни стъпки! ” споделя медикът. След специализацията по хирургия в Медицинската академия и по детска хирургия в “Пирогов ”, той станал старши доктор, а от началото на новия век оглавил Хирургичното поделение на МБАЛ – Монтана. Преминал и през доста курсове за подготовка и до момента е направил над 130 лапароскопски интервенции в регионалния град.
– Не помня всяка интервенция, това е тежка, ежедневна работа, само че има случаи, които се запечатват за цялостен живот, споделя хирургът. Сред ярките му мемоари е интервенцията на 83-годишна жена, постъпила за премахване на израстък на панкреаса, само че се оказало, че има и второ злокачествено образувание. С екипа си доктор Тодоров изрязал и двата тумора и старата дама освен се възстановила, само че е жива и работоспособна и до през днешния ден. “Хирурзите сме корави хора, привикнали сме на тежки гледки, само че постоянно ме вълнуват благодарностите на изправените на крайници хора, шишето ракия, увито с вестник, или плика с ябълки, които ни подават! Никога не отхвърлям такива дарове, те нямат финансова стойност, скъпи са, тъй като са дадени от сърце! ”, споделя медикът.
Извън операционната зала обаче казусът с финансите е един от най-сериозните в болничното заведение и в опазването на здравето ни, признава доктор Тодоров. Бюджетът на монтанската МБАЛ е към 13 млн. лв. годишно от всички източници, само че парите не стигат, а лимитираните от Здравната каса действия лимитират приходната част. Освен това като регионална болничното заведение е задължена да подържа и звена, които не се финансират от касата като правосъдна медицина, патология и трансфузионна хематология. Отгоре на всичко популацията в района е най-вече възрастно, с голям брой болести, а част от пациентите са безработни от години и без здравни осигуровки. Но никой не трябва да бъде връщан, без да му се помогне по най-хубавия вероятен метод, безапелационен е шефът. Затова в здравното заведение е въведена строга финансова дисциплинираност и стотинката се цепи на две, изяснява шефът. Приходите и разноските се наблюдават и усъвършенстват ежедневно.
За да поддържа активността си на равнище, болничното заведение си сътрудничи интензивно както с страната, по този начин и с общинската администрация в Монтана. Тази година с 210 000 лв. от Министерство на здравеопазването и 40 000 лични средства болничното заведение е ремонтирала и преоборудвала отделението по нефрология. 10 нови апарата от финален клас обезпечават сложно лекуване на пациенти с бъбречна непълнота. С 351 000 лв. от план сред община Монтана и сръбската община Пирот е закупена здравна техника, която ще служи освен за лекуване, а и за съоръжение на Център за нововъведения и рационализиране на млади лекари. Със средства на община Монтана са обезпечени и мобилен рентгенов уред и операционна маса за отделението по ортопедия и травматология. Всичко това модернизира здравното заведение и дава опция на лекарите да работят по-ефективно и в интерес на пациентите, безапелационен е шефът. Най-големият капитал на лечебното заведение обаче остават хората, акцентира той. В МБАЛ-Монтана има 592 чиновници, от които 109 са лекари. “Правим всичко допустимо за запазването и развиването на експертите. Монтанската болница е база за следдипломна подготовка и стаж на лекари, сестри и лаборанти. Към 14 отделения, в които се приготвят специализанти, тази година са добавени още три – кардиология, неврология и очно.
Когато през 2014 година поема ръководството на болничното заведение, в нея имало 11 специализанти, 7 от тях са останали на работа в Монтана, отбелязва с горделивост шефът. Всяка година при дипломирането на новите випуски медици представител на МБАЛ – Монтана сервира приветствия и кани млади експерти, споделя доктор Тодоров. За последните три години единствено двама лекари са напуснали регионалната болница, само че пък са пристигнали тройно повече. Заради триумфите в цялостната й активност тази година Висшият акредитационен съвет даде отлична оценка на положението на болничното заведение в Монтана като цяло и на всичките й 22 отделения за пет години напред.
– С една дума, вeче сме в бъдещето! Но с цел да поддържаме постигнатите стандарти, би трябвало още доста труд,усмихва се доктор Тодоров. В дребното време, което е отвън болничните отделения, директорът-хирург отдъхва с разходки из хълмовете и планинските ридове на Северозапада. От над 20 години лекарят е ловджия в дружинката на родното си село Челюстница. Има отстреляни три вълка – висше майсторство в лова, и близо дузина диви свине. Тази есен при откриването на сезона хирургът повалил с прецизен изстрел 100 кг глиган. Харесва доста и лова на птици и постоянно взе участие в разселването на фазани и яребици в региона.
– Ловът дава благоприятни условия за директен контакт с природата, за психологично разтоварване и размисъл, споделя лекарят. Слуката от ловните излети той трансформира персонално във вкусни ястия за близки и другари. Мнозина от тях се майтапят, че докторът може да върне човек към живот както със скалпела, по този начин и със специалитета си “пъдпъдъци по ловен ”, полети с алено вино, негово произвеждане. В свободното си време лекар Тодоров постоянно е измежду природата и с цялото си семейство – брачната половинка Лидия Николчева, която е пулмолог, и двете дъщери Лора, приключила стопанска система, и Теодора – студентка по стоматология.
– Баща ми споделяше на смешка, че родното ни село Челюстница е център на света. Аз и околните ми сме уверени в това. Тук се зареждаме със успокоение и сила. Не виждам живота и работата си отвън родния край, декларира шефът на монтанската болница.
Навръх празника на българските лекари – Деня на Свети Иван Рилски Чудотворец, Съюзът на лекарите разгласи доктор Тодор Тодоров за здравен управител №1 в България. Хирургът е изпълнителен шеф на МБАЛ “Д-р Стамен Илиев ” в Монтана, която е измежду трите лечебни заведения в страната с най-хубави финансови индикатори. Болницата край река Огоста е без задължения, а единствено през 2017 година в нея са вложени над 500 000 лв. за възобновяване и модернизиране на отделенията й. Годишно през лечебното заведение минават над 20 000 пациенти освен от Монтана, а и от целия Северозапад.
– Превърнахме болничното заведение в модерно и дейно здравно заведение, в което работят и оказват помощ на хората квалифицирани експерти, декларира шефът. Успехите му не са инцидентни – лекар Тодоров е второ потомство доктор и безпределно предан на специалността си експерт, означават негови сътрудници.
– Медицината за мен е фамилна специалност. Дядо ми е бил санитар в “Спешна помощ ”, татко ми беше зам. основен доктор на болничното заведение в Михайловград и началник на дирекция “Народно здраве ”, а майка ми работеше 36 години като основна сестра. В къщи миришеше на болница, говореше се за болница, нямаше по какъв начин до поема различен път, споделя 61-годишният доктор. През 1974 година той приключил със сребърен орден Природо-математическата гимназия в родния си град, след това станал студент в Медицинската академия в София, а след дипломирането си незабавно почнал работа в здравното заведение, в което прекарали огромна част от живота си татко му и дядо му. Без никакво съмнение младият доктор избрал и специалността си – хирургия. “Така съм организиран – избирам бързото и генерално решение на казуса, вместо бавните и внимателни стъпки! ” споделя медикът. След специализацията по хирургия в Медицинската академия и по детска хирургия в “Пирогов ”, той станал старши доктор, а от началото на новия век оглавил Хирургичното поделение на МБАЛ – Монтана. Преминал и през доста курсове за подготовка и до момента е направил над 130 лапароскопски интервенции в регионалния град.
– Не помня всяка интервенция, това е тежка, ежедневна работа, само че има случаи, които се запечатват за цялостен живот, споделя хирургът. Сред ярките му мемоари е интервенцията на 83-годишна жена, постъпила за премахване на израстък на панкреаса, само че се оказало, че има и второ злокачествено образувание. С екипа си доктор Тодоров изрязал и двата тумора и старата дама освен се възстановила, само че е жива и работоспособна и до през днешния ден. “Хирурзите сме корави хора, привикнали сме на тежки гледки, само че постоянно ме вълнуват благодарностите на изправените на крайници хора, шишето ракия, увито с вестник, или плика с ябълки, които ни подават! Никога не отхвърлям такива дарове, те нямат финансова стойност, скъпи са, тъй като са дадени от сърце! ”, споделя медикът.
Извън операционната зала обаче казусът с финансите е един от най-сериозните в болничното заведение и в опазването на здравето ни, признава доктор Тодоров. Бюджетът на монтанската МБАЛ е към 13 млн. лв. годишно от всички източници, само че парите не стигат, а лимитираните от Здравната каса действия лимитират приходната част. Освен това като регионална болничното заведение е задължена да подържа и звена, които не се финансират от касата като правосъдна медицина, патология и трансфузионна хематология. Отгоре на всичко популацията в района е най-вече възрастно, с голям брой болести, а част от пациентите са безработни от години и без здравни осигуровки. Но никой не трябва да бъде връщан, без да му се помогне по най-хубавия вероятен метод, безапелационен е шефът. Затова в здравното заведение е въведена строга финансова дисциплинираност и стотинката се цепи на две, изяснява шефът. Приходите и разноските се наблюдават и усъвършенстват ежедневно.
За да поддържа активността си на равнище, болничното заведение си сътрудничи интензивно както с страната, по този начин и с общинската администрация в Монтана. Тази година с 210 000 лв. от Министерство на здравеопазването и 40 000 лични средства болничното заведение е ремонтирала и преоборудвала отделението по нефрология. 10 нови апарата от финален клас обезпечават сложно лекуване на пациенти с бъбречна непълнота. С 351 000 лв. от план сред община Монтана и сръбската община Пирот е закупена здравна техника, която ще служи освен за лекуване, а и за съоръжение на Център за нововъведения и рационализиране на млади лекари. Със средства на община Монтана са обезпечени и мобилен рентгенов уред и операционна маса за отделението по ортопедия и травматология. Всичко това модернизира здравното заведение и дава опция на лекарите да работят по-ефективно и в интерес на пациентите, безапелационен е шефът. Най-големият капитал на лечебното заведение обаче остават хората, акцентира той. В МБАЛ-Монтана има 592 чиновници, от които 109 са лекари. “Правим всичко допустимо за запазването и развиването на експертите. Монтанската болница е база за следдипломна подготовка и стаж на лекари, сестри и лаборанти. Към 14 отделения, в които се приготвят специализанти, тази година са добавени още три – кардиология, неврология и очно.
Когато през 2014 година поема ръководството на болничното заведение, в нея имало 11 специализанти, 7 от тях са останали на работа в Монтана, отбелязва с горделивост шефът. Всяка година при дипломирането на новите випуски медици представител на МБАЛ – Монтана сервира приветствия и кани млади експерти, споделя доктор Тодоров. За последните три години единствено двама лекари са напуснали регионалната болница, само че пък са пристигнали тройно повече. Заради триумфите в цялостната й активност тази година Висшият акредитационен съвет даде отлична оценка на положението на болничното заведение в Монтана като цяло и на всичките й 22 отделения за пет години напред.
– С една дума, вeче сме в бъдещето! Но с цел да поддържаме постигнатите стандарти, би трябвало още доста труд,усмихва се доктор Тодоров. В дребното време, което е отвън болничните отделения, директорът-хирург отдъхва с разходки из хълмовете и планинските ридове на Северозапада. От над 20 години лекарят е ловджия в дружинката на родното си село Челюстница. Има отстреляни три вълка – висше майсторство в лова, и близо дузина диви свине. Тази есен при откриването на сезона хирургът повалил с прецизен изстрел 100 кг глиган. Харесва доста и лова на птици и постоянно взе участие в разселването на фазани и яребици в региона.
– Ловът дава благоприятни условия за директен контакт с природата, за психологично разтоварване и размисъл, споделя лекарят. Слуката от ловните излети той трансформира персонално във вкусни ястия за близки и другари. Мнозина от тях се майтапят, че докторът може да върне човек към живот както със скалпела, по този начин и със специалитета си “пъдпъдъци по ловен ”, полети с алено вино, негово произвеждане. В свободното си време лекар Тодоров постоянно е измежду природата и с цялото си семейство – брачната половинка Лидия Николчева, която е пулмолог, и двете дъщери Лора, приключила стопанска система, и Теодора – студентка по стоматология.
– Баща ми споделяше на смешка, че родното ни село Челюстница е център на света. Аз и околните ми сме уверени в това. Тук се зареждаме със успокоение и сила. Не виждам живота и работата си отвън родния край, декларира шефът на монтанската болница.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ