Георги Чолаков: С радост предавам на младите моите знания и опит
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ е роден на 23 август 1935 година Известният оперен артист, цигулар, композитор, създател и вокален възпитател приключва с отличие консерваторията в София. Лауреат е на третия Конкурс за млади оперни артисти в София. От 1968 до 1973 година е солист в Софийската опера. От 1973 година пее в Германия, Австрия и Швейцария. От 1977 година е солист в Дойче опер ам Рейн в Дюселдорф. Пял е на оперни и концертни подиуми по целия свят. По-често стартира да гостува в България от 90-те години. Участвал е в записи на оперни спектакли. Носител е на влиятелни оценки. Като композитор е член на немската организация GEMA. Активно преподава на млади тенори от България и Германия.
- Маестро Чолаков, подготвяте забавен концерт в края на месеца, разкажете кои са участниците.
- Концертът е на 28 февруари от 19,30 ч. в зала БИАД, ул. " Раковски " 108, под наслов " Музикална вечер с маестро Георги Чолаков ". Освен мен, вземат участие Димитрина Кечеджиева - колоратурен сопран, приключила е оперно пеене в класа на проф. Свилен Райчев; Велян Ванков - виолист, диригент и пианист; Росица Кирилова - балет, приключила е " Театър придвижване - Пантомима " при Александра Хонг; на рояла - Божидар Пенев, лауреат на национални и интернационалните състезания като инструменталист - солист и артист. Организатор, водещ и сценарист е оперната певица Живка Божидарова, която е моя брачна половинка.
- Какъв репертоар сте подбрал за вечерта?
- Смятам да открия концерта с италианската канцонета " Соренто " ; ще изпея мои обичани арии от опери - Плачът на Федерико от " Арлезианката " на Чилеа, песен на Херцога на Мантуа от " Риголето " на Верди, песен на Канио от " Палячи " на Леонкавало, последната песен на Отело от едноименната опера на Верди, известната италианска ария " Санта Лучия ". Росица Кирилова ще танцува балет на една моя ария, а ще играе пантомима на осъществяването на Велян Ванков на Вариации за виола от Бах. Димитрина Кечеджиева ще извърши песен на Донна Анна от " Дон Жуан " на Моцарт и песен на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, която е основана по действителни исторически събития. Живка Божидарова ще среща публиката с творбите и техните създатели, ще подчертава върху любопитни моменти от моята биография.
- В Софийската опера през 2016 година се състоя юбилеен концерт във връзка Вашата 80-годишнина. А в края на 2022 година водихте в музея " Борис Христов " майсторски клас, който приключи с концерт на участниците. За Коледа изнесохте там празничен концерт дружно със свои възпитаници. С какво друго се занимавахте през последните години?
- Представихме дребни концерти в Хайделберг и Манхайм. Живка е надарена организаторка, тя приготви двете изяви в музея " Борис Христов " - майсторския клас и концертите, които бяха посрещнати с доста огромен интерес от публиката. Живка е приключила оперно пеене при проф. Райна Михайлова, само че заниманието й е да провежда събития, да бъде сценаристка и водеща, което съумя да развие изключително през годините на КОВИД-пандемията. Тя ми е основен асистент, редактор и стилистичен съветник при написването на автобиографичната ми книга " Всъщност всичко е музика " (около 250 стр.), която към този момент е пред издаване. Композирах 24 канцонети, включени в албума " От мен за теб ", по текст на Мария Файло - Карим, който посветих на Живка.
- Предполагам, че след приключването на дейната си оперна кариера имате повече време да композирате.
- Сега съм пенсионер и времето не ми стига. Като композитор сътворих първо на немски, по-късно и на български език мюзикъла " Карнавал на живота " - едно от огромните ми творби, които стигнаха съвсем до слагане на сцената. Бяха направени доста аранжименти, а някои от номерата звучаха на честването ми в Музикалния спектакъл " На чаша шампанско с Георги Чолаков " през 2019 година
Любомир Денев татко ми е помагал, с него направихме " Славянски реквием ", чиято премиера се състоя в огромна катедрала в Хамбург, с присъединяване на две казашки групи - 16 души, и беше грандиозна.
- Получил сте образованието си в България, а по какъв начин се озовахте в Германия?
Георги Чолаков с Цветанка Аршинкова в дует от " Риголето " на Верди на Конкурса за млади оперни артисти в София, 1967 година
- През 1965 година приключих консерваторията при доцент Лиляна Жабленска от школата на проф. Христо Бръмбаров, в действителност учих една година при Георги Златев-Черкин и по-късно продължих при нея. Немската компания " Грифатон " организираше прослушвания на български оперни артисти за Германия. Явиха се 300 души, бяха утвърдени осем, един от които бях аз. Така отидох в Гьорлиц в Източна Германия, където работих две години. След това се явих на третия Конкурс за млади оперни артисти в София и станах негов лауреат. Софийската опера ме ангажира за пет години. Имах контракт в Берлин, само че тъй като сред театрите имаше другарски връзки, те ме пуснаха да пея в Софийската опера. От 1968 до 1973 година бях Алфред в " Травиата " на Верди, Рудолф в " Бохеми " на Пучини, артиста в " Кавалерът на розата " от Р. Щраус, Едгардо в " Лучия ди Ламермур " на Доницети, Херцога в " Риголето " на Верди и други След това отпътувах за Германия и останах там 17 години.
- Докато работихте в Германия, какви нови функции добавихте в репертоара си?
- Все по-нови неща, там се пееха и по-модерни творби. После бях три години във Виена - в Театър ан дер Вин. Пях Камий дьо Росийон във " Веселата вдовица " от Лехар - висока партия, с горно " до ", и ме нарекоха " майстора на горното " до ". Това название ми бе обещано още в Гьорлиц, където незабавно след прослушването започнаха да пишат, че съм " занаятчия на горното " до ".
- Смятате ли, че за Вашия интернационален триумф е имала значимо значение основата, която Ви е дало образованието в българската консерватория?
- Абсолютно! Тази основа е на доста високо равнище. На първо място, най-важното, изключително при тенорите - има няколко тона, които се споделят закрити, преходни тонове, фа диез, сол и ла бемол. Единственият и най-хубавият занаятчия на тези преходни тонове, с цел да се даде опция на гласа да се развие във високия указател, без да крещи, беше маестро проф. Христо Бръмбаров. Доц. Лиляна Жабленска беше негова асистентка и добре знаеше по какъв начин се вършат тези неща. Но аз нямах никакви проблеми с тези тонове, защото ги притежавах и по природа и гласът ми беше квалифициран. Другото позитивно е, че дълги години свирех на цигулка, даже влязох в консерваторията с цигулка, само че не продължих с нея.
- Пели сте на доста международни подиуми...
- Навремето в Западна Германия всичко беше доста добре проведено, театърът в Дюселдорф беше богат и даваше опция на първите солисти да им остава време да гостуват в други оперни театри, където са поканени. Всяка година имах пет месеца заплатен отпуск. Пял съм в Рим, Москва, Рига, Ташкент, Куба, в Япония - 40 концерта, из цяла Германия...
- Случваше ли се постоянно да си партнирате на тези подиуми с български реализатори?
- Да, несъмнено! С Гена Димитрова бяхме доста огромни другари, в Милано живеех с нея и с мъжа й Жоро в един апартамент. Те идваха при мен в Германия. Тя беше доста добър човек. Като певица тя откри гласа си, откри метода да влияе с този глас, което е и нашата задача като артисти. Пял съм с Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Стоян Попов, Павел Герджиков, Анна Томова-Синтова, Адриана Стаменова, Павел Куршумов - с него бяхме състуденти преди този момент в Лесотехническия институт, който съм приключил като лесоинженер и даже една година съм работил в Сливенския Балкан. В едно изявление ме питаха кой тенор ми е въздействал най-силно - безспорно това беше Павел Куршумов. Беше доста добър артист!
- От доста години целият свят говореше за Българското оперно знамение. И през днешния ден ли се загатва с такова почитание нашата певческа школа?
След Коледния концерт в музея " Борис Христов ", Снимки Личен списък
- Има нещо правилно за " чудото ". Обиколил съм света и знам каква е разликата, ще ви кажа, да вземем за пример, сред българските и немските артисти. Ние имаме гласове, а някои от тях имат много ярка благозвучност, могат да създадат по-фина фраза, само че същинският материал, който може би нашата природа ни дава, не го имат. Именно това влияе и се цени. А вижте какво прави през днешния ден Соня Йончева - тя сега е чудото в оперния свят. И тази популярност остава, въпреки най-големите като Гена, Гюзелев, Гяуров... към този момент да ги няма.
- Споменахте, че Павел Куршумов Ви е въздействал най-силно, само че кои бяха Вашите учители по пътя на усъвършенстването?
- Теоретично видяно, учил съм 20 години оперно пеене и продължавах по-късно да се изучавам и самичък. Пет години бях в консерваторията, една година бях в Италия, три години бях възпитаник на първи другар на Бениамино Джили във Виена - румънеца Александър Джуреско, чиито възпитаници пееха на всички места, тъй като той бе " хванал цаката " от Бениамино Джили и преподаваше доста хубаво. В Дюселдорф бях 10 години под контрола на маестро Франческо Карино, който е пял дружно с Бениамино Джили в " Ла Скала ".
- Всичко научено и своя опит през годините в този момент предавате на Вашите възпитаници.
- Да, това ми е занимание. В момента имам един 23-годишен тенор, който желае да прави магистратура в Москва и се приготвя, с цел да запише няколко арии със акомпанимент на пиано и да кандидатства със записа. И до през днешния ден не преставам самичък да диря някои тънкости в изпълнителското изкуство. Има неща, които са ми били казвани преди време, само че тогава не съм ги схванал. С годините започваш да ги разбираш, да усъвършенстваш техниката и с цел да стигнеш до нея, би трябвало доста да си учил, да си мислил, да си опитвал.
- А по какъв начин се съхранява певческото дългоденствие?
- Много спестовно, доста деликатно. Никога не съм тичал по огромните възнаграждения. Още в първия спектакъл в Клагенфурт в Германия ми предложиха да пея " Бал с маски " на Верди. Отложих го с 20 години, а по-късно го пеех по всички оперни театри, тъй като към този момент беше мое. Преди това пеех " Любовен балсам " на Доницети, " Отвличане от сарая " и " Дон Жуан " на Моцарт...
Никога не може да казваш, че си подготвен и знаеш по какъв начин да пееш. Всеки ден би трябвало да репетираш, тъй като в пеенето взима присъединяване освен гърлото, само че и диафрагмата, силата... Но има нещо друго - стремежът на пеещите хора да покажат на себе си и на публиката, че могат да пеят, както и да завоюват някакви пари, от време на време ги кара да прибързват, да прескачат стадии в развиването си.
- Различно ли е чувството с другите сътрудници на сцената?
- Изживявал съм всевъзможни неща, имал съм партньорки, в които напряко съм се влюбвал, само че и ще ви кажа следния случай: преди доста години с известно сопрано пеехме в Гент на премиера на " Лучия ди Ламермур ". Аз бях младок, а тя беше много стара и много едричка, само че имаше приветлив, прекрасен глас. Като младеж със пресен и невъздържан глас, усещаше се, че публиката ме харесваше повече. Още първата вечер тя разбра това и от самото начало ме гледаше накриво; излизаме на сцената, не ми подава ръка и представете си - по какъв начин да играя влюбен в Лучия... И такива неща има, само че това са доста редки случаи.
- В оперните среди постоянно са се разказвали вицове за тенори. Вие забавлявате ли се с тях?
- О да, желаете ли да ви кажа един? Един тенор доста харесал едно момиче, поканил го в къщи и таман когато се поразгорещили телефонът звъннал. Той подвига и слуша... После споделя: " Да..., да..., о, да!!! " Затваря телефона и се обръща към момичето: " Обличай се и тръгвай. След три седмици ще пея в " Травиата "! "
>
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ е роден на 23 август 1935 година Известният оперен артист, цигулар, композитор, създател и вокален възпитател приключва с отличие консерваторията в София. Лауреат е на третия Конкурс за млади оперни артисти в София. От 1968 до 1973 година е солист в Софийската опера. От 1973 година пее в Германия, Австрия и Швейцария. От 1977 година е солист в Дойче опер ам Рейн в Дюселдорф. Пял е на оперни и концертни подиуми по целия свят. По-често стартира да гостува в България от 90-те години. Участвал е в записи на оперни спектакли. Носител е на влиятелни оценки. Като композитор е член на немската организация GEMA. Активно преподава на млади тенори от България и Германия.
- Маестро Чолаков, подготвяте забавен концерт в края на месеца, разкажете кои са участниците.
- Концертът е на 28 февруари от 19,30 ч. в зала БИАД, ул. " Раковски " 108, под наслов " Музикална вечер с маестро Георги Чолаков ". Освен мен, вземат участие Димитрина Кечеджиева - колоратурен сопран, приключила е оперно пеене в класа на проф. Свилен Райчев; Велян Ванков - виолист, диригент и пианист; Росица Кирилова - балет, приключила е " Театър придвижване - Пантомима " при Александра Хонг; на рояла - Божидар Пенев, лауреат на национални и интернационалните състезания като инструменталист - солист и артист. Организатор, водещ и сценарист е оперната певица Живка Божидарова, която е моя брачна половинка.
- Какъв репертоар сте подбрал за вечерта?
- Смятам да открия концерта с италианската канцонета " Соренто " ; ще изпея мои обичани арии от опери - Плачът на Федерико от " Арлезианката " на Чилеа, песен на Херцога на Мантуа от " Риголето " на Верди, песен на Канио от " Палячи " на Леонкавало, последната песен на Отело от едноименната опера на Верди, известната италианска ария " Санта Лучия ". Росица Кирилова ще танцува балет на една моя ария, а ще играе пантомима на осъществяването на Велян Ванков на Вариации за виола от Бах. Димитрина Кечеджиева ще извърши песен на Донна Анна от " Дон Жуан " на Моцарт и песен на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, която е основана по действителни исторически събития. Живка Божидарова ще среща публиката с творбите и техните създатели, ще подчертава върху любопитни моменти от моята биография.
- В Софийската опера през 2016 година се състоя юбилеен концерт във връзка Вашата 80-годишнина. А в края на 2022 година водихте в музея " Борис Христов " майсторски клас, който приключи с концерт на участниците. За Коледа изнесохте там празничен концерт дружно със свои възпитаници. С какво друго се занимавахте през последните години?
- Представихме дребни концерти в Хайделберг и Манхайм. Живка е надарена организаторка, тя приготви двете изяви в музея " Борис Христов " - майсторския клас и концертите, които бяха посрещнати с доста огромен интерес от публиката. Живка е приключила оперно пеене при проф. Райна Михайлова, само че заниманието й е да провежда събития, да бъде сценаристка и водеща, което съумя да развие изключително през годините на КОВИД-пандемията. Тя ми е основен асистент, редактор и стилистичен съветник при написването на автобиографичната ми книга " Всъщност всичко е музика " (около 250 стр.), която към този момент е пред издаване. Композирах 24 канцонети, включени в албума " От мен за теб ", по текст на Мария Файло - Карим, който посветих на Живка.
- Предполагам, че след приключването на дейната си оперна кариера имате повече време да композирате.
- Сега съм пенсионер и времето не ми стига. Като композитор сътворих първо на немски, по-късно и на български език мюзикъла " Карнавал на живота " - едно от огромните ми творби, които стигнаха съвсем до слагане на сцената. Бяха направени доста аранжименти, а някои от номерата звучаха на честването ми в Музикалния спектакъл " На чаша шампанско с Георги Чолаков " през 2019 година
Любомир Денев татко ми е помагал, с него направихме " Славянски реквием ", чиято премиера се състоя в огромна катедрала в Хамбург, с присъединяване на две казашки групи - 16 души, и беше грандиозна.
- Получил сте образованието си в България, а по какъв начин се озовахте в Германия?
Георги Чолаков с Цветанка Аршинкова в дует от " Риголето " на Верди на Конкурса за млади оперни артисти в София, 1967 година
- През 1965 година приключих консерваторията при доцент Лиляна Жабленска от школата на проф. Христо Бръмбаров, в действителност учих една година при Георги Златев-Черкин и по-късно продължих при нея. Немската компания " Грифатон " организираше прослушвания на български оперни артисти за Германия. Явиха се 300 души, бяха утвърдени осем, един от които бях аз. Така отидох в Гьорлиц в Източна Германия, където работих две години. След това се явих на третия Конкурс за млади оперни артисти в София и станах негов лауреат. Софийската опера ме ангажира за пет години. Имах контракт в Берлин, само че тъй като сред театрите имаше другарски връзки, те ме пуснаха да пея в Софийската опера. От 1968 до 1973 година бях Алфред в " Травиата " на Верди, Рудолф в " Бохеми " на Пучини, артиста в " Кавалерът на розата " от Р. Щраус, Едгардо в " Лучия ди Ламермур " на Доницети, Херцога в " Риголето " на Верди и други След това отпътувах за Германия и останах там 17 години.
- Докато работихте в Германия, какви нови функции добавихте в репертоара си?
- Все по-нови неща, там се пееха и по-модерни творби. После бях три години във Виена - в Театър ан дер Вин. Пях Камий дьо Росийон във " Веселата вдовица " от Лехар - висока партия, с горно " до ", и ме нарекоха " майстора на горното " до ". Това название ми бе обещано още в Гьорлиц, където незабавно след прослушването започнаха да пишат, че съм " занаятчия на горното " до ".
- Смятате ли, че за Вашия интернационален триумф е имала значимо значение основата, която Ви е дало образованието в българската консерватория?
- Абсолютно! Тази основа е на доста високо равнище. На първо място, най-важното, изключително при тенорите - има няколко тона, които се споделят закрити, преходни тонове, фа диез, сол и ла бемол. Единственият и най-хубавият занаятчия на тези преходни тонове, с цел да се даде опция на гласа да се развие във високия указател, без да крещи, беше маестро проф. Христо Бръмбаров. Доц. Лиляна Жабленска беше негова асистентка и добре знаеше по какъв начин се вършат тези неща. Но аз нямах никакви проблеми с тези тонове, защото ги притежавах и по природа и гласът ми беше квалифициран. Другото позитивно е, че дълги години свирех на цигулка, даже влязох в консерваторията с цигулка, само че не продължих с нея.
- Пели сте на доста международни подиуми...
- Навремето в Западна Германия всичко беше доста добре проведено, театърът в Дюселдорф беше богат и даваше опция на първите солисти да им остава време да гостуват в други оперни театри, където са поканени. Всяка година имах пет месеца заплатен отпуск. Пял съм в Рим, Москва, Рига, Ташкент, Куба, в Япония - 40 концерта, из цяла Германия...
- Случваше ли се постоянно да си партнирате на тези подиуми с български реализатори?
- Да, несъмнено! С Гена Димитрова бяхме доста огромни другари, в Милано живеех с нея и с мъжа й Жоро в един апартамент. Те идваха при мен в Германия. Тя беше доста добър човек. Като певица тя откри гласа си, откри метода да влияе с този глас, което е и нашата задача като артисти. Пял съм с Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Стоян Попов, Павел Герджиков, Анна Томова-Синтова, Адриана Стаменова, Павел Куршумов - с него бяхме състуденти преди този момент в Лесотехническия институт, който съм приключил като лесоинженер и даже една година съм работил в Сливенския Балкан. В едно изявление ме питаха кой тенор ми е въздействал най-силно - безспорно това беше Павел Куршумов. Беше доста добър артист!
- От доста години целият свят говореше за Българското оперно знамение. И през днешния ден ли се загатва с такова почитание нашата певческа школа?
След Коледния концерт в музея " Борис Христов ", Снимки Личен списък
- Има нещо правилно за " чудото ". Обиколил съм света и знам каква е разликата, ще ви кажа, да вземем за пример, сред българските и немските артисти. Ние имаме гласове, а някои от тях имат много ярка благозвучност, могат да създадат по-фина фраза, само че същинският материал, който може би нашата природа ни дава, не го имат. Именно това влияе и се цени. А вижте какво прави през днешния ден Соня Йончева - тя сега е чудото в оперния свят. И тази популярност остава, въпреки най-големите като Гена, Гюзелев, Гяуров... към този момент да ги няма.
- Споменахте, че Павел Куршумов Ви е въздействал най-силно, само че кои бяха Вашите учители по пътя на усъвършенстването?
- Теоретично видяно, учил съм 20 години оперно пеене и продължавах по-късно да се изучавам и самичък. Пет години бях в консерваторията, една година бях в Италия, три години бях възпитаник на първи другар на Бениамино Джили във Виена - румънеца Александър Джуреско, чиито възпитаници пееха на всички места, тъй като той бе " хванал цаката " от Бениамино Джили и преподаваше доста хубаво. В Дюселдорф бях 10 години под контрола на маестро Франческо Карино, който е пял дружно с Бениамино Джили в " Ла Скала ".
- Всичко научено и своя опит през годините в този момент предавате на Вашите възпитаници.
- Да, това ми е занимание. В момента имам един 23-годишен тенор, който желае да прави магистратура в Москва и се приготвя, с цел да запише няколко арии със акомпанимент на пиано и да кандидатства със записа. И до през днешния ден не преставам самичък да диря някои тънкости в изпълнителското изкуство. Има неща, които са ми били казвани преди време, само че тогава не съм ги схванал. С годините започваш да ги разбираш, да усъвършенстваш техниката и с цел да стигнеш до нея, би трябвало доста да си учил, да си мислил, да си опитвал.
- А по какъв начин се съхранява певческото дългоденствие?
- Много спестовно, доста деликатно. Никога не съм тичал по огромните възнаграждения. Още в първия спектакъл в Клагенфурт в Германия ми предложиха да пея " Бал с маски " на Верди. Отложих го с 20 години, а по-късно го пеех по всички оперни театри, тъй като към този момент беше мое. Преди това пеех " Любовен балсам " на Доницети, " Отвличане от сарая " и " Дон Жуан " на Моцарт...
Никога не може да казваш, че си подготвен и знаеш по какъв начин да пееш. Всеки ден би трябвало да репетираш, тъй като в пеенето взима присъединяване освен гърлото, само че и диафрагмата, силата... Но има нещо друго - стремежът на пеещите хора да покажат на себе си и на публиката, че могат да пеят, както и да завоюват някакви пари, от време на време ги кара да прибързват, да прескачат стадии в развиването си.
- Различно ли е чувството с другите сътрудници на сцената?
- Изживявал съм всевъзможни неща, имал съм партньорки, в които напряко съм се влюбвал, само че и ще ви кажа следния случай: преди доста години с известно сопрано пеехме в Гент на премиера на " Лучия ди Ламермур ". Аз бях младок, а тя беше много стара и много едричка, само че имаше приветлив, прекрасен глас. Като младеж със пресен и невъздържан глас, усещаше се, че публиката ме харесваше повече. Още първата вечер тя разбра това и от самото начало ме гледаше накриво; излизаме на сцената, не ми подава ръка и представете си - по какъв начин да играя влюбен в Лучия... И такива неща има, само че това са доста редки случаи.
- В оперните среди постоянно са се разказвали вицове за тенори. Вие забавлявате ли се с тях?
- О да, желаете ли да ви кажа един? Един тенор доста харесал едно момиче, поканил го в къщи и таман когато се поразгорещили телефонът звъннал. Той подвига и слуша... После споделя: " Да..., да..., о, да!!! " Затваря телефона и се обръща към момичето: " Обличай се и тръгвай. След три седмици ще пея в " Травиата "! "
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ