Интервю на Таня ГЛУХЧЕВА- Какво очаквате от предстоящата среща между

Интервю на Таня ГЛУХЧЕВА

- Какво очаквате от идната среща сред Русия и НАТО?

- Самият факт, че се организира поредност от срещи, е позитивен. За страдание, повода, довела до тази активизация, е напълно със знак " минус ": опълчването доближи равнища, когато рискът от директна борба сред Съединени американски щати и НАТО с Русия става доста сериозен. Междувременно даже разговорът девалвира като инструмент за търсене на политически решения, трансформирайки се в платформа за взаимни обвинявания. До огромна степен се разпадна международно-правната система за надзор върху въоръженията и разоръжаване, изключително в областта на нуклеарните оръжия, където на процедура остана да работи единствено продълженият през предходната година контракт Нов СТАРТ за стратегическите нуклеарни оръжия.

Затова за оценката на идните срещи ще бъде значим отговорът на два въпроса: първо, в кратковременен проект - ще съумеят ли страните да се договорят за ограничения за попречване на по-нататъшната ескалация на конфронтацията; второ, в дълготраен проект - дали тези срещи ще останат епизод или ще дадат подтик на развой, който да докара до деескалация на напрежението. Обнадеждаващо събитие е заявката на президента Байдън, че Съединени американски щати не плануват военно ангажиране в спора в Украйна.

- Трябва ли България да заеме дейна позиция?

- Естествено. И даже наложително. Иначе решенията ще се вземат без нас и ние сами ще се сложим в позицията на реализатор. Ако България не направи изчерпателен разбор на рисковете за личната си сигурност, не формулира ограничения за нейната отбрана и не ги аргументира в границите на Европейски Съюз и НАТО, страната ни не може да чака общите подходи на съюза и на алианса да отразяват и нашите ползи. Нещо повече, при присъединението ни Европейски Съюз и НАТО към България беше дефинирано ясно очакване ние да даваме добавена стойност с нашата експертиза, въздействие и обичаи в общите позиции най-малко по три значими посоки: Балканите, Черно море, постсъветското пространство. Нещо, което не се случи и за което не е отговорен Брюксел.

България сама избра да разтвори своите външнополитически ползи в общоевропейските позиции, постоянно свеждайки своята роля в разискванията до наличие, а не до присъединяване. И резултатите са налице - към този момент нашето мнение не тежи, даже не се чака.

- Ако сме неутрални, оставаме ли предан член на НАТО? Кое дава отговор на националната ни позиция - неутралитет или пронатовска политика?

- България е член на НАТО вследствие на личен избор. И затова България не може да бъде неутрална. Преди всичко вътре в НАТО. Точно противоположното - там ние би трябвало ясно да формулираме личните си цели от позиция на националната сигурност и да се стремим те да бъдат отразени в общите решения.

А когато приказваме за националната сигурност, следва да имаме поради (и по това има задоволително висока степен на единодушие в българското общество), че заканите за сигурността на страната не произтичат от риска за пряк конфликт с Русия, а от борбата с Русия. Впрочем, забележителна група страни от Централна и Южна Европа (включително Германия и Франция) споделят визията, че европейската и личната им сигурност не може да бъде обезпечена в изискванията на борба с Русия, а единствено в разговор и намиране на взаимни подходи дружно с Русия.

Това в цялостна мощ важи и във връзка с настоящия спор за възможното разполагане на спомагателни войски на НАТО в България. Първо, в случай че в действителност анализите сочат сходна нужда, това би следвало да бъде българска, а не външна самодейност. Второ, това не би могло да се случи без решение на Народното събрание. И, трето, най-важно, на настоящия стадий сходна стъпка би се вписала в спиралата на трупане на войски и въоръжения и от двете страни - което не просто не дава спомагателни гаранции за сигурността ни, само че усилва напрежението.

- Във връзка с връзките ни със Северна Македония, би трябвало ли да жертваме националното си достолепие поради непознати ползи?

- Интересът за поддържане на другарски добросъседски връзки с районен съд Македония е български, а не непознат. И това, че те не са прави, не значи, че ние действаме мъдро. България проигра цялото си преимущество на страна членка и изпадна в изолираност по въпроса - и в Европейски Съюз, и в района.

Непознаването на механизмите на действие на Европейски Съюз от предходните ръководещи вкара България в капан, пренасочвайки натиска от Скопие върху София. Нещо повече - ние направихме най-сериозния подарък на македонизма, давайки мощен подтик на антибългарските настроения в РСМ. Затова България е заинтригувана от разрешаването на проблемите - с изключение на всичко друго, тъй като, обратно на общоприетото мнение, времето не работи в наша изгода. А това може да стане единствено по пътя на двустранния разговор и постигането на решение, което да ангажира и двете страни. С задоволително ясни задължения, времеви рамки за неговото осъществяване и опция за надзор в границите на преговорния развой с Европейски Съюз.

Обнадеждаващото е, че през последната половин година България се пробва да излезе от позицията на кръгова защита, тя да бъде дейната страна и да води процесите, като предлага и платформата за реализиране на такова съглашение. Става дума за така наречен пет точки, конкретизиращи декларацията на българския парламент. Ако тези български оферти послужат като основа за реализиране на единодушие, то това би било триумф за страната.

- Петнадесет години член на Европейски Съюз - каква е равносметката към днешна дата? Какво и какъв брой спечелихме и загубихме?

- Дори и единствено една година на Обединеното кралство отвън Европейски Съюз след Брекзит образно илюстрира разликата сред това да си част от европейската интеграция и да си отвън нея. Като тук става дума за такива на пръв взор немислими неща в една мощно развита страна, като дефицит на хранителни артикули, рецесия с доставките на бензин, дефицит на водачи за тирове и коли за спешна помощ, провалена селскостопанска годишна продукция заради липса на работна ръка и така нататък

Извън Европейски Съюз България би била част от една сива, периферна зона на неустойчивост и битка за сфери на въздействие, каквато значително през днешния ден съставляват Западните Балкани. И би била мощно уязвима - както политически и стопански, по този начин и от позиция на сигурността си. Глобализацията е справедлив развой и тя преформатира интернационалните процеси, извеждайки ги на едно по-високо равнище - районно и световно. Дори и Съединени американски щати, след опитите на Тръмп, стигнаха до извода, че не могат да си разрешат политика на изолационизъм. Иначе казано, в полза на всички страни, изключително на по-малките, е да търсят интернационалните партньорства и съюзи за отбрана на своите ползи и сигурност.

Друг е въпросът, че България не съумява в цялостна степен да се възползва от опциите, които Европейски Съюз дава. Чрез участието в Европейски Съюз България получи достъп до сериозен финансов запас. Но еврофондовете не са просто преразпределение на едни пари сред страните членки, а инструмент за реализиране на политики, подпомагащи изравняването на стандартите на развиване сред тях. Проблемът тук обаче е, че в доста случаи този запас не бе оползотворяван, а усвояван. И сътвори условия за образуването на корупционна система, безусловно задушаваща развиването на страната. Което, от своя страна, докара до натрупването на взаимно съмнение и отчаяние: у Брюксел - поради неспособността на България да се оправи с проблема; у българските жители - от възходящите дефицити на сигурност и правдивост в обществото след присъединението към Европейски Съюз, вместо предстоящото благоденствие.

Но Европейски Съюз надалеч не се изчерпва единствено с еврофондовете. Това, което България не съумя да реализира за тези 15 години, е да се почувства и да се държи като пълновръстен член на съюза. С други думи - да взе участие във образуването на неговите политики. Като може би най-яркият образец за това е практическото неявяване на България от дебата по основната за съществуването на съюза тематика, обсъждана в цяла Европа сега - бъдещето на Европейски Съюз: ще се върви ли към задълбочаване на интеграцията, или ще се направи крачка обратно към повече компетенции за националните страни. А това на процедура ще значи, че решението ще бъде взето, без да се чуят и отчетат българската позиция и българският интерес. И тогава още веднъж, както нееднократно се случваше през последното десетилетие, ще недоволстваме от към този момент взети решения, от които ние сме били част.

- Има ли непозната интервенция в безредиците в Казахстан и можем ли да създадем прилика с майдана в Украйна? Кой има полза от този спор и какво се цели?

- Неслучайно множеството оценки за събитията в Казахстан все още са задоволително внимателни. Тепърва следва да се проучват аргументите и да се употребява резултатът от тази рецесия. Тук си споделят думата такива фактори като цялостният модел на преразпределение на народен запас измежду измененията, който сътвори големи вътрешни обществени диспропорции, оформяйки същинска бездна сред тъничък олигархичен хайлайф, разполагащ с големи благосъстояния, и останалата част от популацията (впрочем, това важи за доста страни от постсъветското пространство и Източна Европа). Също по този начин мощно централизираното, властническо ръководство, особено за страните от Централна Азия. Налице е и доста етническо разделяне, както и латентно напрежение сред Севера (около новата столица Нур Султан) и Юга (традиционно по-развитата част на страната към някогашната столица Алмати). Не на последно място - сериозните естествени запаси на страната (нефт, газ, уран), предизвикващи непознат интерес. С други думи - има насъбрани напрежения, като в същото време локалните управляващи сигнализират и за външна интервенция.

Всичко това дава учредения да се очертаят вероятните опасности от възможното задълбочаване на безредиците. Във вътрешен проект това е заплахата от прерастването на обществените проблеми в дълготрайна политическа рецесия, която да дестабилизира страната. Отчитайки смисъла на Казахстан за стабилността на Средна Азия, както и събитието, че тя граничи с двете съществени геополитически сили в района - Русия и Китай, това би надхвърлило границите на национална политическа рецесия и би основало напрежение в целия район. Особена заплаха би представлявало прехвърлянето на проблемите от обществената и политическата сфера в полето на етническите или религиозните разлики. Особено в случай че се потвърдят информациите, че става дума за проведена външна интервенция на фундаменталистки ислямистки сили.

Не следва да се подценява и рискът Казахстан да се трансформира в новата точка на световно опълчване - изключително в случай че войски на страните по Договора за групова сигурност, и преди всичко съветските елементи, бъдат ангажирани за по-дълг интервал със оправянето с безредиците. На този стадий наподобява, че никой няма интерес от задълбочаване на рецесията: Китай и Русия - тъй като това би основало ново напрежение по техните граници, Съединени американски щати - тъй като има обилни вложения и мощни американски ползи в употребата на казахстанските залежи на енергоресурси. Всичко това обаче може бързо да се промени - изключително в случай че световната борба продължи да ескалира.

- Очаквате ли изненади през 2022 година?

- За страдание, не. Казвам за жалост, тъй като сегашната динамичност на интернационалните връзки води към задълбочаване на борбата, а не към нейното превъзмогване. И най-малко все още не се обрисува превръщане на наклонността.

Очевидно главното несъгласие, което ще дефинира динамичността на интернационалните връзки през идващите десетилетия, ще бъде битката за световно водачество сред Съединени американски щати и Китай. Тук от основно значение ще бъде дали тя ще се води като състезание, при съблюдаване на разпоредбите на играта, или ще протече като възходяща борба, чийто резултат ще се дефинира от правото на по-силния. Идеологизирането на това опълчване по оста " демократични демокрации - властнически режими " дава учредения за аналогии със Студената война. Но за разлика отпреди, когато борбата бе статична, в този момент тя е динамична и от време на време извежда на напред във времето свои " горещи точки ". И измежду тях, като носещи максимален рисков капацитет за пряк конфликт от целеустремено предизвикан или инцидентно зародил случай, се обрисуват обстановката с Украйна (между Русия и НАТО) и трупащото се напрежение към Тайван (между Китай и САЩ).