Съвременните Велики сили могат да бъдат разпознати по набор от

Съвременните Велики сили могат да бъдат разпознати по набор от общи характерности. Те разкриват, че в актуалния свят съществуват единствено четири велики сили, въпреки и не безусловно тези, които мнозина биха очаквали, разяснява в собствен разбор изданието.

В новата ера на съревнование сред великите сили е значимо да знаем кои са участниците в конкуренцията. Говоренето за велики сили постоянно е било по-лесно от определянето им

Споровете към това кои страни имат този статут и изключително коя е най-могъщата, характеризират интернационалната система през днешния ден по този начин, както и в предишното, написа „ Форин Полиси “. Няма общоприета формулировка за велика мощ, нито единодушие по главния въпрос като броя на страните, които попадат в тази категория.

Въпреки това великите сили могат да бъдат разпознати по набор от общи характерности. Те разкриват, че в актуалния свят съществуват единствено четири велики сили, въпреки и не безусловно тези, които мнозина биха очаквали.

На първо място те показват сходно държание, като непроменяемо чакат да оформят или най-малко да бъдат съветвани по главните световни въпроси. Присъствието им се усеща на всички места, а отсъствието им основава вакуум. Често упорстват за собствен безспорен суверенитет, само че признават единствено стеснен суверенитет на по-слабите страни, изключително когато се намират в непосредственото им съседство.

В крайни случаи си резервират правото да сменят режими, които ги заплашват или не им харесват, като в същото време отхвърлят такова право във връзка с самите себе си.

Понякога великите сили настояват, че стоят над интернационалното право. В други случаи се показват като негови бранители и гаранти на интернационалните правила. С други думи, те имат способността както да основават разпоредбите, по този начин и да ги нарушават.

Никога не са просто реализатори на непознати решения. Те дефинират реда, а не се подчиняват на него.

Това държание се основава на превъзходни благоприятни условия по отношение на междинните и дребните страни. Първият фактор са ресурсите. Има ли дадена страна с военна мощност, която ѝ разрешава да наложи волята си или да се опълчи на непозната? Няма изцяло прецизен метод за премерване на военната мощ, само че военните разноски и успеваемостта на тяхното потребление дават приблизителна визия.

Ядреното оръжие също е незаместим детайл от статута на великата мощ. Гарантираната дарба за нанасяне на нуклеарен удар и надлежно за въздържане на сходна офанзива обезпечава на страната изключително място в интернационалната система. Именно по тази причина великите сили поемат големите разноски по създаването, поддръжката, съхранението и отбраната на такива арсенали. Не всяка нуклеарна страна е велика мощ, само че всяка велика мощ е нуклеарна страна.

Следващият индикатор е стопанската система. Достатъчно мощна ли е страната, с цел да издържи финансовия напън на геополитическата конкуренция и да поддържа обилни военни качества? Обикновено икономическата мощност се мери посредством брутния вътрешен артикул, обхващащ всичко създадено в границите на националната стопанска система.

Алтернативният индикатор, паритетът на покупателната дарба, регистрира действителната стойност на парите в локалната стопанска система и облагодетелства страни с по-ниски разноски за живот и произвеждане.

От изключително значение е до каква степен ресурсите са фактически национални. Брутният вътрешен продукт в спокойно време, Брутният вътрешен продукт при интернационално напрежение и Брутният вътрешен продукт във военно време са разнообразни категории. Ако една страна бъде откъсната от пазарите си, кредитните източници, суровините или питателните доставки посредством наказания, мита или обсада, икономическата ѝ картина може да се промени трагично.

Именно по тази причина контролът върху международните пространства отвън юрисдикцията на обособените страни, изключително морските информационни линии, има толкоз огромно значение за статута на великите сили и за йерархията сред тях.

Икономическата мощност е значима, само че не е решаваща сама по себе си. През последните 2 десетилетия най-силните армии в света по качества и разноски са тези на Съединените щати, които безапелационно водят, следвани от Китай, а на по-голяма отдалеченост от Англия и Русия. Първите 3 страни са и измежду най-големите стопански системи в света. Русия, която е стопански по-слаба, компенсира посредством голям нуклеарен боеприпас, най-големия на планетата.

Вторият аршин за статута на велика мощ е световният обхват. Дали страната е международен или само районен състезател? Доколко е способна и склонна да употребява мощ надалеч от личните си граници? Разполага ли с приета сфера на въздействие, мрежа от бази по света, надзор върху основни транспортни възли и стратегически проходи?

Могат ли нейните разследващи служби да обезпечават висококачествена информация за разнообразни елементи на света, както и за киберпространството и космоса? Притежава ли развита дипломатическа работа и забележителен бюджет за интернационална помощ?

Обсегът може да бъде както географски, по този начин и виртуален. Великата мощ е способна да въздейства надалеч отвън своя район и да оказва влияние върху интернационалните институции като Организацията на обединените народи, световните пазари и други интернационалните конгреси.

Днес това въздействие е разпределено неравномерно. Съединени американски щати се отличават със своята огромна мрежа от военни бази по света. Англия към този момент не има позициите, които е имала в предишното, само че продължава да поддържа значими суверенни бази, в това число в Гибралтар, Кипър и Фолклендските острови, както и наличие в региони като оманското пристанище Дукм на Индийския океан.

Русия претендира за сфера на въздействие в близката си чужбина, въпреки през последните години да е изгубила позиции в Африка и Близкия изток. В същото време тя резервира световен обхват посредством пропагандата, дезинформацията и цифровите интервенции.

Китай е на път да се трансформира в още по-значим международен боен фактор. Страната към този момент разполага с база в Джибути и поддържа паравоенни структури за отбрана на инфраструктурни планове по света. Истинската ѝ мощ обаче произтича от въздействието върху световните вериги за доставки и контрола върху сериозни първични материали като лития, които са основни за софтуерния и зеления преход.

Третият аршин е репутацията. Дали останалите страни, изключително другите велики сили, възприемат дадена страна като велика мощ? И също толкоз значимо, възприема ли тя самата себе си по подобен метод?

Малцина се съмняват, че Съединените щати и Китай са велики сили. Мнозина включват и Русия поради способността ѝ да оформя или най-малко да нарушава международния ред посредством военната си мощност. Статутът на Англия постоянно се оспорва, само че огромна част от Европа продължава да я счита за водеща мощ.

Показателен образец са Финландия и Швеция, които през 2022 година потърсиха двустранни гаранции за сигурност от Лондон преди формалното си присъединение към НАТО. Ръководените от Англия Обединени експедиционни сили имат значима роля за сигурността на Балтийския район и Арктика.

Страната остава скъп съдружник и за основни азиатски страни като Япония, както и за сътрудници в Леванта и Персийския залив. Ако Съединените щати понижат наличието си в Европа и Азия, английските благоприятни условия ще придобият още по-съществено значение.