Андон Балтаков за EBU: Приветствам хората, които опитват нови неща, защото това е единственият начин да се учим
Интервюто е част от поредицата изявленията с генерални шефове на организации-членки на съюза, направено от Радка Бечева, началник „ Връзки с членовете на EBU за Централна и Източна Европа “.
Какви бяха вашите съществени цели, когато поехте поста общоприет шеф на Българското национално радио след рецесията през 2019 година, когато се случи невижданото прекъсване на сигнала за няколко часа и промяна на ръководството на Радиото?
Като нов общоприет шеф на институция, която има 1300 чиновници, ръководи 11 радиопрограми и шест музикални състава и предлага цифрово наличие на 10 езика, моят максимален приоритет беше да възстановя стабилността. Когато за пръв път влязох в постройката на БНР в София и в студиата из цялата страна, бях сюрпризиран от ширещия се боязън. Бях към момента незнаен със стила си на ръководство и хората не бяха сигурни какво ще се случи с тях и с тяхната организация. За мен първото нещо беше да ги уверя, че съм тук поради тях и че ще повеждам БНР към триумф.
Защо изкореняването на паниката беше толкоз значимо за мен? Защото когато има боязън, няма творчество. Творчеството във всичките му форми и свободата са от първостепенно значение за мен. БНР има голям капацитет като журналистическа организация и като културен дирек за България, а и освен за България. Нашите музикални сформира да вземем за пример, имат забележителен принос към европейската просвета.
Да промениш културата на една организация, без значение дали тя е зряла или към момента в развой на развиване, лишава време. Вярвам, че екипът ни се движи в вярната посока, с цел да направи БНР по-отворена организация.
Вторият, по-голям аспект беше бюджетният недостиг в размер на 5,5 милиона лв. (2,7 милиона евро), който заварих. Беше мъчно да го преодолеем, само че с помощта на строгата финансова дисциплинираност мисля, че успяхме да го създадем и да приключим миналата година в много положително финансово положение.
Всичко това се случваше на фона на Ковид-19. Въведени бяха нови индустриални механизми, само че нито един чиновник не беше скъсен и нито една заплата - понижена. Напротив - инициирахме нови стратегии и развихме цифровото си наличие. Много съм благополучен, че екипът ме поддържа, макар ексцентричните ходове и промени.
Използвам три основни думи за стратегическата си идея: непоклатимост, нововъведение, напредък. Ако през първата година от работата си съумях да реализира известна непоклатимост в БНР, втората година ще бъде обвързвана с нововъведенията. Иновации в основаването на стратегии, нововъведения в технологиите, нововъведения в метода, по който хората доближават до нашето наличие, а и то до тях. Всичко това е в действителност вълнуващо.
Къде виждате най - огромните благоприятни условия за нововъведение?
Иновациите би трябвало да се случват по голям брой способи. Първо и най-важно, започнахме с възобновяване на програмното наличие и планирането на новинарски излъчвания, променихме сигналите. Сега стратегиите звучат доста по-модерно и носят обръщение за бистрота и значителност, които БНР като марка би трябвало да комуникира.
Върнахме класическата конструкция на новинарските излъчвания и разширихме интернационалните вести и гледни точки.
Що се отнася до настоящите излъчвания, въведохме автентично токшоу, което се излъчва в събота и неделя след обяд. Казва се „ Политически НЕкоректно “ и се излъчва по нашата съществена новинарска стратегия. Това е типично шоу, с един посетител през първия час и присъединяване на слушателите през втория час по телефона или посредством обществените мрежи. Предаването предлага ексцентричен разбор и мнения - сходни на публикациите, представящи персонално мнение в печатните медии, друго от това, което се смята за канонична публицистична посока.
Въвеждането на разнородни гледни точки и мнения по избрани тематики трансформира часовете с по-нисък слушателски интерес в събота и неделя в известен период от време единствено за три месеца, като това беше оценено и от общата аудитория, и от хората на водещи политически и икономически постове. Програмата е огледално показана на нашите цифрови платформи и ние опитвам с нея. Още в сряда или четвъртък продуцентите и водещите стартират да ангажират аудиторията с тематиката, която ще бъде обсъждана през почивните дни, като задават въпроси и търсят мнението на слушателите.
Освен това инвестирахме доста в подкасти и в този момент имаме възходяща сбирка по редица тематики. Журналистите се вълнуват от работата по основаването на подкасти, правят оценка свободата да преглеждат тематиката от всеки ъгъл без рестриктивните мерки на 3-4-минутните ефирни сегменти. Разбира се, следваме основите на радиорепортажа, само че една съответна тематика би могла да се прегледа и по-подробно.
БНР също по този начин влага в проверяваща публицистика и в този момент събираме плодовете на този труд. Скъпо е и също така е сериозна отговорност за публицистите да не бъркат. Направихме редица следствия както онлайн, по този начин и в ефир и ще проследим какво влияние имат те.
Разкрихме да вземем за пример, че дезинфектантите, закупени от Министерството на здравеопазването за изборите, не съдържат верните съставки. Оказа се, че в България няма държавна организация, която да управлява какви съставки влизат в дезинфектантите. С този вид следствия и репортажи желаеме да бъдем градивни и да вършим положителна публицистика за обществото.
Като социална медия желаеме да покажем минусите на това, което властимащите вършат, с цел позитивни промени в общество.
Ние сътворяваме наличие на британски, съветски, немски, турски... Опитваме се да възобновим нашите стратегии на турски, предопределени за хората, които съставляват 10% от българското общество. БНР предлага три часа всекидневно наличие на турски език, както и уеб страница на турски език, която е третото или четвъртото най-посещавано наше наличие онлайн. Работим в тясно съдействие с районните радиостанции в регионите, където хората приказват най-вече турски език.
Да се върнем на въпроса за нововъведенията. Как се справяте с неуспехите и насърчавате поемането на риск?
Работил съм в старт-ъп компания и съм се научил да не се опасявам от неуспеха. Приветствам го по-скоро като част от процеса по научаване на нещо ново. Разбира се, той би трябвало да се ръководи по доста по-премерен метод от публичните медии, които не могат да си разрешат да поемат рисковете, които могат да поемат комерсиалните медии или старт-ъп фирмите.
Въпреки това поздравявам провокациите като началник и поздравявам хората, които пробват нови неща, тъй като това е единственият метод да се учим. Можете да прочетете хиляди страници с доктрина или да слушате подкасти, направени от различен, само че в случай че не се впуснете в това сами, няма да има прогрес. Ето за какво поздравявам самодейностите. Опитайте и в случай че проработи - ще тръгне.
Разбира се, давам един до три месеца, с цел да видя каква е реакцията на аудиторията. Ако не е позитивна, ще приключим започнатото и ще стартираме нещо ново. До момента не сме прекратявали някакви планове, тъй като преди малко ги започнахме, само че аз проследявам всичко, чета отчетите и проследявам противоположната връзка за новите техники, които вкарваме.
Признавам, че това е културна смяна и не желая да обезсърчавам хората. Всичко би трябвало да се случва последователно и работещите в БНР да се усещат част от него.
Чувствате ли, че имате сериозна маса от поддръжници зад тила си? Къде виждате най - огромните провокации в промените, които въвеждате?
Най-голямата спънка е финансовата. Хората желаят да учат, без значение от възрастта си. Те виждат от децата или от внуците си по какъв начин цифровото потомство употребява наличието. Аудиторията не постоянно може да отдели време, с цел да наблюдава предаване по радиото или малкия екран. Тя желае то да я следва и ние би трябвало да създадем това допустимо.
Въпросът е дали имаме средства да създадем това, което би трябвало като организация, обслужваща публичния интерес? Всяка иновация се ръководи с стеснен бюджет, който дава малко благоприятни условия за изпробване. От предходната година се борим с страната за по-добър бюджет.
Тази година е изключително сложна за БНР, имайки поради орязването на бюджета на медията. Кой е устойчивият модел за ръководство на публичните медии?
На първо място има потребност от действителна политическа воля за смяна на средата, в която работят публичните медии. Можем да обсъждаме денонощно нуждата от смяна на ръководството и финансирането на публичните медии, само че в случай че няма мощна политическа воля за това, нищо няма да се случи.
Видяхме това предходната година. Експерти работиха по новия закон и политиците обявиха обществено, че поддържат смяната, само че все пак нищо не се случи. Мисля, че внезапно хората осъзнаха, че може да е и плашещо, публичните медии да бъдат свободни в личното си усещане за народна власт и надзор.
Именно тук би трябвало да изиграе своята роля политическото обучение. Политиците би трябвало да схванат, че свободните медии не са за тях. Свободните медии са за всички и публичните медии съществуват, с цел да служат на всички. Трябва да се случи смяна в политическото схващане, че държавно управление, страна и общество са три разнообразни неща.
Въпреки това не съм черноглед. Аз съм реалист. Вярвам, че има хора в България, които желаят същински публични медии, самостоятелни от държавна интервенция, самостоятелни от политическа интервенция и от стопански ползи. Надявам се, че със постоянен парламент, евентуално през юли или август, ще има явен знак за ново законодателство.
Колкото по-дълбоко встъпвам в ръководството на БНР, толкоз повече съзнавам, че схемата остарял закон с нови промени няма да сработи. България се нуждае от изцяло модифициран Закон за радиото и малкия екран. Трябва ясно да дефинираме каква е задачата на публичните медии: за какво получаваме средства, кой ги ръководи, по какъв начин могат да се употребяват, какви могат да бъдат нашите търговски действия, от каква конструкция на ръководство се нуждаем.
Трябва също по този начин да е ясно, че има друга взаимовръзка сред бюджетите на националното радио и телевизия и държавния бюджет. Има доста незнайни, които не мисля, че остарелият закон ще успее да реши с няколко кръпки.
В какво се състои най - огромната компликация при съпротивлението против политическия напън?
За мен запазването на независимостта на БНР е от първостепенно значение. Политиците постоянно желаят да бъдат показани във допустимо най-хубавата светлина и не желаят медиите да задълбават в неща, които не са красиви или са даже грозни. Все отново има причина, заради която медиите се назовават четвъртият дирек на демокрацията.
Трябва да бъдем самостоятелни като другите три управляващи – законодателна, изпълнителна и правосъдна. Медиите са тяхното куче-пазач и би трябвало да бъдат самостоятелни. Разбира се, постоянно има напън, само че отговорността да защитят личната си самостоятелност пада върху самите медии.
Ето за какво е належащо мощно законодателство за отбрана на независимостта на четвъртата власт. Без нас като надзирател няма народна власт.
В днешно време обществените медии обезпечават канал за директна връзка на политиците. Много от тях обаче не осъзнават, че в действителност основават затворени пространства единствено от съидейници и могат да бъдат сюрпризирани от изборните резултати: те са изгубили връзката с обществото и не схващат аргументите за недоволството на хората.
Другата огромна тематика, която разисквам със чиновниците на БНР е отговорността на публицистите. Свободата на словото е наше право, само че е и наша отговорност. Ние имаме голяма мощ да изпратим обръщение до цялото общество и заради тази причина би трябвало да сме сигурни, че това, което вършим, е несъмнено и че сме движени от задачата да споделяме истината.
Винаги би трябвало да се питаме: съблюдаваме ли етични правила? Практикуваме ли специалността си по този начин, както би трябвало да бъде? Работим ли за или срещу обществото? Правилно ли сме осъзнали публичния интерес? Важно е да бъдем предпазени, само че наша лична отговорност е да бъдем експерти и да следваме най-високите стандарти.
Именно по този метод построяваме доверие у нашата публика: посредством определяне на високи стандарти, които не са наложително следвани от блогъри и външни коментатори.
Какво привнесе Covid-19 във вашия жанр на ръководство? Какво би могло да бъде употребявано и след пандемията?
Това беше опция за всички, а и за мен като началник, да преоткрием себе си. Станахме по-силни като екип и хората станаха по-добри отборни играчи. Това, че не бяхме физически в една стая с редактора или музикалния продуцент, сътвори друга атмосфера при основаването на наличие.
Качеството и количеството на продукциите се усилиха и бързо стартирахме нови излъчвания. Освен това се обърнахме към архивите по нови способи. Преоткрихме цялото преживяване на слушането на радио.
За мен не беше шокиращо сътрудниците ми да се намират на разнообразни места и да приказвам с тях посредством Teams или Skype. Докато работех в Съединени американски щати ми се е случвало постоянно да управлявам разпръснати екипи, при които хората са на разнообразни места по света. Това обаче беше нещо ново за хората в БНР. Изискваше се доста самообладание и доста професионална поддръжка.
За мен, като началник, най-важното беше да запазим здравето на чиновниците. Бяхме доста прецизни в осъществяването на противоепидемичните ограничения и мисля, че тази политика се отплати. Бяхме една от дребното организации в България, които имаха разполагаем маски, още когато нямаше такива в Европа и успяхме бързо да осигурим нужните маски, дезинфектанти и ръкавици.
Как успяхте?
Наблюдавах какво се случва в прилежащите страни и бях сигурен, че рецесията ще удари България скоро. На 11 март издадохме лични незабавни ограничения, два дни преди оповестяването на изключителното състояние в България. Това беше въпрос на експедитивност и време. В началото беше предизвикателство, защото разполагахме единствено с 300 лиценза за Microsoft Teams. Договорихме повече лицензи и продължаваме да договаряме още, тъй като хората към този момент привикнаха да употребяват онлайн платформи за взаимна работа.
Сградите на БНР бяха затворени за външни гости до май тази година. Нашите музиканти (над 200 души) имаха доста къс интервал на сцената през септември и октомври предходната година и по-късно прекратихме всички действия. През януари и февруари тази година договорихме стратегия за доброволна имунизация за чиновници на БНР с локалните управляващи и държавното управление. Сега, откакто предложихме всички благоприятни условия за отбрана, отваряме вратите на организацията още веднъж и през юни се върнахме на работа при цялостен потенциал.
Как виждате бъдещето на публичните медии?
Никой не може да реализира това, което вършим ние като радиоорганизация във връзка с независимо отразяване на събития, вести от всички краища на страната и от цяла Европа. Търговските медии не могат да дават това, което дават публичните медии, както и да обслужват публичния интерес.
И не е единствено това. Ние също по този начин сътворяваме наличие, от което доста малко търговски медии се интересуват. Независимо дали е радиотеатър или музика, ние съхраняваме културното си завещание. Нашите публицисти се пробват да открият или разкрият музикално завещание, което съществува, само че към момента не е записано. Работил съм за доста търговски организации, които ще откажат този вид цели и продукция, тъй като нямат финансова възвръщаемост от тях.
Разбират ли хората в България задачата на публичните медии?
Не и имам вяра, че публичните медии са си създали неприятна услуга, като не са обяснили на аудиторията си какво вършат и за какво го вършат. За публичните медии в България стартира да се приказва нашироко напълно неотдавна. Все още се употребяват изрази като „ държавна телевизия “ или „ държавно радио “. Казвам на приятелите си, че не сме държавно радио, а те ми дават отговор - получавате пари от държавния бюджет.
Да, получаваме пари от държавния бюджет, само че държавното управление е единствено шеф на приходите, които събира от данъкоплатците и има задължението да даде част от тези средства на публичните медии. Правителството и Народното събрание, които утвърждават бюджета, са просто медиатор. Не давам доклад на никого от министрите или на министър-председателя.
Трудно е да се разбере какъв брой ясно дефинирана е тази линия, изключително в посткомунистическа страна.
Как виждате бъдещето на радиото? Как радиото ще се впише в новата медийна среда?
На първо място, радиото постоянно ще остане настоящо и с навлизането на изкуствения разсъдък аудиото се запътва към нова златна епоха.
Един образец: Докато вършиме нещо се обръщате към цифровия гласов помощник „ Алекса “ и казвате: „ Алекса, пусни новините! “ или „ Алекса, какво се случва в Народното събрание? “ и Алекса ще ви отговори: „ БНР заяви, че има нов скандал в Народното събрание. “ Ако желаете да чуете репортажа, той ще бъде заимствуван. Поради тази причина би трябвало да сме подготвени за аудиото по поръчка. Събуждате се и отивате до колата си в 8 часа сутринта, само че желаете да чуете обичаното си шоу, което се излъчва в 6 часа сутринта.
Трябва да ви бъде предоставена опцията да нагодите програмата и метода, по който слушате радио съгласно своите потребности. Мисля, че излъчването онлайн онлайн и аудиото по поръчка ще се усилват. Хора, живеещи в огромния град се връщат към природата и се местят в покрайнините. Времето за шофиране ще бъде по-дълго, както е в Съединени американски щати в този момент. Единственото нещо, което можете да вършиме в колата, до момента в който шофирате, е да слушате радио, подкасти, аудиокниги.
Същото е, когато сте във влака и не желаете да се взирате в дребен екран. Слагате слушалките и попадате в друга галактика.
Мисля, че радиото е готово за тези нови времена. Въпреки това, с цел да можем да отговорим на тези условия, би трябвало да бъдем една крачка напред. А с цел да бъдем напред, имаме потребност от съответно финансиране!
Може да звучи като научна фантастика, само че си представете, че отваряте хладилника, виждате бутилка мляко и хладилникът ви споделя, че срокът на валидност на млякото изтича. Хладилникът, който е обвързван с интернет, е прочел етикета с напътствието за периода на валидност и ще ви осведоми за репортаж по тематиката за млякото. Това са неща, които ще станат част от живота ни. Мисля, че свързаната галактика ще става още по-близка.
Вярвам, че радиото би трябвало да е готово за този миг и да се възползва от тази опция.
Интервюто в оригинал можете да прочетете
Какви бяха вашите съществени цели, когато поехте поста общоприет шеф на Българското национално радио след рецесията през 2019 година, когато се случи невижданото прекъсване на сигнала за няколко часа и промяна на ръководството на Радиото?
Като нов общоприет шеф на институция, която има 1300 чиновници, ръководи 11 радиопрограми и шест музикални състава и предлага цифрово наличие на 10 езика, моят максимален приоритет беше да възстановя стабилността. Когато за пръв път влязох в постройката на БНР в София и в студиата из цялата страна, бях сюрпризиран от ширещия се боязън. Бях към момента незнаен със стила си на ръководство и хората не бяха сигурни какво ще се случи с тях и с тяхната организация. За мен първото нещо беше да ги уверя, че съм тук поради тях и че ще повеждам БНР към триумф.
Защо изкореняването на паниката беше толкоз значимо за мен? Защото когато има боязън, няма творчество. Творчеството във всичките му форми и свободата са от първостепенно значение за мен. БНР има голям капацитет като журналистическа организация и като културен дирек за България, а и освен за България. Нашите музикални сформира да вземем за пример, имат забележителен принос към европейската просвета.
Да промениш културата на една организация, без значение дали тя е зряла или към момента в развой на развиване, лишава време. Вярвам, че екипът ни се движи в вярната посока, с цел да направи БНР по-отворена организация.
Вторият, по-голям аспект беше бюджетният недостиг в размер на 5,5 милиона лв. (2,7 милиона евро), който заварих. Беше мъчно да го преодолеем, само че с помощта на строгата финансова дисциплинираност мисля, че успяхме да го създадем и да приключим миналата година в много положително финансово положение.
Всичко това се случваше на фона на Ковид-19. Въведени бяха нови индустриални механизми, само че нито един чиновник не беше скъсен и нито една заплата - понижена. Напротив - инициирахме нови стратегии и развихме цифровото си наличие. Много съм благополучен, че екипът ме поддържа, макар ексцентричните ходове и промени.
Използвам три основни думи за стратегическата си идея: непоклатимост, нововъведение, напредък. Ако през първата година от работата си съумях да реализира известна непоклатимост в БНР, втората година ще бъде обвързвана с нововъведенията. Иновации в основаването на стратегии, нововъведения в технологиите, нововъведения в метода, по който хората доближават до нашето наличие, а и то до тях. Всичко това е в действителност вълнуващо.
Къде виждате най - огромните благоприятни условия за нововъведение?
Иновациите би трябвало да се случват по голям брой способи. Първо и най-важно, започнахме с възобновяване на програмното наличие и планирането на новинарски излъчвания, променихме сигналите. Сега стратегиите звучат доста по-модерно и носят обръщение за бистрота и значителност, които БНР като марка би трябвало да комуникира.
Върнахме класическата конструкция на новинарските излъчвания и разширихме интернационалните вести и гледни точки.
Що се отнася до настоящите излъчвания, въведохме автентично токшоу, което се излъчва в събота и неделя след обяд. Казва се „ Политически НЕкоректно “ и се излъчва по нашата съществена новинарска стратегия. Това е типично шоу, с един посетител през първия час и присъединяване на слушателите през втория час по телефона или посредством обществените мрежи. Предаването предлага ексцентричен разбор и мнения - сходни на публикациите, представящи персонално мнение в печатните медии, друго от това, което се смята за канонична публицистична посока.
Въвеждането на разнородни гледни точки и мнения по избрани тематики трансформира часовете с по-нисък слушателски интерес в събота и неделя в известен период от време единствено за три месеца, като това беше оценено и от общата аудитория, и от хората на водещи политически и икономически постове. Програмата е огледално показана на нашите цифрови платформи и ние опитвам с нея. Още в сряда или четвъртък продуцентите и водещите стартират да ангажират аудиторията с тематиката, която ще бъде обсъждана през почивните дни, като задават въпроси и търсят мнението на слушателите.
Освен това инвестирахме доста в подкасти и в този момент имаме възходяща сбирка по редица тематики. Журналистите се вълнуват от работата по основаването на подкасти, правят оценка свободата да преглеждат тематиката от всеки ъгъл без рестриктивните мерки на 3-4-минутните ефирни сегменти. Разбира се, следваме основите на радиорепортажа, само че една съответна тематика би могла да се прегледа и по-подробно.
БНР също по този начин влага в проверяваща публицистика и в този момент събираме плодовете на този труд. Скъпо е и също така е сериозна отговорност за публицистите да не бъркат. Направихме редица следствия както онлайн, по този начин и в ефир и ще проследим какво влияние имат те.
Разкрихме да вземем за пример, че дезинфектантите, закупени от Министерството на здравеопазването за изборите, не съдържат верните съставки. Оказа се, че в България няма държавна организация, която да управлява какви съставки влизат в дезинфектантите. С този вид следствия и репортажи желаеме да бъдем градивни и да вършим положителна публицистика за обществото.
Като социална медия желаеме да покажем минусите на това, което властимащите вършат, с цел позитивни промени в общество.
Ние сътворяваме наличие на британски, съветски, немски, турски... Опитваме се да възобновим нашите стратегии на турски, предопределени за хората, които съставляват 10% от българското общество. БНР предлага три часа всекидневно наличие на турски език, както и уеб страница на турски език, която е третото или четвъртото най-посещавано наше наличие онлайн. Работим в тясно съдействие с районните радиостанции в регионите, където хората приказват най-вече турски език.
Да се върнем на въпроса за нововъведенията. Как се справяте с неуспехите и насърчавате поемането на риск?
Работил съм в старт-ъп компания и съм се научил да не се опасявам от неуспеха. Приветствам го по-скоро като част от процеса по научаване на нещо ново. Разбира се, той би трябвало да се ръководи по доста по-премерен метод от публичните медии, които не могат да си разрешат да поемат рисковете, които могат да поемат комерсиалните медии или старт-ъп фирмите.
Въпреки това поздравявам провокациите като началник и поздравявам хората, които пробват нови неща, тъй като това е единственият метод да се учим. Можете да прочетете хиляди страници с доктрина или да слушате подкасти, направени от различен, само че в случай че не се впуснете в това сами, няма да има прогрес. Ето за какво поздравявам самодейностите. Опитайте и в случай че проработи - ще тръгне.
Разбира се, давам един до три месеца, с цел да видя каква е реакцията на аудиторията. Ако не е позитивна, ще приключим започнатото и ще стартираме нещо ново. До момента не сме прекратявали някакви планове, тъй като преди малко ги започнахме, само че аз проследявам всичко, чета отчетите и проследявам противоположната връзка за новите техники, които вкарваме.
Признавам, че това е културна смяна и не желая да обезсърчавам хората. Всичко би трябвало да се случва последователно и работещите в БНР да се усещат част от него.
Чувствате ли, че имате сериозна маса от поддръжници зад тила си? Къде виждате най - огромните провокации в промените, които въвеждате?
Най-голямата спънка е финансовата. Хората желаят да учат, без значение от възрастта си. Те виждат от децата или от внуците си по какъв начин цифровото потомство употребява наличието. Аудиторията не постоянно може да отдели време, с цел да наблюдава предаване по радиото или малкия екран. Тя желае то да я следва и ние би трябвало да създадем това допустимо.
Въпросът е дали имаме средства да създадем това, което би трябвало като организация, обслужваща публичния интерес? Всяка иновация се ръководи с стеснен бюджет, който дава малко благоприятни условия за изпробване. От предходната година се борим с страната за по-добър бюджет.
Тази година е изключително сложна за БНР, имайки поради орязването на бюджета на медията. Кой е устойчивият модел за ръководство на публичните медии?
На първо място има потребност от действителна политическа воля за смяна на средата, в която работят публичните медии. Можем да обсъждаме денонощно нуждата от смяна на ръководството и финансирането на публичните медии, само че в случай че няма мощна политическа воля за това, нищо няма да се случи.
Видяхме това предходната година. Експерти работиха по новия закон и политиците обявиха обществено, че поддържат смяната, само че все пак нищо не се случи. Мисля, че внезапно хората осъзнаха, че може да е и плашещо, публичните медии да бъдат свободни в личното си усещане за народна власт и надзор.
Именно тук би трябвало да изиграе своята роля политическото обучение. Политиците би трябвало да схванат, че свободните медии не са за тях. Свободните медии са за всички и публичните медии съществуват, с цел да служат на всички. Трябва да се случи смяна в политическото схващане, че държавно управление, страна и общество са три разнообразни неща.
Въпреки това не съм черноглед. Аз съм реалист. Вярвам, че има хора в България, които желаят същински публични медии, самостоятелни от държавна интервенция, самостоятелни от политическа интервенция и от стопански ползи. Надявам се, че със постоянен парламент, евентуално през юли или август, ще има явен знак за ново законодателство.
Колкото по-дълбоко встъпвам в ръководството на БНР, толкоз повече съзнавам, че схемата остарял закон с нови промени няма да сработи. България се нуждае от изцяло модифициран Закон за радиото и малкия екран. Трябва ясно да дефинираме каква е задачата на публичните медии: за какво получаваме средства, кой ги ръководи, по какъв начин могат да се употребяват, какви могат да бъдат нашите търговски действия, от каква конструкция на ръководство се нуждаем.
Трябва също по този начин да е ясно, че има друга взаимовръзка сред бюджетите на националното радио и телевизия и държавния бюджет. Има доста незнайни, които не мисля, че остарелият закон ще успее да реши с няколко кръпки.
В какво се състои най - огромната компликация при съпротивлението против политическия напън?
За мен запазването на независимостта на БНР е от първостепенно значение. Политиците постоянно желаят да бъдат показани във допустимо най-хубавата светлина и не желаят медиите да задълбават в неща, които не са красиви или са даже грозни. Все отново има причина, заради която медиите се назовават четвъртият дирек на демокрацията.
Трябва да бъдем самостоятелни като другите три управляващи – законодателна, изпълнителна и правосъдна. Медиите са тяхното куче-пазач и би трябвало да бъдат самостоятелни. Разбира се, постоянно има напън, само че отговорността да защитят личната си самостоятелност пада върху самите медии.
Ето за какво е належащо мощно законодателство за отбрана на независимостта на четвъртата власт. Без нас като надзирател няма народна власт.
В днешно време обществените медии обезпечават канал за директна връзка на политиците. Много от тях обаче не осъзнават, че в действителност основават затворени пространства единствено от съидейници и могат да бъдат сюрпризирани от изборните резултати: те са изгубили връзката с обществото и не схващат аргументите за недоволството на хората.
Другата огромна тематика, която разисквам със чиновниците на БНР е отговорността на публицистите. Свободата на словото е наше право, само че е и наша отговорност. Ние имаме голяма мощ да изпратим обръщение до цялото общество и заради тази причина би трябвало да сме сигурни, че това, което вършим, е несъмнено и че сме движени от задачата да споделяме истината.
Винаги би трябвало да се питаме: съблюдаваме ли етични правила? Практикуваме ли специалността си по този начин, както би трябвало да бъде? Работим ли за или срещу обществото? Правилно ли сме осъзнали публичния интерес? Важно е да бъдем предпазени, само че наша лична отговорност е да бъдем експерти и да следваме най-високите стандарти.
Именно по този метод построяваме доверие у нашата публика: посредством определяне на високи стандарти, които не са наложително следвани от блогъри и външни коментатори.
Какво привнесе Covid-19 във вашия жанр на ръководство? Какво би могло да бъде употребявано и след пандемията?
Това беше опция за всички, а и за мен като началник, да преоткрием себе си. Станахме по-силни като екип и хората станаха по-добри отборни играчи. Това, че не бяхме физически в една стая с редактора или музикалния продуцент, сътвори друга атмосфера при основаването на наличие.
Качеството и количеството на продукциите се усилиха и бързо стартирахме нови излъчвания. Освен това се обърнахме към архивите по нови способи. Преоткрихме цялото преживяване на слушането на радио.
За мен не беше шокиращо сътрудниците ми да се намират на разнообразни места и да приказвам с тях посредством Teams или Skype. Докато работех в Съединени американски щати ми се е случвало постоянно да управлявам разпръснати екипи, при които хората са на разнообразни места по света. Това обаче беше нещо ново за хората в БНР. Изискваше се доста самообладание и доста професионална поддръжка.
За мен, като началник, най-важното беше да запазим здравето на чиновниците. Бяхме доста прецизни в осъществяването на противоепидемичните ограничения и мисля, че тази политика се отплати. Бяхме една от дребното организации в България, които имаха разполагаем маски, още когато нямаше такива в Европа и успяхме бързо да осигурим нужните маски, дезинфектанти и ръкавици.
Как успяхте?
Наблюдавах какво се случва в прилежащите страни и бях сигурен, че рецесията ще удари България скоро. На 11 март издадохме лични незабавни ограничения, два дни преди оповестяването на изключителното състояние в България. Това беше въпрос на експедитивност и време. В началото беше предизвикателство, защото разполагахме единствено с 300 лиценза за Microsoft Teams. Договорихме повече лицензи и продължаваме да договаряме още, тъй като хората към този момент привикнаха да употребяват онлайн платформи за взаимна работа.
Сградите на БНР бяха затворени за външни гости до май тази година. Нашите музиканти (над 200 души) имаха доста къс интервал на сцената през септември и октомври предходната година и по-късно прекратихме всички действия. През януари и февруари тази година договорихме стратегия за доброволна имунизация за чиновници на БНР с локалните управляващи и държавното управление. Сега, откакто предложихме всички благоприятни условия за отбрана, отваряме вратите на организацията още веднъж и през юни се върнахме на работа при цялостен потенциал.
Как виждате бъдещето на публичните медии?
Никой не може да реализира това, което вършим ние като радиоорганизация във връзка с независимо отразяване на събития, вести от всички краища на страната и от цяла Европа. Търговските медии не могат да дават това, което дават публичните медии, както и да обслужват публичния интерес.
И не е единствено това. Ние също по този начин сътворяваме наличие, от което доста малко търговски медии се интересуват. Независимо дали е радиотеатър или музика, ние съхраняваме културното си завещание. Нашите публицисти се пробват да открият или разкрият музикално завещание, което съществува, само че към момента не е записано. Работил съм за доста търговски организации, които ще откажат този вид цели и продукция, тъй като нямат финансова възвръщаемост от тях.
Разбират ли хората в България задачата на публичните медии?
Не и имам вяра, че публичните медии са си създали неприятна услуга, като не са обяснили на аудиторията си какво вършат и за какво го вършат. За публичните медии в България стартира да се приказва нашироко напълно неотдавна. Все още се употребяват изрази като „ държавна телевизия “ или „ държавно радио “. Казвам на приятелите си, че не сме държавно радио, а те ми дават отговор - получавате пари от държавния бюджет.
Да, получаваме пари от държавния бюджет, само че държавното управление е единствено шеф на приходите, които събира от данъкоплатците и има задължението да даде част от тези средства на публичните медии. Правителството и Народното събрание, които утвърждават бюджета, са просто медиатор. Не давам доклад на никого от министрите или на министър-председателя.
Трудно е да се разбере какъв брой ясно дефинирана е тази линия, изключително в посткомунистическа страна.
Как виждате бъдещето на радиото? Как радиото ще се впише в новата медийна среда?
На първо място, радиото постоянно ще остане настоящо и с навлизането на изкуствения разсъдък аудиото се запътва към нова златна епоха.
Един образец: Докато вършиме нещо се обръщате към цифровия гласов помощник „ Алекса “ и казвате: „ Алекса, пусни новините! “ или „ Алекса, какво се случва в Народното събрание? “ и Алекса ще ви отговори: „ БНР заяви, че има нов скандал в Народното събрание. “ Ако желаете да чуете репортажа, той ще бъде заимствуван. Поради тази причина би трябвало да сме подготвени за аудиото по поръчка. Събуждате се и отивате до колата си в 8 часа сутринта, само че желаете да чуете обичаното си шоу, което се излъчва в 6 часа сутринта.
Трябва да ви бъде предоставена опцията да нагодите програмата и метода, по който слушате радио съгласно своите потребности. Мисля, че излъчването онлайн онлайн и аудиото по поръчка ще се усилват. Хора, живеещи в огромния град се връщат към природата и се местят в покрайнините. Времето за шофиране ще бъде по-дълго, както е в Съединени американски щати в този момент. Единственото нещо, което можете да вършиме в колата, до момента в който шофирате, е да слушате радио, подкасти, аудиокниги.
Същото е, когато сте във влака и не желаете да се взирате в дребен екран. Слагате слушалките и попадате в друга галактика.
Мисля, че радиото е готово за тези нови времена. Въпреки това, с цел да можем да отговорим на тези условия, би трябвало да бъдем една крачка напред. А с цел да бъдем напред, имаме потребност от съответно финансиране!
Може да звучи като научна фантастика, само че си представете, че отваряте хладилника, виждате бутилка мляко и хладилникът ви споделя, че срокът на валидност на млякото изтича. Хладилникът, който е обвързван с интернет, е прочел етикета с напътствието за периода на валидност и ще ви осведоми за репортаж по тематиката за млякото. Това са неща, които ще станат част от живота ни. Мисля, че свързаната галактика ще става още по-близка.
Вярвам, че радиото би трябвало да е готово за този миг и да се възползва от тази опция.
Интервюто в оригинал можете да прочетете
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ