Интервю на Мая Кулишева Пенчо МИЛКОВ е роден на 31

Интервю на Мая Кулишева

Пенчо МИЛКОВ е роден на 31 юли 1978 година в Бенгази. По специалност е правист от Русенския университет, магиcтъp по национална cигypноcт и защита от Военната академия. Депутат от Русе в групата на " Българска социалистическа партия за България " в 44-то Народно събрание. Член на парламентарните комисии по правните въпроси и по вътрешната сигурност.

" Свалянето на ГЕРБ от власт е единствено стъпка към реализацията на нещо доста по-голямо "

- Г-н Милков, бяхте дружно с Елена Йончева, когато тя разгласи разкритията си за " Ало, Банов съм "...

- Работя с Елена от момента, в който обсъждахме първите разкрития в Хасково за роднинските назначения и схемите там, така наречен " Кумгейт ". Защото, преди да бъдат огласени документите от едно такова следствие, те би трябвало да бъдат четени и оценени. И в този момент в тази ситуация със записа " Ало, Банов съм " Елена изрази предпочитание да го представим отново дружно. Материята е комплицирана в правно отношение и огромното предизвикателство за мен бе от комплицираните проблеми да подготвим на наличен език ревюто пред медиите и хората да схванат защо става дума.

- Преди да влезете в политиката, сте работили като юрист. Сега не ви ли гнети това, че хора от разнообразни политически сили вземат решения и вършат законодателни промени, показвайки невероятна непросветеност?

- Некомпетентността последователно пропълзява у индивида. В България, когато един човек стартира да прави политическа кариера, стопира да се занимава с това, което го е завело в политиката. Ако е бил правист, след два-три мандата в Народното събрание, в случай че се откъсне от живото право, изгубва чувствителността си за динамичността на нормативната уредба и за публичните връзки. У нас се счита, че юристите могат да бъдат положителни политици - само че аз считам противоположното. Защо? Много са значими живата връзка с хората и присъединяване в публичните връзки - първо на частно равнище, което ти разрешава да изградиш с времето систематизиран взор, с цел да можеш да вземаш решения за общото. Затова мисля, че некомпетентността, проявявана по време на общите диспути, пречи на множеството хора да четат повече, както са чели, когато са били адвокати. Какво ме е подтикнало да стана политик? Аз съм на 40 години и виждам по какъв начин страната ни праволинейно потъва, моето присъединяване в политиката не е, тъй като съм избрал специалността политик. Напротив. Аз бях добър в специалността си, само че в този момент имам още доста да изучавам... Само да приказваш против ставащото у нас и да пишеш в интернет не е задоволително. За да промениш страната си, би трябвало да участваш действително - всеки с това, което може и знае. А когато повече можещи и знаещи хора влязат в политиката, осъзнавайки, че го вършат краткотрайно, те могат да дадат всичко от себе си в името на цялото общество, а по-късно да правят отстъпка на идващите - мисля, че това ще върне страната ни в верния път.

- Член сте на две значими комисии в Народно събрание. Как защитавахте в тях позициите на Българска социалистическа партия за такива законопроекти като Изборния кодекс, прословутите скандални промени в Закона за вероизповеданията, които се видя, че са и противоконституционни?

- Нескромно е да го кажа, само че мисля, че нашите депутати в правната комисия изпълват със наличие нейната активност. Често пъти съвещанията не престават по 8-9-10 часа, в тази ситуация с Изборния кодекс продължиха 16 часа. Това е, тъй като ние спорим и разясняваме с часове всеки текст, всяка дума. Често пъти ръководителят - в този момент към този момент министър на правораздаването, водеше специалисти да пазят тезите му и се постановяваше да спорим с тях и с него. Без да се спирам на юридическите причини, ще кажа, че съвещанието до един и половина през нощта в правната комисия и забавеното съвещание в залата бяха поради това, че ние искахме да предотвратим тогавашните решения. Няма по какъв начин да се съгласим от 48 решения на ЦИК да се апелират 18, а другите - не. Преди измененията всички решения подлежаха на обжалване. След намесата на ГЕРБ от текста на закона това отпадна - ето образец за служебна победа. Няма по какъв начин да се съглася също решенията в ЦИК и РИК да се вземат с една втора от гласовете, а не с две трети, както е планувано още преди 30 години.

- Ваши сътрудници адвокати са на мнение, че това решение особено за гласуването в комисиите е противоконституционно - има ли заплаха да не се признаят изборите? Пък ще има и външни наблюдаващи...

- Външните наблюдаващи в действителност следят фактическия развой на гласуването и по-точно - дали се нарушават правата на гласоподавателите. А за това, което питате, текстовете би трябвало да се блокират, преди да влязат в действие, преди изборите, а не да се чака да се проведат те и по-късно. Не можеш да оспориш резултат от избори при настояща норма...

- Правите срещи с хора из цялата страна. Разкажете какво ви питат. Какво мислят хората след следващите кавги с " Апартаментгейт "? Имат ли възприятието, че нещата може да се трансформират, или са апатични?

- Имах доста срещи в страната в края на предходната година с " Визия за България ". След напускането на Народното събрание се върнахме в областите си, в Русе се срещам всеки ден с разнообразни групи хора. Много държа на срещи с хора, които могат по-късно да образуват мнението на други жители. Преките ми контакти демонстрират, че хората не са революционно настроени. Съжалявам да го кажа, само че множеството са настроени апатично и гневът ги води не до митинг, а до бягство, доминира мнение, че " нищо не може да се направи ". Честно си споделям, постанова ми се на всяка една среща да наподобявам мощен, убеден, уверен в бъдещето, да демонстрирам, че не ме е боязън, да демонстрирам мощ. След последните 30 години откривам, че пред българския народ три десетилетия не е поставяна основна, стратегическа цел... Избират дадени хора за министър-председатели, за президенти, само че никой не посочва каква е основната, главната цел пред българите. Мощта на една страна се крепи на веществен и на нравствен съставен елемент. Част от духовния съставен елемент е точно основната цел - било е време, когато задачата е била Освобождението на България, след това Съединението... Каква е в този момент нашата основна цел - участие в банковия съюз, влизане в Шенген, в чакалнята на еврозоната ли ни е основната цел? Това е смешно, това може да е единствено стъпка към нещо по-голямо. Аз определям основната и съществена цел като подсилване и възобновяване на силата на българската страна.

Държавата не може да е имагинерно разбиране, картинка на знамето или на герба. Държавата е набор от институции, набор от функционалности. При нас 30 години след възприемането на неолибералния модел страната бе легално и нормативно декомпозирана, разглобявана. Ние би трябвало да кажем стоп на този развой, да отречем този гибелен модел. И главната, основната ни цел би трябвало да бъде възобновяване на главните функционалности, на главната конструкция на страната ни като индивид. Тя има да взема решение доста проблеми. Когато хората чакат пред Спешна помощ, те се ядосват на страната, споделят: " Няма такава страна ". Защо? Защото приехме да бъде разглобена, приехме всяка контролна функционалност да се реализира от частни субекти, всяка обществена услуга да отива в частни ръце. Нотариусите - частни, ЧСИ-та частни, контролът на асансьорите - частен... Пред хората би трябвало да се изправят президент, министър председател и да ни обяснят основната цел, към която се стреми България. Вдъхновението за постигането на ясна цел ще разкрие у хората този подтик за деяние. Главната цел не е свалянето на ГЕРБ от власт. Това е единствено една стъпка към реализацията на нещо доста по-голямо! И забележете, хората не се стимулират, в случай че се приказва с тях единствено срещу някого и нещо. " Визия за България " дава една опция за по-справедлив и обществен свят. Вапцаров не е погубен, тъй като е писал " Царят е неприятен " или " Фашистите са в България ". Неговите стихове са за вероятния хубав живот, спретнат по различен метод. Затова, в случай че желаеме ние да вдъхновим хората, в случай че желаеме да ни повярват, би трябвало да им приказваме по какъв начин ще променим живота си към по-добро, а освен да оспорваме сегашното.