Интервю на Иванка ИвановаЧетвъртата премиера на Софийската опера и балет

Интервю на Иванка Иванова

Четвъртата премиера на Софийската опера и балет " Котката " към този момент печели дребни и огромни другари. Либретото (по същински случай) е на Вера Немирова, приета за " един от най-изявените и дейни оперни режисьори през днешния ден ". Новата й роля на занаятчия и на писаното слово демонстрира, че е почтена наследница на дядо си, писателя Добри Немиров. Режисьорския ген пък е прихванала от татко си, известния освен в България режисьор Евгени Немиров. Сред основателите на Русенската опера е. Музиката на " Котката " е на италианеца Масимилиано Матезич. Дирижира Юрий Илинов. Художничка е Павлина Ойстерхус, подкрепена от мултимедията на Елена Шопова. Пластиката на артистите извайва Тони Алексиева. С право оперният шеф акад. Карталов назова постановката " изключителна находка ". А да се следи по време на подготовка младата режисьорка по какъв начин работи с още по-младите актьори, също е наслаждение и урок по какъв начин се реализира триумф. Почеркът на либретистката и постановчик е прецизен, явен, автентичен. Постигнала е вълнуващ и артисти, и аудитория отличен резултат. В антракта намира минути за споделени размишления с читателите.

- Вера, да стартираме с обичайния въпрос - за първата среща с оперната сцена.

- Необичайна среща е. Майка ми, оперната певица Соня Немирова, е била бременна с мен, когато по време на зрелище се случва случай и аз много мощно съм го усетила. Преди да се родя, и други любопитни неща се случват. Най-яркото ми усещане от ранно детство е от Тоска на майка ми в Софийската опера. Никога не ще не помни прелестното зрелище. Бих споделила - доста значим, паметен миг в нейната биография.

- Отрано сцената ви покорява и любовта ви е взаимна.

- В прочут смисъл се разпознавам с героинята ми, котката Иванка. Русенската опера е била нейният дом - там е родена. Покрай артистичните задължения на родителите ми доста се местехме. На годинка бях, когато първата ни база бе Пловдив. Следваха спирките Плевен и София. Преди да се установим в Германия. И в България, и в Германия и други страни сцените с дребни изключения си наподобяват. Истинската магия на спектакъла се ражда авансово, в репетиционните зали, из коридорите, със срещите, диалозите с прелестните сътрудници. От дребна най-добре приютена се усещах в моя дом - театъра, сцената. В Германия потеглих към сбъдване на фантазията да послужвам в храма на музиката. На 17 години аплайвах оперна постановка, представяйки концепцията си за " Летящият холандец " от Вагнер. Бях най-младата студентка. Имах шанса да завърша влиятелното Висше учебно заведение в Берлин и на 23 години да стартира свои независими постановки. Дипломната ми работа бе непознатият шедьовър на Рихард Щраус, доста забавната комична опера " Магарешката сянка ". Дори познавачи не са чували това заглавие - последната опера на Щраус, композирана в дълбока напреднала възраст.

- Завърнахте се в София за нова премиера. Мислех наслов на диалога ни да е " Момичето от Запад с любовен балсам докара Котката ".

- Ха, забавно и тъкмо казано. Първата ми режисьорска задача в София бе " Момичето от Дивия Запад " на Пучини (2008). През 2012 година сложих " Любовен балсам ". Сега пристигна ред на " Котката ". Но преди този момент, през 2015 година в Русе, 50 години след премиерата на " Катерина Измайлова ", режисирана от татко ми в наличието на великия й създател Дмитрий Шостакович, сложих своята " Катерина ". Възстановената в Пловдив предходната година режисура неотдавна гостува в НТ " Иван Вазов ". През март в България се завърнах с моята творба. Дебют като либретист ми е. Моя е и режисурата. Отговорност, наслада е новата покана на акад. Карталов.

- Постижими ли са фантазиите, вашите какви са?

- Разбира се, че ги сбъдвам. Имам шанса да върша това, което желая. Винаги съм го мечтала и няма по-хубава специалност от моята. Щастливка съм с постигнатите фантазии. Друг е въпросът по какъв начин става. Е, с доста, доста работа, безрезервно служене на Театъра и Музиката.

- Помните ли героинята ви, любимката на Русе - котката Иванка?

- Не, живяла е, " пяла " е през 50-те години на ХХ век, много преди да се родя. Казват, че котките имат 9 души, 9 живота, може би през днешния ден има нейни потомци.

- С либретото и музиката на маестро Матезич прибавихте 10-и живот.

- Става дума за животинка със необичайно увлечение към сцената. Сега оперни артисти пресъздават облика й, дават й глас. Т. е. оперния глас, за който тя е мечтаела, нагледно казано. И в нашата опера го получава.

- Каква е ориста на новото заглавие в богатия плакат на Софийската опера и балет? Между другото, и в " Котката " гледаме два равностойни, отлични състава за нелеките и съгласно композитора партии.

- Надявам се " Котката " да се радва на доста представления - неслучайно е " фамилна ", " фамилна " опера. Софийският живот на котката Иванка - по този начин се е наричала същинската котка-опероманка, е трети. Световната премиера бе през 2016 година в Хамбург, Германия. След година й направихме премиера и в огромния фестивален комплекс в Баден-Баден. Спомени за звездната Иванка можете да прочетете в книгата на създателя на Русенската опера " Пауново перо ". Описан е епизодът по какъв начин попада на сцената по време на театър на " Лакме ", а и случката с насъсканите от примадоната кучета. Комичното е, че котката героичен отвръща на нападателите, а Примадоната (някога и сега) пада на сцената с краката нагоре, за наслаждение на публиката.

- След София какво ви следва?

- Следващата виновна задача е премиерата на " Вилхелм Тел " на 10 май в Сеулската опера. Много значима продукция е за Южна Корея, пожелаха си я особено за годишнината от освобождението на страната от Япония. На 21 юни в Хамбург е премиерата на оперетата на Шостакович " Москва Черьомушки ". Следват първи подготовки на " Русалка " от Дворжак. В края на септември в швейцарския град Сан Габен откриваме сезон 2019-2020 с тази опера. Имам шанса следващата година да осъществя нова фантазия - за Залцбургския Великденски фестивал върша взаимна продукция на " Дон Карлос " от Верди. Забележете - в ролята на кралица Елизабет е Анна Нетребко.

- Не подминавам и въпроса вярно ли разчете нелеката партитура младият диригент?

- В момента на подготовките той и оркестърът към момента я разчитат. Винаги и на всички места е по този начин. Трябва време хората да схванат музиката, изключително в случай че е модерна, да я обикнат и тогава ще могат да я възпроизвеждат, да звучи безапелационно. Диригентът е доста надарен, изборът му е мое решение. В него виждам огромен капацитет.

- Поздравления заслужавате и за работата ви с младите артисти, карате ни да имаме вяра на героите, а и да се усмихваме на писателското ви перо - ще продължите ли с новото артистично посвещение?

- Имам предпочитание, напълно друга работа е писането. А това, че в Германия и България постановките са мои, на моменти имаше битка сред режисьора и писателя. Мисля, че победи режисьорът (смее се). Важното е представлението да има капацитет, да може да устоя на разнообразни тълкования, т. е. да могат и други режисьори да го създадат по различен безапелационен метод. Е, това значи, че творбата е хубаво, има живот за него.

- Между " Момичето от Дивия Запад ", " Любовен балсам " и " Котката " има ли нещо общо?

- Чаровната основна героиня, въпреки и толкоз друга в трите опери. За феновете остава прикрит зад кулисите процесът на раждане на оперния театър, дните и нощите на търсения, подозрения за следващия облик. Труд нелек е и за корепетиторите, техническите служби, шивалните, художниците, осветителите и т. н. Важното е, че работата зад сцената постоянно е вършена с любов, с цел да са празник за актьори и аудитория спектаклите. Именно подмолната работа по раждане на театралната магия виждат феновете с помощта на разходките на Иванка из операта. Вкарва ги в " кухнята на операта "...