Димитър Гилев: Една детска мечта се превърна в мисия на живота ми
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ДИМИТЪР ГИЛЕВ е роден на 14 октомври 1993 г. в Свиленград. Произхожда от земеделско семейство. До 18-годишна възраст живее и се труди на село - " Тежкият труд ме направи борбен и твърдоглав. " Завършва история в ПУ " Паисий Хилендарски " в Пловдив. В учителската специалност влиза през 2017 година, по заменяне, в ПГССИ " Христо Ботев " в Свиленград. Година по-късно стартира като постоянен преподавател в своето родно учебно заведение СУ " Д-р Петър Берон " в Свиленград. Вече пет години е преподавател. На въпрос какво обича да прави в свободното си време, с изключение на всичко, обвързвано с историята, дава отговор: " За мен няма време отвън историята. " На 1 ноември Димитър Гилев получи премията " Будител на годината 2022 ".
- Господин Гилев, след " Любимец на България ", в този момент станахте и " Будител на годината " - хората са удостоверили признанието си към Вас, гласувайки още веднъж, което значи и огромна отговорност. Как се чувствате като притежател на тези влиятелни трофеи?
- Тези две трофеи оставят пожизнен отпечатък върху името ми. Това е голяма чест, която носи и тежка отговорност. Всеки триумф ме трансформира. Ставам по-авторитетен, твърдоглав, стимулиран и целенасочен. Ако до момента съм давал 100 % от себе си, то отсега нататък ще давам още повече. Най-голямата премия е националното самопризнание. За всички тези години на разпределяне се убедих, че има смисъл. Чувствам се благополучен и на верния път!
- Очевидно историята, с изключение на обучение и обич, е и идея за Вас. Съумявате да запалите и своите възпитаници, да ги накарате да се осъзнаят като горди българи, каквито май много хора в днешно време не се усещат. Как го постигате?
- Историята е моята задача, моето предопределение, моят живот! Старая се да преподавам тази необятна просвета с възприятие. Този способ на преподаване е от дълго време потопен под прахта на забравата, а е изключително значим! В това отношение смятам себе си за модернизатор в българското обучение. Когато описвам значими тематики от славното ни минало, постоянно съм изправен на крайници, трансформира се дълбочината на гласа ми, даже очите ми се пълнят със сълзи. За да накарам учениците си да преживеят историята, първо би трябвало да я преживея аз, и то пред тях. Мисля, че съумявам да го върша, а и освен пред учениците си, само че и пред моите почитатели в обществените мрежи. Така се разпалва родолюбие и се построява национално съзнание. Ключът е в историята!
- Историята е точна просвета - учредена на обстоятелства, събития, години, имена, в по-голямата си част прекомерно отдалечени като време, ера, метод на живот, цели, идеали и така нататък Как помагате на Вашите възпитаници да запомнят този обемен материал, без да " зубрят "?
- Аз съм обожател на откритите уроци. При всяка комфортна опция отвеждам учениците си по исторически монументи или в близката борова гора край Свиленград, където потъваме в магията на историята. Старая се образно децата да се допрян до предишното ни. За тази цел се обличам като бунтовник или легионер от епохата на българското Възраждане.
Сред природата демонстрирам на учениците си по какъв начин хайдутите са оцелявали в горите, какво са яли, пили, по какъв начин са се крили, придвижвали, даже по какъв начин са изнасяли ранен приятел от бойното поле. В учебно заведение и на изнесените си уроци нося предмети от разнообразни столетия. Предоставям късмет на децата да се допрян до бита и културата на българите. Когато излезем от " скучната " класна стая и " сухия учебник ", историята оживява и се открива един нов свят пред учениците. Свят, в който те биха желали да живеят.
Мотивирам децата да учат уроците си не наизуст, а да ги описват с техни думи, да се потопят в предишното, по този начин, както аз го върша, когато им описвам. Много е значимо да разберем, че историята не е стихотворение по литература или задача по математика, с цел да я учим наизуст, а просвета, която ни разрешава да бъдем себе си, да разпростирам съзнанията и душите си, до момента в който я предаваме на останалите.
- Вас кой Ви възпламени по историята и по кое време почувствахте толкоз мощно увлечение към тази просвета?
- Любовта ми към историята идва от самата история. Бях доста дребен на село, когато стартира да ми става забавно по какъв начин са живели баба и дядо. А техните родители, а тези преди тях? Намерих остарели вестници от социализма и започнах да чета. Стана ми още по-интересно. Започнах да навестявам селската библиотека, гледах исторически филми и четях стиховете на великите ни поети.
В учебно заведение преподавателите по история и сегашни мои сътрудници също подхраниха интереса ми, а в университета тези искри към предишното се трансфораха в пожар, който гори по-силно всеки ден. Историята постоянно е била част от мен. Благодарен съм, че открих тази моя пристрастеност още като дете.
- А от кой момент знаете, че желаете да бъдете преподавател?
- Когато живях на село и разказвах с неспокойствие какво съм научил на бабите и дядовците, те ми споделяха, че би трябвало да стана преподавател, като порасна. " Имаш подарък слово, Митко ", споделяха ми те. Никога не съм бил свенлив или стеснителен да приказвам пред хора. Така една детска фантазия се трансформира в задачата на живота ми.
- Кои са Вашите обичани национални герои и какво Ви възхищава у тях?
- Героите, на които имитирам от историята, са доста. Не мога да посоча единствено няколко имена, нито който и да е сериозен историк може. Но всички тях ги сплотяват няколко неща, които будят моето удивление. Българите от епохата на Възраждането и войните за национално обединяване са възпитавани в дълг, чест, морал, полезности, отдаденост, борбеност и обич към Отечеството. Такъв тип образование през днешния ден липсва. Трябва да се замислим и да си дадем сметка, че единствено допреди 100 години сме били един популярен и заслужен народ, с който Европа и Великите сили са се съобразявали. Днес не е по този начин.
- Наред с плановете, които развивате в интернет пространството, издадохте и първа част на сборника с лекции " Древна България " ; доколкото зная, посещавате и обитаеми места в Свиленградския район, където изнасяте своите исторически беседи. Постоянно добавяте нови форми към народополезната си и патриотична активност. Което евентуално изисква време, средства и така нататък Имате ли съидейници, помощници във всичко това?
- Публични исторически беседи съм изнасял в доста градове и села, както и в родния ми край. Целогодишно пътувам и навестявам разнообразни краища на нашето Отечество. Тази огромна активност изисква цялото ми време и средства. Част от моите почитатели ми оказват помощ да се оправям с финансовата тежест, която е непостижима за мен. Аз давам всичко, което имам, до последната стотинка, за това, което върша. Важното е, че хората припознаха моята задача като своя и се обединихме за добруването на народа и възобновление на забравената история.
- Учителите, с изключение на да дават познания на своите възпитаници, имат доста значима роля за тяхното образование. Учителят е престиж и в доста случаи - даже по-голям от родителите. Вие самият на какво друго се стремите да научите своите ученици, наред с историята?
- С моите възпитаници имаме доста мощна връзка. Това се дължи най-много на това, че съм млад и съм по-близо до тяхната възраст. Мога да им предложа доста препоръки и схващане по разнообразни тематики от живота. Често си приказваме за кариерно насочване, за живота в България, за мигрирането в чужбина и доста други забавни тематики. Старая се да ги науча да бъдат почтени и виновни хора с образци от моя живот и случки, които съм преживявал. Много им е забавно, когато се отворя към тях и стартира да им споделям забавни неща от годините ми като възпитаник и студент. Животът ми е бил сложен и изпълнен с трудности, само че постоянно съм се борил, не съм се отказвал и съм побеждавал. Вярвам, че моите уроци ще им бъдат потребни и ще ги направляват в сложни обстановки.
- Защо в последно време зачестяват случаите на последна експанзия измежду младежите? Да, пререкания, спречквания сред учениците постоянно е имало и ще има - съзряването е обвързвано с огромни промени, които въздействат върху характера и държанието на децата. Но жестокостта не би трябвало да е присъща на толкоз младежи...
- От десетилетия в България няма вярно образование, даже в множеството случаи то въобще липсва. Няма по какъв начин да градим общество с генерации без полезности и морал. Агресията в учебно заведение е следващото доказателство, че обществото ни ерозира и се разпада. Това е отражение на неналичието на родителската и институционалната интервенция на държавно равнище.
Децата станаха подвластни от технологиите, стопираха обществените си контакти, не споделят между тях, подражават на интернет идоли, които в множеството случаи са извънредно несъответствуващи и нездравословни за тях. Най-сериозният проблем идва от у дома! Голям % от родителите са абдикирали от процеса на образование. Това всеобщо пасивно отношение е задвижило верижна реакция, която от десетилетия разяжда морала и полезностите в поколенията.
- Как би звучала покана от Вас да посетим и опознаем Свиленград?
- Свиленград е античен град на кръстопът. Ние сме на изключително значимо местонахождение поради комерсиалните пътища, които минават през нашето землище. Този град е мост сред столетия, империи и континенти. В нашия край можем да се похвалим с хилядолетна и забавна история. Имаме славни страници от античността, средновековието и новата ни история. Оттук стартира Първата Балканска война - единственият боен спор, който Отечеството ни печели военно и политически. Край Свиленград се намира първото военно летище, откъдето излетява първият военен полет в историята. Мостът на Мустафа паша - 500-годишен мост, който е под отбраната на ЮНЕСКО. Край Свиленград се намират средновековните замъци Неутзикон и Букелон. Имаме антична тракийска гробница край село Мезек и скални църкви до селата Михалич и Маточина. Разходката в Свиленград е странствуване в разнообразни столетия от историята на България.
>
ДИМИТЪР ГИЛЕВ е роден на 14 октомври 1993 г. в Свиленград. Произхожда от земеделско семейство. До 18-годишна възраст живее и се труди на село - " Тежкият труд ме направи борбен и твърдоглав. " Завършва история в ПУ " Паисий Хилендарски " в Пловдив. В учителската специалност влиза през 2017 година, по заменяне, в ПГССИ " Христо Ботев " в Свиленград. Година по-късно стартира като постоянен преподавател в своето родно учебно заведение СУ " Д-р Петър Берон " в Свиленград. Вече пет години е преподавател. На въпрос какво обича да прави в свободното си време, с изключение на всичко, обвързвано с историята, дава отговор: " За мен няма време отвън историята. " На 1 ноември Димитър Гилев получи премията " Будител на годината 2022 ".
- Господин Гилев, след " Любимец на България ", в този момент станахте и " Будител на годината " - хората са удостоверили признанието си към Вас, гласувайки още веднъж, което значи и огромна отговорност. Как се чувствате като притежател на тези влиятелни трофеи?
- Тези две трофеи оставят пожизнен отпечатък върху името ми. Това е голяма чест, която носи и тежка отговорност. Всеки триумф ме трансформира. Ставам по-авторитетен, твърдоглав, стимулиран и целенасочен. Ако до момента съм давал 100 % от себе си, то отсега нататък ще давам още повече. Най-голямата премия е националното самопризнание. За всички тези години на разпределяне се убедих, че има смисъл. Чувствам се благополучен и на верния път!
- Очевидно историята, с изключение на обучение и обич, е и идея за Вас. Съумявате да запалите и своите възпитаници, да ги накарате да се осъзнаят като горди българи, каквито май много хора в днешно време не се усещат. Как го постигате?
- Историята е моята задача, моето предопределение, моят живот! Старая се да преподавам тази необятна просвета с възприятие. Този способ на преподаване е от дълго време потопен под прахта на забравата, а е изключително значим! В това отношение смятам себе си за модернизатор в българското обучение. Когато описвам значими тематики от славното ни минало, постоянно съм изправен на крайници, трансформира се дълбочината на гласа ми, даже очите ми се пълнят със сълзи. За да накарам учениците си да преживеят историята, първо би трябвало да я преживея аз, и то пред тях. Мисля, че съумявам да го върша, а и освен пред учениците си, само че и пред моите почитатели в обществените мрежи. Така се разпалва родолюбие и се построява национално съзнание. Ключът е в историята!
- Историята е точна просвета - учредена на обстоятелства, събития, години, имена, в по-голямата си част прекомерно отдалечени като време, ера, метод на живот, цели, идеали и така нататък Как помагате на Вашите възпитаници да запомнят този обемен материал, без да " зубрят "?
- Аз съм обожател на откритите уроци. При всяка комфортна опция отвеждам учениците си по исторически монументи или в близката борова гора край Свиленград, където потъваме в магията на историята. Старая се образно децата да се допрян до предишното ни. За тази цел се обличам като бунтовник или легионер от епохата на българското Възраждане.
Сред природата демонстрирам на учениците си по какъв начин хайдутите са оцелявали в горите, какво са яли, пили, по какъв начин са се крили, придвижвали, даже по какъв начин са изнасяли ранен приятел от бойното поле. В учебно заведение и на изнесените си уроци нося предмети от разнообразни столетия. Предоставям късмет на децата да се допрян до бита и културата на българите. Когато излезем от " скучната " класна стая и " сухия учебник ", историята оживява и се открива един нов свят пред учениците. Свят, в който те биха желали да живеят.
Мотивирам децата да учат уроците си не наизуст, а да ги описват с техни думи, да се потопят в предишното, по този начин, както аз го върша, когато им описвам. Много е значимо да разберем, че историята не е стихотворение по литература или задача по математика, с цел да я учим наизуст, а просвета, която ни разрешава да бъдем себе си, да разпростирам съзнанията и душите си, до момента в който я предаваме на останалите.
- Вас кой Ви възпламени по историята и по кое време почувствахте толкоз мощно увлечение към тази просвета?
- Любовта ми към историята идва от самата история. Бях доста дребен на село, когато стартира да ми става забавно по какъв начин са живели баба и дядо. А техните родители, а тези преди тях? Намерих остарели вестници от социализма и започнах да чета. Стана ми още по-интересно. Започнах да навестявам селската библиотека, гледах исторически филми и четях стиховете на великите ни поети.
В учебно заведение преподавателите по история и сегашни мои сътрудници също подхраниха интереса ми, а в университета тези искри към предишното се трансфораха в пожар, който гори по-силно всеки ден. Историята постоянно е била част от мен. Благодарен съм, че открих тази моя пристрастеност още като дете.
- А от кой момент знаете, че желаете да бъдете преподавател?
- Когато живях на село и разказвах с неспокойствие какво съм научил на бабите и дядовците, те ми споделяха, че би трябвало да стана преподавател, като порасна. " Имаш подарък слово, Митко ", споделяха ми те. Никога не съм бил свенлив или стеснителен да приказвам пред хора. Така една детска фантазия се трансформира в задачата на живота ми.
- Кои са Вашите обичани национални герои и какво Ви възхищава у тях?
- Героите, на които имитирам от историята, са доста. Не мога да посоча единствено няколко имена, нито който и да е сериозен историк може. Но всички тях ги сплотяват няколко неща, които будят моето удивление. Българите от епохата на Възраждането и войните за национално обединяване са възпитавани в дълг, чест, морал, полезности, отдаденост, борбеност и обич към Отечеството. Такъв тип образование през днешния ден липсва. Трябва да се замислим и да си дадем сметка, че единствено допреди 100 години сме били един популярен и заслужен народ, с който Европа и Великите сили са се съобразявали. Днес не е по този начин.
- Наред с плановете, които развивате в интернет пространството, издадохте и първа част на сборника с лекции " Древна България " ; доколкото зная, посещавате и обитаеми места в Свиленградския район, където изнасяте своите исторически беседи. Постоянно добавяте нови форми към народополезната си и патриотична активност. Което евентуално изисква време, средства и така нататък Имате ли съидейници, помощници във всичко това?
- Публични исторически беседи съм изнасял в доста градове и села, както и в родния ми край. Целогодишно пътувам и навестявам разнообразни краища на нашето Отечество. Тази огромна активност изисква цялото ми време и средства. Част от моите почитатели ми оказват помощ да се оправям с финансовата тежест, която е непостижима за мен. Аз давам всичко, което имам, до последната стотинка, за това, което върша. Важното е, че хората припознаха моята задача като своя и се обединихме за добруването на народа и възобновление на забравената история.
- Учителите, с изключение на да дават познания на своите възпитаници, имат доста значима роля за тяхното образование. Учителят е престиж и в доста случаи - даже по-голям от родителите. Вие самият на какво друго се стремите да научите своите ученици, наред с историята?
- С моите възпитаници имаме доста мощна връзка. Това се дължи най-много на това, че съм млад и съм по-близо до тяхната възраст. Мога да им предложа доста препоръки и схващане по разнообразни тематики от живота. Често си приказваме за кариерно насочване, за живота в България, за мигрирането в чужбина и доста други забавни тематики. Старая се да ги науча да бъдат почтени и виновни хора с образци от моя живот и случки, които съм преживявал. Много им е забавно, когато се отворя към тях и стартира да им споделям забавни неща от годините ми като възпитаник и студент. Животът ми е бил сложен и изпълнен с трудности, само че постоянно съм се борил, не съм се отказвал и съм побеждавал. Вярвам, че моите уроци ще им бъдат потребни и ще ги направляват в сложни обстановки.
- Защо в последно време зачестяват случаите на последна експанзия измежду младежите? Да, пререкания, спречквания сред учениците постоянно е имало и ще има - съзряването е обвързвано с огромни промени, които въздействат върху характера и държанието на децата. Но жестокостта не би трябвало да е присъща на толкоз младежи...
- От десетилетия в България няма вярно образование, даже в множеството случаи то въобще липсва. Няма по какъв начин да градим общество с генерации без полезности и морал. Агресията в учебно заведение е следващото доказателство, че обществото ни ерозира и се разпада. Това е отражение на неналичието на родителската и институционалната интервенция на държавно равнище.
Децата станаха подвластни от технологиите, стопираха обществените си контакти, не споделят между тях, подражават на интернет идоли, които в множеството случаи са извънредно несъответствуващи и нездравословни за тях. Най-сериозният проблем идва от у дома! Голям % от родителите са абдикирали от процеса на образование. Това всеобщо пасивно отношение е задвижило верижна реакция, която от десетилетия разяжда морала и полезностите в поколенията.
- Как би звучала покана от Вас да посетим и опознаем Свиленград?
- Свиленград е античен град на кръстопът. Ние сме на изключително значимо местонахождение поради комерсиалните пътища, които минават през нашето землище. Този град е мост сред столетия, империи и континенти. В нашия край можем да се похвалим с хилядолетна и забавна история. Имаме славни страници от античността, средновековието и новата ни история. Оттук стартира Първата Балканска война - единственият боен спор, който Отечеството ни печели военно и политически. Край Свиленград се намира първото военно летище, откъдето излетява първият военен полет в историята. Мостът на Мустафа паша - 500-годишен мост, който е под отбраната на ЮНЕСКО. Край Свиленград се намират средновековните замъци Неутзикон и Букелон. Имаме антична тракийска гробница край село Мезек и скални църкви до селата Михалич и Маточина. Разходката в Свиленград е странствуване в разнообразни столетия от историята на България.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ