Хакерът, който фалира няколко онлайн фирми и изпрати виагра на Бил Гейтс
Интернет пространството постоянно може да се счита за извънредно уязвимо поле, в което всеки се стреми да извлече съществени изгоди. Макар и еволюцията на системите за сигурност непрекъснато да се стреми да подсигурява оптималният комфорт на всеки консуматор, постоянно може да откриете един задоволително добър хакер, който да прескочи всички дупки в системата.
Не би трябвало да забравяме и нещо друго, хакерите са извънредно етични и морални хора, въпреки и тяхната работа да е обвързвана с осъществяването на най-различни закононарушения. В интернет пространството ще откриете хора, които получават славата на бели рицари – етични хакери, чиято съществена цел е да разкрият закононарушения, да потвърдят най-различни неточности в системата и да се постараят да предпазят колкото се може повече хора. Противниците на това придвижване също не са малко, само че за разлика от доста други, те самите експлоатират мрежата за свои лични облаги, забавляват се извънредно доста с дупките в системата и по-лошото е, че са подготвени за наемане когато и да е.
Рядко в тези среди може да се открие изключение на правилника.
През 2000 година незнаен хакер съумява да завоюва вниманието на света и да коства затварянето на няколко компании, откакто в интернет изтичат номерата на повече от 23 000 кредитни карти. Името на индивидът зад това огромно закононарушение, което умерено се подрежда до хакерската офанзива от WannaCry и Anonymous, е дело на 18-годишен юноша на име Рафайел Грей. За разлика от доста други младежи, Рафайел се занимавал напълно със структората и работата на компютрите, опознавайки доста проблемите в системата. Очевидно времето е било използвано вярно и доста скоро любознанието на младежа почнало да се вижда в непознатите системи.
Самият той признава, че от своето село в Уелш съумял да разбере тайните на безусловно всички. В следствие осъзнал, че в интернет никой не е предпазен и относително бързо разширил периметъра си на деяние. Описва се като „ светецът на електронната търговия “ и с това дава началото на цифров поход към канадски компании. Действията му в следствие ангажират ФБР за откриването на новата интернет опасност. И до момента в който вредите се правят оценка за милиони долари, ФБР не може да повярва, че всичко се случва от спалнята на малко уелско село. Макар и в ръцете си да е държал няколко милиарда $, в това число и кредитната карта на Бил Гейтс, хакерът употребявал едвам 1400 паунда, с които да закупи компютърно съоръжение, всичко останало е било непокътнато.
Бил Гейтс получава кашон виагра в дома си в Калифорния – комплимент от Грей, откакто операционната система на най-богатия човек на света се оказва съвършена игрална площадка за хакерите. Макар и редица корпорации да страдат от дейностите му, мнозина го благославят, тъй като с сходна проява в последните 20 години забелязахме обилни усъвършенствания. Макар и да чака присъда от няколко години, самият той декларира, че е направил тази интервенция, тъй като на никое място не е пишело, че сходни дейности са закононарушение и биха могли да нарушават закона.
Освен това припомня неведнъж, че в множеството случаи една компания би трябвало да задава въпросът „ Как? “, а не „ Кой? “. Около 20 години по-късно, хакерът дава изявленията и към момента се показва за белия рицар на интернет. Заявява, че за свалянето въз основата данни са му били нужни 10 минути, а тръпката е била тъкмо толкоз висока, колкото и половата такава. И до през днешния ден продължава да бъде извънредно любопитен човек, който търси всякаква информация. Подозираме, че напоследък не му е мъчно да се запознае с живота на хората. Продължава да се изненадва от обстоятелството, че хората са подготвени на всичко, с цел да предадат данните си. Когато Рафайел се пробва да завоюва вниманието на управляващите и да заяви за проблематичните системи, никой не му обръща внимание.
Започва да изпраща данни на най-различни медии, пробвайки се да потвърди главните проблеми. След като реакция няма, той продължава да смъква персоналните данни на консуматори. На финалът е подгонен от Крис Дейвис. Оказва се, че за него като някогашен хакер и сегашен чиновник на онлайн компания за цифрова отбрана, въобще не е проблем да открие нарушителя. Единственият проблем е, че управляващите не схващат каква информация се предава. ФБР одобряват информацията на Дейвис, само че механически даже не осъзнават какво получават, полицията също е изгубена някъде в превода. Адекватната реакция на полицията се демонстрира едвам с дългите пояснения на Крис.
Едва тогава правораздаването стартира да се намесва в интервенцията. Освен това се спекулира, че Рафайел е бил ухажван от проведената престъпност, която подсигурила съществени облаги за неговите дейности. На въпросът за какво Дейвис се е задействал и задействал против хакера, той дал отговор, че почнал да се нервира на несъразмерното въздействие и внимание от мрежата. Днес Рафайел работи за софтуерна компания, не споделя дали продължава с хакерската си активност, най-вероятно може да прикрива следите си доста по-добре и в никакъв случай не влиза в затвор. Вместо това прекарва две години условна присъда като получава и няколко предложения за работа в IT бранша. Бил Гейтс в никакъв случай не разяснява случая с доставената виагра.
