Интервю с д-р Радостина Джалева – анестезиолог-реаниматор в Отделението по

Интервю с доктор Радостина Джалева – анестезиолог-реаниматор в Отделението по анестезиология и интензивно лекуване на МБАЛ ВИТА

, какво най-общо значи упойка?

Анестезия безусловно значи липса на сетивност, неявяване на сензитивност. По медикаментозен метод посредством упойка се стопират болката и неприятните чувства. Обикновено хората мислят, че упойка е цялостната анестезия, което в действителност не е напълно по този начин. Обезболяване може да се реализира по разнообразни способи и това не постоянно значи, че би трябвало да сте изгубил схващане по време на операцията.

 

Какви типове обезболяване съществуват?

Анестезията се ползва по друг метод според от интервенцията, на която би трябвало да бъде подложен пациентът. Основните типове, с които работим във ВИТА всекидневно, са:
локална; регионална; обща упойка и седация.
Локалната упойка е постоянно употребена при засягане на относително дребна лимитирана област  на тялото и постанова съдействието на пациента дотолкоз, доколкото да понесе философски едно или няколко инжекционни убождания. В резултат на това инфилтрираната зона изтръпва и разрешава въпросната дребна хирургична интервенция. Пример за подобен вид обезболяване е при зашиване на рана след порязване на пръст.

Регионалната упойка (например спинална, епидурална или нервни блокади) включва инжектиране на местен анестетик независимо или с добавени други лекарства, които водят до изтръпване на по-голяма или по-дълбока част от тялото. Пациентите могат да са в схващане или да получат седация, в случай че им е мъчно да толерират протичащото се към тях. По този метод те не усещат болежка, само че може да остане сетивност за досег или напън. Хирургичните интервенции, при които се употребява този вид обезболяване, са естествено раждане, секцио, ингвинални хернии, ортопедични интервенции на низък крак и други

Обща упойка – благодарение на лекарства се провокира обратимо положение на безсъзнание и липса на сетивност на цялото тяло. Действа се на разнообразни равнища със съответните лекарства, подобаващи за другите рецептори. Хипнотиците лишават съзнанието, аналгетиците тушират болката, нервно-мускулните блокери блокират придвижването, като по този метод пациентът няма спомен, няма болежка и не се движи по време на хирургичната намеса.

Общата упойка се употребява при междинни и огромни хирургични интервенции, при интервенции с детайл на неотложност, при пациенти с противопоказания за различен тип упойка. Медикаментите се ползват венозно – през подложен абокат или инхалационно - с маска, на супраглотични средства или с интубационна тръба. При изключване на съзнанието и на  собствената дихателна и двигателна  активност, те биват замествани и ръководени от съответната инсталация и от анестезиологичен екип.

Усещането на пациента е за бездънен сън, само че поради медикаментозно провокираната мускулната обсада след пробуждане от време на време се следи типично възприятие за отмалялост.

Седация - сама по себе си това е подтип на общата упойка, само че в надалеч по-лека степен. При нея е потиснато равнището на схващане, само че се резервира независимото дишане на пациента. Съзнанието не е изцяло изключено както при дълбокото заспиване, а се усеща по-скоро като лека сънливост. Възможно е пациентът да чува гласовете от протичащото се към него, да извършва команди, само че да няма явен спомен по-късно. Използва се при дребни хирургични интервенции или при диагностични процедури като фиброколоноскопия, фиброгастроскопия, хистеросалпингография, цистоскопия и други.

 

Каква е ролята на анестезиолога при тези обстановки?