Интервю на „Дневник“ с главния държавен здравен инспектор доц. Ангел

Интервю на „ Дневник “ с основния държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев, който е и член на Националния действен щаб.

-В каква нова фаза на епидемията сме поради освобождението на придвижването на хората?

- Много деликатно наблюдаваме развиването освен в България, само че и в околните страни, тъй като е значимо да хванем наклонността. Тя никога не би трябвало да се регистрира на дневна база, тъй като при дневната заболеваемост някой път играят доста разнообразни фактори: повече хора потърсили помощ, повече проучвания, попадаш на някое така наречен гнездо, където има доста позитивни, и това може да заблуди. Затова напълно сме минали, както го вършим и при грипа, на седмична заболеваемост която въпреки всичко повече може да се съпоставя.

Според данните дотук има един пик, въпреки че аз заобикалям да го назовавам по този начин, тъй като, когато погледнем след един-два месеца, тогава ще се види кое е било пик и кое не. Но има една върхова стойност в края на април, след което има едно усмиряване. Ние сме очевидци, че тези, които " хващаме " като позитивни, пък и броят на умрелите, не порастват изключително. Но до каква степен това е трайна наклонност и можем да приемем, че сме минали най-острата фаза, съгласно мен е прекомерно рано да приказваме.

Затова не бих се заел да кажа сега в каква фаза сме. Имаме потребност от много повече данни и наблюдения.

-А по какъв начин кореспондира това с разхлабването на ограниченията?

- Мерките се разхлабват по две аргументи: това, което искахме: развиването на епидемията да е следено и да ни даде опция да доставим персонални защитни средства, медикаменти, да подготвим лечебните заведения, това несъмнено го постигнахме - кой каквото и да приказва, и да плюе. Друг е въпросът дали това е устойчива наклонност и можем ли по същия метод да задържаме ограниченията. Същевременно, в случай че виждам единствено и само като доктор, мога да упорствам всички ограничения да са безпределно стегнати безпределно дълго време. Но всички живеем в обикновено общество и виждаме какъв брой тежки са последствията. Така че постоянно, когато взимаме решение, гледаме да е уравновесено: ограниченията да са пропорционални.

Ако опасността към този момент не е толкоз огромна, в случай че новите случаи не са толкоз доста, това ни дава независимост леко да отпуснем ограниченията. Макар че доста плюят така наречен тактика проба-грешка, истината е, че в петък Световната здравна организация излезе с инструкции към страните, в които написа тъкмо това: да се работи на правилото " проба-грешка ", защото няма задоволително опит и познания да се взимат решения по различен метод. С други думи, в случай че видим внезапно увеличение на случаите, даваме обратно. Аз доста се надявам това да не се наложи, тъй като хората мъчно устоят към този момент съвсем два месеца подобен режим на живот. Да не приказваме за безработица, за комплицирани бизнеси и така нататък

-Какъв риск поемаме с отхлабването на ограниченията?

- Приемлив. Безспорно има риск, само че той би трябвало да е допустим, да е коригируем, а той е. Действително, в случай че на следващия ден случаите станат да вземем за пример 120 и умрат 10 индивида, ще дадем обратно, нямаме избор. Но към този момент тези ограничения дават резултат, можем да си позволим известно разпределяне.

-Виждате ли прочут цинизъм в това - в случай че някой от тези 10 души е мой непосредствен, ще бъда ядосана на разхлабването на ограниченията?

- Известна доза допустим риск няма по какъв начин да няма. От началото на епидемията споделям, че има един научен метод въобще да се отървем от вируса - оставяме у дома за 14 дни всички, никой на никое място да не мърда и той ще изчезне. Той може да живее единствено в случай че се предава от човек на човек. Само че е ясно, че това няма по какъв начин да стане. Така че дозиран риск поемаме неизбежно. Цинично би било, в случай че бяхме тръгнали по концепцията за груповия имунитет: който ще умира, да умира, другите ще живеем. Това не го одобрявам. Но някаква доза риск неизбежно ще има. Никоя страна не може да се отърве въобще без жертви. Въпросът е да сме от тези, които са с минимум жертви.

- Оттук насетне по какъв начин очаквате да се развива епидемията?

- Ето това е най-големият въпрос: по какъв начин и докога. И двата аспекта са изцяло незнайни. Няма академик, център, организация, които да отговорят еднопосочно на този въпрос. Всеки си има персонално мнение - моето е, че ще бъдем прелестно сюрпризирани със въздържание на вируса след време значително и въз основата на климатични промени в нашия регион. Но дали ще се случи тъкмо по този начин няма по какъв начин да знаем. Аз се основавам на това, че имаше други два ковид, да, много разнообразни - SARS и MERS, които се самоограничиха и никой не знае за какво. Даже бяха много по-смъртоносни, само че пък не бяха толкоз елементарно предаваеми.

-Рискът намалял ли е?

- Не, още не е. Напротив даже, защото циркулацията в страната към този момент е по-съществена. Ние към този момент се разболяваме не на база на импортирани случаи, въпреки че вносът продължава. На мен ми писна с полети от Амстердам и Брюксел да търся задачите самолети по 100 души, тъй като към този момент съвсем във всеки има позитивни. Но въпреки всичко това не е главното. Основното е вътрешната циркулация, която е налице, в някои региони изключително интензивна, както е във Видин, в други е приблизително интензивна - като в София и Смолян, и някъде е напълно ниска, дори изчезнала, като в Разград и Търговище. В Търговище продължава да няма нито един случай, и то в случай че взехме проби от най-рисковите групи: мисля, че бяха 146 проучвания и всичко беше негативно.

-Тогава Ви връщам към въпроса за какво разхлабваме ограниченията, в случай че рискът не е намалял, както и за какво при по-малко от 10 потвърдени случая на ковид блокираме всичко, а при потвърдени 1600 случая отпускаме?

- Това е подвеждащ въпрос: главното не са случаите, тъй като те няма да стартират да понижават. Щом са стигнали 1600, ще вървят единствено нагоре, трупайки се по малко. Въпросът е наклонността каква е - порастват ли, стигаме ли 100 дневно или падаме на 20-40 дневно. Тъй като наклонността сега не е на фрапантно повишаване, въведохме ограничения, които, в случай че обществото съблюдава, това ще обезпечи сигурност значително. Можем да си позволим тези дребни стъпки към облекчение на обстановката.

-Можете ли да дадете рекомендация по какъв начин да организираме живота си по отношение на разхлабените ограничения. Да не престават ли да работят отдалечено тези, които имат опция?

- Горещо им предлагам да го вършат. Да го съчетават на 3-4 дни или през уикенда с дълга разходка в планината, само че през другото време да лимитират контактите най-много с възрастните хора, които се опитваме да пазим. Сами виждате, че не е толкоз съдбовно: доста хора към този момент се " срещнаха " с вируса, изкараха го напълно леко или въобще без признаци. Очевидно това ще е всеобщата процедура. Това, което би трябвало да вършим, е да пазим тези, които са в необикновен риск. Затова сега изследваме всички домове - и за възрастни хора, за умствена назадничавост, резидентен вид. А това е доста огромна численост - над 17 000 души е размерът.

-Директно: да се върнат ли хората по офисите?

- Възможно е на дребни стъпки и при съблюдаване на условията. Евентуално това би трябвало да стане с някакъв вид организация или график, който не позволява скупчването внезапно на всички хора моментно в офиса. Второ: висока персонална хигиена, стерилизация, миене на ръце, маски в затворени пространства - това е задоволително. Ако е допустимо, може и бюрата да се разреждат. Добре пристигнало е, тъй като всяко едно разстояние, което е повече от два метра, към този момент понижава в действителност рискът от предаване на вируса.

-Каква е логиката, в случай че ограниченията за свободното време на хората са разхлабени доста?

- Едното не пречи на другото. Аз постоянно съм казвал: какво е по-рисково, да ходите в парка, където дистанциите сред хората нормално са по-големи, или да ходите по улицата и да се срещнете и на половин метър с някого? Както и да описваме обстановката, животът е толкоз разнороден и ние в никакъв случай не можем да покрием всички възможни благоприятни условия.

По-важното е, в случай че индивидът има предпочитание да съблюдава ограниченията, той ще го прави на всички места: и в офиса, и в парка, и в планината, и на улицата, и в магазина. Ако няма такова предпочитание, ние нито можем да осигурим надзор на всички места, нито е належащо. Насила красота не става и здраве принудително не може да се даде. Може да научиш някого по какъв начин да се пази, само че не и да го задължиш.

-А няма ли смисъл от разписване на правила за работа в офисите, както има за заведенията и басейните, въпреки че работата в офис в никакъв случай не е била категорично забранявана и всеки бизнес си е преценявал самичък?

- Не съм сигурен. Сега сме затрупани от съответни претенции за даден вид работа, за обещано място, а не е там ключът от разрешаването на казуса.

Ключът е в спазването на главните ограничения, които важат за всички, само че те ви се виждат доста елементарни: да се носи маската на закрито, да се мият ръцете, да сте на два метра разстояние, да се употребява дезинфектант. Това са разпоредбите и както и да ги описваме, за офиси, за туристически бази или за който и да било различен, нещата би трябвало да се случват по еднакъв метод с тези правила. Спазвайки тези правила, това взема решение казуса. Е, някъде има специфичност, както в този момент пишем с организацията по храните малко по-подробни правила за терасите и откритите пространства, тъй като има разтегателни понятия за " закрито пространство " и това го знаем още от възбраната за тютюнопушене.

-По-рано в диалога казахте, че лечебните заведения са готови, само че болничното заведение във Видин от средата на април не може да откри кой в допълнение да обслужва пациентите с ковид?

- Още при започване на епидемията хората си мислеха, че казусът е в това да имаме кревати, само че това можем бързо да го създадем. Проблемът е с личния състав, и то с квалифицирания личен състав, тъй като доктор не можеш да създадеш нито за месец, нито за два, то и за шест години не можеш. Да не приказваме за казуса с дефицита на медицински сестри в България. Сега във Видин е най-лошият вид: имаме всеобщо разпространение и мощно засягане на самата здравна система.

-В този ред на мисли евентуално ще се съгласите, че епидемията от ковид в България извади на очевиден показ дългогодишно трупани проблеми в опазването на здравето?

- То освен в опазването на здравето, на всички места ги извади. От тази позиция, въпреки че е рано да си вадим заключения, епидемията, колкото и да звучи необичайно, ще ни даде някакви преимущества. Тя тества системата и демонстрира доста добре на кого може да се разчита и на кого не. Видя се до каква степен някои лечебни заведения, изключително дребни, общински, са почти изкуствено поддържани системи, от които доста смисъл няма: дотолкоз че те и в този момент не могат да поемат съвсем никакво натоварване, а в случай че в подобен сюблимен миг не можеш да работиш, то е малко под въпрос изобщо какъв е смисълът.

По-скоро по гледище на локалните управляващи ги поддържаме като обществени заведения, а не като лечебни. Няма доста смисъл от тази работа. Има и доста други заключения: да вземем за пример за системата на публичното здраве, която доста дълго време беше подценявана, беше най-съкращавана, с най-ниските заплати. А в този момент пое удара и към този момент три месеца хората в районните здравни инспекции не знаят на кой свят се намират - нито са имали почивен ден, нито имат работно време и се чудим къде да ги пращаме: дали на граници, дали на летища, дали да търсят контактни.

-Имате ли чувството, че с разхлабването на ограниченията в обществото остана чувството, че заплахата е минала?

- Да, имам го и доста се опасявам от това. В никакъв случай разхлабването на ограниченията не би трябвало да се възприема като завършек на казуса. Нищо несъмнено не е свършило! Даже не сме и в последна фаза, никой не може да каже къде сме. Надяваме се да вървим надолу, само че няма да се изненадам да има и доста неприятни изненади. Затова ще бъдем деликатни и ще дадем доста бързо обратно, в случай че разхлабването има неприятно влияние.