Интервю с доц. д-р Христо Златанов, началник отделение на УНГ

Интервю с доцент доктор Христо Златанов, шеф поделение на УНГ клиника във ВМА-София

Доц. Златанов, ангините са присъщи за детската възраст болести. Какви са компликациите, с които се сблъсквате в тяхното лекуване?

Oстрите ангини при децата или така наречен „ изострен тонзилит “ са един сериозен проблем, който тормози доста родителите. Особено в есенно-зимния интервал, когато избухват дребни епидемии от подобен вид заболяване на горните дихателни пътища.

Допреди няколко години си мислехме, че лекуването му е безпроблемно за нас. Разполагайки с толкоз доста антибиотици, всеки доктор приемаше, че възпалението в гърлото по хипотеза е бактериално и назначаваше антибиотична терапия. А в действителност в близо 80% от случаите инфекцията е породена от вируси и приемът на антибиотик е безпочвен.

Към днешно време тази процедура е отминала и остаряла като разбиране, тъй като златният век на антибиотиците завърши. През последните 20 години не разполагаме с нова антибиотична формула, която да е направена и да е оживяла повече от 3-4 години. При такова всеобщо изписване на антибиотици ние имаме построена устойчивост и на практика чисто нов антибиотик, на който би трябвало да разчитаме най-малко 20-30 години, го компрометираме в границите на 3-4 години.

И в кабинета ми все по-често идват дребни пациенти, които в границите на 2 месеца са лекувани с по 4-5 перорални, т.е. одобрявани през устата, антибиотика без съвсем никакъв или никакъв резултат. В такава обстановка се постанова включването на тежката артилерия с венозни антибиотици. Но може ли едно дете да бъде лекувано през месец в болнична конюнктура с венозни антибиотици?

Затова нашият взор се измества от ден на ден към профилактиката и общоукрепващата терапия, която по този начин да модулира незрелия детски имунитет, че той да не позволява такива чести боледувания. Защото прекомерно честите епизоди на разболяване към този момент са показания за хирургично лекуване. Но то е на дневен ред, когато сме изчерпали към този момент всички благоприятни условия и сме се провалили с консервативното лекуване. Сега имаме златни правила за тонзилектомия, които строго съблюдаваме. Защото премахването на сливиците не прави децата по-здрави, което се удостовери през годините.

В кои случаи е в действителност належащ приемът на антибиотик?

Както споделих, антибиотиците не са в своя златен интервал. Затова изписването им би трябвало да бъде извънредно точно. Антибиотична терапия се назначава от персоналния доктор, педиатър или УНГ експерт на база на неговия опит и след направена посявка за доказване на съответния бактериален извършител. И когато това се потвърди, се изписва антибиотик, на който причинителят на инфекцията е сензитивен.

Каква е честотата на хроничния тонзилит в детска възраст и какви опасности крие?

Хронифицирането на тези инфекции е една друга, не по-малко тревожна страна на казуса. Статистиката сочи, че 24% от общата популация на децата са с продължителен тонзилит, като 43% от тях са в групата на постоянно боледуващите деца.

Хроничният тонзилит съставлява една тлееща зараза надълбоко в криптите на сливиците. И при всеки минимален трус за имунитета – без значение дали детето ще изпие студена напитка, ще изяде един сладолед или ще го надуха вятърът изпотено, тази зараза незабавно се обостря и е налице следващият епизод на обостряне на хроничния тонзилит.

Хроничният тонзилит е сериозен проблем освен в медицината, само че и обществен проблем. Той крие своите опасности освен заради обстоятелството, че детето постоянно боледува и страдат и родителите, а и тъй като има заплаха от отключване на автоимунни болести.

Може би всички са чували за така наречен „ метатонзиларни “ затруднения, т.е. затруднения от други органи и системи на база на заболяване на сливиците. Когато дълго време е налице нелекуван стрептококов продължителен инфекциозен развой надълбоко в криптите на сливиците, могат да бъдат наранени ставите, бъбреците и сърцето. Това са положения, които ние не трябва да позволяваме. Тоест когато имаме диагностициран продължителен тонзилит, ние би трябвало оптимално бързо да го лекуваме консервативно и при крах на това лекуване, да прибегнем до хирургично лекуване. Защото в случай че към този момент сме позволили да се отключи подобен автоимунен развой, той няма да спре, той е за цялостен живот.

Има ли разновидности за профилактика на хроничния тонзилит, с цел да се избегнат тези съществени автоимунни процеси?

Тук още веднъж стигаме до въпроса какво бихме могли да създадем, преди да стигнем до етапа на метатонзиларни затруднения или тежък продължителен инфекциозен развой, при който да нямаме вярно решение и да се наложи прибягване до оперативно лекуване.

Всъщност е доста значимо по какъв начин живее едно дете, по какъв начин се профилактира, какви общоукрепващи препарати приема, които да подкрепят неговия имунитет. Имунната система би трябвало да бъде задоволително натегната, само че не пренатегната и да съзрява обикновено с възрастта, тъй че да не доближаваме до това положение на продължителен тонзилит с чести рецидиви и да се постанова да прибягваме до ежемесечни антибиотични лечения и до хирургично лекуване.

Тук е мястото да кажа, че разполагаме с доста препарати, които са общоукрепващи, само че персонално аз извънредно доста одобрявам Тонзилотрен, тъй като е безусловно безвредно лекарство. Тонзилотрен е медикамент, който към този момент към 15 години ползвам всекидневно в моята процедура за лекуване и профилактика на изострен и продължителен тонзилит. Той има потвърдено противовъзпалително, болкоуспокояващо, епителотропно и локално имуномостимулиращо деяние. През всички тези години не съм забелязал нито един непряк резултат, нито някакво лекарствено взаимоотношение, което да ми попречи да го изписвам и да бъде задоволително ефикасен във всяка възраст - от деца на 2-3 годишна възраст до възрастни хора, страдащи от остри и хронични тонзилити.

Как се приема Тонзилотрен при продължителен тонзилит?

При децата изписвам Тонзилотрен в доза 3 пъти по 1 табл. дневно в продължение на 60 дни, а при възрастните – 3 пъти по 2 табл. дневно за същия интервал, след което се прави отмора от 60 дни. Правят се 3 лечебни цикъла в границите на 1 година. Тази терапия понижава с над 50% нуждата от хирургично лекуване, а използването на антибиотици – с над 70%. Тоест когато едно дете се поема вярно, има добър метод на живот и се назначава подобен вид терапия, съвсем в никакъв случай не стига до хирургично лекуване, а използването на антибиотици се свежда до някакъв случай, например един път годишно, което е в границите на естественото. Затова в действителност моята рекомендация е не да чакаме да се развие болестта, било то остро, рецидивиращо или хронично и тогава с тежка артилерия антибиотици или с хирургично лекуване да решаваме въпроса, а това да го вършим във етапа на профилактиката и общо подсилване на имунитета.

А по какъв начин да подхождаме в острата фаза на ангината?

Когато имаме обострен продължителен тонзилит или изострен тонзилит, без да е налице продължителен развой, би трябвало да преценим дали възпалението е вирусно, както е в по-голямата част от случаите. Тогава още веднъж можем да стартираме с Тонзилотрен, аз персонално го изписвам в границите на 2 часа по 1 табл. при децата. В комбиниране с обща витаминна терапия и с нестероидни противовъзпалителни средства можем да решим въпроса и в случай че в границите на 2-3 дни тази вирусна зараза не се овладее и се насложи бактериална флора, това е моментът, в който не стопираме Тонзилотрен и останалата общоукрепваща терапия, само че към този момент включваме и антибиотик.