РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ: Всяка задача се превръща в моя кауза, за която се боря
Интервю на Надежда УШЕВА /> РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ е професионален фотограф и публицист, създател и съавтор на редица планове, свързани с България. Той е роден на 31 август 1993 година в Габрово. Там приключва Професионалната техническа гимназия " Д-р Никола Василиади ". След това се дипломира в Техническия университет в града с профил " Електроенергетика и електрообзавеждане ". Става магистър електроинженер през 2016 година Учи се на фотографския поминък в Лондон и Берлин. Негови снимки са оповестени в издания като " National Geographic " и " Economist ". Първата му галерия е отдадена на огромното наводняване в Габрово през 1991 година Наречена е " 20 години от огромната буря " и включва 190 авторски фотоси на Кирил Георгиев. Съдия и фотограф е на 62, 63 и 65 интернационална колоездачна обиколка на България. Отразявал е и интернационалната колоездачна обиколка на Турция през 2011, 2012 и 2013 година Там печели конкурс със своя фотография от финала. Първанов е и прочут млад донор. Филм за него на възпитаници от ПТГ " Д-р Никола Василиади " побеждава в народен конкурс за дарителството.
- Здравейте, Радослав, веселя се, че още веднъж беседваме. На фона на всички планове, с които се занимавате, кой Ви е с приоритет в този момент? Коя тематика Ви вълнува изключително?
- По времето на пандемията някои от концепциите ми, свързани с живия живот и с визитите тук-там и обекти, бяха лимитирани, заради което и националният план " Аз съм Българка! " бе малко на пауза.
Но използвах времето да събера и обобщя информация, да подредя архива си и снимах много интензивно тематика, която преди ми беше сграбчила сърцето - за изоставените храмове в страната. Тук, в Габровска област, са доста и, инцидентно или не, във времето съм попадал на такива черкви. След като ги публикувахме, имаше необятен отзив в обществените мрежи и по медиите и хората откриха вяра, че може да се стигне до възобновяване им.
Поработих в тази посока и мога да се похваля, че другар ме срещна на улицата и ми показа, че в селото, откъдето произлиза неговият жанр, е подел да се сътвори фондация, която да реставрира черквата. Тогава работех по различен храм и той ме предложения - заснехме я, описах за нея. Снимах и остарели хора от селото, написах забавна публикация, която пуснах в моя уебсайт и тя беше доста четена. И за една седмица събрахме голяма сума - през днешния ден черквата е с нов покрив и тече цялостна реституция. Това е храмът " Свети Йоан Рилски " в село Горен Угорелец, покрай Севлиево. Първия триумф, който донесе този план. Нарекох го " Счупената религия " - мощен и мъчно разбираем израз. Смятам, че най-добре онагледява тази тъжна, грозна и апокалиптична картина на забвението и на отношението ни към този извънредно значим дирек на живота - нашата религия.
- Как си обяснявате това? Защо в такива тежки и несигурни времена, в които живеем, загърбваме духовното? Оставяме да се разрушават черквите и търсим избавление в материалното, блестящото и пошлото?
- Бавно и бавно превръщането ни в консуматорско и свръхконсуматорско общество дистанцира хората от вярата. Не единствено нулата поданици в селата са причина храмовете да пустеят. Потребността да имаме вяра се е пречупила - дали в атеистичните години, дали в преходното време, някъде там се е случило нещо неприятно, което ни е отдалечило от нуждата да имаме вяра и да търсим очакване във вярата. Да сме задоволително смирени, задоволително деликатни...
Хората преди век, век и половина са имали страхове, почитание, терзания - всичко това е стъпвало въз основата на вярата. Днес тези усеща са мъчно срещани и доста странни за създаване. Все гравитираме към нещо съвременно, което ни е подшушнато, чуто, доста ни е харесало или ни е поблазнила мисълта за елементарен триумф. Така последователно се отдалечаваме от значимите, духовните неща. Духовното, това вътрешното, невидимото, което се предава в традициите и фолклора ни. Благодарение на вярата сме оживели и през турското иго - черквата е била и читалище, и учебно заведение, в това число и за събрания и революционна активност. Те са били не просто храмове на една религия, а храмове на знанието, на нашата просвета, на традициите и на всичко това, което сме. Някъде в изобилието изгубваме тази връзка и през днешния ден потребността от нея е доста дребна. За благополучие, както към фолклора, и в тази посока откривам позитивни следи - интерес за връщане и преоткриване на същинската нужда от духовното.
- Рано или късно, се връщаме там, откъдето сме тръгнали. Друг Ваш известен план, обвързван още веднъж с традициите, фолклора и родното, е " Аз съм Българка! ". Докъде стигнахте с него?
- От предходния ни диалог е минало много време и самоуверено мога да кажа, че сме извървели още крачки. Тогава бях стигнал втората част на " Аз съм Българка! " - Продължението. 2016 година е снимана първата част, 2017 година - показвана, 2018 година е снимана втората част, 2019 година - показвана. 2020-а се падна годината, в която трябваше да снима третата част, като в края на 2019-а се организира кастинг за фолклорни модели, избрахме девойки, само че пристигна и КОВИД-19. Той не приключи този развой, единствено го прекъсна. В момента, в който хватката леко се отпускаше, успяхме да планираме добре времето си, съобразявайки се с всички правила и ограничения, които ни бяха наложили. Така направихме третата част. Не разболяхме никого. Благодаря на институциите, които ни спомагаха, поддържаха и откликнаха на молбата ми да покажа обещано място, да снима момиче на избран обект. Премиерата беше в Стария Пловдив. После изложбата стартира, и тя, като останалите две, да обикаля България.
А в този момент подбрахме модели и за четвъртата част. Тази година изложбеният календар на плана беше много претрупан и не съумях да снима същинската част. Но пък реализирах мое скимване - с девойките от четвъртата част снимахме подпроект на " Аз съм Българка! " IV, който скоро ще стане обществено притежание. Подготвям красива галерия и филм, които ще бъдат разнообразни от това, което публиката е виждала до момента. Може би сме си говорили, че още малко ще поснимам и ще спра, само че и в този миг разбирам, че това няма по какъв начин да стане. Има още места, които да фотографирам, с цел да досъбера картината на цяла България. Искам да обхвана всичко - целия ни цветен фолклор и обичаи с красивите момински лица.
Започнахме работа по дизайна и събирането на информация и подредбата на всичко, което към този момент е снимано, за моята огромна фантазия - да издам националния план " Аз съм Българка! " в първокласен фотоалбум. Той ще бъде в огромен формат, с хубави едри снимки, като се споделя повече и за самото място, ще съдържа историческа информация за районите, за всяка носия, за фолклора. Родолюбив учебник, преведен на непознати езици. Щастлив съм, че мога да го върша с моя екип и съидейници. Сред които е и Лилия Кунева от Варна, която е част от IV ч., включи се в фотосите на подпроекта в Габрово. Тя е надарена художничка и дизайнерка и ще се занимава с оформлението на информацията, която ще обобщим.
- Такъв голям и нелек труд, който е и с публично значение, несъмнено ще има потребност от финансова поддръжка, замисляте ли се за спонсори?
- Все още нямам финансиране за концепцията да създадем друг сборник на българщината. Да бъде наличен и мечтан подарък и за нашите посетители от чужбина. Да можем да разкажем за нашата страна по забавен метод. Надявам се, когато създадем прототипа, да намеря донори, с които да издам тази книга, която евентуално няма да е една, тъй като частите са четири. Надявам се, че ще срещна верните хора, които ще поддържат тази наша задача. Избрали сме концептуалното име " Аз съм Българка! " - Историята. Планираме доникъде на идната година да е подготвен прототипът на първата част. И ще знаем какъв брой ще коства.
Често са ме питали за какво страната не поддържа това? Националният план " Аз съм Българка! " е прочут с обстоятелството, че не е изразходил нито лев публичен запас или европейски средства. Вярвам, че нещо, осъществено със лични старания, става по-качествено, по-добро и в него можеш да вложиш оптимално сърцето си.
- Вървите по най-трудния път...
- Но той е чист. Ще се боря да се получи по най-хубавия метод! Няма да разреша нечисти средства или хора с нечисти намерения да влагат в положителното, а те самите да не са добър образец. Това е идея на нас, младите. Искаме да покажем какъв брой обичаме България и благодарим, че тя е наша татковина. И да видят най-много по-възрастните, че тук порастват младежи, които почитат предишното и желаят да градят почтено бъдещето в родината си.
- Един от най-богатите български индустриалци е габровецът Пенчо Семов, прочут със своята благотворителна активност и меценатство. Предстои да бъде възобновена вилата му, завещана за старопиталище - архитектурен шедьовър, планиран от арх. Никола Гръблев. Следите процеса от близко, разкажете.
- Тази постройка е завещана от Пенчо Семов за старите хора от неговата фабрика, както и за публицисти, общественици, писатели, които, в случай че няма къде да отидат, да бъдат признати там до края на живота си на цялостна прехрана. Намира се в кв. " Дядо Дянко ", доста покрай прословутата белодробна болница с формата на параход. Така нареченият транспортен съд в гората - едно от чудесата на Габрово.
Ангажиран съм от новите притежатели да върша летописа на връщането на постройката към предходния й искра. Безценно е да имаш достъп до нея, тъй като сега се гради нова история. Много пъти съм я снимал в годините. Емблематична е. И призрачна. Сред нас, фотографите, беше известна в целия свят като къщата на духовете. Беше благосъстоятелност на Министерството на здравеопазването, под ресора на МБАЛ " Д-р Тота Венкова " в Габрово. През юли бе продадена на частно лице. Новият й притежател желае да я върне в предходния й тип, едно към едно, както е изглеждала, и още веднъж да има публични, обществени функционалности и предопределение. Задачата е доста сложна, виновна и амбициозна. Държаха в екипа да има повече локални хора, тъй като това е идея на всички габровци.
Събираме повече от месец историческа информация, изследваме останалото, обвързвано със старопиталището, с цел да можем да добием оптимално елементи и детайлности за обекта, които да бъдат в помощ на реставрацията. В момента тече задълбочено разчистване, всеки ден вървя и фотографирам, много труд и запаси се хвърлят.
Тук, в парка, предопределен за всички габровци, се намира и известната чешма " Любов, труд и неизменност " - девиза на Пенчо Семов. Оттук произлиза и девизът на Габрово " Труд и неизменност ". Семов е светла и значима персона, която би трябвало да помним! Делото му се съпоставя с това на Васил Априлов, Никола Василиади.
- Този принцип важи и за Вашата работа. Удовлетворен ли сте от нея?
- Истинското задоволство настава тогава, когато даваш. Тогава, когато даряваш. Когато се бориш, когато се опитваш да бъдеш положителния образец и се стараеш почтено да следваш заветите и идеалите на тези хора. Тогава си коства в действителност.
Всяка задача, всяка работа се трансформира в персонално моя идея, за която се боря. Трудя се старателно, с цел да се случи. Това е един от ключовете към триумфа. Да вървиш напред значи да мечтаеш и да желаеш да успяваш. Да хвърляш труд и да го правиш от сърце.> >
>
- Здравейте, Радослав, веселя се, че още веднъж беседваме. На фона на всички планове, с които се занимавате, кой Ви е с приоритет в този момент? Коя тематика Ви вълнува изключително?
- По времето на пандемията някои от концепциите ми, свързани с живия живот и с визитите тук-там и обекти, бяха лимитирани, заради което и националният план " Аз съм Българка! " бе малко на пауза.
Но използвах времето да събера и обобщя информация, да подредя архива си и снимах много интензивно тематика, която преди ми беше сграбчила сърцето - за изоставените храмове в страната. Тук, в Габровска област, са доста и, инцидентно или не, във времето съм попадал на такива черкви. След като ги публикувахме, имаше необятен отзив в обществените мрежи и по медиите и хората откриха вяра, че може да се стигне до възобновяване им.
Поработих в тази посока и мога да се похваля, че другар ме срещна на улицата и ми показа, че в селото, откъдето произлиза неговият жанр, е подел да се сътвори фондация, която да реставрира черквата. Тогава работех по различен храм и той ме предложения - заснехме я, описах за нея. Снимах и остарели хора от селото, написах забавна публикация, която пуснах в моя уебсайт и тя беше доста четена. И за една седмица събрахме голяма сума - през днешния ден черквата е с нов покрив и тече цялостна реституция. Това е храмът " Свети Йоан Рилски " в село Горен Угорелец, покрай Севлиево. Първия триумф, който донесе този план. Нарекох го " Счупената религия " - мощен и мъчно разбираем израз. Смятам, че най-добре онагледява тази тъжна, грозна и апокалиптична картина на забвението и на отношението ни към този извънредно значим дирек на живота - нашата религия.
- Как си обяснявате това? Защо в такива тежки и несигурни времена, в които живеем, загърбваме духовното? Оставяме да се разрушават черквите и търсим избавление в материалното, блестящото и пошлото?
- Бавно и бавно превръщането ни в консуматорско и свръхконсуматорско общество дистанцира хората от вярата. Не единствено нулата поданици в селата са причина храмовете да пустеят. Потребността да имаме вяра се е пречупила - дали в атеистичните години, дали в преходното време, някъде там се е случило нещо неприятно, което ни е отдалечило от нуждата да имаме вяра и да търсим очакване във вярата. Да сме задоволително смирени, задоволително деликатни...
Хората преди век, век и половина са имали страхове, почитание, терзания - всичко това е стъпвало въз основата на вярата. Днес тези усеща са мъчно срещани и доста странни за създаване. Все гравитираме към нещо съвременно, което ни е подшушнато, чуто, доста ни е харесало или ни е поблазнила мисълта за елементарен триумф. Така последователно се отдалечаваме от значимите, духовните неща. Духовното, това вътрешното, невидимото, което се предава в традициите и фолклора ни. Благодарение на вярата сме оживели и през турското иго - черквата е била и читалище, и учебно заведение, в това число и за събрания и революционна активност. Те са били не просто храмове на една религия, а храмове на знанието, на нашата просвета, на традициите и на всичко това, което сме. Някъде в изобилието изгубваме тази връзка и през днешния ден потребността от нея е доста дребна. За благополучие, както към фолклора, и в тази посока откривам позитивни следи - интерес за връщане и преоткриване на същинската нужда от духовното.
- Рано или късно, се връщаме там, откъдето сме тръгнали. Друг Ваш известен план, обвързван още веднъж с традициите, фолклора и родното, е " Аз съм Българка! ". Докъде стигнахте с него?
- От предходния ни диалог е минало много време и самоуверено мога да кажа, че сме извървели още крачки. Тогава бях стигнал втората част на " Аз съм Българка! " - Продължението. 2016 година е снимана първата част, 2017 година - показвана, 2018 година е снимана втората част, 2019 година - показвана. 2020-а се падна годината, в която трябваше да снима третата част, като в края на 2019-а се организира кастинг за фолклорни модели, избрахме девойки, само че пристигна и КОВИД-19. Той не приключи този развой, единствено го прекъсна. В момента, в който хватката леко се отпускаше, успяхме да планираме добре времето си, съобразявайки се с всички правила и ограничения, които ни бяха наложили. Така направихме третата част. Не разболяхме никого. Благодаря на институциите, които ни спомагаха, поддържаха и откликнаха на молбата ми да покажа обещано място, да снима момиче на избран обект. Премиерата беше в Стария Пловдив. После изложбата стартира, и тя, като останалите две, да обикаля България.
А в този момент подбрахме модели и за четвъртата част. Тази година изложбеният календар на плана беше много претрупан и не съумях да снима същинската част. Но пък реализирах мое скимване - с девойките от четвъртата част снимахме подпроект на " Аз съм Българка! " IV, който скоро ще стане обществено притежание. Подготвям красива галерия и филм, които ще бъдат разнообразни от това, което публиката е виждала до момента. Може би сме си говорили, че още малко ще поснимам и ще спра, само че и в този миг разбирам, че това няма по какъв начин да стане. Има още места, които да фотографирам, с цел да досъбера картината на цяла България. Искам да обхвана всичко - целия ни цветен фолклор и обичаи с красивите момински лица.
Започнахме работа по дизайна и събирането на информация и подредбата на всичко, което към този момент е снимано, за моята огромна фантазия - да издам националния план " Аз съм Българка! " в първокласен фотоалбум. Той ще бъде в огромен формат, с хубави едри снимки, като се споделя повече и за самото място, ще съдържа историческа информация за районите, за всяка носия, за фолклора. Родолюбив учебник, преведен на непознати езици. Щастлив съм, че мога да го върша с моя екип и съидейници. Сред които е и Лилия Кунева от Варна, която е част от IV ч., включи се в фотосите на подпроекта в Габрово. Тя е надарена художничка и дизайнерка и ще се занимава с оформлението на информацията, която ще обобщим.
- Такъв голям и нелек труд, който е и с публично значение, несъмнено ще има потребност от финансова поддръжка, замисляте ли се за спонсори?
- Все още нямам финансиране за концепцията да създадем друг сборник на българщината. Да бъде наличен и мечтан подарък и за нашите посетители от чужбина. Да можем да разкажем за нашата страна по забавен метод. Надявам се, когато създадем прототипа, да намеря донори, с които да издам тази книга, която евентуално няма да е една, тъй като частите са четири. Надявам се, че ще срещна верните хора, които ще поддържат тази наша задача. Избрали сме концептуалното име " Аз съм Българка! " - Историята. Планираме доникъде на идната година да е подготвен прототипът на първата част. И ще знаем какъв брой ще коства.
Често са ме питали за какво страната не поддържа това? Националният план " Аз съм Българка! " е прочут с обстоятелството, че не е изразходил нито лев публичен запас или европейски средства. Вярвам, че нещо, осъществено със лични старания, става по-качествено, по-добро и в него можеш да вложиш оптимално сърцето си.
- Вървите по най-трудния път...
- Но той е чист. Ще се боря да се получи по най-хубавия метод! Няма да разреша нечисти средства или хора с нечисти намерения да влагат в положителното, а те самите да не са добър образец. Това е идея на нас, младите. Искаме да покажем какъв брой обичаме България и благодарим, че тя е наша татковина. И да видят най-много по-възрастните, че тук порастват младежи, които почитат предишното и желаят да градят почтено бъдещето в родината си.
- Един от най-богатите български индустриалци е габровецът Пенчо Семов, прочут със своята благотворителна активност и меценатство. Предстои да бъде възобновена вилата му, завещана за старопиталище - архитектурен шедьовър, планиран от арх. Никола Гръблев. Следите процеса от близко, разкажете.
- Тази постройка е завещана от Пенчо Семов за старите хора от неговата фабрика, както и за публицисти, общественици, писатели, които, в случай че няма къде да отидат, да бъдат признати там до края на живота си на цялостна прехрана. Намира се в кв. " Дядо Дянко ", доста покрай прословутата белодробна болница с формата на параход. Така нареченият транспортен съд в гората - едно от чудесата на Габрово.
Ангажиран съм от новите притежатели да върша летописа на връщането на постройката към предходния й искра. Безценно е да имаш достъп до нея, тъй като сега се гради нова история. Много пъти съм я снимал в годините. Емблематична е. И призрачна. Сред нас, фотографите, беше известна в целия свят като къщата на духовете. Беше благосъстоятелност на Министерството на здравеопазването, под ресора на МБАЛ " Д-р Тота Венкова " в Габрово. През юли бе продадена на частно лице. Новият й притежател желае да я върне в предходния й тип, едно към едно, както е изглеждала, и още веднъж да има публични, обществени функционалности и предопределение. Задачата е доста сложна, виновна и амбициозна. Държаха в екипа да има повече локални хора, тъй като това е идея на всички габровци.
Събираме повече от месец историческа информация, изследваме останалото, обвързвано със старопиталището, с цел да можем да добием оптимално елементи и детайлности за обекта, които да бъдат в помощ на реставрацията. В момента тече задълбочено разчистване, всеки ден вървя и фотографирам, много труд и запаси се хвърлят.
Тук, в парка, предопределен за всички габровци, се намира и известната чешма " Любов, труд и неизменност " - девиза на Пенчо Семов. Оттук произлиза и девизът на Габрово " Труд и неизменност ". Семов е светла и значима персона, която би трябвало да помним! Делото му се съпоставя с това на Васил Априлов, Никола Василиади.
- Този принцип важи и за Вашата работа. Удовлетворен ли сте от нея?
- Истинското задоволство настава тогава, когато даваш. Тогава, когато даряваш. Когато се бориш, когато се опитваш да бъдеш положителния образец и се стараеш почтено да следваш заветите и идеалите на тези хора. Тогава си коства в действителност.
Всяка задача, всяка работа се трансформира в персонално моя идея, за която се боря. Трудя се старателно, с цел да се случи. Това е един от ключовете към триумфа. Да вървиш напред значи да мечтаеш и да желаеш да успяваш. Да хвърляш труд и да го правиш от сърце.> >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ