БОЖАНА МАНОВСКА: От нас зависи да бъдем по-светли и по-будни!
Интервю на Надежда УШЕВА
БОЖАНА МАНОВСКА е родена в Смолян. Има брат близнак и две огромни сестри. Дете е на родители създатели. Като навършва три години, фамилията й се връща в Пловдив. През 2012 година приключва Националното учебно заведение за танцово изкуство със компетентност " Класически балет ", а по-късно, през 2016 година - НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", актьорство за трагичен спектакъл в класа на проф. Стефан Данаилов. Божана е част от трупата на Родопския трагичен спектакъл " Николай Хайтов " в Смолян. Играе в представленията " Бившата мис на дребния град " от Мартин Макдона, режисьор Стайко Мурджев; " Калуня-каля ", по романа на Георги Божинов, режисьор Благой Бойчев; " Юдина ела " по текстове на Константин Канев, режисьор Юрий Дачев, и други > - Божана, разкажете за спектакъла, чиято премиера е на 22 юни. Къде може да го гледат феновете, каква е ролята Ви в новата пиеса?
- Сега преговарям " Extravagant Dreamster ", лиричен театър по текстове на Ани Илков, режисьор Делян Илиев. Премиерата е на 22 юни в Родопския трагичен спектакъл в Смолян. През новия сезон с нея ще гостуваме в София, а след това следва и турне из България.
Моята роля в спектакъла е по-скоро групов облик. Онзи, който се пробва да се издигне над плътта, да се извиси над сивата материя, да се разсъни от дълбокия сън, който всички спим. Ще споделя малко мисли от режисьора Делян Илиев:
" Спектакълът " Extravagant Dreamster " е епитафия на проспания, българския преход. Известно е, че доста поети, писатели и учени сами са съчинявали своите епитафии приживе. Защо тогава и един Преход (пък бил той и българският такъв) да не може да съчини своята епитафия? Поезията и публицистиката на Ани Илков ни " повежда за ръка с лице към страшното " и ни разрешава да съчиним - сънувайки и репетирайки - един театър за минало-свършеното на българския преход с вярата, че няма да си позволим да изпаднем в минало-несвършеното на българското безхаберие. Сънуваме, само че сякаш е време за пробуждане. И тъй като не сме към този момент напълно млади, пишем своята епитафия в лирика, а своите съжаления - в прозаичност. "
- През последните няколко години играете в Родопския трагичен спектакъл " Николай Хайтов " в Смолян - по какъв начин попаднахте там? Каква е атмосферата? Лесно ли се сработихте с колектива? Играли сте в столични трупи и имате база за съпоставяне...
СНИМКА АЛЕКСАНДЪР КИРИЧЕВ
- Бях в четвърти курс и имахме турне из България с представлението " И единствено туй: Любов ". Гостувахме и в Смолян. Тогава ме харесаха и ми предложиха щат. Така и стартира моята обич там... Трупата е прелестна. Всички сме като едно семейство. Помагаме си един на различен в работата и в живота. Често си готвим дружно, гледаме филми, обичаме да си прекарваме свободното време отвън театъра дружно. Чудесни хора и създатели има в този край. Топли хора. Където и да съм играла в столични театри, постоянно са приемали младите попълнения с наслада и внимание. Възрастните артисти оказват помощ на начинаещите. Прекрасно е.
- Смолянският спектакъл радва ли се на посещаемост?
- Имаме си постоянна аудитория, която доста обичаме. Но, несъмнено, вършим и турнета. Близките градчета и села ни посещават, а далечните - ние. Като цяло, битката си е безмилостно жестока.
- С какви проблеми актьорите се сблъскват постоянно в дребния град?
- Има обитаеми места, които са отдалечени от театъра и публиката би трябвало да се възпитава. Което е част от нещата. Интересно е и е хубаво, когато видиш смяната от изкуството. Изкуството е задача. Проблеми на всички места има. Човешката душа е жадна за изкуство. Независимо какво е то. Театър, музика, балет, кино... Изкуството би трябвало да бъде стълбица към Небето, към духовното. И точно това би трябвало да бъде театърът.
- Освен от сцената, публиката Ви познава и от дребния екран - от сериалите " Откраднат живот ", " Столичани допълнително ", " Скъпи наследници "... Как Ви откриха? Как спечелихте функциите, поради огромната конкуренция?
- Случайно. Кастинги. Попаднала съм в вярното време на вярното място. Конкуренцията е релативно разбиране, хах.
- Казват, че всички ученици на проф. Стефан Данаилов са освен надарени, само че се открояват и с особена трудолюбивост и непримиримост. На какво Ви учеше той? Кои са препоръките от него, които в никакъв случай няма да забравите?
СНИМКИ МИХАИЛ ХУБЧЕВ В " Юдина ела ", реж. Юрий Дачев
- Стефан Данаилов ни приемаше като негови деца. Искаше да му викаме Ламбо или Мастър. Той постоянно споделяше: " Вие сте мои деца. Добре, че ви има в живота ми. " Помагаше ни в нашите проблеми, даваше ни бащини препоръки. Твърдеше, че актьорът би трябвало да поддържа духовна хигиена, другояче не може да се прави същинско изкуство. Много го обичаме. Често се събираме в негова памет. Припомняме си занимателни моменти от часовете с него. Последното, което ми сподели, е: " Ех, Божанке, Божанке, продължавай да бъдеш все по този начин влюбена в театъра. " Това и върша, Мастър!
- Вие сте и балерина. Минали сте през школата на класическия балет и още като ученичка имате изяви в спектаклите на Софийската опера и балет. Продължавате ли да се занимавате с танцовото изкуство и да участвате в танцови планове?
- Това време ми липсва... Да танцуваш на класическа музика е подарък освен за този, който гледа, само че и за този, който танцува. Липсва ми да следя прелестните ни танцьори от близко. Да следя по какъв начин се ражда това красиво изкуство в телата им. Имаме чудни балетмайстори. Но по-късно продължих с частни танцови спектакли. Някои от тях към този момент не се играят. Един от обичаните ми е " Пласт-тония ", хореограф е Ина Гергинова. Играе се в Регионалния център за модерни изкуства " Топлоцентрала " в София. Скоро имахме ослепително турне из България.
- Изглежда, че в един миг надвива любовта Ви към актьорството...
- Често ме питат за какво съм се отказала да танцувам. Мисля, че театърът и танцът са директно свързани. Реших да вляза в НАТФИЗ, с цел да довърша танцуването. Едното изкуство оказва помощ на другото. Допълват се.
Пътят в театъра е доста трогателен и забавен. През годините съм се срещала с най-различни персонажи, които би трябвало да изиграя. Не мога да изброя всички. Мисля, че са над двайсет. Част от облиците ми станаха обичани и доста близки. Винаги ще ми липсват. Някои от тях имаха по-кратък театрален живот от други. Но всяка роля ми е дала доста, остава дълбока диря.
- Описват Ви като усмихнато и жизнерадостно, слънчево и борбено момиче. Това ли са качествата, които един младеж би трябвало да има, с цел да успее да се осъществя като актьор в България?
- Определено изкуство се прави с усмивка в сърцето. А усмивката мъчно се реализира. Трябва доста обич и битка. Но може би по този начин се изпитва какъв брой обичаш изкуството. Боря се всеки ден. Без обич не става.
- В началото на професионалния Ви път с какви компликации постоянно се сблъсквахте/сблъсквате?
СНИМКИ МИХАИЛ ХУБЧЕВ В " Калуня-каля ", реж. Благой Бойчев
- Много са, непрестанно са. Навсякъде са. Забравям ги. Поне се пробвам. Иначе попадаш в задънена улица...
- Това е всеотдаваща и завладяваща работа, която лишава и огромна част от персоналното Ви време. Как съчетавате сцената със фамилията? Важна ли е поддръжката на околните Ви за Вас?
- Все още не съм родител. Не съм фамилна. Но, за наслада, съм вуйна на прелестен и щур Андрей. Може да бъде завладяваща специалност. Но виждам да я управлявам, с цел да не ме управлява тя. Ако обичаш специалността, тя ти оказва помощ. Тя е жива. Защото служи на Нещо по-голямо от нас.
- Как и къде се виждате след 10 години, да вземем за пример?
- Всеки има проекции и фантазии за бъдещето. Няма всичко да издавам. Знам ли... Искам да съм добър човек. Това е. Ако би трябвало да остана в актьорската специалност, ще остана. Често си задавам въпроса: " Ние ли я избираме или тя нас? " Но, несъмнено, би трябвало и деяние.
- А по какъв начин си представяте страната ни след време? Какво бихте желали да се промени за младежите в България?
- Знам, че бъдещето сме ние. Всеки един от нас е обособена персона и всеки има своята функционалност на тази земя. Но да бъдем и повече дружно. Като обособени частици, детайли от една машина, която взаимно работи. Един дъртак беше споделил: " Първо би трябвало да се научим да бъдем индивиди. Преди всичко друго. А индивидът би трябвало да може да обича, другояче е ходещ мъртвец. " Иска ми се да не сме ходещи трупове. Да градим персони. Да работим един за различен. Да творим един за различен.
България има хубава почва за просвета, изкуство и нематериалност. Но не знам какъв брой се осъзнава и прави оценка. Да поливаме тази почва и да раждаме хубави плодове. Това искам. Това ми е обичано: " И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе ". (Йоан 1:5) От нас зависи. Кой спи надълбоко, кой по-малко спи, само че като че ли всички спим. Да бъдем по-светли и по-будни! Нека не чакаме, то нас чака. Ако чакаме да бъдем подготвени, може да чакаме цялостен живот.
Пожелавам здраве на Вашите читатели. Усмивки за всички от мен!>
БОЖАНА МАНОВСКА е родена в Смолян. Има брат близнак и две огромни сестри. Дете е на родители създатели. Като навършва три години, фамилията й се връща в Пловдив. През 2012 година приключва Националното учебно заведение за танцово изкуство със компетентност " Класически балет ", а по-късно, през 2016 година - НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", актьорство за трагичен спектакъл в класа на проф. Стефан Данаилов. Божана е част от трупата на Родопския трагичен спектакъл " Николай Хайтов " в Смолян. Играе в представленията " Бившата мис на дребния град " от Мартин Макдона, режисьор Стайко Мурджев; " Калуня-каля ", по романа на Георги Божинов, режисьор Благой Бойчев; " Юдина ела " по текстове на Константин Канев, режисьор Юрий Дачев, и други > - Божана, разкажете за спектакъла, чиято премиера е на 22 юни. Къде може да го гледат феновете, каква е ролята Ви в новата пиеса?
- Сега преговарям " Extravagant Dreamster ", лиричен театър по текстове на Ани Илков, режисьор Делян Илиев. Премиерата е на 22 юни в Родопския трагичен спектакъл в Смолян. През новия сезон с нея ще гостуваме в София, а след това следва и турне из България.
Моята роля в спектакъла е по-скоро групов облик. Онзи, който се пробва да се издигне над плътта, да се извиси над сивата материя, да се разсъни от дълбокия сън, който всички спим. Ще споделя малко мисли от режисьора Делян Илиев:
" Спектакълът " Extravagant Dreamster " е епитафия на проспания, българския преход. Известно е, че доста поети, писатели и учени сами са съчинявали своите епитафии приживе. Защо тогава и един Преход (пък бил той и българският такъв) да не може да съчини своята епитафия? Поезията и публицистиката на Ани Илков ни " повежда за ръка с лице към страшното " и ни разрешава да съчиним - сънувайки и репетирайки - един театър за минало-свършеното на българския преход с вярата, че няма да си позволим да изпаднем в минало-несвършеното на българското безхаберие. Сънуваме, само че сякаш е време за пробуждане. И тъй като не сме към този момент напълно млади, пишем своята епитафия в лирика, а своите съжаления - в прозаичност. "
- През последните няколко години играете в Родопския трагичен спектакъл " Николай Хайтов " в Смолян - по какъв начин попаднахте там? Каква е атмосферата? Лесно ли се сработихте с колектива? Играли сте в столични трупи и имате база за съпоставяне...
СНИМКА АЛЕКСАНДЪР КИРИЧЕВ
- Бях в четвърти курс и имахме турне из България с представлението " И единствено туй: Любов ". Гостувахме и в Смолян. Тогава ме харесаха и ми предложиха щат. Така и стартира моята обич там... Трупата е прелестна. Всички сме като едно семейство. Помагаме си един на различен в работата и в живота. Често си готвим дружно, гледаме филми, обичаме да си прекарваме свободното време отвън театъра дружно. Чудесни хора и създатели има в този край. Топли хора. Където и да съм играла в столични театри, постоянно са приемали младите попълнения с наслада и внимание. Възрастните артисти оказват помощ на начинаещите. Прекрасно е.
- Смолянският спектакъл радва ли се на посещаемост?
- Имаме си постоянна аудитория, която доста обичаме. Но, несъмнено, вършим и турнета. Близките градчета и села ни посещават, а далечните - ние. Като цяло, битката си е безмилостно жестока.
- С какви проблеми актьорите се сблъскват постоянно в дребния град?
- Има обитаеми места, които са отдалечени от театъра и публиката би трябвало да се възпитава. Което е част от нещата. Интересно е и е хубаво, когато видиш смяната от изкуството. Изкуството е задача. Проблеми на всички места има. Човешката душа е жадна за изкуство. Независимо какво е то. Театър, музика, балет, кино... Изкуството би трябвало да бъде стълбица към Небето, към духовното. И точно това би трябвало да бъде театърът.
- Освен от сцената, публиката Ви познава и от дребния екран - от сериалите " Откраднат живот ", " Столичани допълнително ", " Скъпи наследници "... Как Ви откриха? Как спечелихте функциите, поради огромната конкуренция?
- Случайно. Кастинги. Попаднала съм в вярното време на вярното място. Конкуренцията е релативно разбиране, хах.
- Казват, че всички ученици на проф. Стефан Данаилов са освен надарени, само че се открояват и с особена трудолюбивост и непримиримост. На какво Ви учеше той? Кои са препоръките от него, които в никакъв случай няма да забравите?
СНИМКИ МИХАИЛ ХУБЧЕВ В " Юдина ела ", реж. Юрий Дачев
- Стефан Данаилов ни приемаше като негови деца. Искаше да му викаме Ламбо или Мастър. Той постоянно споделяше: " Вие сте мои деца. Добре, че ви има в живота ми. " Помагаше ни в нашите проблеми, даваше ни бащини препоръки. Твърдеше, че актьорът би трябвало да поддържа духовна хигиена, другояче не може да се прави същинско изкуство. Много го обичаме. Често се събираме в негова памет. Припомняме си занимателни моменти от часовете с него. Последното, което ми сподели, е: " Ех, Божанке, Божанке, продължавай да бъдеш все по този начин влюбена в театъра. " Това и върша, Мастър!
- Вие сте и балерина. Минали сте през школата на класическия балет и още като ученичка имате изяви в спектаклите на Софийската опера и балет. Продължавате ли да се занимавате с танцовото изкуство и да участвате в танцови планове?
- Това време ми липсва... Да танцуваш на класическа музика е подарък освен за този, който гледа, само че и за този, който танцува. Липсва ми да следя прелестните ни танцьори от близко. Да следя по какъв начин се ражда това красиво изкуство в телата им. Имаме чудни балетмайстори. Но по-късно продължих с частни танцови спектакли. Някои от тях към този момент не се играят. Един от обичаните ми е " Пласт-тония ", хореограф е Ина Гергинова. Играе се в Регионалния център за модерни изкуства " Топлоцентрала " в София. Скоро имахме ослепително турне из България.
- Изглежда, че в един миг надвива любовта Ви към актьорството...
- Често ме питат за какво съм се отказала да танцувам. Мисля, че театърът и танцът са директно свързани. Реших да вляза в НАТФИЗ, с цел да довърша танцуването. Едното изкуство оказва помощ на другото. Допълват се.
Пътят в театъра е доста трогателен и забавен. През годините съм се срещала с най-различни персонажи, които би трябвало да изиграя. Не мога да изброя всички. Мисля, че са над двайсет. Част от облиците ми станаха обичани и доста близки. Винаги ще ми липсват. Някои от тях имаха по-кратък театрален живот от други. Но всяка роля ми е дала доста, остава дълбока диря.
- Описват Ви като усмихнато и жизнерадостно, слънчево и борбено момиче. Това ли са качествата, които един младеж би трябвало да има, с цел да успее да се осъществя като актьор в България?
- Определено изкуство се прави с усмивка в сърцето. А усмивката мъчно се реализира. Трябва доста обич и битка. Но може би по този начин се изпитва какъв брой обичаш изкуството. Боря се всеки ден. Без обич не става.
- В началото на професионалния Ви път с какви компликации постоянно се сблъсквахте/сблъсквате?
СНИМКИ МИХАИЛ ХУБЧЕВ В " Калуня-каля ", реж. Благой Бойчев
- Много са, непрестанно са. Навсякъде са. Забравям ги. Поне се пробвам. Иначе попадаш в задънена улица...
- Това е всеотдаваща и завладяваща работа, която лишава и огромна част от персоналното Ви време. Как съчетавате сцената със фамилията? Важна ли е поддръжката на околните Ви за Вас?
- Все още не съм родител. Не съм фамилна. Но, за наслада, съм вуйна на прелестен и щур Андрей. Може да бъде завладяваща специалност. Но виждам да я управлявам, с цел да не ме управлява тя. Ако обичаш специалността, тя ти оказва помощ. Тя е жива. Защото служи на Нещо по-голямо от нас.
- Как и къде се виждате след 10 години, да вземем за пример?
- Всеки има проекции и фантазии за бъдещето. Няма всичко да издавам. Знам ли... Искам да съм добър човек. Това е. Ако би трябвало да остана в актьорската специалност, ще остана. Често си задавам въпроса: " Ние ли я избираме или тя нас? " Но, несъмнено, би трябвало и деяние.
- А по какъв начин си представяте страната ни след време? Какво бихте желали да се промени за младежите в България?
- Знам, че бъдещето сме ние. Всеки един от нас е обособена персона и всеки има своята функционалност на тази земя. Но да бъдем и повече дружно. Като обособени частици, детайли от една машина, която взаимно работи. Един дъртак беше споделил: " Първо би трябвало да се научим да бъдем индивиди. Преди всичко друго. А индивидът би трябвало да може да обича, другояче е ходещ мъртвец. " Иска ми се да не сме ходещи трупове. Да градим персони. Да работим един за различен. Да творим един за различен.
България има хубава почва за просвета, изкуство и нематериалност. Но не знам какъв брой се осъзнава и прави оценка. Да поливаме тази почва и да раждаме хубави плодове. Това искам. Това ми е обичано: " И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе ". (Йоан 1:5) От нас зависи. Кой спи надълбоко, кой по-малко спи, само че като че ли всички спим. Да бъдем по-светли и по-будни! Нека не чакаме, то нас чака. Ако чакаме да бъдем подготвени, може да чакаме цялостен живот.
Пожелавам здраве на Вашите читатели. Усмивки за всички от мен!>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ