Уникатът Бърни Екълстоун – създател на империя с воля, енергия и малко нечисти сделки
Интересни неща за Бърни разкрива в интервю с него писателят Матю Сайед. В него става дума за високите дами, неприязънта към демокрацията и за това какво счита да прави до края на живота си. Интервюто е взето в дома на Бърни в Найтсбридж, а писателят споделя, че в много неща не е склонен с него.
В отговор на политическите му виждания Сайед единствено клати глава, а заради заявлението на Бърни, че е подготвен да се направи на Матросов поради Путин, направо му е прилошало. При заявлението че демокрацията е за неудачници направо закипява, само че все пак това на писателят му става приветлив този “слабичък махленски войник ”, построил цяла империя с волята и силата си, и навярно с няколко нечистоплътни покупко-продажби. Бърни не крие че са му се подигравали съучениците, само че това му отворило пътя към върха. Предприемаческият му дух не отслабва с годините и вепреки че скоро ще навърши 89, Бърни си отстава все същият ученик, който купувал шоколадчета и бисквити и ги препродавал по-късно на съучениците си.
“Когато живеехме в Дартфорд, ходех в селското учебно заведение ” - си спомня Бърни - “Ходех в магазина с куфарче и купувах яко следки неща, които продавах в междучасията! ” Според тогавашните му съученици, надценката му била 25%, но намигвайки с вежди Бърни дава отговор - “Не ми наподобява – дребен е маржът ”.
За сда трансформира Формула-1 в глобален бизнес, наБърни са му били нужни десетилетия. Когато я купува американската инвестиционная компания, му присвояват званието почетен председател. Какво ли му дава тази купа? - “Това значи че мога да не върша нищо ” - обяснява той.
Значи е съвершенно свободен? - “Не, имам много други каузи, даже повече от времето, когато имах работа. Към мен се обръщат с разни проблеми. Тази заран, да вземем за пример, решавахме въпроси с един от тимовете. В душата си съм продавач на използвани автомобили. ”
На Бърни му е досадно, че предприемачите не се обичат в света и не им се възхищават - “Светът сякаш постепенно, само че правилно се избавя от предприемачите. Всико се упрнвлява от корпорациите. Работа за един, а я правят петима. След пет години от остарялата школа нищо няма да остане, последните Хенрифордовци ще измрат ”.
На питането дали жаждата му за делови успех е зародила поради дребния му растеж, след като в средите на Формула върви майтап, че Наполеон е имал комплексът на Бърни Екълстоун. Тънките му устни се разтягат в усмивка - “Има нещо такова – ниските постоянно са такива, постоянно им се налага да потвърждават нещо. Добре ли е да те гонят – не – първо просто търпях, а след това примамих на своя страна двама по-големи юнака. И то без да им заплащам. ”
В политическо отношение Бърни се възхищава на Путин. - “Ако се опитат да го разстрелят с картечница, бих го прикрил с гърдите си. Защото е същински мъж и прави само положително на хората. ” - А окупацията на Крим? - “Събира на части Русия. ” - А покушението против двамата Скрипал? - “Не е негово дело. Като че ли няма друго за вършене, та ще се занимава с нелепости. Всичко са единствено приказки! Ако той беше главниян в Европа.. При нас никой не остана, по-лошо от в този момент не може да стане. А той каквото приказва, това и прави...Изобщо не съм привърженике на демокрацията. Нужен е деспот, той споделя – ще направя това и това. А при демокрацията само приказват! ”
Говорейки по тематиката лицето му се вкаменява, колкото повече сходни работи говори, толкоз повече дава да стане ясно, че приказва изцяло съществено. Беседата е като партия тенис на маса – въпрос - пай отговор, срещуположен въпрос – още по-къс отговор, до момента в който най-после на резбереш че в сходен спаринг победител може да бъде единствено един.
Кого от английските политици почитате? - “Мисис Татчър ”. А различен? - “Струваше ми се че Тони Блейър прави всичко вярно. Раотата е в това, че доста от тях се стремят да създадат положително усещане, вместо това да вземат решение въпросите. Дори сам правил дарения за първия мандат на Тони, само че след това си прибрах парите обратно. ”
При отклоняването на диалога от политиката отиваме към дамите. Всичките му са били високи на растеж. Дали е съвпадение? - “Славика /с втората му жена и майка на двете му деца Бърни се разделя през 2009-а/ беше особена. Тя не е само висока, тя е нещо доста изключително ”. Как са се срещнали? - “Срещнах я когато работеше като модел за Армани, запознаха ни. ” - Тежко ли ви беше при раздялата? - “не съм скъсвал с нея, тя ме изгони. Но я обичах още. Но тя беше единствено на 50, имаше много пари и се прииска различен живот. Не и харесваше, че изчезвам по 18 пъти в годината. ”
Не сте ли се опитвали по-често да оставате в къщи поради брака си? - “Казвах й че се пробвам, само че тя знаеше, че лъжа. Хората не се трансформират, за известно време можеш да станеш различен човек, но истинската същина рано или късно се проявява. - А децата – не ви ли беше жалост, че цялото им детство не сте или с тях? - “Навярно, когато не сте си в къщи, това е и за положително. Може би за някои фамилии ще е потребно да си дават отмора ”. - Колко деца имате? - “Три, и четири внука ” - примигва - “Всъщност пет. ”
Каквото и да приказват за Бърни, не може да не му се признае, че е неповторим. Погледът му искри от вътрешна сила. Той като че ли живее по правилото на Монти Пайтън - “Животът е смешка, на която се смеете последен ”.
Разговорът отива към края и се пробвам да разбера с какво живее. Кой ви е любимият роман? - “Книги не чета ” - А любимата пиеса? - ”Никога не съм бил на спектакъл. Жена ми /третата подред - бразилката Фабиана Флоси с 47 години по-млада/ преди дни ми предложи да отидем. Отвърнах – Защо? Не ми би трябвало да тичам на никое място. Не искам да ми носят непознати мисли ”.
Щастрлив ли сте? Доволни ли сте от живота си? - “Не знам какво е благополучие ”. - Боите ли се от смърта? - “Навярно не. ” - Какво става след гибелта? - “Закопават те в земята или пък ви кремират. ” - Не ви ли се струва, че съществува душа или дух кйто не умира? - “Не, аз съм реалист ”. - Какво ще извършите, в случай че ви кажат, че ви остават само няколко дни? - “Много съм мислил за това. Ако ми оставаха единствено три месеца, бих си купил пушка и бих премахнал няколко души, на които тук не им е мястото. ”
Не мога да се удържа да не се разсмея. Нормалните хора прекарват времето си със семейството, с цел да усетят най-после малко любов, а вие белким ще станете сериен палач? - “Все отново ще се направи нещо потребно. Ако си останеш в дома, със фамилията ще си им в тежест и всички ще те жалят. Защо да ги напъвам? И за какво би трябвало да страдат заедно? ”
Кого бихте простреляли първи? - “Списъкът на задачите ми непрестанно се трансформира. Имам много народ в него... ” - Какъв некролог бихте желали да имате, като какъв желаете да ви запомнят? - “Пука ми на жилетката! ”
В отговор на политическите му виждания Сайед единствено клати глава, а заради заявлението на Бърни, че е подготвен да се направи на Матросов поради Путин, направо му е прилошало. При заявлението че демокрацията е за неудачници направо закипява, само че все пак това на писателят му става приветлив този “слабичък махленски войник ”, построил цяла империя с волята и силата си, и навярно с няколко нечистоплътни покупко-продажби. Бърни не крие че са му се подигравали съучениците, само че това му отворило пътя към върха. Предприемаческият му дух не отслабва с годините и вепреки че скоро ще навърши 89, Бърни си отстава все същият ученик, който купувал шоколадчета и бисквити и ги препродавал по-късно на съучениците си.
“Когато живеехме в Дартфорд, ходех в селското учебно заведение ” - си спомня Бърни - “Ходех в магазина с куфарче и купувах яко следки неща, които продавах в междучасията! ” Според тогавашните му съученици, надценката му била 25%, но намигвайки с вежди Бърни дава отговор - “Не ми наподобява – дребен е маржът ”.
За сда трансформира Формула-1 в глобален бизнес, наБърни са му били нужни десетилетия. Когато я купува американската инвестиционная компания, му присвояват званието почетен председател. Какво ли му дава тази купа? - “Това значи че мога да не върша нищо ” - обяснява той.
Значи е съвершенно свободен? - “Не, имам много други каузи, даже повече от времето, когато имах работа. Към мен се обръщат с разни проблеми. Тази заран, да вземем за пример, решавахме въпроси с един от тимовете. В душата си съм продавач на използвани автомобили. ”
На Бърни му е досадно, че предприемачите не се обичат в света и не им се възхищават - “Светът сякаш постепенно, само че правилно се избавя от предприемачите. Всико се упрнвлява от корпорациите. Работа за един, а я правят петима. След пет години от остарялата школа нищо няма да остане, последните Хенрифордовци ще измрат ”.
На питането дали жаждата му за делови успех е зародила поради дребния му растеж, след като в средите на Формула върви майтап, че Наполеон е имал комплексът на Бърни Екълстоун. Тънките му устни се разтягат в усмивка - “Има нещо такова – ниските постоянно са такива, постоянно им се налага да потвърждават нещо. Добре ли е да те гонят – не – първо просто търпях, а след това примамих на своя страна двама по-големи юнака. И то без да им заплащам. ”
В политическо отношение Бърни се възхищава на Путин. - “Ако се опитат да го разстрелят с картечница, бих го прикрил с гърдите си. Защото е същински мъж и прави само положително на хората. ” - А окупацията на Крим? - “Събира на части Русия. ” - А покушението против двамата Скрипал? - “Не е негово дело. Като че ли няма друго за вършене, та ще се занимава с нелепости. Всичко са единствено приказки! Ако той беше главниян в Европа.. При нас никой не остана, по-лошо от в този момент не може да стане. А той каквото приказва, това и прави...Изобщо не съм привърженике на демокрацията. Нужен е деспот, той споделя – ще направя това и това. А при демокрацията само приказват! ”
Говорейки по тематиката лицето му се вкаменява, колкото повече сходни работи говори, толкоз повече дава да стане ясно, че приказва изцяло съществено. Беседата е като партия тенис на маса – въпрос - пай отговор, срещуположен въпрос – още по-къс отговор, до момента в който най-после на резбереш че в сходен спаринг победител може да бъде единствено един.
Кого от английските политици почитате? - “Мисис Татчър ”. А различен? - “Струваше ми се че Тони Блейър прави всичко вярно. Раотата е в това, че доста от тях се стремят да създадат положително усещане, вместо това да вземат решение въпросите. Дори сам правил дарения за първия мандат на Тони, само че след това си прибрах парите обратно. ”
При отклоняването на диалога от политиката отиваме към дамите. Всичките му са били високи на растеж. Дали е съвпадение? - “Славика /с втората му жена и майка на двете му деца Бърни се разделя през 2009-а/ беше особена. Тя не е само висока, тя е нещо доста изключително ”. Как са се срещнали? - “Срещнах я когато работеше като модел за Армани, запознаха ни. ” - Тежко ли ви беше при раздялата? - “не съм скъсвал с нея, тя ме изгони. Но я обичах още. Но тя беше единствено на 50, имаше много пари и се прииска различен живот. Не и харесваше, че изчезвам по 18 пъти в годината. ”
Не сте ли се опитвали по-често да оставате в къщи поради брака си? - “Казвах й че се пробвам, само че тя знаеше, че лъжа. Хората не се трансформират, за известно време можеш да станеш различен човек, но истинската същина рано или късно се проявява. - А децата – не ви ли беше жалост, че цялото им детство не сте или с тях? - “Навярно, когато не сте си в къщи, това е и за положително. Може би за някои фамилии ще е потребно да си дават отмора ”. - Колко деца имате? - “Три, и четири внука ” - примигва - “Всъщност пет. ”
Каквото и да приказват за Бърни, не може да не му се признае, че е неповторим. Погледът му искри от вътрешна сила. Той като че ли живее по правилото на Монти Пайтън - “Животът е смешка, на която се смеете последен ”.
Разговорът отива към края и се пробвам да разбера с какво живее. Кой ви е любимият роман? - “Книги не чета ” - А любимата пиеса? - ”Никога не съм бил на спектакъл. Жена ми /третата подред - бразилката Фабиана Флоси с 47 години по-млада/ преди дни ми предложи да отидем. Отвърнах – Защо? Не ми би трябвало да тичам на никое място. Не искам да ми носят непознати мисли ”.
Щастрлив ли сте? Доволни ли сте от живота си? - “Не знам какво е благополучие ”. - Боите ли се от смърта? - “Навярно не. ” - Какво става след гибелта? - “Закопават те в земята или пък ви кремират. ” - Не ви ли се струва, че съществува душа или дух кйто не умира? - “Не, аз съм реалист ”. - Какво ще извършите, в случай че ви кажат, че ви остават само няколко дни? - “Много съм мислил за това. Ако ми оставаха единствено три месеца, бих си купил пушка и бих премахнал няколко души, на които тук не им е мястото. ”
Не мога да се удържа да не се разсмея. Нормалните хора прекарват времето си със семейството, с цел да усетят най-после малко любов, а вие белким ще станете сериен палач? - “Все отново ще се направи нещо потребно. Ако си останеш в дома, със фамилията ще си им в тежест и всички ще те жалят. Защо да ги напъвам? И за какво би трябвало да страдат заедно? ”
Кого бихте простреляли първи? - “Списъкът на задачите ми непрестанно се трансформира. Имам много народ в него... ” - Какъв некролог бихте желали да имате, като какъв желаете да ви запомнят? - “Пука ми на жилетката! ”
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ