ИРИНА ПЪРВАНОВА-РАШИ: ИЗКУСТВОТО Е СПОДЕЛЯНЕ
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ИРИНА ПЪРВАНОВА е родена в София. Някои я помнят с псевдонима й Раши - като жизнерадостната водеща на радостното предаване " Без думи " по БТВ, други може би са я гледали на театралната сцена, трети са я слушали в камерни концерти или като арфистка във водещи български симфонични оркестри. Учениците й изпитват нейната суровост, само че и вниманието и загрижеността, с които ги учи и възпитава. И може би единствено най-близките й хора знаят какъв брой грижовна и всеотдайна майка е. А през днешния ден следва среща на читателите на ДУМА с откровената и остроумна събеседничка Ирина Първанова.
- Най-новата Ви роля е в " Милионерът " от Йордан Йовков, чиято премиера се състоя на 23.03.23 година в Сатиричния спектакъл. Написана преди към 100 години, тази комедия в никакъв случай няма да загуби своята новост, тъй като във всички времена има хора, на които е характерен стремежът към власт и пари.
- Един създател, с цел да остане във времето, би трябвало да вълнува с тематики, които са непреходни и годни за всяко последващо потомство. Жаждата за пари и благосъстояние, която е производна на жаждата за власт, е доста присъща на индивида и не един създател я е описал или вплел в творбите си. В " Милионерът " се събрахме доста цветен екип от артисти - Силвия Лулчева, Константин Икономов, Добрина Гецова, Теодор Елмазов, Стефания Кочева, Димитър Баненкин и още няколко надарени артисти от трупата на Сатиричния спектакъл, ръководени от прелестния Николай Урумов - тук в качеството си на режисьор. Спектакълът е нашият прочит на пиесата на Йовков, демонстрираме по какъв начин ние виждаме и разбираме персонажите от пиесата му. В основата е концепцията, че в случай че има по какъв начин, всеки би желал да стане милионер, всеки родител има желанието да уреди детето си по най-хубавия метод и всеки пробва, кой както може, да е пред другите.
- Какви са посланията, които отправяте с днешния прочит на творбата?
- Че колкото и да се борим, и да желаеме посредством парите да реализираме щастието, в последна сметка то сякаш не е там.
- Как се работи с Николай Урумов?
- С него имам предходен опит като артист и сътрудник на сцената в " Името ", отново в Сатиричния спектакъл, режисьор беше Здравко Митков, представлението взе " Икар 2017 " за най-хубав театър.
Николай Урумов е извънредно надарен човек, чак те обгръща креативна злоба по какъв начин е толкоз рефлективен, постоянно органически, забавен и несравним. Разбира се, е огромно наслаждение да се работи с него и като артист, и като режисьор. Когато желае нещо да направиш, става и го изиграва, в това време дава независимост и оставя всеки артист самичък да откри и открие нещо свое. Надявам се животът отново да ме събере да работя с него и да вършим спектакъл дружно.
- Завършили сте Националната музикална академия и по-късно НАТФИЗ. Не можахте да изберете кое от двете изкуства желаете повече - по тази причина ли?
- Често споделят, че животът е пътешестване, извървяваш веднъж и учиш разнообразни уроци, очевидно моят урок е да се изучавам да се показвам на сцената, без значение посредством кое изкуство. Първото ми изразно средство беше танцът - най-голяма ми обич, само че по този начин и не продължих към балетно учебно заведение, отхвърлиха ме поради дюстабан. По това време към този момент свирех на пиано и защото всички учители споделяха, че съм доста музикална, някак гладко и естествено пътят ми на сцената мина от балета към музиката. Поради две поредни счупвания на лявата ми ръка, изпуснах изпитите за пиано, само че по-късно ме одобриха компетентност " Арфа ". С арфата бях доста щастлива през всички училищен години, само че откакто приключих Музикалната академия, към този момент нямаше къде и на какво да изсвирвам. Арфата е много безценен музикален инструмент, а фамилията ми нямаше опция да закупи и по този начин неналичието на персонален инструмент ме накара да помисля дали не бих могла да сменя изразното средство още един път.
Кандидатствах, одобриха ме в НАТФИЗ, в класа на Снежина Танковска и по този начин пътят ми на сцената от музика мина в спектакъл. Това, което ме плени в театъра, е шерването, екипността - във всяка пиеса си с друга група сътрудници, всякога е ново преживяване, вдъхновяващо, зареждащо и обогатяващо. Учиш се от всеки сътрудник, от всеки режисьор, от всеки текст и това в никакъв случай не свършва.
- Театърът Ви превзема, а какво се случва с арфата през това време?
- Когато избрах да се занимавам с спектакъл, стопирах да изсвирвам на арфа и не мислех, че в миналото още веднъж ще се докосна до струни. Беше завършена тематика за мен. Завърших НАТФИЗ, започнах да фотографирам телевизионното предаване " Без думи ", дебютирах в " Госпожица Бон Шанс " в Сатирата, играех в " Римска баня ", имах и други пътуващи представления в частни театри, пеех в църковен хор, водех радиопредаване по Радио Фреш и от толкоз разнородни задължения, да си призная, не ми е липсвала арфата.
Ирина със синовете си Емил и Мартин
Но, както при множеството актьори на свободна процедура, интервалите на ангажираност се редуват и с такива с по-слаба претовареност, изключително след интервал на майчинство. Така след раждането на първия ми наследник търсех способи още веднъж да се върна в кипежа на креативния живот. Същинското ми връщане към музиката стартира по време на майсторските класове по арфа на Сузана Клинчарова, която ги организираше в Нов български университет и НМУ " Л. Пипков ". Случи се по този начин, че получих покана да заместя отпътувала студентка в заключителния концерт, по този начин да се каже, да спася ситуацията, само че в действителност Сузана Клинчарова и Кохар Андонян избавиха арфистката в мен, върнаха я след съвсем 10 години пауза и ето, тя свири и до през днешния ден, за което постоянно ще съм им признателна. Оттогава до ден сегашен в действителност не съм серпантина да изсвирвам, даже сбъднах една моя съкровена фантазия - от към година си имам своя персонална арфа.
- Споделяли сте, че с огромна наслада свирите със Симфониета Видин.
- Да, по този начин е. Един другар твърдеше какъв брой било потребно и разрастващо, както споделят и американците, да излизаш от зоната си на комфорт, а това, което беше най-страшно за мен, бе свиренето в оркестър. Винаги отказвах, ако от някой оркестър ме потърсят, до един ден, в който събрах храброст и споделих " да ". Казах го на Симфониета Видин, инцидентно или не, може пък тъкмо те са ми били шансът. Приеха ме извънредно топло, обичам да изсвирвам с тях и там се усещам като вкъщи си.
- Симфониета Видин е един от най-жизнените и дейни креативен сформира отвън София. Как го реализират?
- Трябва да попитате шефа Мирослав Кръстев. Оцеляването на тези сформира по никакъв начин не е елементарно в днешни дни, само че ето, че има по какъв начин. Добрият образец е освен във Видин, в Симфониета Враца също доста добре се развиват нещата - неотдавна свирих и с тях. Имат немалка част попълнения с инструменталисти от целия свят, млади, усмихнати, надарени. На подготовките се приказва на британски език и някак почувствах, че изсвирвам в някой международен оркестър, а не в оркестър от дребен български град. Това, което ме изпълва с вяра, е, че щом чужденец е избрал да се развива в нашата страна, намира какво да му харесва тук, то и ние може да си заобичаме родината и да решим да останем и да я развиваме посредством труда си. Ако има по какъв начин да си запазим младежите да останат по родните места, и за две Симфониети ще има работа във Видин, не за една.
- С две деца под едната мишница и с няколко дини под другата - несъмнено сте доста проведен човек, с цел да успявате във всичко.
- За това мога да благодаря на музиката. Тя ме научи на дисциплинираност и на усърдие. Смятам, че е доста потребно за всяко дете да се занимава с някое изкуство, изключително с музика. Днес самата аз преподавам на деца арфа и пиано и ги изучавам, че както се справяш с компликациите в музикалното произведение посредством труд, по този начин един ден ще се справяш и с компликациите в живота, ще бъдеш твърдоглав, толерантен и няма да се отказваш елементарно.
- А почивате ли от време на време?
- Открих в годините, че най-вече съм щастлива да бленувам за почивката. Дойде ли самата отмора, не й се любувам, самата аз не се одобрявам бездействена, не съм себе си, избирам да търча, да бързам за някъде, да мисля за следващия си план. Иначе, несъмнено, отдъхвам и се презареждам в прекарано време с децата на открито в разходки или вкъщи с игри.
- Пандемията по какъв начин Ви се отрази?
- Благодарение на пандемията моят живот имаше и позитивен нюанс - когато ни " затвориха " в къщи, аз също се озовах вкъщи. Така имах повече време за децата и опция да обърна внимание на уроците им, най-много на по-големия ми наследник. Занимавах се с него ежедневно в сложните за множеството деца пети и шести клас, стягах го малко повече, запълвах доколкото мога пропуските му в образованието и ето през днешния ден мога да кажа, че в седми клас е изцяло независим възпитаник, подготвящ се самичък за НВО, даже нямам визия какви домашни написа. Това беше изгодата от вредата, както се споделя.
- Като дипломиран музикален възпитател преподавате на деца уроци по пиано и арфа. Как им въздейства досегът с музиката?
- Най-голямата уязвимост на днешното потомство деца е, че са привикнали от телефони и таблети с едно натискане незабавно да виждат резултат. Искам да ги науча, че в музиката и в живота не става всичко незабавно, а би трябвало да полагаш ежедневен труд. Второто значимо нещо е да не се предаваш при първата компликация. Някои деца бързо се отхвърлят от занимания с музика, точно тъй като не виждат незабавно резултата. Често се гневят, обезсърчават или просто разсейват. Тук на помощ ми идва актьорското майсторство. Към всяко дете имам друг метод и когато би трябвало - влизам в функции. И виждам, че има резултат, замесвам ги в процеса на работа, веселя се, че съм разбрана и преподаването придобива смисъл.
- Наскоро се състояха следващите избори - гласувате ли?
- По принцип - да, постоянно гласоподавам. Всеки би трябвало да изрази своята гражданска позиция. Политиците ни не са изключително вдъхновяващи, само че това е, с което разполагаме, тези хора се канят да ни ръководят и нека намерят общ език между тях, с цел да върви страната напред.
- Какво смятате, че би трябвало да се направи, да вземем за пример, за превъзмогването на демографската рецесия, за която от години се приказва?
- Мисля, че този демографски проблем е сложен, не е единствено стопански. Първото, което постоянно е спънка, е неналичието на вярата в колегата, в фамилията като институция, сякаш от ден на ден хора избират да се разделят, даже да са сами, в сравнение с да се борят да запазят връзките си и да останат във връзка. Да се отглеждат деца не е елементарно и са нужни значително средства на едно семейство, с цел да покрие разноските си. Но не считам, че единствено финансова стимулация е нужна, с цел да се раждат повече деца. Сигурно и вие виждате, че има доста хора, които отсрочват да станат родители, а не им липсват пари. Така че по-сериозният проблем за мен е рецесията в връзките в днешните връзки. Колкото по-лесно ни стана да се срещаме с нови хора, посредством интернет и новите технологии, толкоз по-неподготвени се оказахме да построяваме връзки между тях.
И, несъмнено, с цел да преодолеем демографската рецесия, най-основното е да задържим в България младежите и те да родят децата си тук, а не някъде по света. Главното е да повярват, че има смисъл да останат, че в случай че останат тук да работят, трудът им ще способства за развиването на България. А ролята на политиците е да основат такива условия, че хората в действителност да работят и живеят добре, да имат чувство, че има страна, която се грижи за благополучието на народа си.
- Вас кое Ви е съхранило?
- Не знам кое ме съхранило, може би любовта към публиката, да я виждам и чувствам от сцената. Това ме държи, зарежда и съхранява като създател точно в България. Имала съм опция да емигрирам в чужбина, имах предложение да изсвирвам в арабска страна - всичко беше като в приказка. Но моето място е на сцената, там се чувствам същински щастлива и нищо не може да замести това.
В трупата на Сатиричния спектакъл съм, измежду извънредно надарени и сърдечни сътрудници, работим с готовност и обич към театъра и дай Боже да съм жива и здрава още дълги години, и дружно с тях да веселя публиката от сцената.
Каня всички, които демонстрират интерес, да дойдат да гледат представленията на Сатиричния спектакъл, неповторими са. А мен могат да видят, с изключение на в " Милионерът ", още във " Влюбеният Шекспир ", в " Сатирично кабаре ", в " Криворазбраната цивилизация ".
Любителите на музиката и любопитните към изкуството на арфата поканвам на 10 април в камерна зала " България " от 19 ч. на заключителния концерт на следващия, към този момент XII майсторски клас на проф. Сузана Клинчарова - " Романтичната арфа ", в който ще вземам участие дружно с нея, с Весела Тричкова, арфистката от Софийската филхармония, и най-изявените възпитаници от майсторския клас.
Заповядайте, не можем без Вас, нашата аудитория! Изкуството е шерване!>
ИРИНА ПЪРВАНОВА е родена в София. Някои я помнят с псевдонима й Раши - като жизнерадостната водеща на радостното предаване " Без думи " по БТВ, други може би са я гледали на театралната сцена, трети са я слушали в камерни концерти или като арфистка във водещи български симфонични оркестри. Учениците й изпитват нейната суровост, само че и вниманието и загрижеността, с които ги учи и възпитава. И може би единствено най-близките й хора знаят какъв брой грижовна и всеотдайна майка е. А през днешния ден следва среща на читателите на ДУМА с откровената и остроумна събеседничка Ирина Първанова.
- Най-новата Ви роля е в " Милионерът " от Йордан Йовков, чиято премиера се състоя на 23.03.23 година в Сатиричния спектакъл. Написана преди към 100 години, тази комедия в никакъв случай няма да загуби своята новост, тъй като във всички времена има хора, на които е характерен стремежът към власт и пари.
- Един създател, с цел да остане във времето, би трябвало да вълнува с тематики, които са непреходни и годни за всяко последващо потомство. Жаждата за пари и благосъстояние, която е производна на жаждата за власт, е доста присъща на индивида и не един създател я е описал или вплел в творбите си. В " Милионерът " се събрахме доста цветен екип от артисти - Силвия Лулчева, Константин Икономов, Добрина Гецова, Теодор Елмазов, Стефания Кочева, Димитър Баненкин и още няколко надарени артисти от трупата на Сатиричния спектакъл, ръководени от прелестния Николай Урумов - тук в качеството си на режисьор. Спектакълът е нашият прочит на пиесата на Йовков, демонстрираме по какъв начин ние виждаме и разбираме персонажите от пиесата му. В основата е концепцията, че в случай че има по какъв начин, всеки би желал да стане милионер, всеки родител има желанието да уреди детето си по най-хубавия метод и всеки пробва, кой както може, да е пред другите.
- Какви са посланията, които отправяте с днешния прочит на творбата?
- Че колкото и да се борим, и да желаеме посредством парите да реализираме щастието, в последна сметка то сякаш не е там.
- Как се работи с Николай Урумов?
- С него имам предходен опит като артист и сътрудник на сцената в " Името ", отново в Сатиричния спектакъл, режисьор беше Здравко Митков, представлението взе " Икар 2017 " за най-хубав театър.
Николай Урумов е извънредно надарен човек, чак те обгръща креативна злоба по какъв начин е толкоз рефлективен, постоянно органически, забавен и несравним. Разбира се, е огромно наслаждение да се работи с него и като артист, и като режисьор. Когато желае нещо да направиш, става и го изиграва, в това време дава независимост и оставя всеки артист самичък да откри и открие нещо свое. Надявам се животът отново да ме събере да работя с него и да вършим спектакъл дружно.
- Завършили сте Националната музикална академия и по-късно НАТФИЗ. Не можахте да изберете кое от двете изкуства желаете повече - по тази причина ли?
- Често споделят, че животът е пътешестване, извървяваш веднъж и учиш разнообразни уроци, очевидно моят урок е да се изучавам да се показвам на сцената, без значение посредством кое изкуство. Първото ми изразно средство беше танцът - най-голяма ми обич, само че по този начин и не продължих към балетно учебно заведение, отхвърлиха ме поради дюстабан. По това време към този момент свирех на пиано и защото всички учители споделяха, че съм доста музикална, някак гладко и естествено пътят ми на сцената мина от балета към музиката. Поради две поредни счупвания на лявата ми ръка, изпуснах изпитите за пиано, само че по-късно ме одобриха компетентност " Арфа ". С арфата бях доста щастлива през всички училищен години, само че откакто приключих Музикалната академия, към този момент нямаше къде и на какво да изсвирвам. Арфата е много безценен музикален инструмент, а фамилията ми нямаше опция да закупи и по този начин неналичието на персонален инструмент ме накара да помисля дали не бих могла да сменя изразното средство още един път.
Кандидатствах, одобриха ме в НАТФИЗ, в класа на Снежина Танковска и по този начин пътят ми на сцената от музика мина в спектакъл. Това, което ме плени в театъра, е шерването, екипността - във всяка пиеса си с друга група сътрудници, всякога е ново преживяване, вдъхновяващо, зареждащо и обогатяващо. Учиш се от всеки сътрудник, от всеки режисьор, от всеки текст и това в никакъв случай не свършва.
- Театърът Ви превзема, а какво се случва с арфата през това време?
- Когато избрах да се занимавам с спектакъл, стопирах да изсвирвам на арфа и не мислех, че в миналото още веднъж ще се докосна до струни. Беше завършена тематика за мен. Завърших НАТФИЗ, започнах да фотографирам телевизионното предаване " Без думи ", дебютирах в " Госпожица Бон Шанс " в Сатирата, играех в " Римска баня ", имах и други пътуващи представления в частни театри, пеех в църковен хор, водех радиопредаване по Радио Фреш и от толкоз разнородни задължения, да си призная, не ми е липсвала арфата.
Ирина със синовете си Емил и Мартин
Но, както при множеството актьори на свободна процедура, интервалите на ангажираност се редуват и с такива с по-слаба претовареност, изключително след интервал на майчинство. Така след раждането на първия ми наследник търсех способи още веднъж да се върна в кипежа на креативния живот. Същинското ми връщане към музиката стартира по време на майсторските класове по арфа на Сузана Клинчарова, която ги организираше в Нов български университет и НМУ " Л. Пипков ". Случи се по този начин, че получих покана да заместя отпътувала студентка в заключителния концерт, по този начин да се каже, да спася ситуацията, само че в действителност Сузана Клинчарова и Кохар Андонян избавиха арфистката в мен, върнаха я след съвсем 10 години пауза и ето, тя свири и до през днешния ден, за което постоянно ще съм им признателна. Оттогава до ден сегашен в действителност не съм серпантина да изсвирвам, даже сбъднах една моя съкровена фантазия - от към година си имам своя персонална арфа.
- Споделяли сте, че с огромна наслада свирите със Симфониета Видин.
- Да, по този начин е. Един другар твърдеше какъв брой било потребно и разрастващо, както споделят и американците, да излизаш от зоната си на комфорт, а това, което беше най-страшно за мен, бе свиренето в оркестър. Винаги отказвах, ако от някой оркестър ме потърсят, до един ден, в който събрах храброст и споделих " да ". Казах го на Симфониета Видин, инцидентно или не, може пък тъкмо те са ми били шансът. Приеха ме извънредно топло, обичам да изсвирвам с тях и там се усещам като вкъщи си.
- Симфониета Видин е един от най-жизнените и дейни креативен сформира отвън София. Как го реализират?
- Трябва да попитате шефа Мирослав Кръстев. Оцеляването на тези сформира по никакъв начин не е елементарно в днешни дни, само че ето, че има по какъв начин. Добрият образец е освен във Видин, в Симфониета Враца също доста добре се развиват нещата - неотдавна свирих и с тях. Имат немалка част попълнения с инструменталисти от целия свят, млади, усмихнати, надарени. На подготовките се приказва на британски език и някак почувствах, че изсвирвам в някой международен оркестър, а не в оркестър от дребен български град. Това, което ме изпълва с вяра, е, че щом чужденец е избрал да се развива в нашата страна, намира какво да му харесва тук, то и ние може да си заобичаме родината и да решим да останем и да я развиваме посредством труда си. Ако има по какъв начин да си запазим младежите да останат по родните места, и за две Симфониети ще има работа във Видин, не за една.
- С две деца под едната мишница и с няколко дини под другата - несъмнено сте доста проведен човек, с цел да успявате във всичко.
- За това мога да благодаря на музиката. Тя ме научи на дисциплинираност и на усърдие. Смятам, че е доста потребно за всяко дете да се занимава с някое изкуство, изключително с музика. Днес самата аз преподавам на деца арфа и пиано и ги изучавам, че както се справяш с компликациите в музикалното произведение посредством труд, по този начин един ден ще се справяш и с компликациите в живота, ще бъдеш твърдоглав, толерантен и няма да се отказваш елементарно.
- А почивате ли от време на време?
- Открих в годините, че най-вече съм щастлива да бленувам за почивката. Дойде ли самата отмора, не й се любувам, самата аз не се одобрявам бездействена, не съм себе си, избирам да търча, да бързам за някъде, да мисля за следващия си план. Иначе, несъмнено, отдъхвам и се презареждам в прекарано време с децата на открито в разходки или вкъщи с игри.
- Пандемията по какъв начин Ви се отрази?
- Благодарение на пандемията моят живот имаше и позитивен нюанс - когато ни " затвориха " в къщи, аз също се озовах вкъщи. Така имах повече време за децата и опция да обърна внимание на уроците им, най-много на по-големия ми наследник. Занимавах се с него ежедневно в сложните за множеството деца пети и шести клас, стягах го малко повече, запълвах доколкото мога пропуските му в образованието и ето през днешния ден мога да кажа, че в седми клас е изцяло независим възпитаник, подготвящ се самичък за НВО, даже нямам визия какви домашни написа. Това беше изгодата от вредата, както се споделя.
- Като дипломиран музикален възпитател преподавате на деца уроци по пиано и арфа. Как им въздейства досегът с музиката?
- Най-голямата уязвимост на днешното потомство деца е, че са привикнали от телефони и таблети с едно натискане незабавно да виждат резултат. Искам да ги науча, че в музиката и в живота не става всичко незабавно, а би трябвало да полагаш ежедневен труд. Второто значимо нещо е да не се предаваш при първата компликация. Някои деца бързо се отхвърлят от занимания с музика, точно тъй като не виждат незабавно резултата. Често се гневят, обезсърчават или просто разсейват. Тук на помощ ми идва актьорското майсторство. Към всяко дете имам друг метод и когато би трябвало - влизам в функции. И виждам, че има резултат, замесвам ги в процеса на работа, веселя се, че съм разбрана и преподаването придобива смисъл.
- Наскоро се състояха следващите избори - гласувате ли?
- По принцип - да, постоянно гласоподавам. Всеки би трябвало да изрази своята гражданска позиция. Политиците ни не са изключително вдъхновяващи, само че това е, с което разполагаме, тези хора се канят да ни ръководят и нека намерят общ език между тях, с цел да върви страната напред.
- Какво смятате, че би трябвало да се направи, да вземем за пример, за превъзмогването на демографската рецесия, за която от години се приказва?
- Мисля, че този демографски проблем е сложен, не е единствено стопански. Първото, което постоянно е спънка, е неналичието на вярата в колегата, в фамилията като институция, сякаш от ден на ден хора избират да се разделят, даже да са сами, в сравнение с да се борят да запазят връзките си и да останат във връзка. Да се отглеждат деца не е елементарно и са нужни значително средства на едно семейство, с цел да покрие разноските си. Но не считам, че единствено финансова стимулация е нужна, с цел да се раждат повече деца. Сигурно и вие виждате, че има доста хора, които отсрочват да станат родители, а не им липсват пари. Така че по-сериозният проблем за мен е рецесията в връзките в днешните връзки. Колкото по-лесно ни стана да се срещаме с нови хора, посредством интернет и новите технологии, толкоз по-неподготвени се оказахме да построяваме връзки между тях.
И, несъмнено, с цел да преодолеем демографската рецесия, най-основното е да задържим в България младежите и те да родят децата си тук, а не някъде по света. Главното е да повярват, че има смисъл да останат, че в случай че останат тук да работят, трудът им ще способства за развиването на България. А ролята на политиците е да основат такива условия, че хората в действителност да работят и живеят добре, да имат чувство, че има страна, която се грижи за благополучието на народа си.
- Вас кое Ви е съхранило?
- Не знам кое ме съхранило, може би любовта към публиката, да я виждам и чувствам от сцената. Това ме държи, зарежда и съхранява като създател точно в България. Имала съм опция да емигрирам в чужбина, имах предложение да изсвирвам в арабска страна - всичко беше като в приказка. Но моето място е на сцената, там се чувствам същински щастлива и нищо не може да замести това.
В трупата на Сатиричния спектакъл съм, измежду извънредно надарени и сърдечни сътрудници, работим с готовност и обич към театъра и дай Боже да съм жива и здрава още дълги години, и дружно с тях да веселя публиката от сцената.
Каня всички, които демонстрират интерес, да дойдат да гледат представленията на Сатиричния спектакъл, неповторими са. А мен могат да видят, с изключение на в " Милионерът ", още във " Влюбеният Шекспир ", в " Сатирично кабаре ", в " Криворазбраната цивилизация ".
Любителите на музиката и любопитните към изкуството на арфата поканвам на 10 април в камерна зала " България " от 19 ч. на заключителния концерт на следващия, към този момент XII майсторски клас на проф. Сузана Клинчарова - " Романтичната арфа ", в който ще вземам участие дружно с нея, с Весела Тричкова, арфистката от Софийската филхармония, и най-изявените възпитаници от майсторския клас.
Заповядайте, не можем без Вас, нашата аудитория! Изкуството е шерване!>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ