Подписът на правосъдния министър под Истанбулската конвенция следва да бъде оттеглен, смята Каракачанов
Интервю на вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов, обещано за OFFNews.
След произнасянето на Конституционен съд по Истанбулската спогодба държавното управление ще я внесе ли още веднъж за ратификация в Народното събрание и какъв очаквате да бъде резултатът от това гласоподаване?
Решението на Конституционния съд на Република България поставя точка на всеки опит да бъде наложена Истанбулската спогодба. Това решение удостовери всички мои изказвания през цялото време – знаете, че моята позиция от първия ден на съпротивата против тази джендърска спогодба беше изрично срещу и нито за момент не е била променяна. Не съм се съмнявал, че тази позиция в отбрана на България, на националната ни еднаквост и на бъдещето на децата ни ще получи поддръжката на цялото българско общество. Чест прави на Православната ни черква за нейната мощна и аргументирана позиция против джендър-конвенцията; чест прави на католици и протестанти за обществената им позиция „ срещу “ ИК, а също по този начин и на Главното мюфтийство. Няма да напомням ясно обрисуваните позиции в самото държавно управление и това паметно гласоподаване през януари, в което 8 министри бяхме против концепцията ИК да се вкарва за гласоподаване в Народното събрание. Оказахме се прави. Конституционен съд към този момент постанови, че тази спогодба е противоконституционна. От една страна, тъпо е, че се изхаби толкоз мощна социална сила, с цел да бъде спряна такава явна нелепост. От друга страна обаче, българското общество показва мощна имунна отбрана против демократичните безумия във тип на деструктивна джендър-идеология, стремяща се към разрушение на обичайни хилядолетни институти като пол, семейство, черква. Крайният ни триумф е окуражаващ и отсега нататък.
Като политическа победа, която ще бъде записана на сметката на Вътрешна македонска революционна организация, ли оценяването произнасянето на Конституционен съд против Конвенцията?
Дали е политическа победа за Вътрешна македонска революционна организация това ще каже гласоподавателят на идващите избори. За мен като водач на Вътрешна македонска революционна организация е значимо, че сме почтени и поредни в отбраната на националния ни интерес, в това число и в съответния случай с успеха над този подъл опит за налагане на джендър-идеологията. Вижте, същите хора, които проповядваха маркс-ленинизма през днешния ден проповядват соросо-джендъризма. То действително видяно няма огромна разлика сред двете идеологии. Само дето соросо-джендъризмът намерено протяга ръце към фамилията и желае да дефинира пола на индивида – две неща, които даже и комунизмът не посмя да опита. Така че този извънредно ляв демократизъм би трябвало да среща нулева приемливост от наша страна – и в този момент е по този начин, и отсега нататък ще е по този начин. Нулева приемливост към опитите на Сорос и джендър-организациите му да разрушават българската национална еднаквост.
Как ще коментирате обстоятелството, че редица страни са утвърдили документа? Отхвърлянето му от българското държавно управление и парламент по какъв начин нарежда страната ни в връзките ни с Европейски Съюз?
През 1943 година, след прословутата среща във Ван Зее, където се взема прословутото „ дефинитивно решение “ за световно заличаване на евреите, България единствена от целия свят застава против това безумство. Българският народ е против тогавашната „ модерност “, отказвайки да разбере възвишените претекстове, с които се желае гибелта на милиони беззащитни хора заради идеологически аргументи. И защото съм историк, дано ви напомня думите на немския дипломат Бекерле от юни 1943 година:
“Те (има се поради държавното управление на страната) са лимитирани от
мaнталитета на българския народ, комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас. Отраснал с арменци, гърци и роми, българинът не вижда дефекти при евреите които да оправдаят особени ограничения против тях. … “
Бекерле продължава: „ Във всеки случай намирам за тактически погрешно да упражним по-силен пряк напън, поради който ще се нагърбим с отговорност, а и при българският манталитет ще реализираме противоположното на стремежи резултат ”.
Мога да оставя тези размишления без коментар, тъй като са задоволително настоящи за съответната обстановка с Истанбулската спогодба, само че ще прибавя единствено едно – това, което Бекерле е схванал като посланик, трябваше да бъде разбрано и от актуалните джендър-изнудвачи от Европейския съюз и от Съвета на Европа.
А въпросът „ по какъв начин отхвърлянето на ИК нарежда България в отношението ни с Европейски Съюз “ можем да го зададем и по различен метод – по какъв начин се отрази „ истанбулският “ напън на съдебна експертиза и Европейски Съюз да приемем джендър-конвенцията върху репутацията на тези европейски институции у нас? Без подозрение, отрицателно. Не може с подобен шантаж и принуждение да се опитваш да налагаш една спогодба сякаш против насилието.
Забавянето на дебата по тематиката, като тя беше трансферирана на Конституционен съд, не беше ли опит тя да бъде потушена за малко време, до момента в който тече българското европредседателство?
Дебатът по тематиката можеше въобще да не се състои, в случай че не бях повдигнал обществено този въпрос. Трябва да призная, че заслугата тук е на 30 неправителствени консервативни и християнски организации, които със свое писмо ме осведомиха за този проблем. То бе изпратено до доста институции, в това число и до мен, само че единственият човек, който обърна внимание и се зае с този въпрос бях аз. Така че можеше въобще да няма спор. А след тази разгорещена социална полемика по „ истанбулската “ тематика, решението този проблем да бъда подложен в ръцете на Конституционния съд е най-логичното и най-естествено решение. Резултатът от произнасянето на Конституционен съд към този момент е необятно обществено прочут и единствено удостоверява правилността на тази стъпка.
Под документа на Конвенцията стои подписът на български правосъден министър. Какво следва да се направи, откакто Конвенцията беше оповестена за противоконституционна?
Без подозрение, откакто ИК бе оповестена за противоречаща на Конституцията на Република България, подписът на българския правосъден министър от 21 април 2016 година, съгласно мен, следва да бъде отдръпнат. Всичко друго е нонсенс, всичко друго е несъвместимо с държавност и конституционност. Защото е доста смущаващо и друго – уверенията от правосъдното министерство, че утвърждението на Истанбулската спогодба няма да наложи промени в Конституцията, защото не е в несъгласие с нея. Само че се оказа, че е в несъгласие. При това състояние очевидно щеше да се наложи да се вършат промени в Конституцията.
Различията в така наречен „ дребна коалиция “ ще водят ли отсега нататък и до други политически земетресения, както беше при закона за приватизацията, очаквате ли други сходни политически разтърсвания?
Преди всичко би трябвало да помним своите задължения към гласоподавателите, забегнали в управническата стратегия на сегашното държавно управление. „ Обединени патриоти “ не сме в това ръководство самоцелно, ние сме поели съответни отговорности пред своите гласоподаватели и пред целия български народ. Това е посоката, в която да вървим и това са уговорките, които да изпълняваме. Разбира се, обществен факт е, че странични тематики доведоха до конфликти сред моите съдружни сътрудници да изпълняваме своите задължения. Но в случай че отсега нататък демонстрираме повече увереност в отстояването на общите неща, които ни свързват – това сигурно ще бъде по-добро и по-полезно освен за нашата патриотична коалиция в частност, само че и за ръководството на страната като цяло.
Има ли към момента Валери Симеонов място в обединението и по какъв начин ще се явите на последващи избори?
Винаги съм заявявал, че „ Съединението прави силата “. Според мен, „ Обединени патриоти “ би трябвало да се явят дружно на идващите през май 2019 година избори за Европейски парламент, както и идващите локални избори през есента на същата година. Това е моето схващане и то има напълно съответни измерения, едно от които е наличието ни в ръководството. Впрочем, дано създадем едно хипотетично допускане в подтекста на въпросите Ви за Конвенцията – мислите ли, че в случай че на мястото на „ Обединени патриоти “ в сегашното държавно управление беше някоя джендър-партия или джендър-коалиция, тя щеше да прояви темперамент и да спре Истанбулската спогодба? Не, несъмнено. Напротив, от дълго време щеше да е рапортувала някъде в Брюксел или Страсбург по какъв начин на драго сърце е предала бъдещето и децата на българския народ. Ето от такива рискове „ Обединени патриоти “ са призовани да пазят България в този момент и отсега нататък.
В постоянно обменяните остри нападки сред Министерски съвет и президента от една страна и ПГ на ГЕРБ и президента от друга, Вътрешна македонска революционна организация, и в частност групата на Оперативна програма, наподобява, че резервира отдалеченост. Може ли да се каже, че партията ви, и в частност Вие, като министър на защитата и вицепремиер, отговарящ за сигурността, имате единодушие с възгледите на президента във връзка с защитата?
Институциите на страната би трябвало да работят дружно. Това са национални институции, въпреки всичко – не са противостоящи си политически партии, с цел да се карат между тях. Но таман тъй като 28 години институциите водят война между тях, по тази причина и хората не им имат вяра. Да, може да има разлики. Ето да вземем за пример ние сме за въвеждането на наборна военна работа, до момента в който президентът Радев и партия ГЕРБ имат своите съмнения. Но тези разлики има метод да се вземат решение с разговор и в границите на съответните механизми. В случая това е Консултативният съвет по национална сигурност, където да се сплотяваме към общи решения в полза на българския народ.
След произнасянето на Конституционен съд по Истанбулската спогодба държавното управление ще я внесе ли още веднъж за ратификация в Народното събрание и какъв очаквате да бъде резултатът от това гласоподаване?
Решението на Конституционния съд на Република България поставя точка на всеки опит да бъде наложена Истанбулската спогодба. Това решение удостовери всички мои изказвания през цялото време – знаете, че моята позиция от първия ден на съпротивата против тази джендърска спогодба беше изрично срещу и нито за момент не е била променяна. Не съм се съмнявал, че тази позиция в отбрана на България, на националната ни еднаквост и на бъдещето на децата ни ще получи поддръжката на цялото българско общество. Чест прави на Православната ни черква за нейната мощна и аргументирана позиция против джендър-конвенцията; чест прави на католици и протестанти за обществената им позиция „ срещу “ ИК, а също по този начин и на Главното мюфтийство. Няма да напомням ясно обрисуваните позиции в самото държавно управление и това паметно гласоподаване през януари, в което 8 министри бяхме против концепцията ИК да се вкарва за гласоподаване в Народното събрание. Оказахме се прави. Конституционен съд към този момент постанови, че тази спогодба е противоконституционна. От една страна, тъпо е, че се изхаби толкоз мощна социална сила, с цел да бъде спряна такава явна нелепост. От друга страна обаче, българското общество показва мощна имунна отбрана против демократичните безумия във тип на деструктивна джендър-идеология, стремяща се към разрушение на обичайни хилядолетни институти като пол, семейство, черква. Крайният ни триумф е окуражаващ и отсега нататък.
Като политическа победа, която ще бъде записана на сметката на Вътрешна македонска революционна организация, ли оценяването произнасянето на Конституционен съд против Конвенцията?
Дали е политическа победа за Вътрешна македонска революционна организация това ще каже гласоподавателят на идващите избори. За мен като водач на Вътрешна македонска революционна организация е значимо, че сме почтени и поредни в отбраната на националния ни интерес, в това число и в съответния случай с успеха над този подъл опит за налагане на джендър-идеологията. Вижте, същите хора, които проповядваха маркс-ленинизма през днешния ден проповядват соросо-джендъризма. То действително видяно няма огромна разлика сред двете идеологии. Само дето соросо-джендъризмът намерено протяга ръце към фамилията и желае да дефинира пола на индивида – две неща, които даже и комунизмът не посмя да опита. Така че този извънредно ляв демократизъм би трябвало да среща нулева приемливост от наша страна – и в този момент е по този начин, и отсега нататък ще е по този начин. Нулева приемливост към опитите на Сорос и джендър-организациите му да разрушават българската национална еднаквост.
Как ще коментирате обстоятелството, че редица страни са утвърдили документа? Отхвърлянето му от българското държавно управление и парламент по какъв начин нарежда страната ни в връзките ни с Европейски Съюз?
През 1943 година, след прословутата среща във Ван Зее, където се взема прословутото „ дефинитивно решение “ за световно заличаване на евреите, България единствена от целия свят застава против това безумство. Българският народ е против тогавашната „ модерност “, отказвайки да разбере възвишените претекстове, с които се желае гибелта на милиони беззащитни хора заради идеологически аргументи. И защото съм историк, дано ви напомня думите на немския дипломат Бекерле от юни 1943 година:
“Те (има се поради държавното управление на страната) са лимитирани от
мaнталитета на българския народ, комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас. Отраснал с арменци, гърци и роми, българинът не вижда дефекти при евреите които да оправдаят особени ограничения против тях. … “
Бекерле продължава: „ Във всеки случай намирам за тактически погрешно да упражним по-силен пряк напън, поради който ще се нагърбим с отговорност, а и при българският манталитет ще реализираме противоположното на стремежи резултат ”.
Мога да оставя тези размишления без коментар, тъй като са задоволително настоящи за съответната обстановка с Истанбулската спогодба, само че ще прибавя единствено едно – това, което Бекерле е схванал като посланик, трябваше да бъде разбрано и от актуалните джендър-изнудвачи от Европейския съюз и от Съвета на Европа.
А въпросът „ по какъв начин отхвърлянето на ИК нарежда България в отношението ни с Европейски Съюз “ можем да го зададем и по различен метод – по какъв начин се отрази „ истанбулският “ напън на съдебна експертиза и Европейски Съюз да приемем джендър-конвенцията върху репутацията на тези европейски институции у нас? Без подозрение, отрицателно. Не може с подобен шантаж и принуждение да се опитваш да налагаш една спогодба сякаш против насилието.
Забавянето на дебата по тематиката, като тя беше трансферирана на Конституционен съд, не беше ли опит тя да бъде потушена за малко време, до момента в който тече българското европредседателство?
Дебатът по тематиката можеше въобще да не се състои, в случай че не бях повдигнал обществено този въпрос. Трябва да призная, че заслугата тук е на 30 неправителствени консервативни и християнски организации, които със свое писмо ме осведомиха за този проблем. То бе изпратено до доста институции, в това число и до мен, само че единственият човек, който обърна внимание и се зае с този въпрос бях аз. Така че можеше въобще да няма спор. А след тази разгорещена социална полемика по „ истанбулската “ тематика, решението този проблем да бъда подложен в ръцете на Конституционния съд е най-логичното и най-естествено решение. Резултатът от произнасянето на Конституционен съд към този момент е необятно обществено прочут и единствено удостоверява правилността на тази стъпка.
Под документа на Конвенцията стои подписът на български правосъден министър. Какво следва да се направи, откакто Конвенцията беше оповестена за противоконституционна?
Без подозрение, откакто ИК бе оповестена за противоречаща на Конституцията на Република България, подписът на българския правосъден министър от 21 април 2016 година, съгласно мен, следва да бъде отдръпнат. Всичко друго е нонсенс, всичко друго е несъвместимо с държавност и конституционност. Защото е доста смущаващо и друго – уверенията от правосъдното министерство, че утвърждението на Истанбулската спогодба няма да наложи промени в Конституцията, защото не е в несъгласие с нея. Само че се оказа, че е в несъгласие. При това състояние очевидно щеше да се наложи да се вършат промени в Конституцията.
Различията в така наречен „ дребна коалиция “ ще водят ли отсега нататък и до други политически земетресения, както беше при закона за приватизацията, очаквате ли други сходни политически разтърсвания?
Преди всичко би трябвало да помним своите задължения към гласоподавателите, забегнали в управническата стратегия на сегашното държавно управление. „ Обединени патриоти “ не сме в това ръководство самоцелно, ние сме поели съответни отговорности пред своите гласоподаватели и пред целия български народ. Това е посоката, в която да вървим и това са уговорките, които да изпълняваме. Разбира се, обществен факт е, че странични тематики доведоха до конфликти сред моите съдружни сътрудници да изпълняваме своите задължения. Но в случай че отсега нататък демонстрираме повече увереност в отстояването на общите неща, които ни свързват – това сигурно ще бъде по-добро и по-полезно освен за нашата патриотична коалиция в частност, само че и за ръководството на страната като цяло.
Има ли към момента Валери Симеонов място в обединението и по какъв начин ще се явите на последващи избори?
Винаги съм заявявал, че „ Съединението прави силата “. Според мен, „ Обединени патриоти “ би трябвало да се явят дружно на идващите през май 2019 година избори за Европейски парламент, както и идващите локални избори през есента на същата година. Това е моето схващане и то има напълно съответни измерения, едно от които е наличието ни в ръководството. Впрочем, дано създадем едно хипотетично допускане в подтекста на въпросите Ви за Конвенцията – мислите ли, че в случай че на мястото на „ Обединени патриоти “ в сегашното държавно управление беше някоя джендър-партия или джендър-коалиция, тя щеше да прояви темперамент и да спре Истанбулската спогодба? Не, несъмнено. Напротив, от дълго време щеше да е рапортувала някъде в Брюксел или Страсбург по какъв начин на драго сърце е предала бъдещето и децата на българския народ. Ето от такива рискове „ Обединени патриоти “ са призовани да пазят България в този момент и отсега нататък.
В постоянно обменяните остри нападки сред Министерски съвет и президента от една страна и ПГ на ГЕРБ и президента от друга, Вътрешна македонска революционна организация, и в частност групата на Оперативна програма, наподобява, че резервира отдалеченост. Може ли да се каже, че партията ви, и в частност Вие, като министър на защитата и вицепремиер, отговарящ за сигурността, имате единодушие с възгледите на президента във връзка с защитата?
Институциите на страната би трябвало да работят дружно. Това са национални институции, въпреки всичко – не са противостоящи си политически партии, с цел да се карат между тях. Но таман тъй като 28 години институциите водят война между тях, по тази причина и хората не им имат вяра. Да, може да има разлики. Ето да вземем за пример ние сме за въвеждането на наборна военна работа, до момента в който президентът Радев и партия ГЕРБ имат своите съмнения. Но тези разлики има метод да се вземат решение с разговор и в границите на съответните механизми. В случая това е Консултативният съвет по национална сигурност, където да се сплотяваме към общи решения в полза на българския народ.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ