Вероника Тодорова: Музиката ме направи човек на Вселената
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ВЕРОНИКА ТОДОРОВА е родена в Плевен на 17 май 1987 година Учи акордеон от 6-годишна възраст. Три пъти печели първо място на Акордеонен конкурс в Пловдив. През 2005 година отпътува със фамилията си за Германия. През 2006 година на международното състезание в Норвегия е оповестена за най-хубавата акордеонистка в света. Същата година печели и купата " Майстор на Германия ". Основите на музикалното й образование поставя Мариета Жекова в Троянската музикална школа. По-късно Вероника продължава музикалното си образование в Дийц - Германия. От 2005 до 2007 година е студентка в частната Джаз академия на Ренцо Руджиери в Италия, след което приключва и инструментална педагогика в Музикалната академия в Дармщад в Германия. През 2004 година основава " Вероника Тодорова бенд ", с който издава първите си два албума - " Rosso " и " Balkan Train ". В момента Вероника взе участие в разнообразни интернационалните планове. През 2020 година, след 17 години отвън България, се завръща в родината и основава интернационалния фестивал на музиката и изкуствата " Jam on the River " в с. Дебнево.
Вероника, в края на юли приключи турнето Ви с Плевенската филхармония, Георги Милтиядов и Веско Ешкенази, обиколихте огромна част от България. Какво усещане оставиха у Вас срещите с публиката?
- Бях доста щастлива толкоз скоро да се срещна от близко с българската аудитория. Когато преди година и половина се завърнах в родината, не чаках по този начин бързо да се развият нещата. Очарована съм от българската аудитория! Срещнахме доста топла, любознателна аудитория, която ни прегърна, и считам, че имахме огромен триумф с този цветен и разнороден репертоар. Това е наша взаимна концепция - моя и на Веско Ешкенази, а Георги Милтиядов направи аранжиментите.
- Едва ли сте имали време за отмора, несъмнено незабавно сте се заели с организацията на четвъртото издание на Вашия фестивал в с. Дебнево, който стартира през днешния ден. Може би с най-голямо любознание ще чакаме популярния маестро Ренцо Руджиери, с който Вие се изявявате на интернационалната сцена. Но той е и Ваш преподавател, и наставник, и създател на композиции за Вас.
- Така е. Имах щастието и шанса да изучавам две години и половина при Ренцо Руджиери в Италия. Запознахме се преди доста години на конкурс, в който участвах, а той беше жури. След което одобрих предлагането му да изучавам при него. Това бяха години, които ми дадоха доста в моя музикален път. Още тогава той пишеше музика за мен, която свирих на много фестивали във Финландия, Норвегия, Италия, Австрия, Холандия, Румъния под неговата палка. Сега ще показва дружно с камерния оркестър " Дианополис " напълно негов репертоар - " Джаз-опера ".
Цялата организация на фестивала е нещо доста особено за мен, имам поддръжката на фамилията си и доста другари, които са и тук, на място, само че идват и от други градове особено в тази седмица, с цел да оказват помощ. Смятам, че в днешно време, когато хората са толкоз разединени, всеки има друго мнение, все по-трудно ни става да виждаме хубавото. И доста е значимо да има събития, които ни сплотяват в името на нещо красиво и толкоз напълно като изкуството и музиката. Затова желая да благодаря на всички другари и на фамилията ми, че всяка година ме поддържат с всички сили в това начинание.
- Как избрахте участниците - известни и обичани български и задгранични реализатори?
Вероника Тодорова и Веско Ешкенази на концерт с Плевенската филхармония, Снимка Диди Андреева - Една от концепциите да стартира да върша фестивала беше да се срещна с българската сцена и музиканти. А също и хора, с които съм работила на Запад, да доведа в България и да се срещнат с наши реализатори, както и да им покажа моята татковина. Тук се раждат и нови планове и хрумвания.
Познавам добре виолончелиста Кристофър Херман, който ще ни гостува за следващ път, и съм уверена, че доста добре ще си паснат с Ренцо Руджиери, с който не се познават персонално. Минко Ламбов, Цветан Георгиев са музиканти, с които до момента не съм работила, само че би било огромно предизвикателство, чест и наслаждение.
- Какви хора идват да гледат фестивала?
- Тъй като фестивалът е относително нов, може да се каже, че имаме доста пъстра аудитория - от хора, които са любознателни и идват да видят какво съставлява, до огромни ценители на джаза, етноджаза, тази година даже, допускам, и на камерната музика, при присъединяване на камерния оркестър " Дианополис ". И това доста способства за специфичната атмосфера, която съумяваме да създадем измежду природата край с. Дебнево.
- Всъщност с. Дебнево има изключително значение във Вашия живот - част от детството Ви е минала там, и се завърнахте да живеете в селото. Какво Ви тегли към това място и какво е в този момент всекидневието Ви?
- Дебнево е значима частичка от моя живот - имах приказно детство тук допреди през 2003 година да отпътува със фамилията си за Германия. То постоянно ме е патило, връщах се постоянно, когато съм имала опция, до момента в който в един миг усетих, че за мен е доста повече, в сравнение с едно приказно място, което да посетя един път в годината. Може би има и доста обвързвано с личностното ми и професионално израстване; усетих, че тук има специфична сила, която ме храни по доста значим метод за мен персонално и за музиката ми и взех решение да направя тази смела стъпка след толкоз години. Не ми беше елементарно да взема това решение, само че не скърбя. Тук всичко е същинско, хората са доста откровени, свързани с природата, услужливи. Аз самата съм доста близо до природата, може би тъй като по този начин съм отраснала, имах толкоз огромна потребност от това.
Всекидневието ми не е такова, каквото чаках, когато се върнах в България. Мислех, че тук ще бъде по-хармонично и ще има много повече успокоение. Но няма секунда, в която да бактисвам, през последните година и половина ми се случиха доста повече неща, в сравнение с чаках. Работя и с доста деца, което ме удовлетворява, и го върша от сърце. Доста съм заета с педагогическа активност, с работа по разнообразни планове, с писане на музика, с организацията на фестивала.
- Преподавате акордеон и пиано на децата. Смятате ли, че ранното образование с музика ги обогатява и възпитава, прави ги по-духовни?
- Убедена съм в това! То беше тематика и на дипломната ми работа, когато учех в академията в Дармщад. Бях впечатлена от опит, изработен още при започване на 90-те години от Ханс Гюнтер Бастиан в Берлин, който потвърждава, че инструменталните уроци покачват доста коефициента на просветеност на децата. Описва по какъв начин на деца от V до XIII клас понижават с по 1 час уроците по литература и математика за сметка на образование по инструмент. В края на XIII клас тези деца са по-добри по литература и математика, в сравнение с другите, които са имали цялостни часове.
Музиката учи на доста неща, с изключение на практични, свързани с логическото мислене, дисциплината и че когато си се трудил и си посочил неизменност, след това виждаш доста хубав резултат. И духовността също е значим миг, настоявам, че моят път е толкоз богат и забавен, както житейски, по този начин и музикален, значително тъй като музиката е отворила за мен нови хоризонти и е разчупила всички бариери. Музиката е тази, която ме е направила човек на Вселената.
- Вашата щерка Мила демонстрира ли интерес към музиката?
- Мила е към този момент на 9 години и е доста музикална, тъй като е пораснала измежду музика. Бях бременна в деветия месец, когато свирех на концерти. Знаех навръх кое произведение тя се буди и става дейна, по кое време не е толкоз... Като се роди, продължих да преподавам, тъй като в Германия имах доста сполучливи възпитаници, които се явяваха на състезания и нямаше по какъв начин да ги оставя. Тя беше още бебе, те идваха у дома и преподавах с нея на ръце. Аз съм извънредно щастлива, че има опция и от време на време да пътува с мен на концерти, да се среща с забавни, разнообразни хора от света на музиката. Тя свири на пиано, само че нейната огромна пристрастеност е ездата - мисля, че това е хубава композиция от спорт и изкуство.
- Първите Ви учители - Димитър Цветков в Ловеч и Мариета Жекова в Троян, по какъв метод белязаха Вашия по-нататъшен креативен път?
- Най-дългогодишна ученичка съм била на госпожа Мариета Жекова - 10 години. Имах шанса да се срещна с огромни хора, за което съм доста признателна.
Димитър Цветков ми даде необикновен старт, той работи с мен единствено 3 години, само че с извънредно доста хъс и обич. Беше към този момент възрастен, с доста опит, и беше решил да тества нова методика - аз бях първата и единствена, която учих по нея. И до ден сегашен преподавам по тази негова методика. След това той отпътува за Щатите и инцидентно попаднах в Троянската музикална школа при госпожа Жекова, която по това време беше доста млада и може би смелостта, която младите педагози носят, изигра огромна роля при мен.
- Какво Ви даде и на какво Ви научи животът в чужбина?
- На първо място на ред и дисциплинираност, което е типично за германците, и го споделям единствено в положителен смисъл. За мен до ден сегашен положителната подготовка е половината работа и това доста ми оказва помощ в такива моменти, в какъвто съм и в този момент. При нас, музикантите, има пикови интервали, в които се случват ужасно доста неща, и е значимо човек да познава добре себе си, да може добре да се провежда и управлява, с цел да поеме всички задания и да ги свърши качествено.
- Били сте рекламно лице на фамозната италианска компания " Скандали ".
- " Скандали " е прелестен производител, имам три инструмента, два от които са на " Скандали " и един на друга италианска компания. И трите акордеона са правени особено за мен.
- Свирили сте с разнообразни международни музиканти и обединения, даже сте основали свое трио " Вероника Тодорова бенд " - с тях изпълнявате освен типичен стратегии. Как се оправят с неравноделните ритми в българския фолклор?
- Имах удоволствието да работя в един план - " Eurasians Unity ", може би едно от най-престижните неща, които съм правила. Бяхме събрани 8 музиканти от 8 страни, през 2015 година спечелихме " World Music Award " с албума, в който издадохме този план. Идеята беше всеки да донесе своя комбинация или произведение, музика, с която се разпознава. Някой различен да го избере и да го обработи през своя взор. Аз предложих извънредно красивата ария " Девойко мари, хубава ". Тя беше определена от един прелестен барабанист от Полша - Бодек Янке. Той написа невероятна обработка, дълга към 9 минути, минавайки през съвсем всички наши неравноделни ритми, и то доста изобретателно. Но в нашия фолклор е значим и танцът. За някои други музиканти беше нужно да изиграя Ганкиното или Дайчовото, с цел да схванат кое време е удължено и за какво се удължава.
- На фестивала ще извършите премиерно своята комбинация " Dance of/on the River " - какво споделя тя?
- Нямам чак толкоз доста лични композиции, само че това произведение пристигна единствено при мен, като подарък, пуснат отнякъде, може би след второто издание на този фестивал. Вложих в него цялото чувство, което носи за мен Балкана, районът към Дебнево, река Видима и фестивалът, по тази причина се споделя " Танцът на/до реката ". Базира се, естествено, на 7/8 - българската вода не може да тече на различен темп. Обединява като стилистика малко от нашия фолклор, поставила съм в едната част доста неравноделни ритми, както и много джаз естетика. Веско Ешкенази доста хареса тази моя комбинация и я свирихме на турнето, Георги Милтиядов направи аранжимента за филхармонията и двамата с Веско бяхме солисти.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
ВЕРОНИКА ТОДОРОВА е родена в Плевен на 17 май 1987 година Учи акордеон от 6-годишна възраст. Три пъти печели първо място на Акордеонен конкурс в Пловдив. През 2005 година отпътува със фамилията си за Германия. През 2006 година на международното състезание в Норвегия е оповестена за най-хубавата акордеонистка в света. Същата година печели и купата " Майстор на Германия ". Основите на музикалното й образование поставя Мариета Жекова в Троянската музикална школа. По-късно Вероника продължава музикалното си образование в Дийц - Германия. От 2005 до 2007 година е студентка в частната Джаз академия на Ренцо Руджиери в Италия, след което приключва и инструментална педагогика в Музикалната академия в Дармщад в Германия. През 2004 година основава " Вероника Тодорова бенд ", с който издава първите си два албума - " Rosso " и " Balkan Train ". В момента Вероника взе участие в разнообразни интернационалните планове. През 2020 година, след 17 години отвън България, се завръща в родината и основава интернационалния фестивал на музиката и изкуствата " Jam on the River " в с. Дебнево.
Вероника, в края на юли приключи турнето Ви с Плевенската филхармония, Георги Милтиядов и Веско Ешкенази, обиколихте огромна част от България. Какво усещане оставиха у Вас срещите с публиката?
- Бях доста щастлива толкоз скоро да се срещна от близко с българската аудитория. Когато преди година и половина се завърнах в родината, не чаках по този начин бързо да се развият нещата. Очарована съм от българската аудитория! Срещнахме доста топла, любознателна аудитория, която ни прегърна, и считам, че имахме огромен триумф с този цветен и разнороден репертоар. Това е наша взаимна концепция - моя и на Веско Ешкенази, а Георги Милтиядов направи аранжиментите.
- Едва ли сте имали време за отмора, несъмнено незабавно сте се заели с организацията на четвъртото издание на Вашия фестивал в с. Дебнево, който стартира през днешния ден. Може би с най-голямо любознание ще чакаме популярния маестро Ренцо Руджиери, с който Вие се изявявате на интернационалната сцена. Но той е и Ваш преподавател, и наставник, и създател на композиции за Вас.
- Така е. Имах щастието и шанса да изучавам две години и половина при Ренцо Руджиери в Италия. Запознахме се преди доста години на конкурс, в който участвах, а той беше жури. След което одобрих предлагането му да изучавам при него. Това бяха години, които ми дадоха доста в моя музикален път. Още тогава той пишеше музика за мен, която свирих на много фестивали във Финландия, Норвегия, Италия, Австрия, Холандия, Румъния под неговата палка. Сега ще показва дружно с камерния оркестър " Дианополис " напълно негов репертоар - " Джаз-опера ".
Цялата организация на фестивала е нещо доста особено за мен, имам поддръжката на фамилията си и доста другари, които са и тук, на място, само че идват и от други градове особено в тази седмица, с цел да оказват помощ. Смятам, че в днешно време, когато хората са толкоз разединени, всеки има друго мнение, все по-трудно ни става да виждаме хубавото. И доста е значимо да има събития, които ни сплотяват в името на нещо красиво и толкоз напълно като изкуството и музиката. Затова желая да благодаря на всички другари и на фамилията ми, че всяка година ме поддържат с всички сили в това начинание.
- Как избрахте участниците - известни и обичани български и задгранични реализатори?
Вероника Тодорова и Веско Ешкенази на концерт с Плевенската филхармония, Снимка Диди Андреева - Една от концепциите да стартира да върша фестивала беше да се срещна с българската сцена и музиканти. А също и хора, с които съм работила на Запад, да доведа в България и да се срещнат с наши реализатори, както и да им покажа моята татковина. Тук се раждат и нови планове и хрумвания.
Познавам добре виолончелиста Кристофър Херман, който ще ни гостува за следващ път, и съм уверена, че доста добре ще си паснат с Ренцо Руджиери, с който не се познават персонално. Минко Ламбов, Цветан Георгиев са музиканти, с които до момента не съм работила, само че би било огромно предизвикателство, чест и наслаждение.
- Какви хора идват да гледат фестивала?
- Тъй като фестивалът е относително нов, може да се каже, че имаме доста пъстра аудитория - от хора, които са любознателни и идват да видят какво съставлява, до огромни ценители на джаза, етноджаза, тази година даже, допускам, и на камерната музика, при присъединяване на камерния оркестър " Дианополис ". И това доста способства за специфичната атмосфера, която съумяваме да създадем измежду природата край с. Дебнево.
- Всъщност с. Дебнево има изключително значение във Вашия живот - част от детството Ви е минала там, и се завърнахте да живеете в селото. Какво Ви тегли към това място и какво е в този момент всекидневието Ви?
- Дебнево е значима частичка от моя живот - имах приказно детство тук допреди през 2003 година да отпътува със фамилията си за Германия. То постоянно ме е патило, връщах се постоянно, когато съм имала опция, до момента в който в един миг усетих, че за мен е доста повече, в сравнение с едно приказно място, което да посетя един път в годината. Може би има и доста обвързвано с личностното ми и професионално израстване; усетих, че тук има специфична сила, която ме храни по доста значим метод за мен персонално и за музиката ми и взех решение да направя тази смела стъпка след толкоз години. Не ми беше елементарно да взема това решение, само че не скърбя. Тук всичко е същинско, хората са доста откровени, свързани с природата, услужливи. Аз самата съм доста близо до природата, може би тъй като по този начин съм отраснала, имах толкоз огромна потребност от това.
Всекидневието ми не е такова, каквото чаках, когато се върнах в България. Мислех, че тук ще бъде по-хармонично и ще има много повече успокоение. Но няма секунда, в която да бактисвам, през последните година и половина ми се случиха доста повече неща, в сравнение с чаках. Работя и с доста деца, което ме удовлетворява, и го върша от сърце. Доста съм заета с педагогическа активност, с работа по разнообразни планове, с писане на музика, с организацията на фестивала.
- Преподавате акордеон и пиано на децата. Смятате ли, че ранното образование с музика ги обогатява и възпитава, прави ги по-духовни?
- Убедена съм в това! То беше тематика и на дипломната ми работа, когато учех в академията в Дармщад. Бях впечатлена от опит, изработен още при започване на 90-те години от Ханс Гюнтер Бастиан в Берлин, който потвърждава, че инструменталните уроци покачват доста коефициента на просветеност на децата. Описва по какъв начин на деца от V до XIII клас понижават с по 1 час уроците по литература и математика за сметка на образование по инструмент. В края на XIII клас тези деца са по-добри по литература и математика, в сравнение с другите, които са имали цялостни часове.
Музиката учи на доста неща, с изключение на практични, свързани с логическото мислене, дисциплината и че когато си се трудил и си посочил неизменност, след това виждаш доста хубав резултат. И духовността също е значим миг, настоявам, че моят път е толкоз богат и забавен, както житейски, по този начин и музикален, значително тъй като музиката е отворила за мен нови хоризонти и е разчупила всички бариери. Музиката е тази, която ме е направила човек на Вселената.
- Вашата щерка Мила демонстрира ли интерес към музиката?
- Мила е към този момент на 9 години и е доста музикална, тъй като е пораснала измежду музика. Бях бременна в деветия месец, когато свирех на концерти. Знаех навръх кое произведение тя се буди и става дейна, по кое време не е толкоз... Като се роди, продължих да преподавам, тъй като в Германия имах доста сполучливи възпитаници, които се явяваха на състезания и нямаше по какъв начин да ги оставя. Тя беше още бебе, те идваха у дома и преподавах с нея на ръце. Аз съм извънредно щастлива, че има опция и от време на време да пътува с мен на концерти, да се среща с забавни, разнообразни хора от света на музиката. Тя свири на пиано, само че нейната огромна пристрастеност е ездата - мисля, че това е хубава композиция от спорт и изкуство.
- Първите Ви учители - Димитър Цветков в Ловеч и Мариета Жекова в Троян, по какъв метод белязаха Вашия по-нататъшен креативен път?
- Най-дългогодишна ученичка съм била на госпожа Мариета Жекова - 10 години. Имах шанса да се срещна с огромни хора, за което съм доста признателна.
Димитър Цветков ми даде необикновен старт, той работи с мен единствено 3 години, само че с извънредно доста хъс и обич. Беше към този момент възрастен, с доста опит, и беше решил да тества нова методика - аз бях първата и единствена, която учих по нея. И до ден сегашен преподавам по тази негова методика. След това той отпътува за Щатите и инцидентно попаднах в Троянската музикална школа при госпожа Жекова, която по това време беше доста млада и може би смелостта, която младите педагози носят, изигра огромна роля при мен.
- Какво Ви даде и на какво Ви научи животът в чужбина?
- На първо място на ред и дисциплинираност, което е типично за германците, и го споделям единствено в положителен смисъл. За мен до ден сегашен положителната подготовка е половината работа и това доста ми оказва помощ в такива моменти, в какъвто съм и в този момент. При нас, музикантите, има пикови интервали, в които се случват ужасно доста неща, и е значимо човек да познава добре себе си, да може добре да се провежда и управлява, с цел да поеме всички задания и да ги свърши качествено.
- Били сте рекламно лице на фамозната италианска компания " Скандали ".
- " Скандали " е прелестен производител, имам три инструмента, два от които са на " Скандали " и един на друга италианска компания. И трите акордеона са правени особено за мен.
- Свирили сте с разнообразни международни музиканти и обединения, даже сте основали свое трио " Вероника Тодорова бенд " - с тях изпълнявате освен типичен стратегии. Как се оправят с неравноделните ритми в българския фолклор?
- Имах удоволствието да работя в един план - " Eurasians Unity ", може би едно от най-престижните неща, които съм правила. Бяхме събрани 8 музиканти от 8 страни, през 2015 година спечелихме " World Music Award " с албума, в който издадохме този план. Идеята беше всеки да донесе своя комбинация или произведение, музика, с която се разпознава. Някой различен да го избере и да го обработи през своя взор. Аз предложих извънредно красивата ария " Девойко мари, хубава ". Тя беше определена от един прелестен барабанист от Полша - Бодек Янке. Той написа невероятна обработка, дълга към 9 минути, минавайки през съвсем всички наши неравноделни ритми, и то доста изобретателно. Но в нашия фолклор е значим и танцът. За някои други музиканти беше нужно да изиграя Ганкиното или Дайчовото, с цел да схванат кое време е удължено и за какво се удължава.
- На фестивала ще извършите премиерно своята комбинация " Dance of/on the River " - какво споделя тя?
- Нямам чак толкоз доста лични композиции, само че това произведение пристигна единствено при мен, като подарък, пуснат отнякъде, може би след второто издание на този фестивал. Вложих в него цялото чувство, което носи за мен Балкана, районът към Дебнево, река Видима и фестивалът, по тази причина се споделя " Танцът на/до реката ". Базира се, естествено, на 7/8 - българската вода не може да тече на различен темп. Обединява като стилистика малко от нашия фолклор, поставила съм в едната част доста неравноделни ритми, както и много джаз естетика. Веско Ешкенази доста хареса тази моя комбинация и я свирихме на турнето, Георги Милтиядов направи аранжимента за филхармонията и двамата с Веско бяхме солисти.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ