Спомен за Рони и Сентиментъл Суингърс
Интервюто първо е оповестено на 16 ноември 2015 година
***
В навечерието на 18 ноември, когато е премиерата на кино лентата на Андре Шандел Life is an enternal swing и огромния концерт на Sentimental Swingers и Big Band Brazz Association, се срещнахме с три девойки, които ни описаха какво е да работиш с възторг, само че и с разум, и да разчиташ на правилните хора.
С какви усеща очаквате 18 ноември?
Вера: На 18 ноември е премиерата на нашия филм “Life Is An Eternal Swing ” и нашият огромен концерт. Тъй като съм продуцент на кино лентата и уредник на концерта, аз персонално чакам 18 ноември да пристигна, с цел да завърши цялата тази организация. Тя заема пространство в мозъка ми, в цялото ми тяло, в душата, мислите ми са ориентирани натам, просто пребивавам с това събитие. Защото, както сподели една прелестна дама от НДК, Кунка Митова, няма смисъл да чакаш спонсори и другари. Напъни се и си изпълни залата, тъй като в случай че не я напълниш, ти ще си отговорна.
Та аз не знам тази зала по какъв начин ще изпълни и дали ще се изпълни, само че знам, че трептя цялата в това събитие...
Деси: С боязън и неспокойствие. За нас концертът ще е друг, той всеки концерт е друг, само че това че ще бъдем с биг бенд, мен персонално доста ме вълнува. Това ще ни се случи за пръв път.
Рони: С неспокойствие и неспокойствие. Понеже се занимаваме и с организацията, като най-голямата и тежка част е на плещите на Верчето, си имаме терзания всякакви.
А кино лентата с какви усеща очаквате?
Деси: Филма го гледах към този момент един път. Ами доста е персонален за мен, имам някои терзания, тъй като това са моите персонални мемоари, това е моят живот, който споделям с доста хора...
Рони: За кино лентата не желая да мисля, желая да се дистанцирам, да не мисля, че там ме има с някои доста персонални неща. Мен шерването на персоналните неща не ме плащи, аз от дълго време го върша, само че за първи път е по този начин непосредствено. Защото пеенето на сцена е разпределяне, един стриптийз, само че това въпреки всичко в този момент е нова форма.
От какъв брой време работите по този филм?
Вера: Идеята за кино лентата пристигна, когато бяхме в Кан, по покана на Националния кино център и продуцентите на кино лентата „ Островът “. Тъй като от 20 години не беше имало показване на български филм на фестивала в Кан (а тогава имаше два – „ Островът “ и „ Аве “), те взеха решение да създадат българско празненство на Кроазет и ни поканиха дружно с момчетата от Секстета / " Михаил Йосифов Секстет " - бел.ред./. Оказа се, че е без възнаграждения, че не сме добре настанени, че се наложи да спим едната вечер по земята и въобще, както Кан е бляскав и богат, ние тъкмо като българчета... Беше смешно и изглеждахме смешно. Андре тогава беше с нас, мъжът ми (Андре Шандел, сценарист и режисьор, бел. ред.), който тогава ни опозна всички дружно. Така или другояче, у него беше към този момент назряло желанието за опише за България, защото той от 10 години живее тук и сподели: “Искам да дам нещо на тази страна, желая да я показва по различен метод на света. ” Чрез нас.
Кога се случи това?
Вера: През 2011 година, значи можеш да си представиш какъв брой време ни лиши.
Преди време ти ми сподели, че този филм е за тези, които са избрали да останат в България. Не е ли ненормално да се питаме за какво сме останали?
Вера: За мен решението на тези, които останаха тук и на тези, които взеха решение да заминат, е еднообразно стойностно. Тези, които отпътуваха, са го създали, с цел да живеят по-добре, и аз съм сигурна, че това по някакъв метод способства за развиването на човечеството, което в действителност е по-важното. На тях, мисля, им е по-лесно. Защото в случай че имаш концепция по какъв начин да направиш нещо, пътят е явен. Тук ти би трябвало и още нещо. Трябва ти самообладание и доста религия сякаш. Мен може би това ми притегля тук. И в случай че обърнеш гледната точка, в случай че видиш, че това, което правиш, способства за нещо друго, внезапно нещата стартира да се случват.
Деси: Аз персонално нямам такава алтернатива. Аз съм доста щастлива, че съм тук и в този момент и нямам никакви съжаления. Чудила съм се един-два пъти в такива, по-кризисни обстановки, в които към този момент ти идва дотук и си казваш – е, не, то към този момент не се устоя. Но то по този начин или другояче е въпрос на настройка.
А за какво ни е мъчно на нас – тъй като сме особени като хора, или тъй като просто не желаеме да променяме остарели привички?
Вера: Дали тъй като сме претърпели доста промени, дали тъй като има нещо друго от невидимия свят, което не мога да обясня... Има една особена топлота у българина, и това ни движи. Тук е доста по-лесно да постигнеш нещо, само че не по разпоредбите на стопанската система, която на всички места по света е много меркантилна. Тук в случай че целите ти са разнообразни – в случай че решиш да се чувстваш добре от това, което правиш и да го вършиш със пристрастеност, то ти се получава. Не съм сигурна, че това може да ти се случи през днешния ден в Европа.
И в този момент ли е по този начин?
Вира: Ами да, всички хора, които познаваме, по един или различен метод оказват помощ да се случи този концерт и да напълним тази зала. Ако ние вършим нещата по един ексцентричен метод, те се получават. Ето, самото битие на Сентиментъл Суингърс е такова. То не е меркантилно. Ако преди няколко години бях отишла при някои хора и им бях споделила “аз в този момент ще си зарежа добре платената работа, ще почна група с още две девойки и ще пеем с музиканти ”, никой нямаше да ме поддържа и групата в този момент нямаше да съществува. Ето поради това може би избрах да пребивавам в България. На мен просто ми е доста забавно тук.
И в никакъв случай не сте съжалявали?
Вера: Не, в никакъв случай не съм съжалявала. Но постоянно имаме избор – по този начин би трябвало да живеем, без боязън.
Деси: Ако бях направила различен избор, то пък тук нямаше да ми се случи (сочи към щерка си). Не, не скърбя въобще.
Как се намерихте с девойките?
Вера: Аз Деси я познавам от дълго време, около брат ми, който беше в музикантските среди. После около нея се срещнах с Рони, както постоянно става в София. И след това станаха нещата, тъй като аз доста желаех да пе я
Ти пяла ли си в миналото преди този момент?
Вера: Да, в детска вокална група “Сребърни звънчета ”. После заминахме със фамилията ми за Алжир и от този момент пеех единствено в банята. Когато се срещнах с Андре, той разбра за тази моя пристрастеност и веднъж, когато снимаше филм за Нюрнбергския развой, ми предложи да поема ролята на певицата в хотела. Той ми даде цялостна независимост да направя песента, както реша. Аз почнах да вървя при Рони да репетираме. Когато отидохме да запишем, Рони ме срещна с Мишо Йосифов, който да аранжира песента. Той несъмнено тогава ме е гледал малко изключително – “русата жена на режисьора ”, нали си представяш? Той сподели “ще поканим музикантите на Ангел Заберски ”, та и те по този начин ме гледаха. Но те са доста “про ”, обикновено. Обаче тогава записът стана от първи път.
Започнаха ли да те гледат по различен метод тогава?
Вера: Категорично! И тогава Мишо сподели: “Ето я третата! Да пеете Андрюс Систърс дружно с Рони и Деси. ”
Значи Мишо е индивидът, който действително ви е събрал?
Вера: Да, той е индивидът. Той е доста значим за нас. Ние въпреки всичко сме три дами, значимо е да има един мъж, който да ни уравновеси. Той също така аранжира музиката, поучава ни. Понеже е доста надарен, всички неща му се случват с лекост. Имаме чудесна сила между тях – аз го подвигам, той ме смъква на земята.
А за концерта притеснявате ли се? За пеенето с за първи път с биг бенд?
Рони: Ами просто пред повече мъже ще се разголваме, т.е. ще има повече мъже зад тила ни (смее се).
Кой в последна сметка ви оказва помощ за концерта и премиерата на кино лентата?
Вера: Освен нас, още две девойки би трябвало да загатна – това са Елисавета Петрушева и Патрисия Кутюр-Гюрковска, които ей по този начин, от сърце ни оказват помощ. Също Ради и Калина, от нашата пиар организация, групата на “Капитал ”, които ни поддържаха с банери, на които щяхме да сложим спонсорите, в случай че имаше такива (смее се).
Какво ще вършиме по-нататък с кино лентата?
Вера: Ще го пускаме на интернационалните фестивали, а и в България ще почне да се излъчва. Не знам кой ще го популяризира, само че в случай че не се откри, ще си го разпространяваме и сами. Аз толкоз неща се научих да върша, че...
За другите ви планове нещо да ни кажете?
Рони: С Насекомикс ще имаме огромен концерт на 20 ноември в зала ДНК в НДК, което ще бъде отново показване на новия албум „ Великани и джуджета “, тъй като премиерата пред юли беше на място, което побираше доста малко хора. Също по този начин започваме да разпространяваме албумите си – и на Сентиментъл Суингърс, и на Насекомикс, през Колибри и техните книжарници.
Добре, аз тъкмо това желая да ви запитвам: заобиколени сме с хора, изключително в нашите среди, които са цялостни с хрумвания. Каква е разликата сред тези хора, които си остават с концепциите и тези, които въпреки всичко реализират една дребна част от тях?
Вера: О, какъв брой прелестен въпрос! Аз това съм научила от счетоводството и финансите - нещата би трябвало да са първо вероятни. Нещата би трябвало да може да се осъществят. Трябва ти и сърце, и разум. Ентусиазмът е доста значим, само че би трябвало да можеш да стъпиш въпреки всичко на земята. Важното е да започнеш. Да направиш първите стъпки. Ти си този, който би трябвало да си реализира концепцията, няма потребност да споделяш с десетки хора, които да ти ръкопляскат, тъй като по този начин и ще си останеш. И без доста упоритост, без доста ламтеж. Накрая – да се обградиш с хора, на които вярваш и на които да можеш да разчиташ.
***
В навечерието на 18 ноември, когато е премиерата на кино лентата на Андре Шандел Life is an enternal swing и огромния концерт на Sentimental Swingers и Big Band Brazz Association, се срещнахме с три девойки, които ни описаха какво е да работиш с възторг, само че и с разум, и да разчиташ на правилните хора.
С какви усеща очаквате 18 ноември?
Вера: На 18 ноември е премиерата на нашия филм “Life Is An Eternal Swing ” и нашият огромен концерт. Тъй като съм продуцент на кино лентата и уредник на концерта, аз персонално чакам 18 ноември да пристигна, с цел да завърши цялата тази организация. Тя заема пространство в мозъка ми, в цялото ми тяло, в душата, мислите ми са ориентирани натам, просто пребивавам с това събитие. Защото, както сподели една прелестна дама от НДК, Кунка Митова, няма смисъл да чакаш спонсори и другари. Напъни се и си изпълни залата, тъй като в случай че не я напълниш, ти ще си отговорна.
Та аз не знам тази зала по какъв начин ще изпълни и дали ще се изпълни, само че знам, че трептя цялата в това събитие...
Деси: С боязън и неспокойствие. За нас концертът ще е друг, той всеки концерт е друг, само че това че ще бъдем с биг бенд, мен персонално доста ме вълнува. Това ще ни се случи за пръв път.
Рони: С неспокойствие и неспокойствие. Понеже се занимаваме и с организацията, като най-голямата и тежка част е на плещите на Верчето, си имаме терзания всякакви.
А кино лентата с какви усеща очаквате?
Деси: Филма го гледах към този момент един път. Ами доста е персонален за мен, имам някои терзания, тъй като това са моите персонални мемоари, това е моят живот, който споделям с доста хора...
Рони: За кино лентата не желая да мисля, желая да се дистанцирам, да не мисля, че там ме има с някои доста персонални неща. Мен шерването на персоналните неща не ме плащи, аз от дълго време го върша, само че за първи път е по този начин непосредствено. Защото пеенето на сцена е разпределяне, един стриптийз, само че това въпреки всичко в този момент е нова форма.
От какъв брой време работите по този филм?
Вера: Идеята за кино лентата пристигна, когато бяхме в Кан, по покана на Националния кино център и продуцентите на кино лентата „ Островът “. Тъй като от 20 години не беше имало показване на български филм на фестивала в Кан (а тогава имаше два – „ Островът “ и „ Аве “), те взеха решение да създадат българско празненство на Кроазет и ни поканиха дружно с момчетата от Секстета / " Михаил Йосифов Секстет " - бел.ред./. Оказа се, че е без възнаграждения, че не сме добре настанени, че се наложи да спим едната вечер по земята и въобще, както Кан е бляскав и богат, ние тъкмо като българчета... Беше смешно и изглеждахме смешно. Андре тогава беше с нас, мъжът ми (Андре Шандел, сценарист и режисьор, бел. ред.), който тогава ни опозна всички дружно. Така или другояче, у него беше към този момент назряло желанието за опише за България, защото той от 10 години живее тук и сподели: “Искам да дам нещо на тази страна, желая да я показва по различен метод на света. ” Чрез нас.
Кога се случи това?
Вера: През 2011 година, значи можеш да си представиш какъв брой време ни лиши.
Преди време ти ми сподели, че този филм е за тези, които са избрали да останат в България. Не е ли ненормално да се питаме за какво сме останали?
Вера: За мен решението на тези, които останаха тук и на тези, които взеха решение да заминат, е еднообразно стойностно. Тези, които отпътуваха, са го създали, с цел да живеят по-добре, и аз съм сигурна, че това по някакъв метод способства за развиването на човечеството, което в действителност е по-важното. На тях, мисля, им е по-лесно. Защото в случай че имаш концепция по какъв начин да направиш нещо, пътят е явен. Тук ти би трябвало и още нещо. Трябва ти самообладание и доста религия сякаш. Мен може би това ми притегля тук. И в случай че обърнеш гледната точка, в случай че видиш, че това, което правиш, способства за нещо друго, внезапно нещата стартира да се случват.
Деси: Аз персонално нямам такава алтернатива. Аз съм доста щастлива, че съм тук и в този момент и нямам никакви съжаления. Чудила съм се един-два пъти в такива, по-кризисни обстановки, в които към този момент ти идва дотук и си казваш – е, не, то към този момент не се устоя. Но то по този начин или другояче е въпрос на настройка.
А за какво ни е мъчно на нас – тъй като сме особени като хора, или тъй като просто не желаеме да променяме остарели привички?
Вера: Дали тъй като сме претърпели доста промени, дали тъй като има нещо друго от невидимия свят, което не мога да обясня... Има една особена топлота у българина, и това ни движи. Тук е доста по-лесно да постигнеш нещо, само че не по разпоредбите на стопанската система, която на всички места по света е много меркантилна. Тук в случай че целите ти са разнообразни – в случай че решиш да се чувстваш добре от това, което правиш и да го вършиш със пристрастеност, то ти се получава. Не съм сигурна, че това може да ти се случи през днешния ден в Европа.
И в този момент ли е по този начин?
Вира: Ами да, всички хора, които познаваме, по един или различен метод оказват помощ да се случи този концерт и да напълним тази зала. Ако ние вършим нещата по един ексцентричен метод, те се получават. Ето, самото битие на Сентиментъл Суингърс е такова. То не е меркантилно. Ако преди няколко години бях отишла при някои хора и им бях споделила “аз в този момент ще си зарежа добре платената работа, ще почна група с още две девойки и ще пеем с музиканти ”, никой нямаше да ме поддържа и групата в този момент нямаше да съществува. Ето поради това може би избрах да пребивавам в България. На мен просто ми е доста забавно тук.
И в никакъв случай не сте съжалявали?
Вера: Не, в никакъв случай не съм съжалявала. Но постоянно имаме избор – по този начин би трябвало да живеем, без боязън.
Деси: Ако бях направила различен избор, то пък тук нямаше да ми се случи (сочи към щерка си). Не, не скърбя въобще.
Как се намерихте с девойките?
Вера: Аз Деси я познавам от дълго време, около брат ми, който беше в музикантските среди. После около нея се срещнах с Рони, както постоянно става в София. И след това станаха нещата, тъй като аз доста желаех да пе я
Ти пяла ли си в миналото преди този момент?
Вера: Да, в детска вокална група “Сребърни звънчета ”. После заминахме със фамилията ми за Алжир и от този момент пеех единствено в банята. Когато се срещнах с Андре, той разбра за тази моя пристрастеност и веднъж, когато снимаше филм за Нюрнбергския развой, ми предложи да поема ролята на певицата в хотела. Той ми даде цялостна независимост да направя песента, както реша. Аз почнах да вървя при Рони да репетираме. Когато отидохме да запишем, Рони ме срещна с Мишо Йосифов, който да аранжира песента. Той несъмнено тогава ме е гледал малко изключително – “русата жена на режисьора ”, нали си представяш? Той сподели “ще поканим музикантите на Ангел Заберски ”, та и те по този начин ме гледаха. Но те са доста “про ”, обикновено. Обаче тогава записът стана от първи път.
Започнаха ли да те гледат по различен метод тогава?
Вера: Категорично! И тогава Мишо сподели: “Ето я третата! Да пеете Андрюс Систърс дружно с Рони и Деси. ”
Значи Мишо е индивидът, който действително ви е събрал?
Вера: Да, той е индивидът. Той е доста значим за нас. Ние въпреки всичко сме три дами, значимо е да има един мъж, който да ни уравновеси. Той също така аранжира музиката, поучава ни. Понеже е доста надарен, всички неща му се случват с лекост. Имаме чудесна сила между тях – аз го подвигам, той ме смъква на земята.
А за концерта притеснявате ли се? За пеенето с за първи път с биг бенд?
Рони: Ами просто пред повече мъже ще се разголваме, т.е. ще има повече мъже зад тила ни (смее се).
Кой в последна сметка ви оказва помощ за концерта и премиерата на кино лентата?
Вера: Освен нас, още две девойки би трябвало да загатна – това са Елисавета Петрушева и Патрисия Кутюр-Гюрковска, които ей по този начин, от сърце ни оказват помощ. Също Ради и Калина, от нашата пиар организация, групата на “Капитал ”, които ни поддържаха с банери, на които щяхме да сложим спонсорите, в случай че имаше такива (смее се).
Какво ще вършиме по-нататък с кино лентата?
Вера: Ще го пускаме на интернационалните фестивали, а и в България ще почне да се излъчва. Не знам кой ще го популяризира, само че в случай че не се откри, ще си го разпространяваме и сами. Аз толкоз неща се научих да върша, че...
За другите ви планове нещо да ни кажете?
Рони: С Насекомикс ще имаме огромен концерт на 20 ноември в зала ДНК в НДК, което ще бъде отново показване на новия албум „ Великани и джуджета “, тъй като премиерата пред юли беше на място, което побираше доста малко хора. Също по този начин започваме да разпространяваме албумите си – и на Сентиментъл Суингърс, и на Насекомикс, през Колибри и техните книжарници.
Добре, аз тъкмо това желая да ви запитвам: заобиколени сме с хора, изключително в нашите среди, които са цялостни с хрумвания. Каква е разликата сред тези хора, които си остават с концепциите и тези, които въпреки всичко реализират една дребна част от тях?
Вера: О, какъв брой прелестен въпрос! Аз това съм научила от счетоводството и финансите - нещата би трябвало да са първо вероятни. Нещата би трябвало да може да се осъществят. Трябва ти и сърце, и разум. Ентусиазмът е доста значим, само че би трябвало да можеш да стъпиш въпреки всичко на земята. Важното е да започнеш. Да направиш първите стъпки. Ти си този, който би трябвало да си реализира концепцията, няма потребност да споделяш с десетки хора, които да ти ръкопляскат, тъй като по този начин и ще си останеш. И без доста упоритост, без доста ламтеж. Накрая – да се обградиш с хора, на които вярваш и на които да можеш да разчиташ.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ