„Чайка“ на Явор Гърдев в театър „Азарян“
Интересно, без да е вълнуващо. Ако не ставаше въпрос за обичания ми режисьор и цяла плеяда прелестни артисти, нямаше да съм толкоз разочарована. Но истината е тази: „ Чайка “ не е измежду креативните върхове на Явор Гърдев и сдържаните овации и унилата аудитория най-после единствено потвърдиха усещанията ми от представлението.
За пиесата „ Чайка “ е ненужно да се приказва. Гледала съм я за първи път десетгодишна в МХАТ в Москва и даже на тази възраст три часа стоях, затаила мирис. Времето, което е спряло над лятното езеро, любовта във въздуха и пресилените страсти на героите – всичко е като магия, ясна даже за едно дете. В този смисъл не считам, че с цел да бъде разбрана от актуалната аудитория, „ Чайка “ се нуждае от революционни промени. Опасността да се изгуби атмосферата и смисълът на пиесата е изцяло действителна – и тъкмо това се е случило.
Любовите и пристрастеностите в „ Чайка “ на Явор Гърдев се случват в изцяло друга атмосфера. Вместо чеховата замечтаност, тук всички тичат и крещят пронизително, от самото начало някакви хора се появяват и изчезват на тичешком начело, откъм гърба и от горната страна, създавайки безпорядък, който е замайващ, без да е безапелационен. В по този начин стремително течащото деяние времето минава бързо и пиеса от три часа трескаво говорене е прекомерно дълга – на мен второто деяние ми беше искрено допълнително.Снежина Петрова, Николай Урумов, Владимир Пенев, Светлана Янчева, Михаил Мутафов, Захари Бахаров, Ованес Торосян и Елена Телбис – нито едно име не заслужава да бъде пропуснато. Всеки от тези артисти, които съм гледала в чудесни превъплъщения в други пиеси, тук просто играе себе си. И тъй като всеки от тях е обаятелен и задоволително умел, поотделно са образцови. Само че това е пиеса за усеща, а сред актьорите в този театър няма никаква химия – та те са просто себе си, а артистът рядко е освен това от самовлюбен ексцентрик. Такива тук са и Заречная, и Аркадина, и Треплев, и Сорин, и Тригорин, и даже Полина и Маша – в поредност от патетични монолози, които не съумяват да разчувстван публиката.
Сценографията и костюмите са отлични – както постоянно без забележки към Никола Тороманов–Фичо, а за костюмите заслугата е на Свила Величкова. Самият новооткрит спектакъл „ Азарян “ ме изненада неприятно с неналичието на седалки; високата цена на билетите несъмнено не предполагаше тричасово седене на неуместна скамейка без облегалка.
Нов спектакъл в София и нова режисура с толкоз известни артисти – това несъмнено е страхотна вест за града ни; може би аз просто имах прекомерно високи упования. Но в последна сметка не е ли това главното обвързване на положителната аудитория?
За пиесата „ Чайка “ е ненужно да се приказва. Гледала съм я за първи път десетгодишна в МХАТ в Москва и даже на тази възраст три часа стоях, затаила мирис. Времето, което е спряло над лятното езеро, любовта във въздуха и пресилените страсти на героите – всичко е като магия, ясна даже за едно дете. В този смисъл не считам, че с цел да бъде разбрана от актуалната аудитория, „ Чайка “ се нуждае от революционни промени. Опасността да се изгуби атмосферата и смисълът на пиесата е изцяло действителна – и тъкмо това се е случило.
Любовите и пристрастеностите в „ Чайка “ на Явор Гърдев се случват в изцяло друга атмосфера. Вместо чеховата замечтаност, тук всички тичат и крещят пронизително, от самото начало някакви хора се появяват и изчезват на тичешком начело, откъм гърба и от горната страна, създавайки безпорядък, който е замайващ, без да е безапелационен. В по този начин стремително течащото деяние времето минава бързо и пиеса от три часа трескаво говорене е прекомерно дълга – на мен второто деяние ми беше искрено допълнително.Снежина Петрова, Николай Урумов, Владимир Пенев, Светлана Янчева, Михаил Мутафов, Захари Бахаров, Ованес Торосян и Елена Телбис – нито едно име не заслужава да бъде пропуснато. Всеки от тези артисти, които съм гледала в чудесни превъплъщения в други пиеси, тук просто играе себе си. И тъй като всеки от тях е обаятелен и задоволително умел, поотделно са образцови. Само че това е пиеса за усеща, а сред актьорите в този театър няма никаква химия – та те са просто себе си, а артистът рядко е освен това от самовлюбен ексцентрик. Такива тук са и Заречная, и Аркадина, и Треплев, и Сорин, и Тригорин, и даже Полина и Маша – в поредност от патетични монолози, които не съумяват да разчувстван публиката.
Сценографията и костюмите са отлични – както постоянно без забележки към Никола Тороманов–Фичо, а за костюмите заслугата е на Свила Величкова. Самият новооткрит спектакъл „ Азарян “ ме изненада неприятно с неналичието на седалки; високата цена на билетите несъмнено не предполагаше тричасово седене на неуместна скамейка без облегалка.
Нов спектакъл в София и нова режисура с толкоз известни артисти – това несъмнено е страхотна вест за града ни; може би аз просто имах прекомерно високи упования. Но в последна сметка не е ли това главното обвързване на положителната аудитория?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ