Интервю на Дойче веле-България предприе навреме мерки срещу разпространението на

Интервю на Дойче веле

-България предприе в точния момент ограничения против разпространяването на ковид и изначало нещата изглеждаха под надзор - кривата на заразяванията дълго време беше плавна. Но от няколко дни тя потегли внезапно нагоре. Обърка ли се някъде нещо и къде?

-Ще бъда напълно прям: ние имахме необикновен шанс с това, че към този момент бяха наложени карантинни ограничения за учениците и в здравните заведения поради грип-Б, който преля и във втори пик на заболяването. Това ни даде опция да ограничим още тогава разпространяването на ковид в България. След това тези ограничения против грипа преляха в ограничения против ковид и те бяха доста съответни. Но в този момент, като погледна обратно, те ми наподобяват прекомерно демократични, тъй като не беше неразрешено да вземем за пример ходенето на работа. Независимо от това ограниченията дадоха чудесни резултати и дълго време ние се движехме в една доста плавна крива. Това продължи до към 30 март, когато отчетливо видяхме завишаване, а след 12 април тръгнахме стръмно нагоре.

- Защо, какво се обърка?

-Имаше едно нездравословно говорене в обществото, бяха отправени неверни послания. Стигна се даже до такава степен да се отхвърля съществуването на проблем с КОВИД-19 в България. Хората започнаха по-смело да излизат на открито, да се събират, а съчетано с всеобщите пътувания по Цветница и Великден, всичко това даде резултат и сега сме в стръмната част на изкачването.

-Определихте ограниченията като съответни, само че въпреки всичко прекомерно демократични. Време ли е месец и половина след въвеждането на изключителното състояние да се намерения за един по-задълбочен разбор на това кои ограничения работят и кои - не. В Германия да вземем за пример парковете не бяха затворени в нито един миг, просто хората трябваше да съблюдават отдалеченост и да не се движат в огромни групи.

-Това е превъзходен въпрос, тъй като сме в интервал на преосмисляне на ограниченията. Първо, в действителност би трябвало да се направи разбор кое е функционирало и кое - не. От чисто здравна и епидемиологична позиция. Второ, следят се извънредно тревожни настройки в обществото, които не са единствено български феномен. Хората имат мъчителна потребност от някакъв ярък лъч в тунела, от разхлабване на ограниченията. И трето, задълбочава се несъгласието сред говореното на политиците и на специалистите. Така че България би трябвало да премисли тези ограничения. Включително тъй като лечебните заведения не могат безпределно да бъдат затворени - КОВИД-19 не е единственото заболяване. Доста дълго бяха отлагани онкологични интервенции и други действия, които просто " заспаха ". Има пациенти, на които незабавно им се постановат трансплантации и ние, по образеца на наши западни сътрудници, изработихме протоколите за обновяване на тази активност. Има голям публичен напън по отношение на процедурите за репродуктивно здраве и инвитро процедурите. Така че всички тези въпроси последователно се вземат решение, като да вземем за пример отварянето на парковете главно за майки с деца. По мое персонално гледище беше включена възбраната там да се употребява алкохол.

- За парковете - щабът поддържа ли тяхното отваряне или това решение беше наложено?

-Няма наложени на щаба решения и мисля, че министър председателят и министрите към този момент са наясно с това. Ние сме съгласни, само че наложително би трябвало да се изясни на хората, че всички разхлабвания на ограничения, които допускат събирания на повече хора на едно място, ще доведат до утежняване на епидемиологичната обстановка. И политиците би трябвало да се научат малко на действително говорене, а освен да оповестяват положителните новини.

- Да Ви попитам тогава по този начин: има ли напрежение сред щаба и външни фактори? А някакви различия вътре в самия щаб?

-В щаба нямаме основни различия, ние спорим по разнообразни въпроси, само че не бих споделил, че имаме разнообразни отзиви. А що се отнася до държавното управление, министър председателят призна, че на утринните ни заседания от 7 часа ние от щаба, изтъквам, " го смъкваме на земята ". Оптимистичното политическо говорене не е някакъв български феномен - виждаме го и в доста други страни сега. Но сякаш специалистите от ден на ден стартират да се опълчват на този метод на говорене и нашият щаб не прави изключение в това отношение.

- Ще бъда още по-директен: министър председателят Борисов продължава ли да се преценява със препоръките и рекомендациите на щаба? Ако да, по какъв начин тогава да си разбираем, че Вие биете паника след Великден, а в това време следим разхлабване на някои ограничения?

-Това с парковете ние го приехме като един добър компромис за изпускане на напрежението. Защото това напрежение можеше да докара до още по-демонстративно неспазване на ограниченията, каквито феномени се следят все по-често. Съгласни сме на подобен компромис. Но в никой случай няма да подкрепим едно поголовно отваряне на тези пространства.

- Не разбрах отговора на въпроса дали министър председателят Борисов се вслушва в това, което му казвате.

-Премиерът е прочут с твърдия си темперамент, само че учудващо за мен той се вслушва в нашите паники, опасения и рекомендации. Понякога спорим с часове и ние в действителност го смъкваме на земята.

- В Германия водещият вирусолог от берлинската клиника " Шарите " Кристиан Дростен показа с оскърбление, че за доста хора той е към този момент " неприятният, който желае да унищожи стопанската система ". А Вие? Отдалечавате ли се от облика на " положителния "?

-Това е реалност. Отдалечавам се от облика на положителния. Моят облик прекомерно постоянно към този момент се сатанизира. В смисъл, че дейностите и упоритостта на щаба разрушавали стопанската система, което в действителност въобще не е правилно. Проблемът е световен. Дори и да оставим всички да работят, а ние сме ги оставили да работят, те няма какво да работя. Да вземем автомобилния отрасъл: те могат да си създават колкото желаят фарове за мерцедеси, само че в случай че Мерцедес не създава мерцедеси и в случай че пазарът не търси мерцедеси, аз ли съм отговорен?

- С други думи: от ден на ден стартират да Ви възприемат като " неприятния ". От каква посока идват тези оценки?

-Вече получавам закани, в това число за живота ми. Такива идват с имейли, есемеси или по Вайбър. Аз, несъмнено, ги предавам на полицията.

- Тези закани анонимни ли са?

-Има и имена, само че не мога да кажа дали това са същинските им имена. Това е работа на полицията. Аз не мога да преценява действителна ли е опасността или не. Да, върша доста жертви за работата си, само че чак пък да изгубя живота си...

- Категоричен сте, че има и смъртни закани, по този начин ли?

-Категорично има смъртни закани, дори съм ги запазил в телефона си. Мога даже да изтъквам едно от последните такива послания: " Искам да бъдеш ухилен, когато ти пусна патрона ".

- Подателят неизвестен ли е?

-Да оставим полицията да си свърши работата. Работи се по изясняването на следващия подобен случай. Смъртните закани се броят на пръстите на едната ръка. Много повече са гневните вербални послания. Наложи се даже да деактивирам един имейл.

- А по кое време започнаха тези закани?

-Не съм правил обстоен разбор, само че това е забавен въпрос. Всъщност болшинството от хората поддържат ограниченията, само че има и едни други хора, които все не са съгласни. А има и проведени групи, на които им е поръчано да вършат това. Сигурен съм, тъй като има имейли, които са доста професионално направени и в случай че се опитам да им отговоря, операторът споделя, че няма подобен адрес.

- А от кое място съгласно Вас би могла да идва една такава проведена офанзива? Имате ли догатки?

-Не бих се впуснал в такива разсъждения. Нека полицията да се занимава с това.

- Да поговорим и за ромските квартали - остават ли те рисков фактор за разпространяването на болестта, макар здравните посредници?

-Едно от първите неща, които направихме, редом с укрепването на здравната система беше да поканим всичките 200 посредници, с цел да синхронизираме работата с тях. Защото ние доста добре знаехме, че там може да има проблеми. Много от тези наши сънародници работят в чужбина, в това число в страни с огромни огнища на КОВИД-19. Въобще привнасянето на инфекцията беше главен фактор за България. От друга страна, тези малцинствени групи имат по-различен метод на живот - при тях общественото и физическото разграничаване е доста мъчно използвано. Това е метод на другарство сред тях. Както ни увери един италиански професор, тези хора контактуват по този метод - те се прегръщат, целуват, здрависват, стоят компактно един до различен. Това е народопсихология, нещо, което не може да бъде изтръгнато за един ден.

- Но ние всичко това го знаехме, нали по този начин?

-Точно по този начин. И по тази причина доста от дълго време, още когато се формираше щабът, едно от първите неща беше да активизираме посредниците и доста зорко да следим какво става там. А това, че не сме подчертали на тази активност, е плод на разбирането ни, че не може да допуснем стигматизация освен на тази, а и на всяка друга социална група по отношение на епидемията. Защото това можеше да ескалира в безусловно неприемливи грозни подиуми.

- Накрая да Ви попитам и за Гергьовден: тази година военният церемониал няма да е подобен, какъвто сме привикнали да го виждаме. И въпреки всичко нещо се приготвя. Няма ли заплаха от повтаряне на сюжета с честването на 3 март?

-Ето какво последно договорихме с вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов. Убедих го, че церемониал без аудитория не е церемониал и че с цел да има церемониал, участниците в него би трябвало преди този момент да упражняват дружно най-малко един месец. Това са действителни опасности, заради което този вид отпадна бързо. Тогава министерството предложи авиацията да прелети, от което няма никакъв смисъл съгласно мен. Третото предложение беше да се направи един минипарад - т.е. един тип съревнование сред обособените военни учебни заведения в страната, което да се организира в учебното заведение във Велико Търново. Възпротивих се и на този вид, тъй като смесването на курсанти от разнообразни учебни заведения е недопустимо. Последно парадът ще наподобява по този начин: всяко учебно заведение, самó за себе си, ще снима маршове на курсанти, които могат да бъдат излъчени за по-широка аудитория, да вземем за пример по малкия екран. Но няма да има подобен церемониал, какъвто сме си го представяли. Тази година ще отбележим Деня на храбростта по един ексцентричен метод.