Интервю на Живка Кехайова Какво се случи вчера в българската

Интервю на Живка Кехайова

Какво се случи през вчерашния ден в българската политика? Христо Иванов съобщи, че не желае да е в коалиция, която прави България Малка. Атанас Славов (ДБ) също предизвести за преразглеждането на присъединяване в обединението, в случай че не се гласоподава военна помощ за Украйна. Корнелия Нинова препотвърди, че Българска социалистическа партия излиза от обединението, в случай че се гласоподава военната помощ. Иво Атанасов (ИТН) изиска оставката на Христо Иванов и преустановяване активността на краткотрайната конституцонна комисия...

Противоречията в това ръководство са толкоз доста, идват едно след друго в такова движение, че човек не съумява да ги следи. Но това, което през вчерашния ден стана е следващият ослепителен образец какво се случва, когато хора, които имат изцяло разнообразни полезности, правила и хрумвания, се съберат дружно в името на преходен интерес.

В момента, в който се изправят пред непреодолимо предизвикателство се разпадат и влизат в несклоняем спор между тях. Пример е за ръководство, основано на неистина. Голямата неистина бе, че идват в името на битката с корупцията - нещо, което последно интересува тъкмо това държавно управление.

Ясно е, че всеки от учасниците има личен дневен ред, който е непрогледен и скришен. И сега, бъдат изправени пред нуждата да вземат кардинално решение за каквото и да е, те стартират да се гънат, гърчат и осукват, тъй като става напълно ясно, че скритите ползи са в спор с заявените правила, към които са конструирали идентичността си.

В този смисъл идентичностната политика, политиката, която те прави интегриран, която ти разрешава да присъстваш в обществения живот стабилно е сега в изострен спор с конюннктурния интерес непременно това държавно управление да оцелее и то за всички участници в него. А всеки от тях желае да оцелее това ръководство, с цел да успее да си свърши това, което си е намислил.

Но идва една граница и по-принципните политици, какъвто е Христо Иванов, очевидно към този момент са подготвени да пазят принцпите, в които са се клели и посредством които са мобилизирали симпатизантите си и към които контруират идентичността на партиите си.

Обратно - конюнктурните играчи, които желаят оптимално дълго да са закачени за ръководството и да прекарат най-малко час по-дълго в него, са подготвени не просто на взаимни отстъпки, а и на тежки отстъпления и вкарват партиите си в тази срамна и жалка мъка, на която сме свтетели. Този развой е толкоз непосилен, че аз дори избирам да не го разясня.

Морално проваляне в такива мащаби е толкоз тъжно да се гледа и предпочтитам да си спестя подобен коментар.

Другото тъжно и трудно е да следим личното си позициониране по отношение на рецесията в Украйна. Отново сме изправени пред цивилизационен избор като преди 30 години. Тогава го проиграхме още на първите избори и плащаме до момента. Ако проиграем този, надали ще имаме различен късмет.

Цивилизационният избор не е късмет - предизвикателство е. Цивилизационният избор не е нещо, което правиш един път вечно, а е нещо, което удържаш непрекъснато. И тъкмо в сериозни моменти като този личи дали изборът е достоверен, или е реплика.

И сега личи, че избортът ни е бил реплика. Бил е изработен не поради значимото, а единствено поради облагите, които България, или нейният хайлайф най-много, може да има, в случай че се преструва, че следва полезностите на цивилизования свят.

А в действителност през всичките тези години съветската пета колона, която е безусловно на всички места, в това число в тъй наречените прозападни демократични партии си е следвала нейните стопански ползи и в резултатите от тази перверзия следват липса на интегритет, подправен морал, този спазъм сега, когато пристигна " време разделно ".

Много е трудно в действителност да се проучва тази порочна договорка - да се вършим, че сме част от Запада, а да си живеем по нашенски. И през днешния ден излиза наяве - ние сме в Европейски Съюз, желаеме да сме в Европейски Съюз, идеологически голямата част е в западната цивилизация, а в това време икономическите и скритите политически ползи са съветски.

Този възел би трябвало да се разплете към този момент. Не може да продължава повече. Трябва да изберем дали да сме с Путин, или с цивилизацията. Вече няма по какъв начин да сме и с двете. Очевидно е, че за българските политици изключително в това държавно управление, подобен избор е неосъществим.

Тази коалиция и напълно построена върху тази машинация и по тази причина по този начин се гърчи и разпада. Затова се пробва да " не помни ", да отсрочва още веднъж и още веднъж същинския избор в името на краткосрочния преходен интерес и оптимално постигане до облагите, до които желае да стигне всеки неин участник.

Опитва се да скрие същинския избор, тъй като няма по какъв начин да издържи на такова тестване.
А без да преминем през тестването всички ние се разпадаме. Защото същинската разграничителна линия става все по-дълбока, задава се нова " Студена война " и наложително ще би трябвало да изберем от коя страна сме.

Ще би трябвало всеки от политиците да каже най-сетне, в случай че обича, дали е част от съветската пета колона, или е част от цивилизования свят. Както виждаме, сега към този момент стартират да се декларират и доста ясно виждаме кой кой е.

Нека попитам в подтекста на Страстната седмица, в която сме в този момент: опирайки се на опита и десетилетните си наблюдения и разбори на българската политика, българските политици, на българите въобще, можете ли да кажете кой ще бъде разпнат, кой ще възкръсне и това еднакъв индивид ли ще?

Много е рано да го кажем. В момента сме в Разпети петък - в най-голямата, в най-мрачната дупка, в обезсърчение и невъзможност. Нека дочакаме Великден, с цел да забележим какво ще се случи. Що се отнася до опита ми, аз по-скоро имам теоретичен способ, с който уча настройките, настроенията и трендовете в обществото.

Политическите процеси всички ги следим. Това, което мога да кажа е, че българското общество е доста комплицирано сега поради сбъркаността и измяната на елитите. И отново - в този момент още веднъж сме изправени пред ужасяващото изменничество на част от българските елити. Разбирате от кои сме разочаровни.

Няма по какъв начин да сме разочаровани от Корнелия Нинова, тъй като тя постоянно е била достоверната себе си. Но тези, които са настояват, че са тук да създадат България една цивилизована страна, а се държат по този възмутителен метод, са огромен позор и срам за тази нация.

Очевидно е към този момент за всеки един човек. За още по-голямо страдание не е нещо изненадващо, тъй като една от характерностите на българския политически хайлайф е, че той няма интегритет. За да станеш лидер, да се издигнеш, да влезеш в обръщения преминаваш през отрицателна селекция, с цел да си в тази корумпирана среда.