СИМЕОН ИДАКИЕВ: Не мога и не искам да живея извън България
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
СИМЕОН ИДАКИЕВ е роден на 27 ноември 1941 година в Радомир. Завършил е българска лингвистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ". От 1974 година работи в редакция " Съвременник " на Българска национална телевизия. От 1985 година е продуцент и водещ на известното географско предаване " Атлас " на Българска национална телевизия. Автор и водещ на предаване по Телевизия Евроком. В момента работи във Военния ефирен канал. Заснел е стотици филми, създател е на изявления в печата, водещ на радиопредавания, на книгите " С яхта към Европа ", " Един мъж, един автомобил, една камера ", " Азиатски направления ", " Мечта по Южния кръст ", " Омагьосаните острови ", " От Олимп до Тибет " и други През 2014 година известният лингвист, публицист, леководолаз и ветроходец е признат за член на Кралското географско сдружение на Англия. > - Господин Идакиев, написал сте 13 книги, основал сте повече от 500 кино лентата, излъчил сте десетки тв излъчвания... Къде се съхранява цялото това благосъстояние? Достъпно ли е за хората?
- Книгите може да се купят, само че по-голямата част от филмите са снимани за Българска национална телевизия, която се явява продуцент, въпреки че и аз имам авторски права над тях. Така че те са във видеотеката и филмотеката на Българска национална телевизия. Имам доста неща, които са във Военния ефирен канал, където работя от предишния юни, и в Телевизия Евроком. Исках да се сдобия с филмите, само че в уеб страницата на Българска национална телевизия са качени доста малко и не е елементарно да се стигне до тях.
- Преди няколко дни още веднъж гледах кино лентата Ви за Тенсинг Норгей - единствено от един Ваш филм има да се научи толкоз доста.
Симеон Идакиев с Тенсинг Норгей в Дарджилинг
- Това е едно от моите най-големи завършения и е обвързвано с българската експедиция на Еверест през 1984 година Качих се до базовия лагер, по-нагоре не можех, тъй като не съм планинар. И присъствах на последните минути на Христо Проданов... Тогава се срещнах с Тенсинг Норгей, както и с Едмънд Хилари - които първи изкачиха Еверест. Забележително събитие в моя живот. Срещнах се няколко пъти с Тенсинг - вървях до град Дарджилинг и там снимах кино лентата за него. В негово лице открих саморасъл влъхва, който беше необразован, само че говореше 10-15 езика, които се приказват в този регион, тогава учеше британски. Той ми сподели неща, които до през днешния ден мога да изтъквам по памет: какъв брой са значими приятелите; че човек би трябвало да е широкоскроен, да оказва помощ и на другите хора да бъдат велики, както той казваше; че няма хора от Изтока и Запада, че са идентични и би трябвало да живеят дружно. Но най-силно усещане ми направи това, което сподели за себе си: " Имах фантазия да изкача Еверест и я реализирах. Всичко, което желая в този момент, е да остана заслужен на моята орис. " И добави нещо доста значимо: " Всички се питаха що за хора са тези, които първи са изкачили Еверест. Иска ми се отговорът да бъде подобен, че да не се срамя. "
- Посетил сте и сте обитавал в над 120 страни на всички континенти, в това число в Антарктида...
- Да, и в Антарктида. Току-що приключих два кино лентата - единият бе излъчен предходната събота по Военния ефирен канал, а тази събота ще бъде показан вторият.
- Каква подготовка би трябвало да извърши човек, когато потегля за първи път към обещано място по света?
- Навремето, когато тръгвах за първи път, нямаше никаква информация. Оказа се, че във връзка с някои места това е било по-добре за мен, тъй като, в случай че знаех какви рискове ме грозят, може би нямаше да потегли... Е, щях да потегли, несъмнено! Тогава нямаше интернет, мобилни телефони, доста малко неща бяха писани, да речем, за Латинска Америка, към която се насочих в първото си пътешестване. Това е едно от огромните ми завършения - прекосяването с " Лада Нива " на целия континент от Мексико до Аржентина. Тогава едно от най-трудните неща беше да се откри информация. Затова ненапълно всяко пътешестване беше откривателско. Много ми оказа помощ Славянският комитет в България - дадоха ми адреси на българи в тези страни, в доста от които нямахме посолства, а е значимо да има към кого да се обърнеш на място. Разчитах и на инцидентни попадения, каквито имах, по тази причина постоянно споделям, че предпочитам страни, които са екзотични, тъй като за малко пари с малко време трябваше да направя повече филми. Парите постоянно са главният проблем.
- Хората, които обичат да четат за забавни места по земното кълбо, си показват сантименталната и красива страна на това занятие. Но несъмнено има компликации и рискове...
По време на първото ми пътешестване с " Нива " -та не знаех доста неща. Например, нямах визия, че в Перу съществува крайнолявата маоистка организация Сендеро Луминосо, станала причина за гибелта на над 70 000 души, и армията воюваше с тях. Затова прекосих доста умерено Латинска Америка, няколко години по-късно разбрах какво е това и се изплаших. Но романтика, без подозрение, има, поради нея потеглих и по пътя научих доста неща.На архипелага Галапагос
- Откъде имате най-ярки или изключително скъпи мемоари?
- Много са... Снимах и се срещах с какви ли не хора - от най-обикновени, потомци на българи, които не говореха български, сред Аржентина и Чили, до хора като доктор Хавиер Кабрера в градчето Ика в Перу, който имаше голяма сбирка от камъни, събирана 40 години. Върху тях са гравирани динозаври и хора, което е необичайно, тъй като динозаврите са измрели преди появяването на индивида. Д-р Кабрера твърдеше, че ние сме хора от шестата раса. Той, за жалост, умря през 2001 година, само че музеят съществува и, доколкото знам, в този момент щерка му демонстрира тези камъни. Той беше уверен, да вземем за пример, че платото Наска е било космодрум, където са изхвърчали и са кацали хора от други планети. Имаше теории и за други неразгадани загадки. Германската археоложка и математичка Мария Райхе, която дълги години обитава и изследва тези култури, стига до извода, че рисунките са дело на хората от народността Наска. Но тези фигури се виждат единствено от въздуха и Джим Удман стига до заключението, че насканите са правели балони и са можели да летят с тях. По времето, когато инките са владеели тези земи, хората са били уверени, че висшият инка е наследник на Слънцето; допуска се, че по този начин са погребвали висшия инка - качвали са го в балон и са го пускали да лети към Слънцето.
- А има ли места, по които още бленувате или имате предпочитание да се върнете още веднъж?
- Искам да се върна още веднъж на всички места! Представете си, един японец от Токио идва в София, стои три дни и си отива - какво е видял от България?... Същото се отнася и за мен, въпреки че аз повечко пътувам из страните, само че все пак има доста неща, които може да се открият в тях всеки идващ път. Няма безинтересни места на планетата, както постоянно прибавям - в случай че човек има сетива да ги усети.
- Пътувал сте по суша, по въздух, по вода и под вода...
- Имам 400 часа под вода, леководолаз съм от 1969 г.
- Кои са били най-спиращите дъха гледки, чувства, страсти?
- Не мога да ги изброя... Например, седя вечерта, катерейки се към базовия лагер на Еверест, при манастира Тянгбоче. Долу се простира голяма котловина и виждам по какъв начин тя стартира да се цялостни - все едно гледаш мляко, което кипва и те залива... Усещаш се ей такава прашинка, каквато в действителност е всеки човек пред величието на природата.
Подводният свят е нещо напълно друго. Той е малко наличен и ние не го познаваме, само че казусът е, че към този момент го унищожаваме доста бързо. Океанът е много мощно нечист, а той е бъдещето на човечеството. И съм изумен за какво се хвърлят толкоз средства за проучване на Космоса, откакто не познаваме океана. Човечеството не върви на добре. Полека-лека си унищожаваме планетата. Докато правех филмите за Антарктида, с Христо Пимпирев си говорехме, че ледниците очевидно се топят, равнището на океаните се покачва, въпреки и постепенно, и в случай че по този начин върви, в един миг ще настъпи същинска злополука за целия свят.
- Особено когато пътувате самичък с автомобила си, би трябвало да имате избрани умения - да може да ремонтирате колата, да си извършите заслон, да си сготвите храна...
- Винаги пътувам самичък, тъй като е по-евтино. Но за мен тогава терзанията бяха по-различни. С нещата, за които говорите, се оправям. Най-големият ми боязън беше какво се е получило от фотосите. Снимах на кино лента и едвам когато се връщах и пусках проба, си отдъхвах, като видя, че има картина. Това са хиляди метри материал. Ролката беше 30 метра, две минути и половина можеше да се снимат на нея, до момента в който сменяш ролката, събитието върви и т.н.
- Къде са Ви предложили най-вкусната храна?
- В България, несъмнено! Хората по света ядат най-странни неща, изключително в бедните райони. Например, край река Меконг в Лаос видях деца да вървят с едни пръти, все едно носят хоругви, само че на тях няма нищо. Като се приближих, разбрах, че задачите пръти са намазани с нещо лепкаво, което притегля насекомите, те се лепят, обират ги и ги пекат. Една вечер в Лаос ми сервираха нещо като огромни листове юфка, само че зелени, хапнах и бяха вкусни. На другия ден разбрах, че изваждат водорасли от Меконг и ги сушат на огромни плоскости. Но реката пресича няколко страни и всичко се влива в нея...
- А къде сте срещнали най-хубавите, гостоприемни и доверчиви хора?
Симеон Идакиев с Далай Лама
- Общо взето, не съм имал проблеми с хората. Често наблягам, че е доста значимо, когато отиваш някъде, да се съобразяваш с обичаите и разпоредбите там, изключително с религиозните. Много рядко ми се е случвало някой да ме гледа изкривено. Хората по света общо взето са положителни. Ако се отнасяш към тях с почитание - получаваш същото.
- Пътешествията, досегът с хубостта на природата, с разнообразни хора по какъв начин трансформираха Вашия мироглед и житейска философия, на какво Ви научиха?
- Мисля, че ме научиха на повече толерантност. Обикновено се оказва, че нещата са по-сложни, в сравнение с се вижда на пръв взор. Не знам дали съм станал по-мъдър - надали, само че по-търпим - да. Не бързам да осъждам. И това е един добър съвет, който мога да дам на доста хора.
- Има ли такова нещо като пристрастяване към пътешествия?
- Да! Разбира се! Джон Стайнбек го е обяснил най-добре в " Пътешествие с Чарли ". Ще го изтъквам: " Боя се, че заболяването е неизлечима! " беше написал той. И още: " Накрая разбираме, че не ние хващаме пътя, а пътят хваща нас. " Аз не съм спрял и няма да спра.
- Рискувал ли сте в миналото?
- Много пъти. Има една мъдра максима: Не е самоуверен оня човек, който не се опасява, той е вманиачен. Смел е оня, който преодолява страха си! Имал съм доста неприятни истории, само че, популярност Богу, съм се разминал с най-лошото.
- А имало ли е обстановки, когато животът Ви е бил в заплаха?
- В Индия, да вземем за пример, щях да умра от лед от замразена вода - кой знае от кое място я бяха гребнали. Няколко дни бях доста зле, само че един индийски доктор ме избави. Веднъж ми свърши въздухът на 24 м под водата, само че си има метод за спешно изплуване и се оправих. Случиха ми се и набези - човек би трябвало да има известна подготовка за самозащита, само че най-хубавият вид е да се стреми да не позволява рискови обстановки.
- България къде стои на Вашата персонална карта на странник?
- България е най-хубавото място на света. Не мога и не искам да пребивавам отвън България. Тук са приятелите ми, тук са хората, които обичам, всичко, което ми е скъпо. Обикалям я десетилетия и не мога да кажа, че я познавам. Толкова неща има за разкриване в нея. Но не ги ценим задоволително, ненапълно и доста не ни интересува. Природата е прелестна, само че към този момент много успешно я унищожаваме. Да се надяваме, че няма да я унищожим изцяло. А историята, всичко, през което сме минали... Познавам невероятни българи, от които съм във екстаз. България ще оцелее.
- Умеем ли да я популяризираме?
- Не, за жалост, не. Ние в огромна степен сме отговорни за метода, по който ни гледат извън. Защото и в този момент, като включи човек тв приемника вечер, попада основно на убийства, на закононарушения... България е доста повече от това. А малко излъчвания се вършат за хубавото в нея и се чудя за какво... Посветих живота си на това да диря красивото у хората, в природата, това върша на всички места, където съм работил. И до през днешния ден.
>
СИМЕОН ИДАКИЕВ е роден на 27 ноември 1941 година в Радомир. Завършил е българска лингвистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ". От 1974 година работи в редакция " Съвременник " на Българска национална телевизия. От 1985 година е продуцент и водещ на известното географско предаване " Атлас " на Българска национална телевизия. Автор и водещ на предаване по Телевизия Евроком. В момента работи във Военния ефирен канал. Заснел е стотици филми, създател е на изявления в печата, водещ на радиопредавания, на книгите " С яхта към Европа ", " Един мъж, един автомобил, една камера ", " Азиатски направления ", " Мечта по Южния кръст ", " Омагьосаните острови ", " От Олимп до Тибет " и други През 2014 година известният лингвист, публицист, леководолаз и ветроходец е признат за член на Кралското географско сдружение на Англия. > - Господин Идакиев, написал сте 13 книги, основал сте повече от 500 кино лентата, излъчил сте десетки тв излъчвания... Къде се съхранява цялото това благосъстояние? Достъпно ли е за хората?
- Книгите може да се купят, само че по-голямата част от филмите са снимани за Българска национална телевизия, която се явява продуцент, въпреки че и аз имам авторски права над тях. Така че те са във видеотеката и филмотеката на Българска национална телевизия. Имам доста неща, които са във Военния ефирен канал, където работя от предишния юни, и в Телевизия Евроком. Исках да се сдобия с филмите, само че в уеб страницата на Българска национална телевизия са качени доста малко и не е елементарно да се стигне до тях.
- Преди няколко дни още веднъж гледах кино лентата Ви за Тенсинг Норгей - единствено от един Ваш филм има да се научи толкоз доста.
Симеон Идакиев с Тенсинг Норгей в Дарджилинг
- Това е едно от моите най-големи завършения и е обвързвано с българската експедиция на Еверест през 1984 година Качих се до базовия лагер, по-нагоре не можех, тъй като не съм планинар. И присъствах на последните минути на Христо Проданов... Тогава се срещнах с Тенсинг Норгей, както и с Едмънд Хилари - които първи изкачиха Еверест. Забележително събитие в моя живот. Срещнах се няколко пъти с Тенсинг - вървях до град Дарджилинг и там снимах кино лентата за него. В негово лице открих саморасъл влъхва, който беше необразован, само че говореше 10-15 езика, които се приказват в този регион, тогава учеше британски. Той ми сподели неща, които до през днешния ден мога да изтъквам по памет: какъв брой са значими приятелите; че човек би трябвало да е широкоскроен, да оказва помощ и на другите хора да бъдат велики, както той казваше; че няма хора от Изтока и Запада, че са идентични и би трябвало да живеят дружно. Но най-силно усещане ми направи това, което сподели за себе си: " Имах фантазия да изкача Еверест и я реализирах. Всичко, което желая в този момент, е да остана заслужен на моята орис. " И добави нещо доста значимо: " Всички се питаха що за хора са тези, които първи са изкачили Еверест. Иска ми се отговорът да бъде подобен, че да не се срамя. "
- Посетил сте и сте обитавал в над 120 страни на всички континенти, в това число в Антарктида...
- Да, и в Антарктида. Току-що приключих два кино лентата - единият бе излъчен предходната събота по Военния ефирен канал, а тази събота ще бъде показан вторият.
- Каква подготовка би трябвало да извърши човек, когато потегля за първи път към обещано място по света?
- Навремето, когато тръгвах за първи път, нямаше никаква информация. Оказа се, че във връзка с някои места това е било по-добре за мен, тъй като, в случай че знаех какви рискове ме грозят, може би нямаше да потегли... Е, щях да потегли, несъмнено! Тогава нямаше интернет, мобилни телефони, доста малко неща бяха писани, да речем, за Латинска Америка, към която се насочих в първото си пътешестване. Това е едно от огромните ми завършения - прекосяването с " Лада Нива " на целия континент от Мексико до Аржентина. Тогава едно от най-трудните неща беше да се откри информация. Затова ненапълно всяко пътешестване беше откривателско. Много ми оказа помощ Славянският комитет в България - дадоха ми адреси на българи в тези страни, в доста от които нямахме посолства, а е значимо да има към кого да се обърнеш на място. Разчитах и на инцидентни попадения, каквито имах, по тази причина постоянно споделям, че предпочитам страни, които са екзотични, тъй като за малко пари с малко време трябваше да направя повече филми. Парите постоянно са главният проблем.
- Хората, които обичат да четат за забавни места по земното кълбо, си показват сантименталната и красива страна на това занятие. Но несъмнено има компликации и рискове...
По време на първото ми пътешестване с " Нива " -та не знаех доста неща. Например, нямах визия, че в Перу съществува крайнолявата маоистка организация Сендеро Луминосо, станала причина за гибелта на над 70 000 души, и армията воюваше с тях. Затова прекосих доста умерено Латинска Америка, няколко години по-късно разбрах какво е това и се изплаших. Но романтика, без подозрение, има, поради нея потеглих и по пътя научих доста неща.На архипелага Галапагос
- Откъде имате най-ярки или изключително скъпи мемоари?
- Много са... Снимах и се срещах с какви ли не хора - от най-обикновени, потомци на българи, които не говореха български, сред Аржентина и Чили, до хора като доктор Хавиер Кабрера в градчето Ика в Перу, който имаше голяма сбирка от камъни, събирана 40 години. Върху тях са гравирани динозаври и хора, което е необичайно, тъй като динозаврите са измрели преди появяването на индивида. Д-р Кабрера твърдеше, че ние сме хора от шестата раса. Той, за жалост, умря през 2001 година, само че музеят съществува и, доколкото знам, в този момент щерка му демонстрира тези камъни. Той беше уверен, да вземем за пример, че платото Наска е било космодрум, където са изхвърчали и са кацали хора от други планети. Имаше теории и за други неразгадани загадки. Германската археоложка и математичка Мария Райхе, която дълги години обитава и изследва тези култури, стига до извода, че рисунките са дело на хората от народността Наска. Но тези фигури се виждат единствено от въздуха и Джим Удман стига до заключението, че насканите са правели балони и са можели да летят с тях. По времето, когато инките са владеели тези земи, хората са били уверени, че висшият инка е наследник на Слънцето; допуска се, че по този начин са погребвали висшия инка - качвали са го в балон и са го пускали да лети към Слънцето.
- А има ли места, по които още бленувате или имате предпочитание да се върнете още веднъж?
- Искам да се върна още веднъж на всички места! Представете си, един японец от Токио идва в София, стои три дни и си отива - какво е видял от България?... Същото се отнася и за мен, въпреки че аз повечко пътувам из страните, само че все пак има доста неща, които може да се открият в тях всеки идващ път. Няма безинтересни места на планетата, както постоянно прибавям - в случай че човек има сетива да ги усети.
- Пътувал сте по суша, по въздух, по вода и под вода...
- Имам 400 часа под вода, леководолаз съм от 1969 г.
- Кои са били най-спиращите дъха гледки, чувства, страсти?
- Не мога да ги изброя... Например, седя вечерта, катерейки се към базовия лагер на Еверест, при манастира Тянгбоче. Долу се простира голяма котловина и виждам по какъв начин тя стартира да се цялостни - все едно гледаш мляко, което кипва и те залива... Усещаш се ей такава прашинка, каквато в действителност е всеки човек пред величието на природата.
Подводният свят е нещо напълно друго. Той е малко наличен и ние не го познаваме, само че казусът е, че към този момент го унищожаваме доста бързо. Океанът е много мощно нечист, а той е бъдещето на човечеството. И съм изумен за какво се хвърлят толкоз средства за проучване на Космоса, откакто не познаваме океана. Човечеството не върви на добре. Полека-лека си унищожаваме планетата. Докато правех филмите за Антарктида, с Христо Пимпирев си говорехме, че ледниците очевидно се топят, равнището на океаните се покачва, въпреки и постепенно, и в случай че по този начин върви, в един миг ще настъпи същинска злополука за целия свят.
- Особено когато пътувате самичък с автомобила си, би трябвало да имате избрани умения - да може да ремонтирате колата, да си извършите заслон, да си сготвите храна...
- Винаги пътувам самичък, тъй като е по-евтино. Но за мен тогава терзанията бяха по-различни. С нещата, за които говорите, се оправям. Най-големият ми боязън беше какво се е получило от фотосите. Снимах на кино лента и едвам когато се връщах и пусках проба, си отдъхвах, като видя, че има картина. Това са хиляди метри материал. Ролката беше 30 метра, две минути и половина можеше да се снимат на нея, до момента в който сменяш ролката, събитието върви и т.н.
- Къде са Ви предложили най-вкусната храна?
- В България, несъмнено! Хората по света ядат най-странни неща, изключително в бедните райони. Например, край река Меконг в Лаос видях деца да вървят с едни пръти, все едно носят хоругви, само че на тях няма нищо. Като се приближих, разбрах, че задачите пръти са намазани с нещо лепкаво, което притегля насекомите, те се лепят, обират ги и ги пекат. Една вечер в Лаос ми сервираха нещо като огромни листове юфка, само че зелени, хапнах и бяха вкусни. На другия ден разбрах, че изваждат водорасли от Меконг и ги сушат на огромни плоскости. Но реката пресича няколко страни и всичко се влива в нея...
- А къде сте срещнали най-хубавите, гостоприемни и доверчиви хора?
Симеон Идакиев с Далай Лама
- Общо взето, не съм имал проблеми с хората. Често наблягам, че е доста значимо, когато отиваш някъде, да се съобразяваш с обичаите и разпоредбите там, изключително с религиозните. Много рядко ми се е случвало някой да ме гледа изкривено. Хората по света общо взето са положителни. Ако се отнасяш към тях с почитание - получаваш същото.
- Пътешествията, досегът с хубостта на природата, с разнообразни хора по какъв начин трансформираха Вашия мироглед и житейска философия, на какво Ви научиха?
- Мисля, че ме научиха на повече толерантност. Обикновено се оказва, че нещата са по-сложни, в сравнение с се вижда на пръв взор. Не знам дали съм станал по-мъдър - надали, само че по-търпим - да. Не бързам да осъждам. И това е един добър съвет, който мога да дам на доста хора.
- Има ли такова нещо като пристрастяване към пътешествия?
- Да! Разбира се! Джон Стайнбек го е обяснил най-добре в " Пътешествие с Чарли ". Ще го изтъквам: " Боя се, че заболяването е неизлечима! " беше написал той. И още: " Накрая разбираме, че не ние хващаме пътя, а пътят хваща нас. " Аз не съм спрял и няма да спра.
- Рискувал ли сте в миналото?
- Много пъти. Има една мъдра максима: Не е самоуверен оня човек, който не се опасява, той е вманиачен. Смел е оня, който преодолява страха си! Имал съм доста неприятни истории, само че, популярност Богу, съм се разминал с най-лошото.
- А имало ли е обстановки, когато животът Ви е бил в заплаха?
- В Индия, да вземем за пример, щях да умра от лед от замразена вода - кой знае от кое място я бяха гребнали. Няколко дни бях доста зле, само че един индийски доктор ме избави. Веднъж ми свърши въздухът на 24 м под водата, само че си има метод за спешно изплуване и се оправих. Случиха ми се и набези - човек би трябвало да има известна подготовка за самозащита, само че най-хубавият вид е да се стреми да не позволява рискови обстановки.
- България къде стои на Вашата персонална карта на странник?
- България е най-хубавото място на света. Не мога и не искам да пребивавам отвън България. Тук са приятелите ми, тук са хората, които обичам, всичко, което ми е скъпо. Обикалям я десетилетия и не мога да кажа, че я познавам. Толкова неща има за разкриване в нея. Но не ги ценим задоволително, ненапълно и доста не ни интересува. Природата е прелестна, само че към този момент много успешно я унищожаваме. Да се надяваме, че няма да я унищожим изцяло. А историята, всичко, през което сме минали... Познавам невероятни българи, от които съм във екстаз. България ще оцелее.
- Умеем ли да я популяризираме?
- Не, за жалост, не. Ние в огромна степен сме отговорни за метода, по който ни гледат извън. Защото и в този момент, като включи човек тв приемника вечер, попада основно на убийства, на закононарушения... България е доста повече от това. А малко излъчвания се вършат за хубавото в нея и се чудя за какво... Посветих живота си на това да диря красивото у хората, в природата, това върша на всички места, където съм работил. И до през днешния ден.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ