Интервю на Альона НЕЙКОВА- Как се стигна до създаването на

Интервю на Альона НЕЙКОВА

- Как се стигна до основаването на Театър на сетивата, господин Димов? Лесен ли бе пътят от концепцията до действителните спектакли?

- Театърът на сетивата съставлява, да я назовем, мека технология - технология, която употребява всички сетива по лиричен и необикновен метод, с цел да основава паралелни светове и разширения на към този момент съществуващата действителност. Корените на това изкуство са доста антични: още от незапомнени времена доста нации и племена, които нямат книжовност, са си предавали познания посредством инициации, свързани точно с прекарвания. А съответно в края на ХХ век колумбийски антрополог на име Енрике Варгас взема част от тези ритуали и обичаи на индианците от Южна Америка, трансформира ги в театрална форма и ги донася първо в Ню Йорк, а по-късно и в Европа. Нашият преподавател, уелският режисьор и откривател Иуън Бриок - индивидът, който преди 16 години донесе концепцията и технологията на Театъра на сетивата в България, е заобиколен възпитаник на Варгас.

Тази концепция откри плодородна почва в страната ни. Мнозина от първите, подготвени в методологията на Театъра на сетивата, и до ден сегашен се занимават с това изкуство. А в това време в гравитацията на Лабиринта (така назоваваме Театъра на сетивата) попаднаха не десетки, стотици нови актьори. Всъщност, не е наложително да бъдеш професионален артист, с цел да си част от този тип изкуство. Това е технология, която е отворена за доста хора, идващи от най-различни сфери. Важното е те да бъдат присъствени, чувствителни и подготвени да споделят и в някакъв смисъл да служат на другите. Защото в Театъра на сетивата няма доста храна за егото, по-скоро има много самостоятелна устременост към преминаващата аудитория и към основаване на прекарване - мощно характерно и неизмеримо, най-често обвързвано с няколко сетива, които множеството други изкуства не засягат.

- Очаквахте ли, че това, което вършиме, ще провокира автентичен интерес у публиката?

- Представленията ни са посетени от доста малко хора, спрямо обичайния спектакъл. Публиката на един наш театър най-много е 30 души, а актьорите са сред 20 и 25 - съотношението е съвсем 1:1. Но резултатът е толкоз мощен, прекарването е толкоз огромно, че хората дни наред приказват за него, описват на другари, купуват билети за подарък... Тоест, информацията и знанието за Театъра на сетивата се популяризират последователно, трансформират се в нещо като градска легенда, споделяна от човек на човек.

Дали сме очаквали такава реакция? Да! Театърът на сетивата, в случай че би трябвало да го опиша с една дума, е знамение!

- За вас споделят, че създавате приказки онлайн. Имате ли същото чувство за себе си?

- Определено, имаме такова чувство. Някак самият живот желае да се разгърне през нас. Светът, в който живеем, е много механизиран, изключително в последните десетилетия става все по-машинен, все по-компютъризиран, все по-подреден в някакъв прав ъгъл, наподобява на великански супермаркет - нещо, което е лишено в огромна степен от въображение, от загадъчност, от феерия, от чудо. Една от задачите и функциите на Театъра на сетивата е да върне вълшебството в действителността, да омагьоса назад разомагьосания механизиран свят. Така че самите хора имат потребност от приказки, от магии, от въображение, от завръщане към детството и чувството за знамение, което сме имали като дребни... Всъщност, ние непрекъснато обитаваме посредством мозъка си в предишното, или в бъдещето, а Театърът на сетивата има тази дарба да те центрира, да те постави в сегашното, което дава опция за прекарване на пробуждане, на учудване, на спомняне - въпреки и за час и половина.

- Споменахте няколко пъти детството, още повече че имате и интерактивно зрелище за подрастващите - " Пътуване във Всичколената ". По какво то се разграничава от всички останали?

- За страдание, сега не го играем. Но то ни е едно от най-любимите представления. Всъщност, всеки от спектаклите ни е друг, ние в никакъв случай не ги повтаряме. Обаче " Пътуване във Всичколената " е изключение, до момента три пъти сме го поставяли на разнообразни места и то се развива, усъвършенства, само че в същността си остава същото. Ние работим с мрачевина, с изненада, с разклащане... Докато детското ни зрелище е извънредно внимателно, доста богатство и в това време е доста надълбоко и усилва децата - дава им криле, царска корона и звезда. С огромно внимание подхождаме. Позволяваме си да разтърсим възрастните, както го прави страховит филм или театрално зрелище, че даже и по-силно. Но мисля, че " Пътуване във Всичколената " е за хора от всички възрасти - връща порасналите в детството, а децата ги прави владетели на всичко...

- Пърформансите на Театър на сетивата постоянно са наричани " урок по доверие ". Какво бихте добавили към определението за сходно прекарване?
Това е правилно, тъкмо по този начин е. Оказва се, че ние сме доста по-свързани, в сравнение с си даваме сметка. И това се схваща нормално в моменти на рецесия, когато е належащо човешката общественост да се активизира, да отбрани нещо, което е значимо... Но този резултат може да се получи и от едно зрелище на Театъра на сетивата, когато пътуващият фен е със затворени очи или е в цялостна мрачевина, и с цел да продължи нататък, би трябвало да одобри с доверие подадената ръка.СНИМКА ЛИЧЕН АРХИВ, С част от хората, потопили се в магията на сетивния ЛабиринтИ в действителност се вижда, че това доверие постоянно е целесъобразно, доста е изконно, надълбоко заложено в човешкото и е нещо, което доста ни липсва, имаме потребност да го претърпяваме, а също да го даваме и да го получаваме...
- Колко е мъчно през днешния ден да сте от типа на " хвърчащите хора " - да създавате нови светове, да изследвате неразученото, да измисляте нови прекарвания за другите?...

- Всъщност, става по-лесно, когато се съберат повече такива хора. Така се усилваме един различен. През годините към тази технология, концепция и ядро на Театъра на сетивата се събират странни, чудни птици, които взаимно си оказваме помощ, даваме си опция за демонстрация на креативното, на детското, на това, което множеството хора във всекидневието си и в работата си нямат опция да проявят, с цел да може това, което дреме надълбоко в нас, да разцъфне. Ние постоянно работим с доброволци, за всеки идващ план пускаме публикация, че търсим. И нормално идват хора, които са като цветята - дават своя характерен мирис, форма и хубост, прибавят ги към нашата градина. Светът на Лабиринта е магнит за " хвърчащите хора ", в него гравитацията е по-слаба по някакъв метод, по-вероятно е да се полети и е по-лесно да бъдем... себе си.

- Една от концепциите на представленията е те да се случват на ексцентрични местоположения. Как ще го обясните? Кое е най-необичайното място, където сте показвали ваши постановки?

- Трудно е да се каже, те всички са необикновени. Но от 7 години вършим представлението " Островът на Тишинавтите " на един остров, който се намира на язовир " Голям Беглик " в Родопите. Всеки път то е друго, случва се на друга част от острова, с изцяло разнообразни персонажи, с друга идея, някои са нощем, други - денем, някои имат тъкмо избран ред на влизане, други дават опция публиката просто да се разпръсне из целия остров, търсейки героите... Но най-важното е, че хората не би трябвало да приказват по време на пътя, належащо е да преминат оттатък думите... Може би този действителен остров е най-необичайното място за нашите представления.

Но също по този начин имаме спектакли във Водната кула в " Лозенец ", в молове, в съвременни бизнес центрове, в музеи, в частни жилища, по улиците на града... На процедура, всяко пространство може да стане сцена за Театъра на сетивата.

А последното ни зрелище се случва в постройката на Химическия факултет на Софийския университет, която е забележителна - като архитектура, като сила, като жители и изобщо като чувство.

Традиционният спектакъл употребява за основа на своите постановки подготвени драматургични текстове, до момента в който ние извличаме текста и драматургията от пространствата. Затова за нас е значимо да работим в разнообразни и необикновени пространства.

- Какви хора идват на спектаклите ви? Имате ли непрекъсната аудитория, която желае да преживее всяко ваше ново зрелище?

- Някои хора ни следват от зрелище в зрелище. Точно този тип аудитория доста ни оказва помощ да се развиваме и надграждаме, тъй като всеки наш театър, който някой претърпява за първи път, влияе разтърсващо, трансформира се в запаметяващо се прекарване. Има мощен миг на изненада, изненада и учудване от това, че такова нещо съществува изобщо! Предизвикателството обаче е да продължаваме да изненадваме, да държим интереса на хората, които към този момент са били на наше зрелище. Разбира се, имаме и нова аудитория. Хората постоянно подаряват на свои другари билети за спектаклите ни.

- Залагате в представленията си на всички познати сетива. А коя е най-често срещаната страст, която предизвиквате у хората?

- Притихване и сякаш пробуждане, което води до промяна на гледната точка. Свикнали сме да виждаме света, другите хора и всичко съществуващо от избран ъгъл. И внезапно, по време на зрелище, тази позиция се сменя и преживяващият човек сякаш вижда с нови очи всичко. И това е доста скъпо.

Развиваме тази технология по изобретателен метод. Освен представленията на Театъра на сетивата, всяко от които е напълно друго - и като наличие, също по този начин доста постоянно и като форма - ние изобретихме и практикуваме през последните години други изобретателни форми на прекарвания като: сетивните градски пътувания, сетивни вечери, сетивни ретрийти - все неща, които изваждат индивида от нормалната му роля, от нормалния темп, от нормалната му еднаквост, и го вкарват в едно положение на изненада и в това време на бодрост.

- Доколкото зная, форматът към този момент набира огромна известност из цяла Европа - Барселона, Лондон, Копенхаген, Букурещ... Защо този вид изкуство става все по-предпочитано и търсено?

- Има потребност от него. И ние го виждаме с всяко зрелище, с всяка среща в Лабиринта. Просто животът става доста механизиран. Особено през последните две години дистанциите сред хората, най-буквално, стартират да се усилват. Забелязва се едно дехуманизиране, една машинност, едно изсушаване от страсти, една плиткост, несвързаност с дълбоката ни човешка същина и природа и с Природата генерално. Тоест, Театърът на сетивата в някакъв смисъл, без да го обявява, е лекарство, хапчето, което може да те върне в действителността. Работи като същинско знамение - и за тези, които го основават, и за тези, които го получават, дава смисъл, сила и възприятие за живо наличие, връща интензитета на живота и демонстрира какъв би могъл да бъде той.

- Какво е за вас да вършиме изкуство в България? Припокриха ли се упованията ви, които сте имали като студент в НАТФИЗ, със протичащото се в този момент?

- Никога не съм имал съответни упования. В някакъв смисъл нямам избор - не мога да се занимавам с нищо друго, с изключение на с изкуство. Това е осъзнато предопределение и задача. Очакването на всеки актьор е да може да се изрази, да даде форма на това, което търси. Мога да кажа, че България е място, където мога и можем да имаме огромна независимост и също по този начин съществени провокации. Но комбинацията сред двете е доста значима. И също по този начин ще изтъквам един умен човек, който споделя, че почвата в България в метафоричен смисъл е твърда, само че плодородна. Където има непримиримост и не се отхвърлят " земеделците ", ще има и богата годишна продукция. Оказва се, че и нашият случай е подобен.

Все повече хора-души увличаме с това, което вършим - както от страна на артистите, по този начин и от страна на публиката. А в действителност Театърът на сетивата дава тази опция те да прескачат от едното в другото, от фенове да стават наши съ-творци, които оказват помощ да се случи представлението. Лабиринтът е синкретично изкуство, той може да побере в себе си всички останали изкуства, да даде непредвидена опция за изява и в него има място за всички.