Интервю на Явор Дакчов за Гласове- Как тълкувате случая със

Интервю на Явор Дакчов за Гласове

- Как тълкувате случая със съдията Андон Миталов, който Съединени американски щати оповестиха за подкупен?

- Това, което направиха американците е патетична нелепост с възпитателна цел. Пъдят Русия от България и Миталов от Съединени американски щати. Точно толкоз смешно, колкото и неуместно. Направиха го по американски жестоко, само че така да се каже, чистосърдечно. И с надълбоко схващане за справедливост. С това схващане, прочее, разрушиха Близкия изток, а предшественикът на Помпео Колин Пауъл разклащаше епруветка с иракско „ химическо оръжие “ пред очите на човечеството...Като си прав, какво значение има дали лъжеш или не?
Всичко това наподобява на сопа в ръцете на Помпео и Херо Мустафа. И като проваляне за нашата пета атлантическа колона, която по всичко проличава, не пропуща случай да извърши някоя услуга, под формата на донос. Това, което нашият атлантически сътрудник прави не укрепва „ югоизточния фланг на НАТО “, както си мисли, а разочарова, през фаза на неразбиране. Ефект за който не подозират, само че може и да им е все едно.
Америка се развежда с правото, това излиза наяве. Лозунгът „ да създадем Америка велика още веднъж “ действа съгласно макиавелисткия принцип „ силата е право “ и „ лъжата е истина “ (Оруел). Това е то „ корупция “, в случай че питате мен.
Иначе, съдията Миталов е подкупен, тъй като е явно. Корумпиран е в дълбоките геополитически усеща, негоден е морално. Виновен е за производството на знак, прожектиран по малкия екран: Путин забива медал в ревера на Малинов. Прецедент. Ако не създадем нещо, си споделят сътрудниците, ордените ще станат 6 милиона. И ще пристигна Путин.
Дали магистратът е имал юридическо право да отсъди, както е избрал да отсъди е дръзновен и неправилен въпрос. Магистратът е направил жест на самостоятелност в източна посока. Наказва се извънпроцедурно.
Легендарният харвардски професор по право Алън Дършовиц, твърди, че слeд придвижването MeToo, което възпита „ жената-обвинител “, в американското правосъдие доказателствата към този момент нямат същото значение. Има значение единствено обвиняването, а също и личностите на обвинителя и обвинявания. Презумпцията за непорочност е сменена с презумция за виновност. Книгата се назовава „ Вина посредством обвиняване “ („ Guilt by accusation”). Случаят Миталов е първата лястовичка на това правораздаване у нас. Всеки геополитически несъответстващ ще бъде наказан като „ подкупен “. Корумпиран ще значи нещо като „ върховен “.
Първият дълг на магистрата, затова, а и на всеки „ с позиция “ (такова е „ метапосланието “) е да осъзнава генералната линия, доловима с мозъка и шестото възприятие. Клишетата на пропагандата са съсредоточена истина, вход в действителността.
Русофобията е етически императив, гальовен напън на дълга. Спасителната истина протича по трасето Помпео – Мустафа. От което следва, че, в случай че желаеме да живеем под върховенството на закона ще би трябвало да усетим партньорската сопа, като стоварена или надвесена. Страхът е независимост. Всеки, който пропусне да забележи тези „ скрижали “ е подкупен. Да се сърди на своята непрозорливост.
Не е ясно дали магистратът е подкупен, ясно е, че хегемонът бърка. Така мисля. Подценява българите. Организираното русофилство в България би трябвало да почерпи. Точка за него.
Смешна работа: в България русофобите правят работата на русофилите, а русофилите на русофобите. Подпомагат се „ партньорски “, в слабоумен съюз. Руският дипломат ще би трябвало да връчва награди „ за принос “. Да извади ордена от ревера на Малинов и да го забоде върху някой от „ достоверната десница “ или напряко върху блузката на Херо Мустафа. Ще е изискан.

- Може ли да се прави прилика сред днешна България и връзките? със Съединени американски щати и социалистическа България, като най-верен спътник на Съюз на съветските социалистически републики?

- България е член на Европейски Съюз, а не на Съединени американски щати. Сателит на Съединени американски щати значи „ F..ck EU” (Нуланд). Европа е по-сложна, в това число и по „ източния въпрос “. Справка: Макрон.

- Какво се случи с “американската мечта” на българите, за които Америка бе знак на свободата и демокрацията преди 30-35 години? Америка ли се промени или българите са били наивни и детски в упованията си?

- Широко рекламираната „ независимост “ с която стартира българския преход не наподобява на себе си, не ухае на карамфил, а на сяра. В нещо замязяха на Съюз на съветските социалистически републики, в друго – на бардак. А това натъжава. Американският месианизъм става високомерен, жестоко нарцистичен.
Тръмп наподобява на порнограф, държи речите си капризен, развратно пуерилен, свива устни („ устенца “), примлясква сладострастно, като дегустатор на някаква неразрешена полова непорочност. Смуче Нанси Пелоси като захарно петле.
„ Америка, велика още веднъж “ е девиз на крах, а не на напредък. С моралното водачество на Америка е свършено, твърдеше Бжежински. Америка е разграничена, разсечена на две.
Впрочем, тази възвишена рекламация за морално водачество, през днешния ден наподобява публично изоставена, дори презряна, в този момент вкарват ред, съгласно визиите за личен интерес. Pax americana оцелява с побой и шантаж над всички в близост. И пазят света от Путин и Си Дзинпин, натрапват услугата навсякъде. Това е задънена улица. Нужна е, както знае всеки човек „ с всичкия си “, нова система за сигурност, " разведряване " и „ въздържане “. За това приказва в последно време Макрон. Отчитането на непознатия интерес е неизбежно, допустима е единствено взаимно реализирана победа. Победа за мир. Другото е безпорядък. Отговорно „ въздържане “ значи контрактуван ред. Нужен е разум, а не тояга. Каквото погубва индивида, ще погуби човечеството: горделивост, лакомия, нелепост. Безумната триада.

- Има ли геополитическа алтернатива за България през днешния ден сред Америка, Европа и Русия и до каква степен е допустима съгласно Вас национална и независима българска политика?

- Нищо не е несъмнено, нямаме твърда почва под краката. Светът се трансформира с ускоряване. “Дисквалифицираните континенти “ Азия и Африка нахлуват в историята и нищо не може да ги спре. Ентусиазирани от полезностите, с които Западът ги съблазни. Искат парадайс на земята, стандарт и покой. А това вещае хаос. В България се усеща нова неустановеност, европейската гаранция девалвира.
Слабостта на Америка я прави да наподобява на Съюз на съветските социалистически републики, пробват силови подходи и автосугестивна политика. Бият в близост и се назовават велики. Внушават си всякакви неща. Сега са в „ консервативна перестройка “.
Европейски Съюз не съумява да реализира едносъставен облик, усилва се съмнението, че става дума за политически идеал. Русия няма какво да предложи на света, с изключение на религия, лирика и възприятие за безконечност. Не е малко, само че търсенето е друго.
Русия е спешна страна по формулировка, авторитаризмът там е неминуем. Либералната алтернатива е самоубийствена за Русия, а Путин не е простак да рискува, интелигентен е да симулира. Свободата там е „ контекстуализирана “, строго дозирана. И по този начин би трябвало да бъде. В последна сметка, съветската политика е за всички, само че съветската страна – за руснаците. Този извод важи и за нас. Бившите републики на Русия наподобяват ужасени от внушенията за допустима реинтеграция, не желаят и да чуят за такава опция.
Русия ще трае, като сложен за формулировка опит и великански въпрос, такава е нейната орис. Чувството за Русия е в българската същина, само че това не непременно има политически следствия.
България ще остане на мястото си архетипно застрашена от юг и условно защитавана от Запад. Тези, които приканват Русия, не знаят кого приканват, тъй като не е ясно какво Русия е през днешния ден и какво ще бъде на следващия ден. Днешната Русия наподобява повече на уродлив Запад и на нещо, което се разпитва „ кой съм аз “, в сравнение с себе си, на своя идеализиран, лиричен облик. Русия е неустойчива, спешна константа. Парадокс на същото и нещо друго.
Българите търсят своята сигурност в самостоятелни направления, не мислят на едро, а на дребно. Евакуират територията, един по един...България е застрашена от обезлюдяване, от изгубване на индивида, в демографски и честен смисъл. Оскъдно и апатично население, застаряващо и оскъдно, разубедено да живее. Това е казусът, а не Путин.

- Оказа се, че основният прокурор Иван Гешев, против който проамериканските Неправителствени организации и партии стачкуваха, работи компактно с американците. Каква е обстановката, в която през днешния ден се намира по този начин наречената градска десница?

- Сбъркаха с Гешев, тъй като мислят просто, а не комплицирано. Но неудобството трае малко - колкото, с цел да усетят директивата, след това се успокояват. Гешев е слаба изненада, огромната би пристигнала с Пеевски – великата метафора на беззаконието. Ако и той се окаже „ наш “. Не схванаха какво е „ наемник “, какво богато наличие има тази дума. Винаги са мислели, че е задоволително да клакьорстваш и да си сърдечно завързан. Чакат ги разочарования, по тази линия – интензивни, само че къси. Окопитват се бързо, тъй като са жизнелюбиви, по детски игриви и по мефистофелски „ мъдри “...

- Когато бяхте народен представител, участвахте интензивно в законодателния развой, който се опита да отбрани държавния интерес при културно-историческото и археологическо завещание от несъразмерния вкус на частните колекционери. Как гледаде на това, което се случва с сбирката на Васил Божков. А и със самия него?

- Поуката с Божков е какъв брой доста се нуждаят бандитите на прехода от ред и закон. Хванати за гушите възклицават: „ ред и закон! “. Стават лигаво безпомощни, сантиментално привързани към процесуалното право. Г-н Гешев би трябвало да чуе, обаче, загадъчната рекомендация на Божков „ да огледа нагоре “. Ако огледа, ще стане народен воин. Но по тази причина би трябвало „ интифа “ извън, другояче няма да дръзне. Ще стане ясно, това което и без друго е ясно. Ще стане ясно, кой покровителства политически правилната мафия, кой „ дундурка “ формалния бандитизъм. Има ли някой в България, който да не знае отговора?

- Президентът Румен Радев сне доверието си от държавното управление. Едни го упрекват в деструктивност, други го поддържат. Как бихте описали политическия профил на днешния български президент?

- Радев не е едра жаба в блатото и това нервира. Стои друг. Теглят го надолу, с всички сили, с цел да замязя на тях, да кряка идиотски разчувствуван, политически правилната мантра. Няма да го пуснат, до момента в който не замязя най-малко малко на Плевнелиев, украшението на българския евроатлантизъм. Президентът не е това, което назовават „ политик “ в нещастния смисъл на думата, той е боен, първенец от академиите на НАТО. Това пречи на самоунижението. Затова няма да замязя на Плевнелиев. Мярата на нетърпението към Радев е мяра на неговият триумф да съставлява нацията.

- Н а какво се дължи политическото дългоденствие и резистентност на Бойко Борисов? Феномен, гений или българска обстановка?

- Борисов е искра на българската бедност, феноменално достижение на нашето безволие. Поживяхме си хубаво с този „ водач “. Насладихме се. Не се майтапя, по този начин е...

- Доколко са прави тези, които с носталгия си спомнят за социализма на Тодор Живков, сравнявайки го с днешната демократична народна власт?

- Социализмът и демократичната народна власт са единствено и само, думи от българския политически речник. Ние сме си ние и сме си добре. Може да се каже също – зле. Едно и също е...