НАДЕЖДА МИРЧЕВА: Образованието е ключът към успешната интеграция
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
НАДЕЖДА МИРЧЕВА е продуцент, създател и водещ на профилираното предаване на Българска национална телевизия за хора с повреден слух " Светът на жестовете " от 2017 година Отговаря и за жестовия превод в Българска национална телевизия. От близо 20 години се занимава с жестов превод професионално. Член е на Националната асоциация и на Европейския конгрес на жестовите преводачи. Попадането й в глухата общественост става, откакто записва да учи Слухово-речева рехабилитация към Софийския университет. Дълги години е рехабилитатор на слуха и говора и съветник по пред- и постоперативна кохлеарна имплантация във ВМА. > - Госпожо Мирчева, бяхте водеща на премиерата на книгата на Сара Нович " Честно казано ", която изд. " Лемур " разгласява на български. Това е разказ, само че той доста детайлно и реалистично показва метода на живот и компликациите, с които се сблъскват хората със слухови проблеми. Всъщност каква е вярната дума, с която би трябвало да ги назоваваме?
- Бях доста поласкана от поканата на госпожа Соня Хачикян, че ми се довери за премиерата на книгата " Честни казано ". Тя преглежда живота в общността на хората с разнообразни слухови дефицити; техните проблеми, провокации и проблеми в живота такива, каквито са. Сара Нович съумява да запознае читателите с глухата просвета по един колкото занимателен, толкоз и натуралистичен метод. Може би, тъй като самата тя е представител на тази общественост.
Колкото до мен - към този момент близо 20 години работя в областта на глухотата по разнообразни проблеми, касаещи тези хора. Често ние, които сме " от другата страна " и не сме имали контакт с глухи хора, имаме терзание за това по какъв начин да се обръщаме към тях и въобще по какъв начин да споделяме в такава компания. Първо и може би най-съществено е да забравим за думата " глухоням ". Тя е морално остаряла и неточно се използваше години наред. Глухите хора имат непокътнат говорен уред и могат да продуцират тирада, която се приближава до нашата, различен е въпросът дали желаят или не да я употребяват. Определението, което ние, чуващите, се тормозим да използваме, заради липса на информация, само че е добре признато от тяхната общественост е " глухи ". Хората с повреден слух самоуверено назовават себе си глухи, а в Съединени американски щати даже е признато думата ням (Deaf) да се изписва с основна писмен знак, без значение от мястото й в изречението.
През последните години глухата общественост у нас стана доста цветна и в нея се следят много подобщности, с друго разбиране на концепцията за интеграция и равнопоставеност в обществото, само че това е тематика на различен диалог.
- Какви усещания показаха представителите на глухата общественост у нас, които участваха на премиерата?
- Голяма част от присъстващите на премиерата на книгата " Честно казано " бяха задоволени, че по този начин непосредствено и развълнувано се разясниха обстановки от живота на героите, в които гостите припознаваха себе си. Организаторите от изд. " Лемур " бяха поканили най-различни представители от глухата общественост. Някои - израснали в фамилии на чуващи родители, за които жестовият език се появяваше като втори в живота им, а други - родени в фамилии на глухи родители, споделяха по какъв начин са били проводник сред чуващия свят и света на родителите си.
Досега подобен разказ липсваше в художествената литература и може би появяването му окрили огромна част от представителите на глухата общественост. Те съумяха да сверят часовниците си и да схванат, че всичко, през което са минавали като житейски обстановки по време на израстването си е част от перипетиите на всички в сходна обстановка. Със сигурност, романът внесе светлина и обогати визиите и на чуващите посетители по време на премиерата.
- Известно е, че жестовите езици са разнообразни, а всеки от тях има и диалекти. Но съм чела, че съществува някаква опростена форма, нещо като интернационален жестов език и хора от разнообразни страни могат да се схващат между тях. Така ли е?
- Жестовите езици във всяка страна са разнообразни по този начин, както е и при говоримите. Факт е, че можем да приказваме за диалекти в жестовия език. Ако съберем на едно място софиянец, пловдивчанин и варненец, бихме могли да получим три разнообразни жеста за една и съща дума. Преди години се опита да се наложи потреблението на повсеместен жестов език, наименуван " Жестуно ", само че той беше значително неестествен и някак не съумя да влезе в приложимост. Днес, сходно на британския език при чуващите, глухите хора употребяват International Sign Language или Международен жестов език. Той е непосредствен до американския жестов език (ASL) и се употребява по време на интернационалните срещи, конференции и прочие
- Жестовият език, както всеки приказваме език, е едно благосъстояние даже за чуващите хора, в случай че го овладеят. Лесно ли е това?
- Често ме питат сложен ли е жестовият език - и да, и не. Аз постоянно давам отговор: " Зависи защо Ви би трябвало. " Ако желаете просто да научите няколко изречения, с цел да впечатлите някого, това би станало доста елементарно. За към месец може да овладеете много думи и изрази от жестовия език. Ако обаче желаете да го употребявате професионално, да бъдете тълковници (interpreter), да вършиме превод от и на жестов език, да превеждате в съда, където носите и правосъдна отговорност, и нечий живот зависи от превода ви... В подобен случай ще ви трябват години, също като всяка друга специалност. Аз, да вземем за пример, знам много британски думи, а също и румънски. Бих могла умерено да се схвана с някой румънец къде е близкият магазин, само че никога не мога да нарека себе си преводач от и на румънски език. Трябва да вършим разлика сред това да общуваш на някакъв език и да превеждаш професионално на същия език. Осъществяването на жестов превод е специалност, която се подчинява на избрани правила за работа. Имаме си избрани условия за външния тип на преводача, облеклото му (неслучайно всички преводачи са с тъмни облекла по телевизията), имаме си и Етичен кодекс.
- Вие сте експерт с опит освен с превода на жестов език на телевизионния екран и като създател, водещ и продуцент на предаването " Светът на жестовете " по Българска национална телевизия, само че и като квалифициран слухово-речеви рехабилитатор и логопед. При това работите с деца - най-чувствителните хора в обществото. Как те одобряват своята специфичност и съумяват ли психически да се оправят с това?
- Така е. Първите ми срещи с деца с повреден слух бяха в Асоциацията на родителите с повреден слух (АРДУС), която скоро навърши 30 години от основаването си. Там срещнах първите деца, които оправдах, дружно с техните родители. Виждах капацитета в децата и желанието за напредък в родителите. Мисля, че този интервал остави огромен отпечатък в живота ми. Там съумях да премисля кои неща са същински стойностните в живота ни и по какъв начин суетата не е за мен.
Глухите деца живеят в мир със себе си. Те се одобряват такива, каквито са. Имат другари, вървят по рождени дни, забавляват се, учат... Без да знаят какво нямат. Шокът и преобръщането на живота на 180 градуса е за родителите и то по-скоро за чуващите родители. Налага се те да се разделят с първичните си показа и фантазии за новороденото си; че децата им няма да станат артисти и няма да се осъществят по пътя, който са си представяли. След отърсването от този първичен потрес, животът на тези родители към този момент влиза в една отъпкана пътека.
- Преди съвсем четири десетилетия по нашите екрани бе прожектиран американският филм " Деца, забравени от Бога " с нечуващата актриса Марли Матлин. Това беше едно откровено допускане в света на глухите хора и провокира мнозина да се замислят за техните проблеми. А преди година филмът " CODA: Дете на глухи родители ", с присъединяване на същата актриса, показа различен аспект на казуса. Подобни художествени тълкования, както и излъчвания като " Светът на жестовете " потребни ли са за общуването сред чуващи и нечуващи хора?
- Филмите на тази тема не са доста. Те имат излючителен принос за стопяването на дистанцията и предразсъдъците във връзка с живота на глухите хора и техните благоприятни условия. Марли Матлин е една нечуваща актриса, която посредством специалността си през целия си живот се бори за приемането на глухите хора в обществото на чуващите като равни. А филмът " CODA " неслучайно взе " Оскар " на предходните награди на Академията. За мен той е емблематичен и би било хубаво да участва в образователните стратегии в университети, напълно сериозна съм. Филмът среща чуващите фенове с глухата просвета и живота в общността.
- Немалко от нечуващите имат специалности, триумфи в разнообразни области на живота. Благодарение на персонална увереност и воля ли са го постигнали или и с помощта и разбирането на обществото и разнообразни организации и институции?
- Мисля, че това е съвместен развой. От няколко години чуващата общественост е доста отворена към хора в неравностойно състояние. На глухите хора се дава опция да се осъществят в разнообразни сфери. Около мен има хора с повреден слух, които са адвокати, лаборанти, графични дизайнери, счетоводители... Навсякъде, където не е необходим слух/чуване, биха могли да се осъществят. Сред глухите хора, като и измежду нас, има такива с главно обучение и такива с докторантски степени - въпрос на персонална мотивация и заобикаляща среда.
През последните години се появиха много неправителствени организации, които започнаха да работят за равенството на глухите хора в обществото ни, това също разшири визиите на нас - чуващите, за опциите, които имат хората с недостиг в слуха.
- Защо е значимо на телевизионния екран, както и на обществени събития да има обезпечен жестов превод?
- От правна позиция, това се случва в отговор на Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, която България ратифицира през 2012 година След това се появи и Законът за българския жестов език (2021 г.) и така нататък
От чисто човешка позиция, хората с повреден слух имат тъкмо толкоз право да бъдат осведомени навреме за настоящо протичащото се в страната ни, колкото и чуващите хора. Животът стана извънредно динамичен - пандемии, трусове, войни, политически обрати... Няма по какъв начин една група хора да живее настрана от протичащото се в този миг.
Когато се появи КОВИД-19 всички хора получаваха ежеминутно информация за ситуацията в страната, за защитните ограничения и прочие Глухите хора виждаха картинки на смут и суматоха по малкия екран, само че не разбираха на техния език какво в реалност се случва.
Отделно от това, на всички обществени мероприятия би следвало да бъде обезпечен жестов превод, с цел да може всеки искащ, без значение от здравословното си положение, да се включи като фен. Представете си - обичаният ви китайски създател гостува във вашия град, вие нямате самообладание да отидете на премиерата на новата му книга, която той персонално ще показа. Оказва се обаче, че няма да има преводач на събитието от китайски на български. Вие ще може да гледате, само че няма да разбирате и дума от това, което се случва. Иначе, вие сте добре пристигнали! Така е и при ползвателите на жестов език. Нужно е да бъде обезпечен жестов превод, с цел да бъде спазено правото на тези хора за еднакъв достъп до информация.
- С грижа за пълноценното консолидиране на хората със слухови проблеми към този момент и в нашата културна среда се обезпечава субтитриране и на български филми, театрални представления особено за глухи хора, както и благоприятни условия за тях да вземат участие в постановки. Какво още би могло да се направи, с цел да имат те еднакъв достъп и присъединяване до просвета, изкуство, обучение?
- Интегрирането на хората с повреден слух в обществения живот не опира единствено до даването на жестов превод и надписи. Жестовият език и надписите са единствено принадлежности, а ние би трябвало да знаем по какъв начин да ги използваме вярно, с цел да работят те за консолидираното на тези хора. Трябва да се обърне съществено внимание на учебната подготовка, с цел да могат подрастващите глухи деца да се развиват като пълноценни и конкурентоспособни хора. Жестовият език е език, надписите са език. За да можем да си служим с езика, би трябвало да сме образовани и ограмотени добре, би трябвало да владеем формалния език на страната, в която живеем. Това е едно от изискванията за сполучлива интеграция.
В момента ЗБЖЕ работи за това жестовият език да влезе в учебните заведения и детските градини. Това е отлично, само че гаранцията за сполучливата интеграция се крие в ограмотяването на тези деца. Иначе, два са главните разновидности за адаптиране на информацията - жестов език и надписи. Това към този момент се случва по всевъзможни способи - посредством видео онлайн връзка, онлайн, в действително време и така нататък Превеждат се на жестов език концерти на световноизвестни артисти и така нататък, и така нататък Образованието е ключът към сполучливата интеграция!>
НАДЕЖДА МИРЧЕВА е продуцент, създател и водещ на профилираното предаване на Българска национална телевизия за хора с повреден слух " Светът на жестовете " от 2017 година Отговаря и за жестовия превод в Българска национална телевизия. От близо 20 години се занимава с жестов превод професионално. Член е на Националната асоциация и на Европейския конгрес на жестовите преводачи. Попадането й в глухата общественост става, откакто записва да учи Слухово-речева рехабилитация към Софийския университет. Дълги години е рехабилитатор на слуха и говора и съветник по пред- и постоперативна кохлеарна имплантация във ВМА. > - Госпожо Мирчева, бяхте водеща на премиерата на книгата на Сара Нович " Честно казано ", която изд. " Лемур " разгласява на български. Това е разказ, само че той доста детайлно и реалистично показва метода на живот и компликациите, с които се сблъскват хората със слухови проблеми. Всъщност каква е вярната дума, с която би трябвало да ги назоваваме?
- Бях доста поласкана от поканата на госпожа Соня Хачикян, че ми се довери за премиерата на книгата " Честни казано ". Тя преглежда живота в общността на хората с разнообразни слухови дефицити; техните проблеми, провокации и проблеми в живота такива, каквито са. Сара Нович съумява да запознае читателите с глухата просвета по един колкото занимателен, толкоз и натуралистичен метод. Може би, тъй като самата тя е представител на тази общественост.
Колкото до мен - към този момент близо 20 години работя в областта на глухотата по разнообразни проблеми, касаещи тези хора. Често ние, които сме " от другата страна " и не сме имали контакт с глухи хора, имаме терзание за това по какъв начин да се обръщаме към тях и въобще по какъв начин да споделяме в такава компания. Първо и може би най-съществено е да забравим за думата " глухоням ". Тя е морално остаряла и неточно се използваше години наред. Глухите хора имат непокътнат говорен уред и могат да продуцират тирада, която се приближава до нашата, различен е въпросът дали желаят или не да я употребяват. Определението, което ние, чуващите, се тормозим да използваме, заради липса на информация, само че е добре признато от тяхната общественост е " глухи ". Хората с повреден слух самоуверено назовават себе си глухи, а в Съединени американски щати даже е признато думата ням (Deaf) да се изписва с основна писмен знак, без значение от мястото й в изречението.
През последните години глухата общественост у нас стана доста цветна и в нея се следят много подобщности, с друго разбиране на концепцията за интеграция и равнопоставеност в обществото, само че това е тематика на различен диалог.
- Какви усещания показаха представителите на глухата общественост у нас, които участваха на премиерата?
- Голяма част от присъстващите на премиерата на книгата " Честно казано " бяха задоволени, че по този начин непосредствено и развълнувано се разясниха обстановки от живота на героите, в които гостите припознаваха себе си. Организаторите от изд. " Лемур " бяха поканили най-различни представители от глухата общественост. Някои - израснали в фамилии на чуващи родители, за които жестовият език се появяваше като втори в живота им, а други - родени в фамилии на глухи родители, споделяха по какъв начин са били проводник сред чуващия свят и света на родителите си.
Досега подобен разказ липсваше в художествената литература и може би появяването му окрили огромна част от представителите на глухата общественост. Те съумяха да сверят часовниците си и да схванат, че всичко, през което са минавали като житейски обстановки по време на израстването си е част от перипетиите на всички в сходна обстановка. Със сигурност, романът внесе светлина и обогати визиите и на чуващите посетители по време на премиерата.
- Известно е, че жестовите езици са разнообразни, а всеки от тях има и диалекти. Но съм чела, че съществува някаква опростена форма, нещо като интернационален жестов език и хора от разнообразни страни могат да се схващат между тях. Така ли е?
- Жестовите езици във всяка страна са разнообразни по този начин, както е и при говоримите. Факт е, че можем да приказваме за диалекти в жестовия език. Ако съберем на едно място софиянец, пловдивчанин и варненец, бихме могли да получим три разнообразни жеста за една и съща дума. Преди години се опита да се наложи потреблението на повсеместен жестов език, наименуван " Жестуно ", само че той беше значително неестествен и някак не съумя да влезе в приложимост. Днес, сходно на британския език при чуващите, глухите хора употребяват International Sign Language или Международен жестов език. Той е непосредствен до американския жестов език (ASL) и се употребява по време на интернационалните срещи, конференции и прочие
- Жестовият език, както всеки приказваме език, е едно благосъстояние даже за чуващите хора, в случай че го овладеят. Лесно ли е това?
- Често ме питат сложен ли е жестовият език - и да, и не. Аз постоянно давам отговор: " Зависи защо Ви би трябвало. " Ако желаете просто да научите няколко изречения, с цел да впечатлите някого, това би станало доста елементарно. За към месец може да овладеете много думи и изрази от жестовия език. Ако обаче желаете да го употребявате професионално, да бъдете тълковници (interpreter), да вършиме превод от и на жестов език, да превеждате в съда, където носите и правосъдна отговорност, и нечий живот зависи от превода ви... В подобен случай ще ви трябват години, също като всяка друга специалност. Аз, да вземем за пример, знам много британски думи, а също и румънски. Бих могла умерено да се схвана с някой румънец къде е близкият магазин, само че никога не мога да нарека себе си преводач от и на румънски език. Трябва да вършим разлика сред това да общуваш на някакъв език и да превеждаш професионално на същия език. Осъществяването на жестов превод е специалност, която се подчинява на избрани правила за работа. Имаме си избрани условия за външния тип на преводача, облеклото му (неслучайно всички преводачи са с тъмни облекла по телевизията), имаме си и Етичен кодекс.
- Вие сте експерт с опит освен с превода на жестов език на телевизионния екран и като създател, водещ и продуцент на предаването " Светът на жестовете " по Българска национална телевизия, само че и като квалифициран слухово-речеви рехабилитатор и логопед. При това работите с деца - най-чувствителните хора в обществото. Как те одобряват своята специфичност и съумяват ли психически да се оправят с това?
- Така е. Първите ми срещи с деца с повреден слух бяха в Асоциацията на родителите с повреден слух (АРДУС), която скоро навърши 30 години от основаването си. Там срещнах първите деца, които оправдах, дружно с техните родители. Виждах капацитета в децата и желанието за напредък в родителите. Мисля, че този интервал остави огромен отпечатък в живота ми. Там съумях да премисля кои неща са същински стойностните в живота ни и по какъв начин суетата не е за мен.
Глухите деца живеят в мир със себе си. Те се одобряват такива, каквито са. Имат другари, вървят по рождени дни, забавляват се, учат... Без да знаят какво нямат. Шокът и преобръщането на живота на 180 градуса е за родителите и то по-скоро за чуващите родители. Налага се те да се разделят с първичните си показа и фантазии за новороденото си; че децата им няма да станат артисти и няма да се осъществят по пътя, който са си представяли. След отърсването от този първичен потрес, животът на тези родители към този момент влиза в една отъпкана пътека.
- Преди съвсем четири десетилетия по нашите екрани бе прожектиран американският филм " Деца, забравени от Бога " с нечуващата актриса Марли Матлин. Това беше едно откровено допускане в света на глухите хора и провокира мнозина да се замислят за техните проблеми. А преди година филмът " CODA: Дете на глухи родители ", с присъединяване на същата актриса, показа различен аспект на казуса. Подобни художествени тълкования, както и излъчвания като " Светът на жестовете " потребни ли са за общуването сред чуващи и нечуващи хора?
- Филмите на тази тема не са доста. Те имат излючителен принос за стопяването на дистанцията и предразсъдъците във връзка с живота на глухите хора и техните благоприятни условия. Марли Матлин е една нечуваща актриса, която посредством специалността си през целия си живот се бори за приемането на глухите хора в обществото на чуващите като равни. А филмът " CODA " неслучайно взе " Оскар " на предходните награди на Академията. За мен той е емблематичен и би било хубаво да участва в образователните стратегии в университети, напълно сериозна съм. Филмът среща чуващите фенове с глухата просвета и живота в общността.
- Немалко от нечуващите имат специалности, триумфи в разнообразни области на живота. Благодарение на персонална увереност и воля ли са го постигнали или и с помощта и разбирането на обществото и разнообразни организации и институции?
- Мисля, че това е съвместен развой. От няколко години чуващата общественост е доста отворена към хора в неравностойно състояние. На глухите хора се дава опция да се осъществят в разнообразни сфери. Около мен има хора с повреден слух, които са адвокати, лаборанти, графични дизайнери, счетоводители... Навсякъде, където не е необходим слух/чуване, биха могли да се осъществят. Сред глухите хора, като и измежду нас, има такива с главно обучение и такива с докторантски степени - въпрос на персонална мотивация и заобикаляща среда.
През последните години се появиха много неправителствени организации, които започнаха да работят за равенството на глухите хора в обществото ни, това също разшири визиите на нас - чуващите, за опциите, които имат хората с недостиг в слуха.
- Защо е значимо на телевизионния екран, както и на обществени събития да има обезпечен жестов превод?
- От правна позиция, това се случва в отговор на Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, която България ратифицира през 2012 година След това се появи и Законът за българския жестов език (2021 г.) и така нататък
От чисто човешка позиция, хората с повреден слух имат тъкмо толкоз право да бъдат осведомени навреме за настоящо протичащото се в страната ни, колкото и чуващите хора. Животът стана извънредно динамичен - пандемии, трусове, войни, политически обрати... Няма по какъв начин една група хора да живее настрана от протичащото се в този миг.
Когато се появи КОВИД-19 всички хора получаваха ежеминутно информация за ситуацията в страната, за защитните ограничения и прочие Глухите хора виждаха картинки на смут и суматоха по малкия екран, само че не разбираха на техния език какво в реалност се случва.
Отделно от това, на всички обществени мероприятия би следвало да бъде обезпечен жестов превод, с цел да може всеки искащ, без значение от здравословното си положение, да се включи като фен. Представете си - обичаният ви китайски създател гостува във вашия град, вие нямате самообладание да отидете на премиерата на новата му книга, която той персонално ще показа. Оказва се обаче, че няма да има преводач на събитието от китайски на български. Вие ще може да гледате, само че няма да разбирате и дума от това, което се случва. Иначе, вие сте добре пристигнали! Така е и при ползвателите на жестов език. Нужно е да бъде обезпечен жестов превод, с цел да бъде спазено правото на тези хора за еднакъв достъп до информация.
- С грижа за пълноценното консолидиране на хората със слухови проблеми към този момент и в нашата културна среда се обезпечава субтитриране и на български филми, театрални представления особено за глухи хора, както и благоприятни условия за тях да вземат участие в постановки. Какво още би могло да се направи, с цел да имат те еднакъв достъп и присъединяване до просвета, изкуство, обучение?
- Интегрирането на хората с повреден слух в обществения живот не опира единствено до даването на жестов превод и надписи. Жестовият език и надписите са единствено принадлежности, а ние би трябвало да знаем по какъв начин да ги използваме вярно, с цел да работят те за консолидираното на тези хора. Трябва да се обърне съществено внимание на учебната подготовка, с цел да могат подрастващите глухи деца да се развиват като пълноценни и конкурентоспособни хора. Жестовият език е език, надписите са език. За да можем да си служим с езика, би трябвало да сме образовани и ограмотени добре, би трябвало да владеем формалния език на страната, в която живеем. Това е едно от изискванията за сполучлива интеграция.
В момента ЗБЖЕ работи за това жестовият език да влезе в учебните заведения и детските градини. Това е отлично, само че гаранцията за сполучливата интеграция се крие в ограмотяването на тези деца. Иначе, два са главните разновидности за адаптиране на информацията - жестов език и надписи. Това към този момент се случва по всевъзможни способи - посредством видео онлайн връзка, онлайн, в действително време и така нататък Превеждат се на жестов език концерти на световноизвестни артисти и така нататък, и така нататък Образованието е ключът към сполучливата интеграция!>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ