Венко Евтимов: Без идеал потъваме в блатото на бездушието
Интервю на Боян БОЙЧЕВ
ВЕНКО ЕВТИМОВ е роден на 18.08.1955 година в гр. Петрич в фамилията на поета Евтим Евтимов. Майка му Снежана Илиева е дълготраен преподавател. Завършва Техникум по нуклеарна електроника и първоначално работи по систематизиране в АЕЦ " Козлодуй ". По-късно приключва и българска лингвистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ". Работил е във вестниците " Народна юноша ", " Пулс " и " Септемврийче ", а след измененията през 1989 година основава лична печатна и издателска база. Автор е на повече от 10 стихосбирки, измежду които " Ръка протегната ", " Подмолни думи ", " Доверие в полунощ ", " Еротика ", " Молекула обич за двама " и други По негов сюжет е изработен филмът за обектите на ЮНЕСКО в България. Автор е на мюзикъли, сложени в НДК, на пиеси, играни от студентски сформира в София, Благоевград, Сандански, Русе и други градове.
- Г-н Евтимов, Вие сте тазгодишният притежател на Националната премия " Георги Джагаров ". Какво е за Вас тя?
- Тази премия я одобрявам като едно самопризнание от нашата литературна колегия, което за мен има изключително огромна стойност.
Венко Евтимов с ръководителя на Съюз на българските писатели Боян Ангелов при връчването на премията " Георги Джагаров "
- Познавахте ли Георги Джагаров?
- Да, персонално познавах огромния стихотворец и драматург Георги Джагаров.
- Наградата е за патриотична лирика. Имаме ли потребност от повече национализъм през днешния ден?
- Винаги има потребност от национализъм. В днешния разграничен и комплициран свят любовта към българската история, към нашата земя като една човешка длан има единствено едно име - национализъм!
- Каква е същинската лирика съгласно Вас? Нейните послания какви би трябвало да са, към кого да са ориентирани?
- Поезията за мен би трябвало да е ориентирана към вътрешното аз, към дълбините на душата и също по този начин да избликва като планински извор в прочувствени моменти, които всеки има, даже и най-студеният човек. Поезията е в нашия живот и тя се мери не с броя на вдишванията ни, а с миговете, когато ти стопира дъхът.
- Споделяте ли известната мисъл: " Никой няма да пита какво е било времето, а за какво са мълчали поетите му "? И мълчат ли актуалните поети?
- Споделям я и ми е малко тъжно. Никола Вапцаров и Федерико Гарсия Лорка не са мълчали за своето време и са били разстреляни поради идеалите си. А в този момент доста от актуалните поети мълчат и избират да дъвчат само въпроса " обича ме ", " не ме обича ", жена или мъж, или и двете.
- Как бихте охарактеризирали времето, в което живеем? Срещу какво би трябвало да бъде нашата опозиция?
- Срещу отчуждението, което опустошава душите ни, прави ни безразлични, тъй като живеем във време, където " парица е кралица ". И ще изтъквам стих на Евтим Евтимов:
Аз желая постоянно да е по този начин:
когато времето въпрос задава,
да вдигне всеки по една ръка,
наместо две, които се предават.
Имаме ли потребност от блян? И какъв би трябвало да е той? Баща и наследник - Евтим Евтимов и Венко Евтимов
- Ако нямаме блян, то тогава потъваме в блатото на бездушието и ситият корем и цялостните джобове заместват идеала. Още Йордан Йовков градира и дели своите герои на мощни духом персони, както и на слаби духом - да си спомним Шибил и Албена.
- Поетът се ражда или става подобен?
- Разбира се, че се ражда. Каквото и университетско шлифоване да получи, поетичният гений самичък по себе си е важен.
- По-трудно ли е или е по-лесно, когато татко ти е Евтим Евтимов, един от най-големите лирици в българската литература? Помагал ли Ви е той със препоръки, когато посегнахте към перото?
- По-лесно е на пръв взор. Името на татко ми отваряше вратите към редакциите и страниците на изданията, и в същото време ме караше да бъда по-различен, да тичам от дългата му сянка. Започнах да пиша още в III-IV клас, само че татко ми повярва в мен, когато станах 15-16-годишен. Поощряваше ме и не ми спестяваше рецензия. Може би най-ценният му съвет беше: " Не оставяй перото да ръждясва! "
А моят отговор в по-късни години прозвуча по този начин: " Ръждясва перото, ръждясва перото - топни го в окото! В своето, в окото на деня! "
Кое Ви въодушевява да пишете? И каква е рецепта за хубаво стихотворение? Пред паметника на площад " Евтим Евтимов " в Петрич
- Без да се съпоставям с великия Моцарт, като дребен на подобен въпрос той дал отговор: " Събирам звуци, които се обичат. " Бих споделил - класифицирам думички, които се обичат. Това е и рецептата за хубавото стихотворение.
- Освен стихотворец, Вие сте драматург, издател, публицист. Кое занятие смятате за водещо, от кое се чувствате най-удовлетворен?
- Трудно ми е да преценява. В обособени години е надделявало едно, в други - друго. Зависело е от трептенията на ръката - камертон върху белия лист.
- Кои са управителните правила в живота Ви? С кое не бихте създали компромис?
- По-лесно ми е да кажа, че съм праволинеен по въпроса, че компромисът е нужен. Единствено не мога да върша компромис с историята на моя народ и моята Родина, и пострадвам, като виждам по какъв начин се пренаписва през днешния ден на латиница.
- Вашата молитва за България?
- Мили Боже, пази България от нови партии и нови патриоти!>
Стихотворения от Венко Евтимов > Единадесета заповед> Не посягай, крадецо, към непознатите милувки,
със трепереща длан
като есенен лист.
Не посягай да грабиш от непознатото благополучие.
Ти поиска
до дъно да си чист.
Не души аромата на непознатото цвете.
Но крещи във безпътица
твойта душа:
- Пред едничката заповед на сърцето -
100 божии
ще наруша!>
Еротика > На рамото ми кацна синя роза,
отхапана от твоята уста.
И какъв брой мига звездни като този
един след различен взривяха плътта.
Леглото като транспортен съд бял изплува,
отвързано от земния си пристан
и по бедра, които съм целувал,
се стича предопределен топъл клей.
На рамото - диря от бяла птица.
Съвсем задоволителна за съд вреда.
Събуждам се и си оставам рицар,
един без дрехи рицар на нощта. >
Митинг за двама > Колко време изгубихме в пози
и в словесно гримиране.
Пътя не е застлан със рози,
нито павиран е
през априлския дъжд от храчки,
през Европа навъсена.
Микрофонът като кебапче
на протест ще разкъсам.
А когато прекъсват тока
и оставам на мрачно -
аз привличам те към леглото
и... в душата ми съмва. >
Молекула обич за двама > Светът е отключен
вулкан от стихии,
вън от него - пътища няма.
Но кажете ми,
къде може да се открие
молекулна обич за двама?
Дали е
в късото съединяване
на две,
допреди малко, хладни длани...
Или е в генът ни
по рождение,
молекула обич завещана.
Дали е в халката на брачна верига,
или е в заблуда няма?
Хора,
повярвайте, на всички ни стига
молекула обич за двама. >
Сватба > Любовта ни
е като дълбока бъчва с вино.
И през днешния ден я стягат здраво
два златни обръча -
венчалните ни пръстени.
А може би на следващия ден
всичкото вино ще бъде изпито,
хубавичко бъчва ще се разсъхне,
и ще останат единствено халките,
с цел да стягат вече
душите ни. >
ВЕНКО ЕВТИМОВ е роден на 18.08.1955 година в гр. Петрич в фамилията на поета Евтим Евтимов. Майка му Снежана Илиева е дълготраен преподавател. Завършва Техникум по нуклеарна електроника и първоначално работи по систематизиране в АЕЦ " Козлодуй ". По-късно приключва и българска лингвистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ". Работил е във вестниците " Народна юноша ", " Пулс " и " Септемврийче ", а след измененията през 1989 година основава лична печатна и издателска база. Автор е на повече от 10 стихосбирки, измежду които " Ръка протегната ", " Подмолни думи ", " Доверие в полунощ ", " Еротика ", " Молекула обич за двама " и други По негов сюжет е изработен филмът за обектите на ЮНЕСКО в България. Автор е на мюзикъли, сложени в НДК, на пиеси, играни от студентски сформира в София, Благоевград, Сандански, Русе и други градове.
- Г-н Евтимов, Вие сте тазгодишният притежател на Националната премия " Георги Джагаров ". Какво е за Вас тя?
- Тази премия я одобрявам като едно самопризнание от нашата литературна колегия, което за мен има изключително огромна стойност.
Венко Евтимов с ръководителя на Съюз на българските писатели Боян Ангелов при връчването на премията " Георги Джагаров "
- Познавахте ли Георги Джагаров?
- Да, персонално познавах огромния стихотворец и драматург Георги Джагаров.
- Наградата е за патриотична лирика. Имаме ли потребност от повече национализъм през днешния ден?
- Винаги има потребност от национализъм. В днешния разграничен и комплициран свят любовта към българската история, към нашата земя като една човешка длан има единствено едно име - национализъм!
- Каква е същинската лирика съгласно Вас? Нейните послания какви би трябвало да са, към кого да са ориентирани?
- Поезията за мен би трябвало да е ориентирана към вътрешното аз, към дълбините на душата и също по този начин да избликва като планински извор в прочувствени моменти, които всеки има, даже и най-студеният човек. Поезията е в нашия живот и тя се мери не с броя на вдишванията ни, а с миговете, когато ти стопира дъхът.
- Споделяте ли известната мисъл: " Никой няма да пита какво е било времето, а за какво са мълчали поетите му "? И мълчат ли актуалните поети?
- Споделям я и ми е малко тъжно. Никола Вапцаров и Федерико Гарсия Лорка не са мълчали за своето време и са били разстреляни поради идеалите си. А в този момент доста от актуалните поети мълчат и избират да дъвчат само въпроса " обича ме ", " не ме обича ", жена или мъж, или и двете.
- Как бихте охарактеризирали времето, в което живеем? Срещу какво би трябвало да бъде нашата опозиция?
- Срещу отчуждението, което опустошава душите ни, прави ни безразлични, тъй като живеем във време, където " парица е кралица ". И ще изтъквам стих на Евтим Евтимов:
Аз желая постоянно да е по този начин:
когато времето въпрос задава,
да вдигне всеки по една ръка,
наместо две, които се предават.
Имаме ли потребност от блян? И какъв би трябвало да е той? Баща и наследник - Евтим Евтимов и Венко Евтимов
- Ако нямаме блян, то тогава потъваме в блатото на бездушието и ситият корем и цялостните джобове заместват идеала. Още Йордан Йовков градира и дели своите герои на мощни духом персони, както и на слаби духом - да си спомним Шибил и Албена.
- Поетът се ражда или става подобен?
- Разбира се, че се ражда. Каквото и университетско шлифоване да получи, поетичният гений самичък по себе си е важен.
- По-трудно ли е или е по-лесно, когато татко ти е Евтим Евтимов, един от най-големите лирици в българската литература? Помагал ли Ви е той със препоръки, когато посегнахте към перото?
- По-лесно е на пръв взор. Името на татко ми отваряше вратите към редакциите и страниците на изданията, и в същото време ме караше да бъда по-различен, да тичам от дългата му сянка. Започнах да пиша още в III-IV клас, само че татко ми повярва в мен, когато станах 15-16-годишен. Поощряваше ме и не ми спестяваше рецензия. Може би най-ценният му съвет беше: " Не оставяй перото да ръждясва! "
А моят отговор в по-късни години прозвуча по този начин: " Ръждясва перото, ръждясва перото - топни го в окото! В своето, в окото на деня! "
Кое Ви въодушевява да пишете? И каква е рецепта за хубаво стихотворение? Пред паметника на площад " Евтим Евтимов " в Петрич
- Без да се съпоставям с великия Моцарт, като дребен на подобен въпрос той дал отговор: " Събирам звуци, които се обичат. " Бих споделил - класифицирам думички, които се обичат. Това е и рецептата за хубавото стихотворение.
- Освен стихотворец, Вие сте драматург, издател, публицист. Кое занятие смятате за водещо, от кое се чувствате най-удовлетворен?
- Трудно ми е да преценява. В обособени години е надделявало едно, в други - друго. Зависело е от трептенията на ръката - камертон върху белия лист.
- Кои са управителните правила в живота Ви? С кое не бихте създали компромис?
- По-лесно ми е да кажа, че съм праволинеен по въпроса, че компромисът е нужен. Единствено не мога да върша компромис с историята на моя народ и моята Родина, и пострадвам, като виждам по какъв начин се пренаписва през днешния ден на латиница.
- Вашата молитва за България?
- Мили Боже, пази България от нови партии и нови патриоти!>
Стихотворения от Венко Евтимов > Единадесета заповед> Не посягай, крадецо, към непознатите милувки,
със трепереща длан
като есенен лист.
Не посягай да грабиш от непознатото благополучие.
Ти поиска
до дъно да си чист.
Не души аромата на непознатото цвете.
Но крещи във безпътица
твойта душа:
- Пред едничката заповед на сърцето -
100 божии
ще наруша!>
Еротика > На рамото ми кацна синя роза,
отхапана от твоята уста.
И какъв брой мига звездни като този
един след различен взривяха плътта.
Леглото като транспортен съд бял изплува,
отвързано от земния си пристан
и по бедра, които съм целувал,
се стича предопределен топъл клей.
На рамото - диря от бяла птица.
Съвсем задоволителна за съд вреда.
Събуждам се и си оставам рицар,
един без дрехи рицар на нощта. >
Митинг за двама > Колко време изгубихме в пози
и в словесно гримиране.
Пътя не е застлан със рози,
нито павиран е
през априлския дъжд от храчки,
през Европа навъсена.
Микрофонът като кебапче
на протест ще разкъсам.
А когато прекъсват тока
и оставам на мрачно -
аз привличам те към леглото
и... в душата ми съмва. >
Молекула обич за двама > Светът е отключен
вулкан от стихии,
вън от него - пътища няма.
Но кажете ми,
къде може да се открие
молекулна обич за двама?
Дали е
в късото съединяване
на две,
допреди малко, хладни длани...
Или е в генът ни
по рождение,
молекула обич завещана.
Дали е в халката на брачна верига,
или е в заблуда няма?
Хора,
повярвайте, на всички ни стига
молекула обич за двама. >
Сватба > Любовта ни
е като дълбока бъчва с вино.
И през днешния ден я стягат здраво
два златни обръча -
венчалните ни пръстени.
А може би на следващия ден
всичкото вино ще бъде изпито,
хубавичко бъчва ще се разсъхне,
и ще останат единствено халките,
с цел да стягат вече
душите ни. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ