СИЛВИЯ КАЦАРОВА: Духовността е тази, която ще ни покаже пътя!
Интервю на Надежда УШЕВА
Обичани наши реализатори още веднъж се събраха в националното турне " Обич и ария " 2023, което минава под мотото " Да честваме дружно българската музика " и дава среща на известни създатели - разнообразни като жанр, само че с обща идея: Любовта към изкуството. Йорданка Христова, Мими Иванова, Мая Нешкова, Силвия Кацарова са част от артистите, които усмихват лицата на публиката. Изпълнителката на " Големият транспортен съд минава ", фаворитка на няколко генерации, в изявление за ДУМА описа за турнето и разкри при какви условия се прави българска музика през днешния ден.> - Госпожо Кацарова, по какъв начин се провежда националното турне " Обич и ария ", което към този момент за втора поредна година радва феновете на хубавата българска музика? С кои песни се представяте?
Турнето има голям интерес, да похвалим женската сила, изключително на българските дами, българските създатели, които в действителност влагат доста огромни старания, с цел да се твори в България. Виждате при какви условия се работи у нас - нямаме никаква непоклатимост в нито една област. Не ни е елементарно и на нас, изпълнителите, само че за срещи с публиката всеки дава максимума и много от артистите представяме нови песни на самото турне, във всеки град има специфичен гост-изпълнител. И на финала ще се направи огромен концерт в зала 1 на НДК, който може би ще бъде излъчен по Коледа. Концертите стартират в 20 ч. и към този момент се състояха в летните театри на Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Левски, Велико Търново, Варна, Добрич, предстоят в Созопол (21 юли) и Бургас (15 август).СНИМКА GRANDE ART Концерт-спектакълът " Обич и ария " дебаркира през днешния ден в Созопол
Участвам с нова ария по моя музика и текст на Надежда Захариева, аранжимент на Дани Милев и на Теди ария, написана особено за мен по текст на Ангел Симеонов. " Зов за обич " е планувана на Гого Милтиядов, създател на песента. Хората имат потребност от музика, най-малко за два часа да избягат от ежедневните си грижи. Билетите са на най-ниските цени. Виждаме, че изкуството става все по-трудно налично.
Самото заглавие на турнето " Обич и ария " идва от първата комбинация на група " LZ ", записана в Националното радио през 1979 година по музика на Христофор Захариев, текст Милчо Спасов, аранжимент на " LZ ". Ние тръгнахме от Пловдив като начинаеща група през 1974-1975 година Тома Спространов ни направи известни. И съвсем всички музиканти са намерили първо там самопризнание. Между другото, група " LZ " стана известна първо в страната, без да са ни чували по медиите до първия ни албум през 1979 година Изявявахме се по читалища, юношески домове, имахме си сцена и условия за развиване.
- Казвате, че няма положителни условия за изява и труд на българските реализатори в наши дни. Какво имате поради?
- Сега твориш и не знаеш какво ще стане - ще пуснат ли песента ти или няма. Трудно е, изключително за свободните актьори, музиканти и създатели, които не са към някоя компания, която да се грижи да имат задължения всеки месец. Ние сме на свободния пазар и доста от сътрудниците едвам устоят. Освен че би трябвало да оцеляваш, би трябвало и да инвестираш лични средства, с цел да си в крайник с времето, да имаш и ария, която дава отговор на актуалните условия. Ние, по-старите, имаме тази опция и почти се оправяме, само че за младите актьори е доста трудоемко. Нямат поле за изява. Гледам какъв брой им е мъчно по всякакви фестивали за начинаещи - от 4-5- докъм 20-годишна възраст, по които канят и мен, и щерка ми Теди. Дори и да влагат родителите в децата си, няма гаранция, че някоя медия ще ги завърти. Може би ще би трябвало да си заплащат ротации, с цел да ги излъчват...
- А какво мислите за риалити шоутата и предаванията, които откриват млади гении на бързи обороти? Перспективни ли са?
- След това не ги чуваме... Това доста депресира децата. Те хвърлят старания да се покажат в най-хубавата си светлина и кондиция и след това внезапно изчезват, за година към този момент са забравени. Това е бизнес, само че младите няма по какъв начин да схванат, че биват единствено употребявани. Нещата стават единствено с пари. Упоритост. Да обикаляш медии... Униженията са множко, съгласно мен.
СНИМКА Българска национална телевизия
Бяхме подели битка да се чува българската музика по националните радиа, само че останахме неразбрани. Не се вникна в смисъла, който вложихме, политизира се въпросът. Става дума за БНР, Българска национална телевизия, които получават дотация главно от страната, да се акцентира най-малко на 50 % българска музика. Защото всички тези млади музиканти, групи, реализатори къде да покажат творчеството си, в случай че не ги поддържат тъкмо тези институции? Нямаме профилирани стратегии, в които те да се състезават. Но те помислиха, че ние се борим за работа, дори споделих: в случай че желаете не ме изслушвайте, мога и да забраня песните, откакто толкоз доста пречим на българските млади създатели. Не е тук обаче казусът. Проблемът е, че даже и да си отидем, младите музиканти нямат поле за изява! Това не могат да схванат! Така няма да има и последователност! Постоянно се приказва, че нашето потомство има шлагери, но чакайте, вие да сте чули нещо от новата генерация? Интересувате ли се, че и те творят? Обаче нямате достъп до тяхното творчество. Е, в това е битката!
- При Вас по какъв начин се случваха нещата? Кое беше хубавото по времето, когато започвахте?
- Тогава се пускаше българска музика, имаше и закон, в този момент искахме и закон да има, само че доста настойчиво отхвърлят другите радиа, които в действителност въртят наша музика.
БНР и " Балкантон " бяха главните меценати на българската музика във всичките й жанрове, освен поп. Цялата просвета беше поета от държавните ръце и това доста ни помагаше, тъй като не стига, че записвахме в БНР, само че получавахме и възнаграждения. Помня, че 30 лева беше хонорарът за музикант, за реализатор... и на финала на годината имахме доста положителни отчисления - по 5-6 хиляди лв. авторски права, което бе голяма заплата, към Концертна дирекция беше към 300 лева Изчислете 5 хиляди лева, в случай че е за година, получава се хубава заплата. Сега, в случай че дейците на културата имаха такива авторски права, щяха да водят порядъчен живот, тъй като доста от моите сътрудници би трябвало да се занимават с нещо друго, с цел да имат почтени старини.
СНИМКА ИНТЕРНЕТ
Достойнството на българските актьори, режисьори, поети, сценаристи, художници, ансамбли се лиши с всички тези промени. Колко възрастни актьори има у нас, които нямат никакви приходи - начисляват им минимална пенсия и това е. Много ми се сърдят, когато жегвам тази тематика. Смятат, че се окайвам и никой не вниква в това, за което приказвам, а точно - за всички дейци на културата. Политиците изобщо не ги е грижа за нас!
- Закон за отбрана на културата и указател на свободните актьори, за който се заприказва наскоро, дали биха трансформирали ситуацията?
- Само си приказваме... Я ми кажете в коя област се е направило нещо? Нашата страна е най-голямата говорилня в целия свят. Всичко живо единствено приказва и никакви резултати. Държавата просто затъва.
Няма по какъв начин да си изчислиш разноските за месец, те с всеки ден се усилват, а качеството на продуктите е доста влошено, каквото и да ядем, след това пък се лекуваме от алергии и какво ли още не. Ами бедствията, които ни сполетяха? Опитахме се да помогнем, само че нищо не успяхме да сторим за калоферското злополучие предходната година макар огромния благотворителен концерт, който се състоя в НДК в поддръжка на потърпевшите от наводнението карловски села. Няма цели в политиката. Първо да се обръща внимание на най-бедстващите хора у нас. Тежко се оцелява в страна, в която няма ясна стратегия в нито една сфера! От години приказваме за противозаконната сеч, нещо да се предприе? Ето ги и бедствията!
Да бъдем по-толерантни един към различен и на пътя. Агресията по пътищата е убийствена! Живея покрай " Сливница " и нямате визия с каква газ се кара нощем! И в случай че на тези хора се лишават книжки и коли, доста по-малко ще имаме жертви по пътищата. Изпускаме младежите и това е с помощта на подправени полезности, които се пробват да им постановат.
- Хубавото на вас, самостоятелните и свободните актьори, е, че постоянно може да кажете това, което мислите, без боязън, че ще останете без работа. Сами по себе си сте си медия и Вашият глас доближава до хората.
- Гледам, че и те доста мълчат обаче... чак такова дъно не съм очаквала. Ние случихме на време, за което към този момент интензивно се пробват да споделят, че все едно сме живели в затвор.
Би трябвало най-вече да се окайвам, тъй като прекосих и през промяна на имената. Тръгнаха си доста нашенци за Турция, апропо, всички са доста добре там. Сега, след 20 години, измислят някакво друго време, в което сме живели. Напротив, имахме независимост на творчество, пътувахме в чужбина, не съм била толкоз репресирана, поради турския ми генезис ме пускаха по-малко, само че все пак имах любовта на публиката и в този момент я имам!
Не бива да отхвърляме всичко, което е било реализирано! Искат всичко да зачеркнат, всичко да изтрият. Историята не може да бъде изтрита. Целят някаква нова история да ни наложат! Хубаво, да я постановат, щом това е на мода. Не могат да ме убедят, че сме били зле. Хора да ровят по кофите, както в този момент виждам, нямам мемоари! Артистите работеха при положителни условия, имаше мощна кино промишленост, художниците бяха едни от най-уважаваните, доста се купуваше изкуство.
Днес също би трябвало да се основават условия за младите създатели да се изявяват във всички области. Начинаещите се пробват сами да създадат нещо в това размирно време. Отвсякъде ни дърпат, дори в едно семейство хората са разединени. Явно това е остарялата международна алтернатива - във всички империи, царства, войни - разделяй и владей! Важно е всичко, което оставяме за бъдните генерации, да има последователност, да няма делене, в това число и в музикалните среди.
- Въпреки компликациите, без изкуство животът би бил празен и сив. Има хора, които ценят и се радват на музиката, която вършиме.
- Музиката дава сили. Обмен се получава на сила, на обич. Сцената е магия. Концертите са магия. Хората се отпускат, ние се радваме, те се усмихват и влизаме в друго духовно равнище. Може би и духовността стартира да липсва на хората и оттова идва бедата. Колкото повече се отдалечаваме от вярата, не споделям от религията, а вярата, тъй като може да не стъпваш в черква, само че Бог да е в сърцето ти. Да се държим за нашите мощни обичаи и за вярата в положителното, с помощта на които сме оцелявали епохи наред като народ.
Българският дух, възпитанието и добродетелите, които са възприети в фамилията, същинските ни полезности да останат за идните генерации, за нашите деца и внуци. Духовността е тази, която ще ни покаже пътя! Българинът би трябвало да се бори да оцелее същинската България!>
Обичани наши реализатори още веднъж се събраха в националното турне " Обич и ария " 2023, което минава под мотото " Да честваме дружно българската музика " и дава среща на известни създатели - разнообразни като жанр, само че с обща идея: Любовта към изкуството. Йорданка Христова, Мими Иванова, Мая Нешкова, Силвия Кацарова са част от артистите, които усмихват лицата на публиката. Изпълнителката на " Големият транспортен съд минава ", фаворитка на няколко генерации, в изявление за ДУМА описа за турнето и разкри при какви условия се прави българска музика през днешния ден.> - Госпожо Кацарова, по какъв начин се провежда националното турне " Обич и ария ", което към този момент за втора поредна година радва феновете на хубавата българска музика? С кои песни се представяте?
Турнето има голям интерес, да похвалим женската сила, изключително на българските дами, българските създатели, които в действителност влагат доста огромни старания, с цел да се твори в България. Виждате при какви условия се работи у нас - нямаме никаква непоклатимост в нито една област. Не ни е елементарно и на нас, изпълнителите, само че за срещи с публиката всеки дава максимума и много от артистите представяме нови песни на самото турне, във всеки град има специфичен гост-изпълнител. И на финала ще се направи огромен концерт в зала 1 на НДК, който може би ще бъде излъчен по Коледа. Концертите стартират в 20 ч. и към този момент се състояха в летните театри на Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Левски, Велико Търново, Варна, Добрич, предстоят в Созопол (21 юли) и Бургас (15 август).СНИМКА GRANDE ART Концерт-спектакълът " Обич и ария " дебаркира през днешния ден в Созопол
Участвам с нова ария по моя музика и текст на Надежда Захариева, аранжимент на Дани Милев и на Теди ария, написана особено за мен по текст на Ангел Симеонов. " Зов за обич " е планувана на Гого Милтиядов, създател на песента. Хората имат потребност от музика, най-малко за два часа да избягат от ежедневните си грижи. Билетите са на най-ниските цени. Виждаме, че изкуството става все по-трудно налично.
Самото заглавие на турнето " Обич и ария " идва от първата комбинация на група " LZ ", записана в Националното радио през 1979 година по музика на Христофор Захариев, текст Милчо Спасов, аранжимент на " LZ ". Ние тръгнахме от Пловдив като начинаеща група през 1974-1975 година Тома Спространов ни направи известни. И съвсем всички музиканти са намерили първо там самопризнание. Между другото, група " LZ " стана известна първо в страната, без да са ни чували по медиите до първия ни албум през 1979 година Изявявахме се по читалища, юношески домове, имахме си сцена и условия за развиване.
- Казвате, че няма положителни условия за изява и труд на българските реализатори в наши дни. Какво имате поради?
- Сега твориш и не знаеш какво ще стане - ще пуснат ли песента ти или няма. Трудно е, изключително за свободните актьори, музиканти и създатели, които не са към някоя компания, която да се грижи да имат задължения всеки месец. Ние сме на свободния пазар и доста от сътрудниците едвам устоят. Освен че би трябвало да оцеляваш, би трябвало и да инвестираш лични средства, с цел да си в крайник с времето, да имаш и ария, която дава отговор на актуалните условия. Ние, по-старите, имаме тази опция и почти се оправяме, само че за младите актьори е доста трудоемко. Нямат поле за изява. Гледам какъв брой им е мъчно по всякакви фестивали за начинаещи - от 4-5- докъм 20-годишна възраст, по които канят и мен, и щерка ми Теди. Дори и да влагат родителите в децата си, няма гаранция, че някоя медия ще ги завърти. Може би ще би трябвало да си заплащат ротации, с цел да ги излъчват...
- А какво мислите за риалити шоутата и предаванията, които откриват млади гении на бързи обороти? Перспективни ли са?
- След това не ги чуваме... Това доста депресира децата. Те хвърлят старания да се покажат в най-хубавата си светлина и кондиция и след това внезапно изчезват, за година към този момент са забравени. Това е бизнес, само че младите няма по какъв начин да схванат, че биват единствено употребявани. Нещата стават единствено с пари. Упоритост. Да обикаляш медии... Униженията са множко, съгласно мен.
СНИМКА Българска национална телевизия
Бяхме подели битка да се чува българската музика по националните радиа, само че останахме неразбрани. Не се вникна в смисъла, който вложихме, политизира се въпросът. Става дума за БНР, Българска национална телевизия, които получават дотация главно от страната, да се акцентира най-малко на 50 % българска музика. Защото всички тези млади музиканти, групи, реализатори къде да покажат творчеството си, в случай че не ги поддържат тъкмо тези институции? Нямаме профилирани стратегии, в които те да се състезават. Но те помислиха, че ние се борим за работа, дори споделих: в случай че желаете не ме изслушвайте, мога и да забраня песните, откакто толкоз доста пречим на българските млади създатели. Не е тук обаче казусът. Проблемът е, че даже и да си отидем, младите музиканти нямат поле за изява! Това не могат да схванат! Така няма да има и последователност! Постоянно се приказва, че нашето потомство има шлагери, но чакайте, вие да сте чули нещо от новата генерация? Интересувате ли се, че и те творят? Обаче нямате достъп до тяхното творчество. Е, в това е битката!
- При Вас по какъв начин се случваха нещата? Кое беше хубавото по времето, когато започвахте?
- Тогава се пускаше българска музика, имаше и закон, в този момент искахме и закон да има, само че доста настойчиво отхвърлят другите радиа, които в действителност въртят наша музика.
БНР и " Балкантон " бяха главните меценати на българската музика във всичките й жанрове, освен поп. Цялата просвета беше поета от държавните ръце и това доста ни помагаше, тъй като не стига, че записвахме в БНР, само че получавахме и възнаграждения. Помня, че 30 лева беше хонорарът за музикант, за реализатор... и на финала на годината имахме доста положителни отчисления - по 5-6 хиляди лв. авторски права, което бе голяма заплата, към Концертна дирекция беше към 300 лева Изчислете 5 хиляди лева, в случай че е за година, получава се хубава заплата. Сега, в случай че дейците на културата имаха такива авторски права, щяха да водят порядъчен живот, тъй като доста от моите сътрудници би трябвало да се занимават с нещо друго, с цел да имат почтени старини.
СНИМКА ИНТЕРНЕТ
Достойнството на българските актьори, режисьори, поети, сценаристи, художници, ансамбли се лиши с всички тези промени. Колко възрастни актьори има у нас, които нямат никакви приходи - начисляват им минимална пенсия и това е. Много ми се сърдят, когато жегвам тази тематика. Смятат, че се окайвам и никой не вниква в това, за което приказвам, а точно - за всички дейци на културата. Политиците изобщо не ги е грижа за нас!
- Закон за отбрана на културата и указател на свободните актьори, за който се заприказва наскоро, дали биха трансформирали ситуацията?
- Само си приказваме... Я ми кажете в коя област се е направило нещо? Нашата страна е най-голямата говорилня в целия свят. Всичко живо единствено приказва и никакви резултати. Държавата просто затъва.
Няма по какъв начин да си изчислиш разноските за месец, те с всеки ден се усилват, а качеството на продуктите е доста влошено, каквото и да ядем, след това пък се лекуваме от алергии и какво ли още не. Ами бедствията, които ни сполетяха? Опитахме се да помогнем, само че нищо не успяхме да сторим за калоферското злополучие предходната година макар огромния благотворителен концерт, който се състоя в НДК в поддръжка на потърпевшите от наводнението карловски села. Няма цели в политиката. Първо да се обръща внимание на най-бедстващите хора у нас. Тежко се оцелява в страна, в която няма ясна стратегия в нито една сфера! От години приказваме за противозаконната сеч, нещо да се предприе? Ето ги и бедствията!
Да бъдем по-толерантни един към различен и на пътя. Агресията по пътищата е убийствена! Живея покрай " Сливница " и нямате визия с каква газ се кара нощем! И в случай че на тези хора се лишават книжки и коли, доста по-малко ще имаме жертви по пътищата. Изпускаме младежите и това е с помощта на подправени полезности, които се пробват да им постановат.
- Хубавото на вас, самостоятелните и свободните актьори, е, че постоянно може да кажете това, което мислите, без боязън, че ще останете без работа. Сами по себе си сте си медия и Вашият глас доближава до хората.
- Гледам, че и те доста мълчат обаче... чак такова дъно не съм очаквала. Ние случихме на време, за което към този момент интензивно се пробват да споделят, че все едно сме живели в затвор.
Би трябвало най-вече да се окайвам, тъй като прекосих и през промяна на имената. Тръгнаха си доста нашенци за Турция, апропо, всички са доста добре там. Сега, след 20 години, измислят някакво друго време, в което сме живели. Напротив, имахме независимост на творчество, пътувахме в чужбина, не съм била толкоз репресирана, поради турския ми генезис ме пускаха по-малко, само че все пак имах любовта на публиката и в този момент я имам!
Не бива да отхвърляме всичко, което е било реализирано! Искат всичко да зачеркнат, всичко да изтрият. Историята не може да бъде изтрита. Целят някаква нова история да ни наложат! Хубаво, да я постановат, щом това е на мода. Не могат да ме убедят, че сме били зле. Хора да ровят по кофите, както в този момент виждам, нямам мемоари! Артистите работеха при положителни условия, имаше мощна кино промишленост, художниците бяха едни от най-уважаваните, доста се купуваше изкуство.
Днес също би трябвало да се основават условия за младите създатели да се изявяват във всички области. Начинаещите се пробват сами да създадат нещо в това размирно време. Отвсякъде ни дърпат, дори в едно семейство хората са разединени. Явно това е остарялата международна алтернатива - във всички империи, царства, войни - разделяй и владей! Важно е всичко, което оставяме за бъдните генерации, да има последователност, да няма делене, в това число и в музикалните среди.
- Въпреки компликациите, без изкуство животът би бил празен и сив. Има хора, които ценят и се радват на музиката, която вършиме.
- Музиката дава сили. Обмен се получава на сила, на обич. Сцената е магия. Концертите са магия. Хората се отпускат, ние се радваме, те се усмихват и влизаме в друго духовно равнище. Може би и духовността стартира да липсва на хората и оттова идва бедата. Колкото повече се отдалечаваме от вярата, не споделям от религията, а вярата, тъй като може да не стъпваш в черква, само че Бог да е в сърцето ти. Да се държим за нашите мощни обичаи и за вярата в положителното, с помощта на които сме оцелявали епохи наред като народ.
Българският дух, възпитанието и добродетелите, които са възприети в фамилията, същинските ни полезности да останат за идните генерации, за нашите деца и внуци. Духовността е тази, която ще ни покаже пътя! Българинът би трябвало да се бори да оцелее същинската България!>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ