Кинотерапия
Интересът на учените и практикуващите психолози по въпросите на въздействието на киното върху фена поражда още от самия миг, когато братята Люмиер вършат първия си филм. Представители на филмовата промишленост се интересували доста от въпроса за ръководството на вниманието и съзнанието на публиката, с цел да запазят интереса към филмите. Техните реакции към всичко, което се случва на екрана, били усърдно проучени: придвижване, цвят, тон. А също и върху наличието на кино лентата. Разработени били техники и способи за монтаж, които способстват за постигането на съответни цели. Материал по тази тематика можете да намерите в книги за дирижиране. От необикновен интерес била просветителната роля на киното.
Психиатрите били първите, които показали интерес към потреблението на филми за лечебни цели. През 1949 година Голямата здравна енциклопедия разгласява публикация за нов способ на лекуване в клиниката: „ Теоретично е допустимо да се основават особено подбрани кино стратегии, формирани въз основа на научно проучване на усещането на феновете от разнообразни категории, в това число пациента, върху който ще има избран позитивен психотерапевтичен резултат. “
Представители на психиатрията интензивно учат реакциите на пациентите към гледаните от тях филми. Изследвана е връзката на филмите с процесите на възбуждане и инхибиране, със защитни механизми. Специално внимание било обърнато на сигурността и лечебния резултат от гледането в груповата терапия. Изследвани са опциите за въздействие на филмите върху самостоятелната и груповата динамичност. Голям интерес представлявал въпросът за въздействието на киното върху равнището на тревога на пациентите. Всички действия се осъществявали главно в границите на психоаналитичния метод.
В началото на 50-те години на предишния век стартират да се появяват първите изявления на тематика филмотерапия. И по този начин, през 1951 година М. Прадос написва публикацията си „ Използването на филми в психотерапията “. В интервала от 1950 до 1970 година се организират опити и клинични тествания. Десетки учени разгласяват своите проучвания, наблюдения и изводи. Но всички изявления имат извънредно теоретичен темперамент и не се появяват в необятната преса.
Първата книга за филмотерапия е написана от италианския психолог, мъдрец, художник, създател на онтологичната школа Антонио Менегети. През 1972 година издава книгата „ La cineterapia” („ Кинотерапия”). По-късно той дава на своя метод името „ Кинемалогия”, което характеризира като един от аспектите на онтопсихологическия способ. Както споделя самият Менегети, кинемалогията се появила напълно инцидентно. Един ден, след групово гледане на филм, до момента в който гледал разгорещена полемика, той забелязал, че по време на полемиката всеки участник упорствал за своята позиция, макар обстоятелството, че филмът трябвало да има обща интерпретация. И тези гледни точки били доста разнообразни. Менегети преди този момент е провеждал диалози с участниците в полемиката и по тази причина ги е познавал сносно. Той забелязал, че всеки участник изяснява кино лентата посредством личния си комплекс. Това го заинтересувало. В бъдеще траял наблюденията, които удостоверили догатката му. Така се родила концепцията за терапия посредством киното. „ Целта на киното е да употребява кино лентата, с цел да проучва хората, които претърпяват тези облици: фенът взе участие прочувствено тъкмо в това, което го разпознава “, написа Менегети в своята книга.
Кинематологията гледа на кино лентата като на комплицирано деяние, проникващо в дълбокия живот на човек, като изразяването на прекарвания, усеща, мисли, държание и външна действителност. Менегети разграничава два типа кинемалогия: лечебна и дидактическа. Кинематологията има своя методология, стадии на осъществяване, свои подходи за работа със защитни механизми.
Д-р Гари Соломон, американски психотерапевт, прочут още като Филмовият лекар, създава в детайли потреблението на филми като терапия. Първата му книга, The Motion Picture Prescription: „ Гледайте този филм и ми се обадете на следващия ден: 200 филми, които да ви оказват помощ да излекувате проблемите на живота “, е написана като лечебен инструмент, който терапевтите да употребяват за лекуване на пациенти и групи. Скоро бе намерено, че пациентите намират изгода за лична персонална приложимост. " Филмите са нашите истории, " споделя Соломон, а историите са употребявани лечебно.
Книгата му е първата по рода си със лист на лечебни истории от филмите. Можем да забележим по какъв начин вярната история може да ни покаже по какъв начин другите са се справили с проблем, сходен на нашия и да ни помогне да се излекуваме. Това е едно елементарно за потребление, изчерпателно лечебно управление, което да помогне на вас, вашето семейство и вашите другари, да разрешите проблеми от зависимости, корист, гонене, пари, занемаряване, отчуждение, фанатизъм, сватбен спор, осиновяване, секс, физическа болест и доста повече.
Така да вземем за пример:
Ако сте изпаднали в меланхолия – „ Животът е прелестен “
Ако сте в любовно отчаяние – „ Магьосникът от Оз “
Ако страдате от бодърствуване – „ Всичко в една нощ “
Ако преживявате тежка загуба – „ Легенда за краля риболовец “
Ако изпитвате стрес след бракоразвод – „ Крамър против Крамър “
Ако се чувствате самотни – „ Призрак “
Ако сте неудовлетворени – „ Телма и Луиз “ и т.н.
Психиатрите били първите, които показали интерес към потреблението на филми за лечебни цели. През 1949 година Голямата здравна енциклопедия разгласява публикация за нов способ на лекуване в клиниката: „ Теоретично е допустимо да се основават особено подбрани кино стратегии, формирани въз основа на научно проучване на усещането на феновете от разнообразни категории, в това число пациента, върху който ще има избран позитивен психотерапевтичен резултат. “
Представители на психиатрията интензивно учат реакциите на пациентите към гледаните от тях филми. Изследвана е връзката на филмите с процесите на възбуждане и инхибиране, със защитни механизми. Специално внимание било обърнато на сигурността и лечебния резултат от гледането в груповата терапия. Изследвани са опциите за въздействие на филмите върху самостоятелната и груповата динамичност. Голям интерес представлявал въпросът за въздействието на киното върху равнището на тревога на пациентите. Всички действия се осъществявали главно в границите на психоаналитичния метод.
В началото на 50-те години на предишния век стартират да се появяват първите изявления на тематика филмотерапия. И по този начин, през 1951 година М. Прадос написва публикацията си „ Използването на филми в психотерапията “. В интервала от 1950 до 1970 година се организират опити и клинични тествания. Десетки учени разгласяват своите проучвания, наблюдения и изводи. Но всички изявления имат извънредно теоретичен темперамент и не се появяват в необятната преса.
Първата книга за филмотерапия е написана от италианския психолог, мъдрец, художник, създател на онтологичната школа Антонио Менегети. През 1972 година издава книгата „ La cineterapia” („ Кинотерапия”). По-късно той дава на своя метод името „ Кинемалогия”, което характеризира като един от аспектите на онтопсихологическия способ. Както споделя самият Менегети, кинемалогията се появила напълно инцидентно. Един ден, след групово гледане на филм, до момента в който гледал разгорещена полемика, той забелязал, че по време на полемиката всеки участник упорствал за своята позиция, макар обстоятелството, че филмът трябвало да има обща интерпретация. И тези гледни точки били доста разнообразни. Менегети преди този момент е провеждал диалози с участниците в полемиката и по тази причина ги е познавал сносно. Той забелязал, че всеки участник изяснява кино лентата посредством личния си комплекс. Това го заинтересувало. В бъдеще траял наблюденията, които удостоверили догатката му. Така се родила концепцията за терапия посредством киното. „ Целта на киното е да употребява кино лентата, с цел да проучва хората, които претърпяват тези облици: фенът взе участие прочувствено тъкмо в това, което го разпознава “, написа Менегети в своята книга.
Кинематологията гледа на кино лентата като на комплицирано деяние, проникващо в дълбокия живот на човек, като изразяването на прекарвания, усеща, мисли, държание и външна действителност. Менегети разграничава два типа кинемалогия: лечебна и дидактическа. Кинематологията има своя методология, стадии на осъществяване, свои подходи за работа със защитни механизми.
Д-р Гари Соломон, американски психотерапевт, прочут още като Филмовият лекар, създава в детайли потреблението на филми като терапия. Първата му книга, The Motion Picture Prescription: „ Гледайте този филм и ми се обадете на следващия ден: 200 филми, които да ви оказват помощ да излекувате проблемите на живота “, е написана като лечебен инструмент, който терапевтите да употребяват за лекуване на пациенти и групи. Скоро бе намерено, че пациентите намират изгода за лична персонална приложимост. " Филмите са нашите истории, " споделя Соломон, а историите са употребявани лечебно.
Книгата му е първата по рода си със лист на лечебни истории от филмите. Можем да забележим по какъв начин вярната история може да ни покаже по какъв начин другите са се справили с проблем, сходен на нашия и да ни помогне да се излекуваме. Това е едно елементарно за потребление, изчерпателно лечебно управление, което да помогне на вас, вашето семейство и вашите другари, да разрешите проблеми от зависимости, корист, гонене, пари, занемаряване, отчуждение, фанатизъм, сватбен спор, осиновяване, секс, физическа болест и доста повече.
Така да вземем за пример:
Ако сте изпаднали в меланхолия – „ Животът е прелестен “
Ако сте в любовно отчаяние – „ Магьосникът от Оз “
Ако страдате от бодърствуване – „ Всичко в една нощ “
Ако преживявате тежка загуба – „ Легенда за краля риболовец “
Ако изпитвате стрес след бракоразвод – „ Крамър против Крамър “
Ако се чувствате самотни – „ Призрак “
Ако сте неудовлетворени – „ Телма и Луиз “ и т.н.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ