ЕВДОКИЯ ГЕРГОВА: Трети март олицетворява стремежа на народа ни към свобода и единение
Интервю на Боян БОЙЧЕВ
ЕВДОКИЯ ГЕРГОВА е шеф на столичното 93 СУ " Александър Теодоров-Балан " от лятото на 2016 година Обича да споделя, че е съумяла да реализира детската си фантазия да работи с деца. Работи в просветителната система от 2001 година Започва като преподавател по история и цивилизация, а през 2009 година е назначена за помощник-директор. > Не може да отречем очевидното - Русия ни оказа помощ да достигнем свободата > - Г-жо Гергова, през днешния ден е националният ни празник 3 март. Какво е за Вас той? С какви усеща го посрещате?
- За мен този празник е знак на свободата на българите. Винаги го посрещам с горделивост от подвига на нашите предшественици, които са я извоювали.
- Напоследък се прокрадват оферти друга дата да бъде оповестена за народен празник. Как се отнасяте към това? Защо забравяме своите освободители?
- Чуват се отзиви, че Санстефанският кротичък контракт е сред Русия и Османската империя и нас не ни визира, надали не. Не съм съгласна, че би трябвало да се промени датата на националния ни празник, тъй като този контракт дава опрощение на всички очаквания на българите. Тази дата въплъщава устрема на целия народ към независимост и единство след Освобождението. Не мисля, че забравяме кой ни е оказал помощ да се освободим. Смятам, че се насажда едно отказване заради политическата обстановка.
- Какво е мнението Ви за гневната русофобия, която се втълпява на обществото, за отричането на всичко съветско?
Евдокия Гергова с премията на СБУ " Директор на годината - 2022 "
- Мнението ми е отрицателно. Ужасно е да отричаш достиженията на един народ - просвета, просвета, спорт. Всички нации, както и всеки човек, в историята си имат действия, с които не се гордеят, само че имат и велики моменти. Твърде извънредно е да очерняш един народ, тъй като не ти харесва нещо в историята или политиката му.
- Вие персонално като преподавател по история по какъв начин разговаряте с децата по тематиките за Трети март и Освобождението?
- Опитвам се да им обясня какъв голям героизъм е делото на нашите предшественици. Разказвам им по какъв начин са се лишавали от дребното, което имат - успокоение, имущество и даже живота си, в името на свободата. Разказвам им за Русия и ролята й в нашето избавление.
Разбира се, че тази голяма империя е имала свои ползи на Балканите, само че в тази ситуация те съответстват с българските ползи. Всъщност всяка страна преследва ползите си. Но не може да отречем очевидното - Русия ни оказа помощ да достигнем свободата.
- Как актуалните деца възприемат тези дати и събития?
- Голяма част от децата са подвластни на повсеместното публично говорене. Но считам, че тъкмо това е нашата роля в учебно заведение. Виждам по какъв начин историята им дава информация, която в общественото пространство се премълчава или изопачава. В часовете учениците сами доближават до някои заключения. От нас, учителите, и от родителите зависи да възпитаме децата си в дух на национализъм и респект към всички, починали за нашата независимост. Голямата част от децата, с които поддържам връзка, са същински патриоти и това ме изпълва с горделивост.
- Вашето отношение към пренаписването на историята, на което сме очевидци напоследък? Разкриват ли учебниците историческата истина или са подвластни на политическата обстановка на времето?
- Историята е просвета, която, за жалост, е подвластна на политиката. Много е тъпо, тъй като всеки манипулира историята ни, както му е угодно. Съвременните учебници са по-скоро подвластни на политическата обстановка. Това не е най-хубавият вид, тъй като езикът и историята ни са това, което ни резервира като народ. Не би трябвало да позволяваме никой да ги омаловажава или поругава. А най-жалко е, когато го вършат наши политици или учени.
- Как ще коментирате гледната точка на някои историци за турското иго, които го дефинират като " наличие " и даже " спокойно общуване "? Наистина ли добре сме си живеели по това време? Дори и Баташкото кръвопролитие бе отречено...
- За мен това е несериозно. Българската страна е унищожена. Векове тя не съществува. Един от огромните подвизи на българите е този, че се съхраняват като народ в тази враждебна среда, съхраняват българщината, езика, традициите. В никакъв случай не е било " наличие " и още по-малко - " спокойно общуване ". На българите им се постанова да съжителстват с други нации в Османската империя, само че не е по никакъв начин спокойно.
Нека погледнем фолклора ни. В какъв брой песни и митове е разказано за издевателствата. Какво би споделил Балканджи Йово за " мирното общуване "? Защо отхвърляме вековната си памет, съхранена във фолклора ни? А по отношение на Батак - дано си напомним репортажите на Джанюариъс Макгахан. Човек не може да измисли такова светотатство, в случай че не го е видял, в случай че не го е помирисал, не го е почувствал. Когато ги четем в клас, децата плачат. Как може да отречеш това?
- Защо се пробват да принизяват националните ни герои като Левски, Ботев и всички възрожденци? Кому е потребно това?
- Последните години на нас ни се внушава, че сме дребна, бедна и безгласна държавица. Нито сме дребни, нито сме небогати. А гласът ни ще се чуе, в случай че всички дружно го желаяме. Когато подценяваш някого дълго време, той стартира да го има вяра, приема го и тогава най-лесно можеш да го унищожиш. Затова омаловажават всички значими за нас герои. Искат да ни ги лишават, тъй като те са нашите бойни флагове. Само те ни припомнят кои сме. Напомнят ни, че в нашите вени тече кръвта на популярен народ. Народ, които е побеждавал империи. Народ, които има хилядолетна история, просвета, език и обичаи. Затова е значимо да ги съхраним и предадем на идните генерации.
- Трябва ли да бъдат идеализирани националните герои?
- Нашите герои са хора, а всеки човек бърка. Но даже и когато са бъркали, не са се отказвали от идеологията си. Търсели са пътища към свободата. Не мисля, че би трябвало да ги идеализираме, най-малко не с оня възвишен смисъл. Техните дребни грехове ще ги приближат до нас, ще ни дадат вяра в нашите битки, че и ние можем да бъдем като тях и да се преборим с всичко, със обстановката в страната ни, а за какво не и отвън нея.
- Познават ли днешните деца нашите възрожденци и тяхното дело? Възприемат ли техните идеали, споделят ли ги?
- Съвременните деца познават възрожденците и делата им от часовете по история. За страдание, доста малко са подрастващите, които споделят възрожденските идеали. Днес измежду обществото се шири една меркантилност, която визира и младото потомство. Хубавото е, че има изключения и има будни деца, които се вълнуват от историята на българския народ. Но патриотичното образование би трябвало да стартира у дома, от родителите, както и да бъде доста по-мащабно застъпено.
- Каква е ролята на фамилията в това отношение? Родителите възпитават ли децата си в национализъм, в обич към България и всичко българско?
- Една част от родителите не се вълнуват от тези неща. Вменява ни се, че сме небогати и нещастни, което обосновава изгубването ни като народ. Разбира се, има доста фамилии, които възпитават децата си в обич към Родината. Те са на Шипка, обикалят монументи, музеи, описват родовите си истории, описват за Левски, за Ботев, за героите на родните си места.
- Сякаш обаче националните ни идеали, полезности и ползи отстъпват на назад във времето пред новите така наречен европейски полезности? Докъде и докога?
- Не мисля, че е по този начин. Нашите национални полезности са вековно дърво с прекомерно дълбоки корени, с цел да ги изкорени някой. Имам религия в националната мъдрост, която носим и на която се опираме в сериозен миг. Вменяват ни " европейски полезности ", само че те са далечни на нашия нрав. Тези, които ни убеждават, че щом сме срещу тези полезности, сме изостанали и закостенели, са позор за народа ни, още повече, че огромна част от тези полезности са част от нашите.
- Все по безочливо джендър идеологията навлиза в нашето общество, което е в прорез с нашите православни български обичаи и морал. Как ще коментирате този факт?
- Тези православни български обичаи и морал са ни спасявали като народ неведнъж.
- Как да съхраним българското? Достойни наследници ли сме на нашите възрожденци?
- Трябва да се стремим да съхраним българското във всеки аспект на живота ни - ежедневие, празници, изкуства, просвета, обичаи. Не сме почтени наследници на възрожденците ни. Твърде самодоволни и егоцентрични сме. Всеки се е вглъбил в личните си битовизми и проблеми, пропущаме същински значимите неща - жанр, Родина, независимост, а за възрожденците те са били най-важни.
- Имаме ли потребност от народен блян? И какъв е той съгласно Вас?
- Разбира се, че имаме потребност от народен блян. Имаме потребност от блян, който да ни накара да забравим всичките ни разлики, да ни сплоти и направи по-силни и същински живи.
- Вашата молитва за България?
- Бог да пази България!
> >
ЕВДОКИЯ ГЕРГОВА е шеф на столичното 93 СУ " Александър Теодоров-Балан " от лятото на 2016 година Обича да споделя, че е съумяла да реализира детската си фантазия да работи с деца. Работи в просветителната система от 2001 година Започва като преподавател по история и цивилизация, а през 2009 година е назначена за помощник-директор. > Не може да отречем очевидното - Русия ни оказа помощ да достигнем свободата > - Г-жо Гергова, през днешния ден е националният ни празник 3 март. Какво е за Вас той? С какви усеща го посрещате?
- За мен този празник е знак на свободата на българите. Винаги го посрещам с горделивост от подвига на нашите предшественици, които са я извоювали.
- Напоследък се прокрадват оферти друга дата да бъде оповестена за народен празник. Как се отнасяте към това? Защо забравяме своите освободители?
- Чуват се отзиви, че Санстефанският кротичък контракт е сред Русия и Османската империя и нас не ни визира, надали не. Не съм съгласна, че би трябвало да се промени датата на националния ни празник, тъй като този контракт дава опрощение на всички очаквания на българите. Тази дата въплъщава устрема на целия народ към независимост и единство след Освобождението. Не мисля, че забравяме кой ни е оказал помощ да се освободим. Смятам, че се насажда едно отказване заради политическата обстановка.
- Какво е мнението Ви за гневната русофобия, която се втълпява на обществото, за отричането на всичко съветско?
Евдокия Гергова с премията на СБУ " Директор на годината - 2022 "
- Мнението ми е отрицателно. Ужасно е да отричаш достиженията на един народ - просвета, просвета, спорт. Всички нации, както и всеки човек, в историята си имат действия, с които не се гордеят, само че имат и велики моменти. Твърде извънредно е да очерняш един народ, тъй като не ти харесва нещо в историята или политиката му.
- Вие персонално като преподавател по история по какъв начин разговаряте с децата по тематиките за Трети март и Освобождението?
- Опитвам се да им обясня какъв голям героизъм е делото на нашите предшественици. Разказвам им по какъв начин са се лишавали от дребното, което имат - успокоение, имущество и даже живота си, в името на свободата. Разказвам им за Русия и ролята й в нашето избавление.
Разбира се, че тази голяма империя е имала свои ползи на Балканите, само че в тази ситуация те съответстват с българските ползи. Всъщност всяка страна преследва ползите си. Но не може да отречем очевидното - Русия ни оказа помощ да достигнем свободата.
- Как актуалните деца възприемат тези дати и събития?
- Голяма част от децата са подвластни на повсеместното публично говорене. Но считам, че тъкмо това е нашата роля в учебно заведение. Виждам по какъв начин историята им дава информация, която в общественото пространство се премълчава или изопачава. В часовете учениците сами доближават до някои заключения. От нас, учителите, и от родителите зависи да възпитаме децата си в дух на национализъм и респект към всички, починали за нашата независимост. Голямата част от децата, с които поддържам връзка, са същински патриоти и това ме изпълва с горделивост.
- Вашето отношение към пренаписването на историята, на което сме очевидци напоследък? Разкриват ли учебниците историческата истина или са подвластни на политическата обстановка на времето?
- Историята е просвета, която, за жалост, е подвластна на политиката. Много е тъпо, тъй като всеки манипулира историята ни, както му е угодно. Съвременните учебници са по-скоро подвластни на политическата обстановка. Това не е най-хубавият вид, тъй като езикът и историята ни са това, което ни резервира като народ. Не би трябвало да позволяваме никой да ги омаловажава или поругава. А най-жалко е, когато го вършат наши политици или учени.
- Как ще коментирате гледната точка на някои историци за турското иго, които го дефинират като " наличие " и даже " спокойно общуване "? Наистина ли добре сме си живеели по това време? Дори и Баташкото кръвопролитие бе отречено...
- За мен това е несериозно. Българската страна е унищожена. Векове тя не съществува. Един от огромните подвизи на българите е този, че се съхраняват като народ в тази враждебна среда, съхраняват българщината, езика, традициите. В никакъв случай не е било " наличие " и още по-малко - " спокойно общуване ". На българите им се постанова да съжителстват с други нации в Османската империя, само че не е по никакъв начин спокойно.
Нека погледнем фолклора ни. В какъв брой песни и митове е разказано за издевателствата. Какво би споделил Балканджи Йово за " мирното общуване "? Защо отхвърляме вековната си памет, съхранена във фолклора ни? А по отношение на Батак - дано си напомним репортажите на Джанюариъс Макгахан. Човек не може да измисли такова светотатство, в случай че не го е видял, в случай че не го е помирисал, не го е почувствал. Когато ги четем в клас, децата плачат. Как може да отречеш това?
- Защо се пробват да принизяват националните ни герои като Левски, Ботев и всички възрожденци? Кому е потребно това?
- Последните години на нас ни се внушава, че сме дребна, бедна и безгласна държавица. Нито сме дребни, нито сме небогати. А гласът ни ще се чуе, в случай че всички дружно го желаяме. Когато подценяваш някого дълго време, той стартира да го има вяра, приема го и тогава най-лесно можеш да го унищожиш. Затова омаловажават всички значими за нас герои. Искат да ни ги лишават, тъй като те са нашите бойни флагове. Само те ни припомнят кои сме. Напомнят ни, че в нашите вени тече кръвта на популярен народ. Народ, които е побеждавал империи. Народ, които има хилядолетна история, просвета, език и обичаи. Затова е значимо да ги съхраним и предадем на идните генерации.
- Трябва ли да бъдат идеализирани националните герои?
- Нашите герои са хора, а всеки човек бърка. Но даже и когато са бъркали, не са се отказвали от идеологията си. Търсели са пътища към свободата. Не мисля, че би трябвало да ги идеализираме, най-малко не с оня възвишен смисъл. Техните дребни грехове ще ги приближат до нас, ще ни дадат вяра в нашите битки, че и ние можем да бъдем като тях и да се преборим с всичко, със обстановката в страната ни, а за какво не и отвън нея.
- Познават ли днешните деца нашите възрожденци и тяхното дело? Възприемат ли техните идеали, споделят ли ги?
- Съвременните деца познават възрожденците и делата им от часовете по история. За страдание, доста малко са подрастващите, които споделят възрожденските идеали. Днес измежду обществото се шири една меркантилност, която визира и младото потомство. Хубавото е, че има изключения и има будни деца, които се вълнуват от историята на българския народ. Но патриотичното образование би трябвало да стартира у дома, от родителите, както и да бъде доста по-мащабно застъпено.
- Каква е ролята на фамилията в това отношение? Родителите възпитават ли децата си в национализъм, в обич към България и всичко българско?
- Една част от родителите не се вълнуват от тези неща. Вменява ни се, че сме небогати и нещастни, което обосновава изгубването ни като народ. Разбира се, има доста фамилии, които възпитават децата си в обич към Родината. Те са на Шипка, обикалят монументи, музеи, описват родовите си истории, описват за Левски, за Ботев, за героите на родните си места.
- Сякаш обаче националните ни идеали, полезности и ползи отстъпват на назад във времето пред новите така наречен европейски полезности? Докъде и докога?
- Не мисля, че е по този начин. Нашите национални полезности са вековно дърво с прекомерно дълбоки корени, с цел да ги изкорени някой. Имам религия в националната мъдрост, която носим и на която се опираме в сериозен миг. Вменяват ни " европейски полезности ", само че те са далечни на нашия нрав. Тези, които ни убеждават, че щом сме срещу тези полезности, сме изостанали и закостенели, са позор за народа ни, още повече, че огромна част от тези полезности са част от нашите.
- Все по безочливо джендър идеологията навлиза в нашето общество, което е в прорез с нашите православни български обичаи и морал. Как ще коментирате този факт?
- Тези православни български обичаи и морал са ни спасявали като народ неведнъж.
- Как да съхраним българското? Достойни наследници ли сме на нашите възрожденци?
- Трябва да се стремим да съхраним българското във всеки аспект на живота ни - ежедневие, празници, изкуства, просвета, обичаи. Не сме почтени наследници на възрожденците ни. Твърде самодоволни и егоцентрични сме. Всеки се е вглъбил в личните си битовизми и проблеми, пропущаме същински значимите неща - жанр, Родина, независимост, а за възрожденците те са били най-важни.
- Имаме ли потребност от народен блян? И какъв е той съгласно Вас?
- Разбира се, че имаме потребност от народен блян. Имаме потребност от блян, който да ни накара да забравим всичките ни разлики, да ни сплоти и направи по-силни и същински живи.
- Вашата молитва за България?
- Бог да пази България!
> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ