ПРОФ. МАРИН ДАМЯНОВ: В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ЗЛОТО Е ИЗБОР, НЕ Е ОБРЕЧЕНОСТ
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
Проф. доктор МАРИН ДАМЯНОВ е учител по кинодраматургия в НАТФИЗ " Кр. Сарафов ". Същата компетентност е преподавал в СУ " Св. Климент Охридски ", в ЮЗУ " Неофит Рилски " и в " Артколеж " в София. Работил е като редактор в Студията за игрални филми " Бояна ". Сценарист, диалогист и драматургичен съветник е на близо 30 игрални, документални, тв кино лентата и сериала, измежду които " Маргарит и Маргарита ", " Козият рог " (1994), " Огледалото на дявола ", " Съдилището ", " Събирач на трупове ", " Гешев ", " Парцалев ", " Сбогом, Джони ", " След сезона ", " Майор Томпсън ", " Изкуството да падаш " (който преди дни завоюва премията " Васил Гендов " за най-хубав пълнометражен игрален филм за 2023 г.) и други Автор е на 3 сборника с разкази и на 4 романа - " Сбогом, Джони ”, " Казусът Рози ", " Време за ликвидиране ", " Самурай от Надежда ". Сценарист е на предаването за просвета " Суматоха " в Българска национална телевизия (2002-2006). Автор на теоретични публикации и монографии. Филмите, в които е работил, имат десетки награди в България и чужбина. Проф. Дамянов има лични оценки като сценарист и над 15 литературни награди. Член е на Съюза на българските кино дейци - Гилдия " Кинораматурзи ", Асоциацията на българските кино, телевизионни и радиосценаристи (БАФТРС), която е асоцииран член на Федерацията на сценаристите в Европа (FSE).
- Проф. Дамянов, новият филм на Константин Буров по Вашия разказ " Сбогом, Джони " към този момент е по кината, само че преди този момент бе показан пред българска и задгранична фестивална аудитория. Как феновете възприемат кино лентата, който носи модерно и настоящо обръщение - за битката сред положителното и злото, която ежедневно всеки води вътре в себе си?
- Нямам кой знае какви наблюдения на зрителските реакции. Българската аудитория не е привикнала да гледа трилъри родно произвеждане - този род не е развъртян у нас. Традиционното българско кино е много битово, обвързвано с бедност, обезсърчение, самобичуване, нещастна обич. Тези тематики подхождат повече на драма, в сравнение с трилър. Трилърът избира основните облици от групата на злодеите и групата на жертвите. Те от време на време си разменят местата... Има детайли на трилър в " Козият рог " на Методи Андонов и римейка на Николай Волев, само че в тези филми има и други тематики.
Проф. Марин Дамянов по време на лекция
Многото фестивали, непрестанно оповестяваните награди от време на време внушават на режисьорите, че задачата на кино лентата е да вземе награди. Правенето на филми се трансформира в нещо като спорт! Има доста филми, които печелят награди, а след 2 години никой не ги помни. Изкуството не би трябвало да е спорт. Филмите би трябвало да се вършат, с цел да развълнуват фена - да го разчувстван, разсмеят, разплачат, уплашат - съгласно жанра и стилистичния ключ.
- Психологическата взаимозависимост ли е най-страшното, в което човек може да изпадне, без да си дава сметка, в устрема си да позволи един зародил проблем? Поставяте въпроса и за цената на помощта и до какво може да докара един подобен подарен жест.
- Едва ли е най-страшното, само че може да докара до страшни неща. Ето един " избавител " - Адолф Хитлер, който зомбира половината немски народ и принуди с жестокости другата половина да си мълчи. Докъде докара това? Както се споделя във кино лентата, индивидът на злото може да бъде открит на всички места - и край нас, и в политиката, в съда; властта над другите хора притегля като магнит евентуалните хора на злото. Във всеки човек има освен парченце от Бога, само че и зрънце от злото, което може да поникне. Разбира се, по този начин сме основани, че по-лесно виждаме злото у другите.
- Образно казано, Джони е Дяволът, а Кранки е младеж, който заради съдбовна неточност и стичане на събитията се трансформира по-късно в негова жертва, като е захласнат от него. Как човек може да се избави в сходна обстановка, без да наруши личните си морални правила?
- Доста мъчно е, тъй като злото ни дава обещание лесни и бързи решения, и също така ни освобождава от отговорност. Хитлер е казвал: " Аз давам отговор за всичко! ". Но след това на доста нацисти това опрощение не е свършило работа. Справка - Нюрнбергският съд. Доколкото си припомням, в миналото в Устава на армията имаше параграф, нещо от рода на " Никой военнослужещ не е задължен да извършва противонародна заповед ". С други думи - в случай че ти наредят да стреляш по спокойно население, не си задължен да го изпълниш, другояче носиш отговорност, макар че си изпълнявал заповед. Дано още да има подобен параграф в устава.
Убеден съм, че в множеството случаи злото е избор, не е неизбежност. Но за някои хора този избор е много сложен... Сатаната е неотразим, той е изкушаващ, другояче никой няма да тръгне след него.
- Вие сте умел сценарист на филми и сериали. Как се приспособява успешно за екрана един разказ, в който многото елементи, описания и второстепенни герои ни дават спомагателна информация и влияние към основната линия на повествованието, на историята? В някои случаи хора, които са чели даден разказ, чакат да открият във кино лентата всичко от книгата и остават неудовлетворени.
С актрисата Християна Стоименова, която извършва една от основните функции във кино лентата " Сбогом, Джони "
- Трудно е, и за собствен разказ, и за непознат. Това е нещо като превод от един език - литературния, на различен - киноезика. В единия език водещи са думите, в другия - изображението. Има доста разлики, не би стигнало времето да ги изредим. И други проблеми - литературата е многословна, киното е сбито, изключително в случай че се екранизира разказ. Трябва да се изведе главната концепция, а всичко друго - да се редуцира безжалостно. Накрая, в случай че романът е фамозен и четен неведнъж, фенът постоянно остава отчаян, пита: " А за какво го няма еди-кое си от романа? ". По най-хубавите романи мъчно се вършат най-хубавите филми. Причината е, че всяка история има форма, която й пасва най-добре. Една история е идеална за разказ, друга - за филм, трета - за спектакъл. Има и изключения, да вземем за пример " Полет над кукувиче гнездо " - прелестни са и романът, и филмът, и театърът. Но, както знаем, изключенията удостоверяват, че това е предписание, а не аргументиран закон.
- " Сбогом, Джони " е сниман за 24 дни. Вероятно и с лимитирани средства. Много режисьори, даже известни с високобюджетните си продукции, настояват, че парите не са най-важното за един филм, а на първо място хубавата история. Налагат ли се обаче известни взаимни отстъпки, в случай че времето и финансите лимитират екипа?
- Разбира се, че има и прелестни филми, снимани с доста малко пари. Но това зависи от сюжета, от снимачната техника, от локациите, от актьорите, които се прехранват от хонорарите си. За страдание, " Сбогом, Джони " не е от най-лесните постановъчно - в него има каскади, местоположения отвън София, зарязан хотел, манастир, затворническо общежитие... Продуцентът Добромир Чочов ( " Доли медия " ) направи знамение, с цел да стигнат парите. Ако въобще са стигнали...
- Като белетрист вниманието Ви постоянно е ориентирано към психологическия трилър. В актуалното българско кино задоволително ли е застъпен този род?
- В момента образоваме студентите в НАТФИЗ какво е трилър и по какъв начин се прави. Имат и задача екипно да снимат къс трилър. При оскъдно и нискобюджетно кино трилърът е признателен род - може да се направи с трима-четирима души, с малко пари и доста мислене по драматургията.
Режисьорът на " Сбогом, Джони " Коста Буров изначало си представяше кино лентата ни по-скоро като драма с детайли на трилър. Сега към този момент Буров е притеглен от жанра " трилър ", оцени опциите му. Трябва да уточня - една и съща престъпна история нормално може да бъде разказана в разнообразни жанрове - като трилър, като крими-драма, като престъпен филм със мистерия, даже и като крими-комедия, и така нататък Това става с леко манипулиране на главната страст и сюжета. Зависи кого ще изберем за протагонист - килъра, жертвата, детектива, който разкрива убийството, или примерно майката на килъра... Трилърът изисква сериозна подготовка и от сценариста, и от режисьора, от оператора и художника на кино лентата, дори от композитора - създател на музиката.
Проф. Марин Дамянов със студенти в НАТФИЗ
- Преподавател сте по кинодраматургия в НАТФИЗ. Какви тематики и сюжети вълнуват младежите, които би трябвало да научите по какъв начин да основават безапелационни и въздействащи сюжети?
- Отначало множеството от нашите студенти идват без необикновен витален опит. Един сътрудник професор в миналото се оплакваше: " Ама омръзнаха ми тия истории за първата целувка, първата среща и сходни... " Поради дефицита на персонален опит изначало студентите се пробват - умишлено или не - да подражават, да копират. Обратната прекаленост също е проблем - когато се вкопчват в някоя претърпяна преживелица и желаят да я създадат на филм; само че постоянно това е преживелица, която интересува единствено създателя на кино лентата... Личният прочувствен опит е нужен, само че нищо не може да анулира нуждата от " благородното изкуство да съчиняваш ". Успехът е най-вероятен, когато се обединят прочувственият опит и способността да съчиняваш. Но в никакъв случай не е обезпечен...
- Автор сте и на документалния филм " Ботев - в сянката на паметника ". При документалното кино нещата сякаш са по-ясни. Но игралните филми, отдадени на наши национални герои, съвсем постоянно са доста оспорвани. До каква степен е възможно създателят на един живописен филм да пресъздава своята визия за Героя?
- Не сме имали проблеми с възприемането на документалния филм за Ботев. Като (съ)сценарист имам и други документални филми за " Героя ". Единият е " Майор Томпсън - (не)нужният воин ". Той към този момент имаше фестивална прожекция. Другият е приключен, само че още не е показван, споделя се " Нашата непозната война " - за героичната борба на българските рейнджъри в Кербала и визитата на президента Първанов при тях. Премиерата на " Нашата непозната война " е запланувано за 29 май от 16,15 ч. в Дома на киното.
Филмите за Героя изискват изключително внимание, те са рискови, тъй като допират дълбинни, съвсем религиозни страсти у реципиента. Допълнителен проблем е, че всеки има своя визия за Героя. Бих споделил, че резултатът от подобен филм се удвоява в едната или другата посока - в случай че филмът се одобри добре от фена, той го надценява; в случай че филмът разочарова фена, той - назад - изцяло го отхвърля. Един несъвършен филм, в случай че не е за Героя, би минал незабелязан; само че един несъвършен филм за Героя провокира тотално отменяне и скандал. За християнския свят Иисус Христос е супергерой. Но вижте какъв брой е мъчно да се направи добър филм за него! Ако обликът има комплициран темперамент, има своите недостатъци, изкушения и съмнения, филмът не е каноничен и църквата го отхвърля. Ако обликът е каноничен, филмът е отегчителен, тъй като съгласно Библията Христос няма недостатъци, няма тъмна страна и вътрешен спор. Така че би трябвало да се внимава с Героя. Има един филм за пророка Мохамед - известен в арабския свят. Но там са подходили рационално - не се демонстрира лицето на Мохамед, а единствено въздействието му върху близките. От друга страна, хората имат потребност от филми за Героя! Помня по какъв начин и децата в учебно заведение пееха песента от кино лентата " Капитан Петко челник ".
Аз персонално, в случай че върша игрален филм за Ботев и Левски, бих опитал да опиша историята през погледа на брата на Левски, който е бил и в четата на Ботев, бил е и опълченец, претърпял е и разочарования след Освобождението. От отдалеченост, от страничния взор сякаш е по-малко рисково да разказваш за Героя. Иначе - в случай че искаш да гледаш света през очите на Героя, да разказваш от негово име - тогава има риск да си въобразиш, че си еднакъв с него. Това не се отразява добре на никой създател и нервира фена. >
Проф. доктор МАРИН ДАМЯНОВ е учител по кинодраматургия в НАТФИЗ " Кр. Сарафов ". Същата компетентност е преподавал в СУ " Св. Климент Охридски ", в ЮЗУ " Неофит Рилски " и в " Артколеж " в София. Работил е като редактор в Студията за игрални филми " Бояна ". Сценарист, диалогист и драматургичен съветник е на близо 30 игрални, документални, тв кино лентата и сериала, измежду които " Маргарит и Маргарита ", " Козият рог " (1994), " Огледалото на дявола ", " Съдилището ", " Събирач на трупове ", " Гешев ", " Парцалев ", " Сбогом, Джони ", " След сезона ", " Майор Томпсън ", " Изкуството да падаш " (който преди дни завоюва премията " Васил Гендов " за най-хубав пълнометражен игрален филм за 2023 г.) и други Автор е на 3 сборника с разкази и на 4 романа - " Сбогом, Джони ”, " Казусът Рози ", " Време за ликвидиране ", " Самурай от Надежда ". Сценарист е на предаването за просвета " Суматоха " в Българска национална телевизия (2002-2006). Автор на теоретични публикации и монографии. Филмите, в които е работил, имат десетки награди в България и чужбина. Проф. Дамянов има лични оценки като сценарист и над 15 литературни награди. Член е на Съюза на българските кино дейци - Гилдия " Кинораматурзи ", Асоциацията на българските кино, телевизионни и радиосценаристи (БАФТРС), която е асоцииран член на Федерацията на сценаристите в Европа (FSE).
- Проф. Дамянов, новият филм на Константин Буров по Вашия разказ " Сбогом, Джони " към този момент е по кината, само че преди този момент бе показан пред българска и задгранична фестивална аудитория. Как феновете възприемат кино лентата, който носи модерно и настоящо обръщение - за битката сред положителното и злото, която ежедневно всеки води вътре в себе си?
- Нямам кой знае какви наблюдения на зрителските реакции. Българската аудитория не е привикнала да гледа трилъри родно произвеждане - този род не е развъртян у нас. Традиционното българско кино е много битово, обвързвано с бедност, обезсърчение, самобичуване, нещастна обич. Тези тематики подхождат повече на драма, в сравнение с трилър. Трилърът избира основните облици от групата на злодеите и групата на жертвите. Те от време на време си разменят местата... Има детайли на трилър в " Козият рог " на Методи Андонов и римейка на Николай Волев, само че в тези филми има и други тематики.
Проф. Марин Дамянов по време на лекция
Многото фестивали, непрестанно оповестяваните награди от време на време внушават на режисьорите, че задачата на кино лентата е да вземе награди. Правенето на филми се трансформира в нещо като спорт! Има доста филми, които печелят награди, а след 2 години никой не ги помни. Изкуството не би трябвало да е спорт. Филмите би трябвало да се вършат, с цел да развълнуват фена - да го разчувстван, разсмеят, разплачат, уплашат - съгласно жанра и стилистичния ключ.
- Психологическата взаимозависимост ли е най-страшното, в което човек може да изпадне, без да си дава сметка, в устрема си да позволи един зародил проблем? Поставяте въпроса и за цената на помощта и до какво може да докара един подобен подарен жест.
- Едва ли е най-страшното, само че може да докара до страшни неща. Ето един " избавител " - Адолф Хитлер, който зомбира половината немски народ и принуди с жестокости другата половина да си мълчи. Докъде докара това? Както се споделя във кино лентата, индивидът на злото може да бъде открит на всички места - и край нас, и в политиката, в съда; властта над другите хора притегля като магнит евентуалните хора на злото. Във всеки човек има освен парченце от Бога, само че и зрънце от злото, което може да поникне. Разбира се, по този начин сме основани, че по-лесно виждаме злото у другите.
- Образно казано, Джони е Дяволът, а Кранки е младеж, който заради съдбовна неточност и стичане на събитията се трансформира по-късно в негова жертва, като е захласнат от него. Как човек може да се избави в сходна обстановка, без да наруши личните си морални правила?
- Доста мъчно е, тъй като злото ни дава обещание лесни и бързи решения, и също така ни освобождава от отговорност. Хитлер е казвал: " Аз давам отговор за всичко! ". Но след това на доста нацисти това опрощение не е свършило работа. Справка - Нюрнбергският съд. Доколкото си припомням, в миналото в Устава на армията имаше параграф, нещо от рода на " Никой военнослужещ не е задължен да извършва противонародна заповед ". С други думи - в случай че ти наредят да стреляш по спокойно население, не си задължен да го изпълниш, другояче носиш отговорност, макар че си изпълнявал заповед. Дано още да има подобен параграф в устава.
Убеден съм, че в множеството случаи злото е избор, не е неизбежност. Но за някои хора този избор е много сложен... Сатаната е неотразим, той е изкушаващ, другояче никой няма да тръгне след него.
- Вие сте умел сценарист на филми и сериали. Как се приспособява успешно за екрана един разказ, в който многото елементи, описания и второстепенни герои ни дават спомагателна информация и влияние към основната линия на повествованието, на историята? В някои случаи хора, които са чели даден разказ, чакат да открият във кино лентата всичко от книгата и остават неудовлетворени.
С актрисата Християна Стоименова, която извършва една от основните функции във кино лентата " Сбогом, Джони "
- Трудно е, и за собствен разказ, и за непознат. Това е нещо като превод от един език - литературния, на различен - киноезика. В единия език водещи са думите, в другия - изображението. Има доста разлики, не би стигнало времето да ги изредим. И други проблеми - литературата е многословна, киното е сбито, изключително в случай че се екранизира разказ. Трябва да се изведе главната концепция, а всичко друго - да се редуцира безжалостно. Накрая, в случай че романът е фамозен и четен неведнъж, фенът постоянно остава отчаян, пита: " А за какво го няма еди-кое си от романа? ". По най-хубавите романи мъчно се вършат най-хубавите филми. Причината е, че всяка история има форма, която й пасва най-добре. Една история е идеална за разказ, друга - за филм, трета - за спектакъл. Има и изключения, да вземем за пример " Полет над кукувиче гнездо " - прелестни са и романът, и филмът, и театърът. Но, както знаем, изключенията удостоверяват, че това е предписание, а не аргументиран закон.
- " Сбогом, Джони " е сниман за 24 дни. Вероятно и с лимитирани средства. Много режисьори, даже известни с високобюджетните си продукции, настояват, че парите не са най-важното за един филм, а на първо място хубавата история. Налагат ли се обаче известни взаимни отстъпки, в случай че времето и финансите лимитират екипа?
- Разбира се, че има и прелестни филми, снимани с доста малко пари. Но това зависи от сюжета, от снимачната техника, от локациите, от актьорите, които се прехранват от хонорарите си. За страдание, " Сбогом, Джони " не е от най-лесните постановъчно - в него има каскади, местоположения отвън София, зарязан хотел, манастир, затворническо общежитие... Продуцентът Добромир Чочов ( " Доли медия " ) направи знамение, с цел да стигнат парите. Ако въобще са стигнали...
- Като белетрист вниманието Ви постоянно е ориентирано към психологическия трилър. В актуалното българско кино задоволително ли е застъпен този род?
- В момента образоваме студентите в НАТФИЗ какво е трилър и по какъв начин се прави. Имат и задача екипно да снимат къс трилър. При оскъдно и нискобюджетно кино трилърът е признателен род - може да се направи с трима-четирима души, с малко пари и доста мислене по драматургията.
Режисьорът на " Сбогом, Джони " Коста Буров изначало си представяше кино лентата ни по-скоро като драма с детайли на трилър. Сега към този момент Буров е притеглен от жанра " трилър ", оцени опциите му. Трябва да уточня - една и съща престъпна история нормално може да бъде разказана в разнообразни жанрове - като трилър, като крими-драма, като престъпен филм със мистерия, даже и като крими-комедия, и така нататък Това става с леко манипулиране на главната страст и сюжета. Зависи кого ще изберем за протагонист - килъра, жертвата, детектива, който разкрива убийството, или примерно майката на килъра... Трилърът изисква сериозна подготовка и от сценариста, и от режисьора, от оператора и художника на кино лентата, дори от композитора - създател на музиката.
Проф. Марин Дамянов със студенти в НАТФИЗ
- Преподавател сте по кинодраматургия в НАТФИЗ. Какви тематики и сюжети вълнуват младежите, които би трябвало да научите по какъв начин да основават безапелационни и въздействащи сюжети?
- Отначало множеството от нашите студенти идват без необикновен витален опит. Един сътрудник професор в миналото се оплакваше: " Ама омръзнаха ми тия истории за първата целувка, първата среща и сходни... " Поради дефицита на персонален опит изначало студентите се пробват - умишлено или не - да подражават, да копират. Обратната прекаленост също е проблем - когато се вкопчват в някоя претърпяна преживелица и желаят да я създадат на филм; само че постоянно това е преживелица, която интересува единствено създателя на кино лентата... Личният прочувствен опит е нужен, само че нищо не може да анулира нуждата от " благородното изкуство да съчиняваш ". Успехът е най-вероятен, когато се обединят прочувственият опит и способността да съчиняваш. Но в никакъв случай не е обезпечен...
- Автор сте и на документалния филм " Ботев - в сянката на паметника ". При документалното кино нещата сякаш са по-ясни. Но игралните филми, отдадени на наши национални герои, съвсем постоянно са доста оспорвани. До каква степен е възможно създателят на един живописен филм да пресъздава своята визия за Героя?
- Не сме имали проблеми с възприемането на документалния филм за Ботев. Като (съ)сценарист имам и други документални филми за " Героя ". Единият е " Майор Томпсън - (не)нужният воин ". Той към този момент имаше фестивална прожекция. Другият е приключен, само че още не е показван, споделя се " Нашата непозната война " - за героичната борба на българските рейнджъри в Кербала и визитата на президента Първанов при тях. Премиерата на " Нашата непозната война " е запланувано за 29 май от 16,15 ч. в Дома на киното.
Филмите за Героя изискват изключително внимание, те са рискови, тъй като допират дълбинни, съвсем религиозни страсти у реципиента. Допълнителен проблем е, че всеки има своя визия за Героя. Бих споделил, че резултатът от подобен филм се удвоява в едната или другата посока - в случай че филмът се одобри добре от фена, той го надценява; в случай че филмът разочарова фена, той - назад - изцяло го отхвърля. Един несъвършен филм, в случай че не е за Героя, би минал незабелязан; само че един несъвършен филм за Героя провокира тотално отменяне и скандал. За християнския свят Иисус Христос е супергерой. Но вижте какъв брой е мъчно да се направи добър филм за него! Ако обликът има комплициран темперамент, има своите недостатъци, изкушения и съмнения, филмът не е каноничен и църквата го отхвърля. Ако обликът е каноничен, филмът е отегчителен, тъй като съгласно Библията Христос няма недостатъци, няма тъмна страна и вътрешен спор. Така че би трябвало да се внимава с Героя. Има един филм за пророка Мохамед - известен в арабския свят. Но там са подходили рационално - не се демонстрира лицето на Мохамед, а единствено въздействието му върху близките. От друга страна, хората имат потребност от филми за Героя! Помня по какъв начин и децата в учебно заведение пееха песента от кино лентата " Капитан Петко челник ".
Аз персонално, в случай че върша игрален филм за Ботев и Левски, бих опитал да опиша историята през погледа на брата на Левски, който е бил и в четата на Ботев, бил е и опълченец, претърпял е и разочарования след Освобождението. От отдалеченост, от страничния взор сякаш е по-малко рисково да разказваш за Героя. Иначе - в случай че искаш да гледаш света през очите на Героя, да разказваш от негово име - тогава има риск да си въобразиш, че си еднакъв с него. Това не се отразява добре на никой създател и нервира фена. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ