Проф. Петко Ст. Петков: Когато има ясен път, да не се отбиваме
Интервю на Ина МИХАЙЛОВА
Проф. доктор ПЕТКО СТ. ПЕТКОВ е учител по нова история на България в Историческия факултет на Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Автор е на няколко монографии, учебници и образователни пособия, документални сборници, студии и публикации по разнообразни проблеми на новата българска история ХIХ-ХХ век, по въпроси на културното завещание, формалните празници, политическите връзки и българския конституционализъм. Член е на Съюза на учените в България и е ръководител на великотърновския му клон.
- Проф. Петков, 146 години след Априлското въстание има ли към момента нещо, което да не знаем за него и да не оценяваме по достолепие?
- След дългогодишни старания на по-млади историци от 90-те години на предишния век към този момент не се приказва за крах на Априлското въстание, тъй като в действителност то е политически най-успешното въоръжено начинание на българите против Османската империя. Признават се и някои от грешките в подготовката и организацията му - неналичието на решение за обща начална дата на протеста за всички окръзи, както и на общ управителен щаб, довели до основни загуби от страна на въстаниците и мирното българско население.
Преодоля се, въпреки и отчасти, едностранчивото схващане, че единствено част от българския народ е показала родолюбие и жертвоготовност през 1876 година, че представителите на по-заможните прослойки и на еволюционистката интелигенция не са подкрепили идеята на въстанието, като ясно беше показана тяхната забележителна роля за триумфа на политическите цели на въстанието след неговото потушаване. Например задачата на М. Балабанов и Др. Цанков, ролята на Екзархията и персонално на Антим I и други Благодарение на тази задача необятният публичен отзив от грубо потушеното въстание в Европа беше ориентиран към действителни и обезпечени от европейските велики сили промени в Турция с оглед угаждане справедливите претенции на балканските християни за политическо самоуправление.
Напоследък все по-разбираема става и констатацията, че с решението за въстание при стеснен боен запас от българска страна и обективно идващото половинчато решение на българския въпрос гюргевските апостоли поставят завършек на продължителния постепенен преход на българите към Новото време и Модерността, който имаше за цел последователно реализиране на административно и политическо самоуправление, само че в цялостните национални граници или най-малко в тези на Екзархията, приети и от великите сили.
Казано с други думи, с по този начин проведеното въстание през 1876 година и с прехвърлянето на отговорността за решение на българския въпрос върху Русия и другите велики сили беше невероятно постигането на към този момент формиралия се народен блян за съвременна и унитарна българска страна, обхващаща цялото национално землище.
С въстанието, квалифицирано по проекта на Гюргевския комитет, т.е. с незадоволително военни сили, с акцент върху отбранителната тактичност и при ясното схващане, че протестът няма за цел да реши българския въпрос, а единствено да го сложи на вниманието на великите сили, историческото развиване на българите претърпя решителна, безапелационна и съдбовна смяна.
- Историците са единомислещи, че Априлското въстание е върхова демонстрация на десетилетните битки за Освобождение и слагане на основите на модерната българска страна. Какви цели си слагат уредниците? Неуспехът на въстанието в действителност до какво води?
- В резултат от въстанието рецесията в Османската империя се изостря до краен лимит. Варварското потушаване на въстанието от османските управляващи става мотив за ориентиране на дипломатическата интензивност на огромните страни по метод, който в последна сметка довежда до Освобождение, тоест до основаване на нова българска страна, само че единствено върху дребна част от националната територия.
Съществуват ясни свидетелства за задачите, които си слагат уредниците на най-голямото българско въоръжено надигане против Османската империя - Априлското въстание. Ето какво декларират четирима от тях. Георги Бенковски: " Моята цел е реализирана към този момент! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай не ще заздравее. А Русия - дано тя заповяда! ". Тодор Каблешков: " Не в патрона и кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия. " Цанко Дюстабанов: " Нашата цел не е била да ви надвием със мощ, а единствено да ви предизвикаме да извършите зверствата, които към този момент пребогато направихте, и с помощта на които се компрометирахте пред целия просветен свят. И тая наша цел е достигната към този момент. И така, ний ви победихме. " И отново той: " С въстанието ние не ще освободим България. В това съм твърдо уверен. Но ще научим българина да знае по какъв начин да мре... и ще дадем опция на Русия да вдигне гюрултията. " Стоян Заимов: " Въстанието от 1876 година беше чисто българска работа, независим труд - самодейност чисто българска, поддържана с български средства. Това прави чест на нашия народЕ Но че това придвижване не беше по националните налични сили и че то се нуждаеше от Дяда Ивана, струва ми се, че всекой признава. "
И в действителност, въстанията на християните в Херцеговина, Босна и България през 1875 и 1876 година и последвалата сръбско-черногорско-турска война 1876 година съумяват да принудят великите сили да се намесят за уреждането на следващата остра политическа рецесия в Османската империя. Целта на гюргевските апостоли е реализирана. Големите страни разискват разнообразни разновидности за угаждане справедливите претенции на въстаниците за политическа автономия. Но това те вършат, ръководейки се само от своите великодържавни ползи. По този метод обаче българският въпрос (и без това трансформирал се в интернационален с решенията на Парижкия конгрес 1856 г.) е подложен в изключителна взаимозависимост от спорните ползи на великите сили.
С по този начин проведеното въстание през 1876 година е невероятно да се сътвори по едно и също време огромна (т.е. върху забележителна част от националната територия) и самостоятелна българска страна, какъвто е възрожденският блян. Такава нова велика мощ на Балканите - простряла се от Видин до Одрин и от Тулча до Охрид - не желае нито една от огромните страни, включително и Русия. Изтъквайки това обективно разследване от българската политическа интензивност през 1875-1876 година, не подценявам ни минимум героизма и саможертвата на хилядите българи, взели участие във въстанията и платили с живота си за възобновяване на българската страна. Посочването му е подбудено от събитието, че тази дребна, само че немаловажна част от цялата истина нормално се премълчава, не се проучва сериозно, а тя има значително отражение върху развиването на редица процеси в българското общество.
Друг неминуем резултат от предизвиканата с Априлското въстание европейска интервенция е, че след основаването на новата българска страна през 1879 година тя стартира независимото си развиване с висока степен на взаимозависимост от спорните ползи на великите сили и при общопризнатата политическа доминация на Русия в Българското княжество. Обективният исторически метод при тълкуването на обстоятелствата изисква да се признае, че не някой различен, а българският политически хайлайф (макар и не целият) направи Русия вътрешнополитически фактор, като я принуди да се заеме с освобождението на страната, което не можеше да не докара до съветска окупация на България (такава даже се предвиждаше в програмата на Българското централно благотворително общество от 19.11.1876 г.). Същият този хайлайф, откакто не съумя самичък да се оправи с ръководството на Княжеството и вярно да поучава младия си и некомпетентен монарх Александър I (главно заради партизански противоборства и заради неналичието на съзнателен и праволинейно следван приоритет на държавните и националните ползи над партийните и личните), позволи директната интервенция на формален Петербург в управлението на страната посредством съветски министри, генерали и недобросъвестни дипломатически сътрудници, с което самичък сътвори предпоставките за острата политическа рецесия от средата на 80-те години. Изтъкването на тези далечни последствия от българската радикална политическа интензивност през 1875-1876 година разрешава по-обективно и най-много по-цялостно да се показват и обяснят някои неподходящи, само че закономерни следствия от Априлското въстание, свързани с провокираната от него интервенция на великите сили и изключително на Русия в политическото развиване на България.
- Април 1876 година предизвика Европа и света. Но и сякаш е огромното доказателство, че свободата ни не е пристигнала безплатно, ние не сме " освободени "?
- Години наред се приемаше, че ние, българите, сме " освободени ", тоест българската страна е основана вследствие на война сред две империи и компромис сред великите сили. Тази констатация не е погрешна, само че не би трябвало да се не помни, че главен мотив за отлаганата и даже нежелана от страна на дипломацията на Русия нейна военна интервенция е най-много Българският Април 1876 година Със своето саможертвено надигане напролет на 1876 година против един мощен, предстоящо надминаващ ги съперник, чиято свирепост беше известна и предстояща, българите демонстрираха на света, че заслужават своята политическа автономия. За това великолепие, храброст и смелост би трябвало да си спомняме в дните, когато поменаваме героите на Априлското въстание. Само в случай че си представим действителната обстановка и действителното съответствие на силите при експлоадирането на въстанието - многочислена и неотдавна превъоръжена османска постоянна войска и обилни запаси от нередовни османски елементи против неведнъж по-малоброен съперник - българските въстаници, единствено една трета от които имат някакво, най-вече остаряло огнестрелно оръжие - ще можем да осъзнаем величието и саможертвата на априлци.
- Кои са посланията от това заседание на Оборище, които към момента сякаш не можем да разчетем вярно?
- Решението, взето на Оборище - " Свобода или гибел на цялото население " - не е просто девиз на шепа запалянковци. Още първоначално си българското Освобождение, т.е. основаването на нова българска страна, е платено с кръвта на жертвите от въстанието. А като се има поради и дейното и доста потребно за военния триумф на Русия присъединяване на българския народ във войната през 1877-1878 година, то през днешния ден без пресилване можем да твърдим, че българите през 1876-1878 година са съосвободители на отечеството си.
- Какъв е актуалният прочит на Априлското въстание? Какви са поуките, които като народ към момента не можем да извлечем? Кога най-накрая ще станем българофили? Постигнахме ли Идеала за Освобождение?
- За мен първата поука от априлско-майския урок от 1876 година е, че когато има явен път, водещ към общото българско благоденствие, то не би трябвало да се отбиваме от него, доверявайки се на някои нетърпеливци, на които им се ще и се надяват, че ще намерят по-кратка пътека към Голямата цел и по-скорошна реализация на управническите си упоритости. Такъв муден, само че забележим път към независимото държавно бъдеще на българите през първата половина на 70-те години на ХIХ в. към този момент имаше. Учредената в следствие от десетилетни най-вече независими старания и битки Екзархия беше в действителност една българска протодържава, приета и от султана, и от великите сили. Този метод беше постепенен, както и множеството процеси и трайни триумфи през така наречен Възраждане. Той беше съгласуван със значителните и необратими промени в Източния въпрос след Кримската война и Парижкия контракт от 1856 година, които постановяваха всяко изменение на границите на османската страна да става единствено и само със единодушието на всички велики сили. Но с импулсивните решения за радикална развръзка на българския въпрос, взети през лятото на 1875 година от БРК на Христо Ботев и повторени от гюргевските апостоли, на този път се тури край и българският въпрос се съобщи напълно в ръцете на огромните страни, които си имаха, имат и в този момент, лични ползи.
Казано другояче, колкото и да наподобява мъчно, а за някои отродени даже и невероятно, по-добре е българите да са сбрани и сами да реализират настоящите си цели. А за това постоянно е било належащо да се поприберат малко острите партийни лакти и без да ставаме безцветни или едноцветни, сами да си подредим и къщата, и двора, до момента в който ги имаме към момента. Само по този начин ще се сбъдне огромната фантазия на Васил Левски " наше Българско да свети като една звезда на европейския хоризонт ". Не съм сигурен обаче, че българите, както и множеството нации, са склонни да се учат от историята си, та по тази причина евентуално част от нейните уроци ще ни бъдат повторени за затвърждаване. А някои политици сигурно ще получат незадоволителни оценки от народа си и от Историята.
Проф. доктор ПЕТКО СТ. ПЕТКОВ е учител по нова история на България в Историческия факултет на Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Автор е на няколко монографии, учебници и образователни пособия, документални сборници, студии и публикации по разнообразни проблеми на новата българска история ХIХ-ХХ век, по въпроси на културното завещание, формалните празници, политическите връзки и българския конституционализъм. Член е на Съюза на учените в България и е ръководител на великотърновския му клон.
- Проф. Петков, 146 години след Априлското въстание има ли към момента нещо, което да не знаем за него и да не оценяваме по достолепие?
- След дългогодишни старания на по-млади историци от 90-те години на предишния век към този момент не се приказва за крах на Априлското въстание, тъй като в действителност то е политически най-успешното въоръжено начинание на българите против Османската империя. Признават се и някои от грешките в подготовката и организацията му - неналичието на решение за обща начална дата на протеста за всички окръзи, както и на общ управителен щаб, довели до основни загуби от страна на въстаниците и мирното българско население.
Преодоля се, въпреки и отчасти, едностранчивото схващане, че единствено част от българския народ е показала родолюбие и жертвоготовност през 1876 година, че представителите на по-заможните прослойки и на еволюционистката интелигенция не са подкрепили идеята на въстанието, като ясно беше показана тяхната забележителна роля за триумфа на политическите цели на въстанието след неговото потушаване. Например задачата на М. Балабанов и Др. Цанков, ролята на Екзархията и персонално на Антим I и други Благодарение на тази задача необятният публичен отзив от грубо потушеното въстание в Европа беше ориентиран към действителни и обезпечени от европейските велики сили промени в Турция с оглед угаждане справедливите претенции на балканските християни за политическо самоуправление.
Напоследък все по-разбираема става и констатацията, че с решението за въстание при стеснен боен запас от българска страна и обективно идващото половинчато решение на българския въпрос гюргевските апостоли поставят завършек на продължителния постепенен преход на българите към Новото време и Модерността, който имаше за цел последователно реализиране на административно и политическо самоуправление, само че в цялостните национални граници или най-малко в тези на Екзархията, приети и от великите сили.
Казано с други думи, с по този начин проведеното въстание през 1876 година и с прехвърлянето на отговорността за решение на българския въпрос върху Русия и другите велики сили беше невероятно постигането на към този момент формиралия се народен блян за съвременна и унитарна българска страна, обхващаща цялото национално землище.
С въстанието, квалифицирано по проекта на Гюргевския комитет, т.е. с незадоволително военни сили, с акцент върху отбранителната тактичност и при ясното схващане, че протестът няма за цел да реши българския въпрос, а единствено да го сложи на вниманието на великите сили, историческото развиване на българите претърпя решителна, безапелационна и съдбовна смяна.
- Историците са единомислещи, че Априлското въстание е върхова демонстрация на десетилетните битки за Освобождение и слагане на основите на модерната българска страна. Какви цели си слагат уредниците? Неуспехът на въстанието в действителност до какво води?
- В резултат от въстанието рецесията в Османската империя се изостря до краен лимит. Варварското потушаване на въстанието от османските управляващи става мотив за ориентиране на дипломатическата интензивност на огромните страни по метод, който в последна сметка довежда до Освобождение, тоест до основаване на нова българска страна, само че единствено върху дребна част от националната територия.
Съществуват ясни свидетелства за задачите, които си слагат уредниците на най-голямото българско въоръжено надигане против Османската империя - Априлското въстание. Ето какво декларират четирима от тях. Георги Бенковски: " Моята цел е реализирана към този момент! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай не ще заздравее. А Русия - дано тя заповяда! ". Тодор Каблешков: " Не в патрона и кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия. " Цанко Дюстабанов: " Нашата цел не е била да ви надвием със мощ, а единствено да ви предизвикаме да извършите зверствата, които към този момент пребогато направихте, и с помощта на които се компрометирахте пред целия просветен свят. И тая наша цел е достигната към този момент. И така, ний ви победихме. " И отново той: " С въстанието ние не ще освободим България. В това съм твърдо уверен. Но ще научим българина да знае по какъв начин да мре... и ще дадем опция на Русия да вдигне гюрултията. " Стоян Заимов: " Въстанието от 1876 година беше чисто българска работа, независим труд - самодейност чисто българска, поддържана с български средства. Това прави чест на нашия народЕ Но че това придвижване не беше по националните налични сили и че то се нуждаеше от Дяда Ивана, струва ми се, че всекой признава. "
И в действителност, въстанията на християните в Херцеговина, Босна и България през 1875 и 1876 година и последвалата сръбско-черногорско-турска война 1876 година съумяват да принудят великите сили да се намесят за уреждането на следващата остра политическа рецесия в Османската империя. Целта на гюргевските апостоли е реализирана. Големите страни разискват разнообразни разновидности за угаждане справедливите претенции на въстаниците за политическа автономия. Но това те вършат, ръководейки се само от своите великодържавни ползи. По този метод обаче българският въпрос (и без това трансформирал се в интернационален с решенията на Парижкия конгрес 1856 г.) е подложен в изключителна взаимозависимост от спорните ползи на великите сили.
С по този начин проведеното въстание през 1876 година е невероятно да се сътвори по едно и също време огромна (т.е. върху забележителна част от националната територия) и самостоятелна българска страна, какъвто е възрожденският блян. Такава нова велика мощ на Балканите - простряла се от Видин до Одрин и от Тулча до Охрид - не желае нито една от огромните страни, включително и Русия. Изтъквайки това обективно разследване от българската политическа интензивност през 1875-1876 година, не подценявам ни минимум героизма и саможертвата на хилядите българи, взели участие във въстанията и платили с живота си за възобновяване на българската страна. Посочването му е подбудено от събитието, че тази дребна, само че немаловажна част от цялата истина нормално се премълчава, не се проучва сериозно, а тя има значително отражение върху развиването на редица процеси в българското общество.
Друг неминуем резултат от предизвиканата с Априлското въстание европейска интервенция е, че след основаването на новата българска страна през 1879 година тя стартира независимото си развиване с висока степен на взаимозависимост от спорните ползи на великите сили и при общопризнатата политическа доминация на Русия в Българското княжество. Обективният исторически метод при тълкуването на обстоятелствата изисква да се признае, че не някой различен, а българският политически хайлайф (макар и не целият) направи Русия вътрешнополитически фактор, като я принуди да се заеме с освобождението на страната, което не можеше да не докара до съветска окупация на България (такава даже се предвиждаше в програмата на Българското централно благотворително общество от 19.11.1876 г.). Същият този хайлайф, откакто не съумя самичък да се оправи с ръководството на Княжеството и вярно да поучава младия си и некомпетентен монарх Александър I (главно заради партизански противоборства и заради неналичието на съзнателен и праволинейно следван приоритет на държавните и националните ползи над партийните и личните), позволи директната интервенция на формален Петербург в управлението на страната посредством съветски министри, генерали и недобросъвестни дипломатически сътрудници, с което самичък сътвори предпоставките за острата политическа рецесия от средата на 80-те години. Изтъкването на тези далечни последствия от българската радикална политическа интензивност през 1875-1876 година разрешава по-обективно и най-много по-цялостно да се показват и обяснят някои неподходящи, само че закономерни следствия от Априлското въстание, свързани с провокираната от него интервенция на великите сили и изключително на Русия в политическото развиване на България.
- Април 1876 година предизвика Европа и света. Но и сякаш е огромното доказателство, че свободата ни не е пристигнала безплатно, ние не сме " освободени "?
- Години наред се приемаше, че ние, българите, сме " освободени ", тоест българската страна е основана вследствие на война сред две империи и компромис сред великите сили. Тази констатация не е погрешна, само че не би трябвало да се не помни, че главен мотив за отлаганата и даже нежелана от страна на дипломацията на Русия нейна военна интервенция е най-много Българският Април 1876 година Със своето саможертвено надигане напролет на 1876 година против един мощен, предстоящо надминаващ ги съперник, чиято свирепост беше известна и предстояща, българите демонстрираха на света, че заслужават своята политическа автономия. За това великолепие, храброст и смелост би трябвало да си спомняме в дните, когато поменаваме героите на Априлското въстание. Само в случай че си представим действителната обстановка и действителното съответствие на силите при експлоадирането на въстанието - многочислена и неотдавна превъоръжена османска постоянна войска и обилни запаси от нередовни османски елементи против неведнъж по-малоброен съперник - българските въстаници, единствено една трета от които имат някакво, най-вече остаряло огнестрелно оръжие - ще можем да осъзнаем величието и саможертвата на априлци.
- Кои са посланията от това заседание на Оборище, които към момента сякаш не можем да разчетем вярно?
- Решението, взето на Оборище - " Свобода или гибел на цялото население " - не е просто девиз на шепа запалянковци. Още първоначално си българското Освобождение, т.е. основаването на нова българска страна, е платено с кръвта на жертвите от въстанието. А като се има поради и дейното и доста потребно за военния триумф на Русия присъединяване на българския народ във войната през 1877-1878 година, то през днешния ден без пресилване можем да твърдим, че българите през 1876-1878 година са съосвободители на отечеството си.
- Какъв е актуалният прочит на Априлското въстание? Какви са поуките, които като народ към момента не можем да извлечем? Кога най-накрая ще станем българофили? Постигнахме ли Идеала за Освобождение?
- За мен първата поука от априлско-майския урок от 1876 година е, че когато има явен път, водещ към общото българско благоденствие, то не би трябвало да се отбиваме от него, доверявайки се на някои нетърпеливци, на които им се ще и се надяват, че ще намерят по-кратка пътека към Голямата цел и по-скорошна реализация на управническите си упоритости. Такъв муден, само че забележим път към независимото държавно бъдеще на българите през първата половина на 70-те години на ХIХ в. към този момент имаше. Учредената в следствие от десетилетни най-вече независими старания и битки Екзархия беше в действителност една българска протодържава, приета и от султана, и от великите сили. Този метод беше постепенен, както и множеството процеси и трайни триумфи през така наречен Възраждане. Той беше съгласуван със значителните и необратими промени в Източния въпрос след Кримската война и Парижкия контракт от 1856 година, които постановяваха всяко изменение на границите на османската страна да става единствено и само със единодушието на всички велики сили. Но с импулсивните решения за радикална развръзка на българския въпрос, взети през лятото на 1875 година от БРК на Христо Ботев и повторени от гюргевските апостоли, на този път се тури край и българският въпрос се съобщи напълно в ръцете на огромните страни, които си имаха, имат и в този момент, лични ползи.
Казано другояче, колкото и да наподобява мъчно, а за някои отродени даже и невероятно, по-добре е българите да са сбрани и сами да реализират настоящите си цели. А за това постоянно е било належащо да се поприберат малко острите партийни лакти и без да ставаме безцветни или едноцветни, сами да си подредим и къщата, и двора, до момента в който ги имаме към момента. Само по този начин ще се сбъдне огромната фантазия на Васил Левски " наше Българско да свети като една звезда на европейския хоризонт ". Не съм сигурен обаче, че българите, както и множеството нации, са склонни да се учат от историята си, та по тази причина евентуално част от нейните уроци ще ни бъдат повторени за затвърждаване. А някои политици сигурно ще получат незадоволителни оценки от народа си и от Историята.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ