Владо Тилев: Още от детството в мен се таи любов към старинните инструменти
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ВЛАДО ТИЛЕВ е приключил Университета по изкуства Фолкванг в Есен, Германия, компетентност виолончело, а преди този момент - Националното музикално учебно заведение в София, където е признат и като студент в Държавната музикална академия. Изучавал е и упражнявал майсторското изкуство като помощник в ателиета на известни немски майстори. От 1995 година развива интензивно професионалната си кариера като лютиер. В края на 2022 година Владо Тилев бе отличен с две значими награди на Международния конкурс за лютиери, извършен по време на 24-тия конгрес на Американската асоциация на лютиерите. Биеналето събира майстори от целия свят и показва науката за основаването, съхранението и реставрирането на струнните типичен принадлежности и техните лъкове.> - Господин Тилев, значимите награди, които получихте на този влиятелен международен конгрес, са огромно самопризнание за Вашето изкуство.
Снимка Личен списък
- Това е най-големият лютиерски конгрес в света, организира се на всеки две години, като се редуват Източното и Западното крайбрежие на Съединени американски щати. Освен състезанието, видни сътрудници изнасят лекции и се разискват разнообразни проблеми на лютерията, нормално са свързани с едно и също нещо - по какъв начин в днешно време да реализираме звука, който са реализирали преди 300 години нашите италиански сътрудници. Представя се галерия на остарели принадлежности - тази година тя се състоеше от 19 екземпляра на фамилия Гуарнери, като 4 от тях бяха Джузепе Гуарнери - Дел Джезу, допустимо най-скъпият занаятчия с най-редки екземпляри. Организира се и галерия на нови принадлежности, за която бях занесъл трети инструмент - цигулка. Смисълът да се взе участие в нея е опцията да бъдеш видян от хората, които се занимават с търговия на сходни принадлежности, както и с клиенти музиканти.
- Участвали ли сте различен път в този конгрес?
- Това ми беше първото присъединяване в конкурс за музикални принадлежности. От 1995 година, след като започнах професионално да се занимавам с лютерия, правех извънредно и единствено поправки и реституция на принадлежности. Два пъти през годините съм взел участие на състезанието на VSA - Асоциацията на американските лютиери, с лъкове, само че не съм участвал, а съм ги изпращал. И не съм получавал награди, най-хубавото ми достижение беше седмо място с челов лък.
- Как се породи у Вас ползата към това изкуство-занаят?
Снимка Личен списък
- В мен се таи обич към старинните принадлежности още от 12-13-годишен. Може би около майка ми и татко ми, които бяха цигулари. Наш комшия, който живееше един етаж над нас, беше доста прочут занаятчия - Богомил Терзиев. Често посещавах ателието му и всякога усещах магията на този поминък. Това може би беше искрата, която възпламени в мен любовта към лютерията. В неговото ателие имаше огромно количество старинни принадлежности. Никога не съм следил метода му на работа, само че атмосферата в ателието е зараждала в мен предпочитание в миналото да се занимавам с тази активност.
Докато свирех интензивно, постоянно съм си мислил, че в един миг ще работя в оркестър и в свободното си време ще коригирам, подкрепям инструментите - като занимание. Но по този начин се стекоха нещата, че това ми стана специалност. През 2000 година започнах да създавам нови лъкове за цигулка, виола, чело и контрабас (по-рядко). Това продължи 17-18 години и е сериозен интервал в професионалното ми израстване.
- А по кое време започнахте да създавате принадлежности?
- През 2016-2017 година взех решение, че е настъпил моментът да стартира да създавам цигулки, виоли и чела. Катализаторът за това мое решение беше един от най-близките ми другари - цигуларят Христо Късметски, наследник на небезизвестния обоист Христо Късметски. Той също има голям интерес и обич към старите музикални принадлежности, към цигулките в частност.
В днешно време има хиляди лютиери по целия свят, които, бих споделил, бълват нови принадлежности. В огромната си част наподобяват доста хубаво и са много по-точни като направа от тези на нашите сътрудници отпреди 300 години (италианските образци). Но извънредно малко звучат по този начин, че да бъдат уважавани и да може да свирят с тях солисти, концертмайстори, положителни музиканти.
Не е загадка, че всички се стремят да се приближат до звука на Страдивари, Гуарнери, Амати, Гваданини, само че досега това съвсем не се случва. Или в случай че се случва нещо близко, е много инцидентно. Така с Христо Късметски започнахме да търсим тайните на старите майстори. Те са имали обичаи и начини за направа на инструментите, които са се изменили много до през днешния ден и някои от тях са се изгубили през вековете. Решихме да опитаме да се върнем към традициите на нашите сътрудници от XVIII в. и дръзвам да настоявам, че ежедневната ни работа в тази посока ни докара извънредно близо до техните начини за основаване на принадлежности. А в избрани случаи може да се реализиран и по-добри резултати. В днешно време имаме доста повече опция да избираме дървения материал. Оттам нататък по какъв начин тъкмо се случват нещата малко на брой знаем. Но всички продължаваме да търсим...
- Вие сте челист - има ли значение дали един лютиер е и музикант?
Владо Тилев с проф. Минчо Минчев в своето ателие
- Има голямо значение. С риск да обидя някого, считам, че в случай че не си се докосвал същински до струнните принадлежности, не си живял с тях всекидневно, доста мъчно можеш да ги опознаеш напълно. Защото това не е една дървена кутия, която би трябвало да се накара по някакъв метод да звучи, има акустически закони, които би трябвало да се изпълнят. Има други неща, които би трябвало да се усетят: по какъв начин тъкмо вибрира инструментът, за какво вибрира по този начин, всички насъбрани чувства през годините, когато е свирил човек, да може да ги почувства, създавайки новия инструмент. Симбиозата сред музикант и занаятчия е извънредно значима и наложителна, с цел да се реализира добър резултат.
- Кои са най-подходящите материали за изработването на струнни принадлежности?
- Най-важният миг е подборът на материала, който би трябвало да е извънредно лек, с извънредно ниско релативно тегло. Много хора неглижират това изискване, което не е загадка, написа го в редица книги. За да вибрира един инструмент добре, дървото би трябвало да е леко. Колкото е по-тежък, по-плътен един материал, толкоз по-трудно вибрира. Трябва да е или извънредно тъничък, или извънредно лек. Доста сътрудници в днешно време създават инструментите си доста тънки, с цел да могат да вибрират по-силно. Тогава идва различен проблем - умората на материала, и след година-две инструментите престават да звучат, тъй като неговата незадоволителна обемност губи сили. Ако пък дървото е по-дебело, тогава не звучи. Иначе всички употребяват едно и също дърво - явор за целия корпус, като се изключи горната дъска, която се прави от смърч.
- Наградите Ви в Калифорния са точно за звука на Вашите цигулки и виоли.
- Да, измежду към 260 участници в надпреварата - 194 цигулки и 65 виоли, получих Сребърен орден за тон на виола и Сертификат за тон на цигулка, което се равнява на трета премия. В състезанието се дефинират два типа награди - едната е за тон, другата е за направа. Журито за направата беше от американски майстори, които правят оценка съгласно условията на тяхната школа. Журито за тон беше от ерудирани музиканти, които свирят и дават своята оценка. Там се срещнах с известни сътрудници лютиери, доста хора видяха моите принадлежности, получих високи оценки от музиканти. Разглеждайки показаните принадлежности, те имаха опция и да посвирят с тях.
- От книги и филми е подбудена поетичната визия за цигулката, че не е просто дърво, а е като живо създание с душа...
- Просто дърво - е мощно казано. Нека назовем цигулката загадъчна и невероятна музикална кутия. Звукът на инструмента зависи от това по какъв начин е изработен. А душата идва от индивида, който свири на него. Всичко останало бих нарекъл сантименталности. Но звучи добре, нямам нищо срещу да се приказва по този начин. Всеки добър музикант, като засвири на един инструмент, незабавно схваща дали е невероятен и стойностен.
- Но несъмнено има музиканти, които са способни да извадят цялостните благоприятни условия на звука, който майсторът е заложил в него.
- Най-добрите принадлежности се разграничават по това, че в множеството случаи инструментът побеждава музиканта. Когато Светлин Русев свири с най-благоприятен тон три фортисими, да речем, и се пробва да извади оптималното от цигулката, в случай че тя в действителност е голяма, тя му споделя: Опитай още, има накъде да дълбаеш, да вадиш още тон от мен. По-малките принадлежности " клякат " сами, вижда се къде е бариерата и оттова нататък не могат повече. Най-съвършените принадлежности нормално не се поддават на " издевателството " на музиканта.
Много принадлежности имат граница, оттова нататък звукът премодулира, стартира да скърца, да грубее. Затова е значимо всеки да свири на личния си инструмент, тъй като го познава и знае неговите благоприятни условия. От тази позиция най-големите принадлежности нормално те карат да даваш още от себе си. Друга съществена разлика сред инструментите от най-висока класа е, че има така наречен капризни принадлежности и такива, които ти оказват помощ да свириш.
Може би ще провокира дискусия това, което ще кажа, само че Страдивари не прости даже минимална неточност при осъществяването (която биха доловили малцина), а Гуарнери е инструментът, който прости грешките. Това е мнение на огромни музиканти, солисти, които са се докосвали до Страдивари и до Гуарнери. Затова Гуарнери се избира за огромните подиуми, тъй като помощта, която цигулката дава, съществува. И това не е мит, не е като за душата...
- Прочутият цигулар проф. Минчо Минчев споделя: " Владо Тилев е рядка композиция от отличен инструменталист и човек, владеещ съвършено лютиерското изкуство. "
- Може би индивидът, който най-добре познава моите принадлежности и от години следи развиването ми, е проф. Минчо Минчев. На него подарих конкурсната цигулка, с която завоювах премията в Калифорния. Преди да потегли, се организира едно вътрешно съревнование в зала " България " със Страдивари, която е благосъстоятелност на Република България и с която проф. Минчев свири цялостен живот. На сцената, в наличието на няколко души, проф. Минчев свири на конкурсната цигулка и по-късно на Страдивари - за съпоставяне. Конкурсната цигулка беше по-добра на ми, ла и ре струна, единствено на сол Страдивари беше по-добра. Това ми даде голям подтик и вяра, че на този конкурс ще се случи нещо хубаво.
Йоана Каменарска, концертмайстор на Хамбургската филхармония, беше първата от тази извънредно значима и висока категория клиенти (концертмайстори), които са си купили мои цигулки, и до ден сегашен тя свири с моята цигулка. Преди това плащаше наем и свиреше на Гваданини - инструмент за милион и половина-два евро. Това беше първото огромно самопризнание за моите принадлежности и ме накара да се усещам извънредно благополучен. Концертмайсторите Николай Минчев, Димитър Иванов, Светозар Аначков, Веско Ешкенази, Даниел Бел, Кай Глюстийн и други са притежатели на мои принадлежности.
- През 2016 година основахте фондация, посредством която предоставяте принадлежности на надарени млади музиканти. Това е огромна поддръжка при започване на креативното им развиване.
- Правя го, с цел да оказвам помощ на надарени деца, които нямат пари да имат положителни лични принадлежности. Един прекрасен инструмент демонстрира палитра от благоприятни условия. Докато свири, всеки добър музикант употребява редица нюанси като динамичност, качество на тон, фразировка. Много е значимо прекрасен инструмент да попадне в ръцете на младия музикант, тъй като му дава тласък да се развива и да търси упоменатите нюанси.
- А какво дава на децата ранното образование и занятие с изкуства?
- Заниманието с музика, изобразително изкуство, литература, танци... оказва помощ за духовното развиване на индивида. В днешно време духовността е някъде зад къщата, където се складират ненужните вещи; начело, в двора са техническите науки и начини за печелене и събиране на средства, на вещественост, напразно трупане на богатства, което е чиста проба суетност. Смятам, че суетата погубва цивилизацията. Липсата на нематериалност би коствала извънредно доста на човечеството като развиване.
>
ВЛАДО ТИЛЕВ е приключил Университета по изкуства Фолкванг в Есен, Германия, компетентност виолончело, а преди този момент - Националното музикално учебно заведение в София, където е признат и като студент в Държавната музикална академия. Изучавал е и упражнявал майсторското изкуство като помощник в ателиета на известни немски майстори. От 1995 година развива интензивно професионалната си кариера като лютиер. В края на 2022 година Владо Тилев бе отличен с две значими награди на Международния конкурс за лютиери, извършен по време на 24-тия конгрес на Американската асоциация на лютиерите. Биеналето събира майстори от целия свят и показва науката за основаването, съхранението и реставрирането на струнните типичен принадлежности и техните лъкове.> - Господин Тилев, значимите награди, които получихте на този влиятелен международен конгрес, са огромно самопризнание за Вашето изкуство.
Снимка Личен списък
- Това е най-големият лютиерски конгрес в света, организира се на всеки две години, като се редуват Източното и Западното крайбрежие на Съединени американски щати. Освен състезанието, видни сътрудници изнасят лекции и се разискват разнообразни проблеми на лютерията, нормално са свързани с едно и също нещо - по какъв начин в днешно време да реализираме звука, който са реализирали преди 300 години нашите италиански сътрудници. Представя се галерия на остарели принадлежности - тази година тя се състоеше от 19 екземпляра на фамилия Гуарнери, като 4 от тях бяха Джузепе Гуарнери - Дел Джезу, допустимо най-скъпият занаятчия с най-редки екземпляри. Организира се и галерия на нови принадлежности, за която бях занесъл трети инструмент - цигулка. Смисълът да се взе участие в нея е опцията да бъдеш видян от хората, които се занимават с търговия на сходни принадлежности, както и с клиенти музиканти.
- Участвали ли сте различен път в този конгрес?
- Това ми беше първото присъединяване в конкурс за музикални принадлежности. От 1995 година, след като започнах професионално да се занимавам с лютерия, правех извънредно и единствено поправки и реституция на принадлежности. Два пъти през годините съм взел участие на състезанието на VSA - Асоциацията на американските лютиери, с лъкове, само че не съм участвал, а съм ги изпращал. И не съм получавал награди, най-хубавото ми достижение беше седмо място с челов лък.
- Как се породи у Вас ползата към това изкуство-занаят?
Снимка Личен списък
- В мен се таи обич към старинните принадлежности още от 12-13-годишен. Може би около майка ми и татко ми, които бяха цигулари. Наш комшия, който живееше един етаж над нас, беше доста прочут занаятчия - Богомил Терзиев. Често посещавах ателието му и всякога усещах магията на този поминък. Това може би беше искрата, която възпламени в мен любовта към лютерията. В неговото ателие имаше огромно количество старинни принадлежности. Никога не съм следил метода му на работа, само че атмосферата в ателието е зараждала в мен предпочитание в миналото да се занимавам с тази активност.
Докато свирех интензивно, постоянно съм си мислил, че в един миг ще работя в оркестър и в свободното си време ще коригирам, подкрепям инструментите - като занимание. Но по този начин се стекоха нещата, че това ми стана специалност. През 2000 година започнах да създавам нови лъкове за цигулка, виола, чело и контрабас (по-рядко). Това продължи 17-18 години и е сериозен интервал в професионалното ми израстване.
- А по кое време започнахте да създавате принадлежности?
- През 2016-2017 година взех решение, че е настъпил моментът да стартира да създавам цигулки, виоли и чела. Катализаторът за това мое решение беше един от най-близките ми другари - цигуларят Христо Късметски, наследник на небезизвестния обоист Христо Късметски. Той също има голям интерес и обич към старите музикални принадлежности, към цигулките в частност.
В днешно време има хиляди лютиери по целия свят, които, бих споделил, бълват нови принадлежности. В огромната си част наподобяват доста хубаво и са много по-точни като направа от тези на нашите сътрудници отпреди 300 години (италианските образци). Но извънредно малко звучат по този начин, че да бъдат уважавани и да може да свирят с тях солисти, концертмайстори, положителни музиканти.
Не е загадка, че всички се стремят да се приближат до звука на Страдивари, Гуарнери, Амати, Гваданини, само че досега това съвсем не се случва. Или в случай че се случва нещо близко, е много инцидентно. Така с Христо Късметски започнахме да търсим тайните на старите майстори. Те са имали обичаи и начини за направа на инструментите, които са се изменили много до през днешния ден и някои от тях са се изгубили през вековете. Решихме да опитаме да се върнем към традициите на нашите сътрудници от XVIII в. и дръзвам да настоявам, че ежедневната ни работа в тази посока ни докара извънредно близо до техните начини за основаване на принадлежности. А в избрани случаи може да се реализиран и по-добри резултати. В днешно време имаме доста повече опция да избираме дървения материал. Оттам нататък по какъв начин тъкмо се случват нещата малко на брой знаем. Но всички продължаваме да търсим...
- Вие сте челист - има ли значение дали един лютиер е и музикант?
Владо Тилев с проф. Минчо Минчев в своето ателие
- Има голямо значение. С риск да обидя някого, считам, че в случай че не си се докосвал същински до струнните принадлежности, не си живял с тях всекидневно, доста мъчно можеш да ги опознаеш напълно. Защото това не е една дървена кутия, която би трябвало да се накара по някакъв метод да звучи, има акустически закони, които би трябвало да се изпълнят. Има други неща, които би трябвало да се усетят: по какъв начин тъкмо вибрира инструментът, за какво вибрира по този начин, всички насъбрани чувства през годините, когато е свирил човек, да може да ги почувства, създавайки новия инструмент. Симбиозата сред музикант и занаятчия е извънредно значима и наложителна, с цел да се реализира добър резултат.
- Кои са най-подходящите материали за изработването на струнни принадлежности?
- Най-важният миг е подборът на материала, който би трябвало да е извънредно лек, с извънредно ниско релативно тегло. Много хора неглижират това изискване, което не е загадка, написа го в редица книги. За да вибрира един инструмент добре, дървото би трябвало да е леко. Колкото е по-тежък, по-плътен един материал, толкоз по-трудно вибрира. Трябва да е или извънредно тъничък, или извънредно лек. Доста сътрудници в днешно време създават инструментите си доста тънки, с цел да могат да вибрират по-силно. Тогава идва различен проблем - умората на материала, и след година-две инструментите престават да звучат, тъй като неговата незадоволителна обемност губи сили. Ако пък дървото е по-дебело, тогава не звучи. Иначе всички употребяват едно и също дърво - явор за целия корпус, като се изключи горната дъска, която се прави от смърч.
- Наградите Ви в Калифорния са точно за звука на Вашите цигулки и виоли.
- Да, измежду към 260 участници в надпреварата - 194 цигулки и 65 виоли, получих Сребърен орден за тон на виола и Сертификат за тон на цигулка, което се равнява на трета премия. В състезанието се дефинират два типа награди - едната е за тон, другата е за направа. Журито за направата беше от американски майстори, които правят оценка съгласно условията на тяхната школа. Журито за тон беше от ерудирани музиканти, които свирят и дават своята оценка. Там се срещнах с известни сътрудници лютиери, доста хора видяха моите принадлежности, получих високи оценки от музиканти. Разглеждайки показаните принадлежности, те имаха опция и да посвирят с тях.
- От книги и филми е подбудена поетичната визия за цигулката, че не е просто дърво, а е като живо създание с душа...
- Просто дърво - е мощно казано. Нека назовем цигулката загадъчна и невероятна музикална кутия. Звукът на инструмента зависи от това по какъв начин е изработен. А душата идва от индивида, който свири на него. Всичко останало бих нарекъл сантименталности. Но звучи добре, нямам нищо срещу да се приказва по този начин. Всеки добър музикант, като засвири на един инструмент, незабавно схваща дали е невероятен и стойностен.
- Но несъмнено има музиканти, които са способни да извадят цялостните благоприятни условия на звука, който майсторът е заложил в него.
- Най-добрите принадлежности се разграничават по това, че в множеството случаи инструментът побеждава музиканта. Когато Светлин Русев свири с най-благоприятен тон три фортисими, да речем, и се пробва да извади оптималното от цигулката, в случай че тя в действителност е голяма, тя му споделя: Опитай още, има накъде да дълбаеш, да вадиш още тон от мен. По-малките принадлежности " клякат " сами, вижда се къде е бариерата и оттова нататък не могат повече. Най-съвършените принадлежности нормално не се поддават на " издевателството " на музиканта.
Много принадлежности имат граница, оттова нататък звукът премодулира, стартира да скърца, да грубее. Затова е значимо всеки да свири на личния си инструмент, тъй като го познава и знае неговите благоприятни условия. От тази позиция най-големите принадлежности нормално те карат да даваш още от себе си. Друга съществена разлика сред инструментите от най-висока класа е, че има така наречен капризни принадлежности и такива, които ти оказват помощ да свириш.
Може би ще провокира дискусия това, което ще кажа, само че Страдивари не прости даже минимална неточност при осъществяването (която биха доловили малцина), а Гуарнери е инструментът, който прости грешките. Това е мнение на огромни музиканти, солисти, които са се докосвали до Страдивари и до Гуарнери. Затова Гуарнери се избира за огромните подиуми, тъй като помощта, която цигулката дава, съществува. И това не е мит, не е като за душата...
- Прочутият цигулар проф. Минчо Минчев споделя: " Владо Тилев е рядка композиция от отличен инструменталист и човек, владеещ съвършено лютиерското изкуство. "
- Може би индивидът, който най-добре познава моите принадлежности и от години следи развиването ми, е проф. Минчо Минчев. На него подарих конкурсната цигулка, с която завоювах премията в Калифорния. Преди да потегли, се организира едно вътрешно съревнование в зала " България " със Страдивари, която е благосъстоятелност на Република България и с която проф. Минчев свири цялостен живот. На сцената, в наличието на няколко души, проф. Минчев свири на конкурсната цигулка и по-късно на Страдивари - за съпоставяне. Конкурсната цигулка беше по-добра на ми, ла и ре струна, единствено на сол Страдивари беше по-добра. Това ми даде голям подтик и вяра, че на този конкурс ще се случи нещо хубаво.
Йоана Каменарска, концертмайстор на Хамбургската филхармония, беше първата от тази извънредно значима и висока категория клиенти (концертмайстори), които са си купили мои цигулки, и до ден сегашен тя свири с моята цигулка. Преди това плащаше наем и свиреше на Гваданини - инструмент за милион и половина-два евро. Това беше първото огромно самопризнание за моите принадлежности и ме накара да се усещам извънредно благополучен. Концертмайсторите Николай Минчев, Димитър Иванов, Светозар Аначков, Веско Ешкенази, Даниел Бел, Кай Глюстийн и други са притежатели на мои принадлежности.
- През 2016 година основахте фондация, посредством която предоставяте принадлежности на надарени млади музиканти. Това е огромна поддръжка при започване на креативното им развиване.
- Правя го, с цел да оказвам помощ на надарени деца, които нямат пари да имат положителни лични принадлежности. Един прекрасен инструмент демонстрира палитра от благоприятни условия. Докато свири, всеки добър музикант употребява редица нюанси като динамичност, качество на тон, фразировка. Много е значимо прекрасен инструмент да попадне в ръцете на младия музикант, тъй като му дава тласък да се развива и да търси упоменатите нюанси.
- А какво дава на децата ранното образование и занятие с изкуства?
- Заниманието с музика, изобразително изкуство, литература, танци... оказва помощ за духовното развиване на индивида. В днешно време духовността е някъде зад къщата, където се складират ненужните вещи; начело, в двора са техническите науки и начини за печелене и събиране на средства, на вещественост, напразно трупане на богатства, което е чиста проба суетност. Смятам, че суетата погубва цивилизацията. Липсата на нематериалност би коствала извънредно доста на човечеството като развиване.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ