Наши учени извършват най-мащабното проучване на българските диалекти през 21 в.
Интерактивната кулинарна езикова карта на България реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век. В Института за български език не са спирали изследванията на обособени селища или райони, само че да се обхване цялата езикова територия посредством систематични диалектни изследвания от екип не беше правено от 80-те години на предишния век ", заяви проф. Ани Кочева от Институтът за български език към Българска академия на науките в изявление за Dir.bg.
" Отсега мога да кажа обаче, че българските диалекти в най-ново време са живи и не престават да ни изненадват ", безапелационна е проф. Кочева.
Изследването стартира преди две години и цели да покаже особеностите на българските диалекти в наше време по неповторим метод - посредством кулинарни предписания на достоверни ястия и питиета, излъчени от потомство на потомство в другите райони на страната. И до момента в който локалните поданици разкриват тайните на локалната кухня, диалектолозите улавят спецификите на локалния диалект. Интересно, вкусно и българско, нали? Всичко това е онагледено и с видео.
И макар че пандемията се отрази на плана, езиковедите от Българска академия на науките съумяха през последната година да картографират Охрид, Мещица, Пернишко, Трявна, Хисаря, Родопите, Видин, Брегово. Сега следва и експедиция в Странджа и Сакар, където се съхраняват едни от най-интересните български диалекти.
Снимка: Личен списък
Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език. Тя е началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Автор е на многочислени проучвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е основател на " Карта на българския език на ново място по света ", която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната " Карта на диалектната делитба на българския език ".
- Преди две години започнахте неповторим план - изработването на интеративна езикова кулинара карта на България като част от националната ни еднаквост. Последната ни среща беше преди година, когато ни пренесохте из китни места в Пирин и научихме, че банският " чумлек " гонел чумата, а за какво не и ковид. Следващата ви експедиция беше планувана в Родопите. Какви находки открихте там?
- Позволете ми първо да кажа, че пандемията промени хода на плана " Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия ", както прочее целия ни живот. Цяла година заради понятни аргументи екипът ни не можа да работи на
Виж още
терен, само че пък за сметка на това картата се появи в интернет и към този момент всеки може да я види и " чуе ", т.е. тя " проработи " изключително. Независимо от необикновените условия, в които бяхме сложени всички, работата не беше прекратена и по тази причина заместихме едни действия в плана с други. В миг, в който бяхме обществено дистанцирани и останали си у дома, се оказа, че сме много потребни с нашата карта - от една страна разнообразихме кулинарния живот на българина (а той непредпазливо стана прекомерно интензивен), от друга, пренесохме хората, които проявяваха интерес към картата, в живописни български краища, срещнахме ги с забавни хора, " отворихме ухото " им към по-непознати диалекти. Така взаимно се опитвахме да се върнем към предходния живот, към нормалността, доколкото това беше допустимо. Защото с изключение на за говорите и за старите български блюда тази карта носи доста информация за българина, за неговия живот, привички, традиции. Междувременно създадохме и британска версия на уеб страницата заради огромния интерес от чужбина към нея. Сега я попълняме с нов материал, тъй като тази пролет най-накрая подновихме теренните изследвания и даже в този миг ни откривате на експедиция. Успяхме да картографираме Охрид, Мещица, Пернишко, Трявна, Хисаря, Родопите, Видин, Брегово...
На експедиция в китното село Мещица
Снимка: Facebook профил на Ана Кочева
С други думи попълняме езиковата територия със пресен диалектен материал от всички райони. А Родопският район, за който питате, е доста блестящо доказателство, че в диалектите ни и до през днешния ден се пазят архаични особености на всяко езиково ниво. Затова нормално споделяме, че до момента в който има Родопи, ще има и диалектология . На картата ясно се вижда и чува, че родопските приказва нямат възраст, т.е. владеят се и от остарели, и от млади. А който желае да си подготви родопските пататници, клинове, смидал " и.r пареник, може да го направи, рецептите са разказани от локалните хора и се разграничават доста от това, което всеки счита, че познава.
Снимка: Българска академия на науките
-Колко нови гърнета с вкусни достоверни български гозби, предадени на живия локален акцент, се появиха на тази неповторима карта на България за година? Кои от тях ви изненадаха и бихте ли разказали за най-вкусните от тях?
Виж още
- Кликнете върху картата и ще видите маркер НОВО на всички тези места, по които сме имали теренни експедиции през последните месеци. Вие сте права, че става дума за неповторима езикова карта, само че аз ще отида и по-далеч - сега посредством този план на ФНИ се реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век. В Института за български език не са спирали изследванията на обособени селища или райони, само че да се обхване цялата езикова територия посредством систематични диалектни изследвания от екип не беше правено от 80-те години на предишния век. И най-после ще се създадат съответните заключения за положението на българските диалекти в най-ново време, за трендовете в техния процес. Отсега мога да кажа обаче, че те са живи и не престават да ни изненадват.
Гозби от село Мещица
Снимка: Facebook профил на Ана Кочева
- Тази пролет още веднъж стартирахте научите експедиции? Открихте ли рецепта, която гони вируса?
- Хранителната " ваксина " би трябвало да върви след същинската, с цел да сме спокойни като общество, а в съответния случай
Виж още
ние като откриватели, както и нашите информанти. Между другото, би трябвало да кажа, че огромна част от тях към този момент са имунизирани. Що се отнася до гозбите, гонещи заболяванията, азбучно несъмнено е, че това са всички добре сготвени ястия от положителни артикули. С отношение към храната както и с доста зеленчуци и подправки, които съдържат витамини. Но, в случай че питате за някои от националните вярвания, ето образци - считало се е, че риганът прогонва както злите сили, по този начин и заболяванията, по тази причина с него в миналото са опушвали стаите или пък са пълнели възглавниците, с цел да спят и сънуват върху това мощно биле. Лютите чушки и чесънът също потвърдено облекчават простуди и грипове. Накрая ще изляза отвън рамките на българската национална кухня, с цел да прибавя и свойствата на мащерката , добре позната и използвана у нас, само че и на всички места по света. Тя от дълбока античност се е считала, с изключение на за фалшификация, овкусяваща ястията, и за мощен афродизиак. В Древна Гърция я отглеждали върху големи площи, носели се митове, че дава сили и кураж. И римляните считали, че мащерката прибавя сили за борби, по тази причина преди тях се къпели във вода, ароматизирана с мащерка, с цел да победят. Това била повода античните шотландски бойци да пият преди сражения чай от мащерка. В този смисъл се блазня да препоръчам на нашите избраници в Народно събрание заран да изпиват по една чаша мащеркова запарка, току-виж етеричните масла в нея ги снабдили с чудодейни сили, та да се задействат по-умно и отговорно!
Гозби от село Мещица
Снимка: Facebook профил на Ана Кочева
- Сега ви следва експедиция в Странджа и Сакар. С какво е присъщ този район и какво са упованията ви за там?
- Това са едни от най-интересните български диалекти. Част са от източните рупски приказва, които се простират в Странджа (Българска и Турска); Тракия (Българска и в този момент Турска и Гръцка). В равнината локалното население мощно се е смесило със загорци (според някои откриватели - преселници от Мизия), с носители на подбалкански приказва. Странджанският диалект се простира на север в българската част на Странджа и на юг - в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските приказва след войните на Балканите през днешния ден живеят на разнообразни места в Източна България. От всички български диалекти у нас само странджанският диалект край Черно море има дълги меки съгласни л ", н ", к ", г " (тип з˜л " л " е, с£рен " н " е, брˆк " к " е, ливˆг " г " е). Това е най-любопитното в езиково отношение, а в кулинарно ние самите чакаме изненади.
- Попълването на картата изисква дълъг интервал, тъй като многообразието на диалектната карта на България е огромно, пък надалеч надвишава сегашните териториални граници. Кои са районите, които са минимум застъпени в нея към този момент и какви провокации показват те?
- Няма да остане празно място върху картата. Предстоят ни изследвания в Североизточна България. Мизийските (или източномизийски) приказва се разгръщат в Източна Мизия, т.е. в Дунавската низина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското северно Черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, вследствие на експанзията на по-будното и пламенно балканско население, слязло в равнината през ХІХ и ХХ в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), огромна част от тях са изгубили редица свои особености и в този момент към този момент биха могли да бъдат обсъждани като мизийско-балкански, или даже още по-общо, като смесени североизточни диалекти. От тях добре са съхранени три мизийски диалекта, много близки между тях: шуменският (или плиско-преславският, в това число и съртският в Провадийско), гребенският - в Тутраканско, Силистренско и ненапълно в Русенско, и капанският - в Разградско. В кулинарно отношение, както всекидневно споделям за местата, на които още не сме били на експедиция, чакаме да ни изненадат.
- Кулинарната езикова карта в този й тип в този момент е налична до всеки, който желае да опитва достоверна българска рецепта от даден край. Набира ли тя към този момент известност измежду българите и какво е нейното значение в националната ни еднаквост?
- Може да прозвучи нескромно, само че пък е истина, че картата се радва на забележителна известност. Неслучайно и медийният интерес към нея е голям. Както и на българите в чужбина, а и на сътрудници от други страни. Именно по тази причина направихме и непрекъснато попълняме и британската версия на уеб страницата.
Междувременно се обаждат сътрудници от непознати университети, описват, че постоянно " отварят " картата пред своите студенти, с цел да допълват чрез нея образованието по български език. Наши сънародници, живеещи в чужбина, споделят, че картата ги придвижва в България и образно, и звуково, несъмнено, и сетивно. За нас като откриватели това е най-голямата премия. Няма какво да се лъжем, тази интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия ще бъде живото удостоверение за днешното положение на българските диалекти години напред.
" Отсега мога да кажа обаче, че българските диалекти в най-ново време са живи и не престават да ни изненадват ", безапелационна е проф. Кочева.
Изследването стартира преди две години и цели да покаже особеностите на българските диалекти в наше време по неповторим метод - посредством кулинарни предписания на достоверни ястия и питиета, излъчени от потомство на потомство в другите райони на страната. И до момента в който локалните поданици разкриват тайните на локалната кухня, диалектолозите улавят спецификите на локалния диалект. Интересно, вкусно и българско, нали? Всичко това е онагледено и с видео.
И макар че пандемията се отрази на плана, езиковедите от Българска академия на науките съумяха през последната година да картографират Охрид, Мещица, Пернишко, Трявна, Хисаря, Родопите, Видин, Брегово. Сега следва и експедиция в Странджа и Сакар, където се съхраняват едни от най-интересните български диалекти.
Снимка: Личен списък Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език. Тя е началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Автор е на многочислени проучвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е основател на " Карта на българския език на ново място по света ", която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната " Карта на диалектната делитба на българския език ".
- Преди две години започнахте неповторим план - изработването на интеративна езикова кулинара карта на България като част от националната ни еднаквост. Последната ни среща беше преди година, когато ни пренесохте из китни места в Пирин и научихме, че банският " чумлек " гонел чумата, а за какво не и ковид. Следващата ви експедиция беше планувана в Родопите. Какви находки открихте там?
- Позволете ми първо да кажа, че пандемията промени хода на плана " Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия ", както прочее целия ни живот. Цяла година заради понятни аргументи екипът ни не можа да работи на
Виж още терен, само че пък за сметка на това картата се появи в интернет и към този момент всеки може да я види и " чуе ", т.е. тя " проработи " изключително. Независимо от необикновените условия, в които бяхме сложени всички, работата не беше прекратена и по тази причина заместихме едни действия в плана с други. В миг, в който бяхме обществено дистанцирани и останали си у дома, се оказа, че сме много потребни с нашата карта - от една страна разнообразихме кулинарния живот на българина (а той непредпазливо стана прекомерно интензивен), от друга, пренесохме хората, които проявяваха интерес към картата, в живописни български краища, срещнахме ги с забавни хора, " отворихме ухото " им към по-непознати диалекти. Така взаимно се опитвахме да се върнем към предходния живот, към нормалността, доколкото това беше допустимо. Защото с изключение на за говорите и за старите български блюда тази карта носи доста информация за българина, за неговия живот, привички, традиции. Междувременно създадохме и британска версия на уеб страницата заради огромния интерес от чужбина към нея. Сега я попълняме с нов материал, тъй като тази пролет най-накрая подновихме теренните изследвания и даже в този миг ни откривате на експедиция. Успяхме да картографираме Охрид, Мещица, Пернишко, Трявна, Хисаря, Родопите, Видин, Брегово...
На експедиция в китното село Мещица
Снимка: Facebook профил на Ана Кочева
С други думи попълняме езиковата територия със пресен диалектен материал от всички райони. А Родопският район, за който питате, е доста блестящо доказателство, че в диалектите ни и до през днешния ден се пазят архаични особености на всяко езиково ниво. Затова нормално споделяме, че до момента в който има Родопи, ще има и диалектология . На картата ясно се вижда и чува, че родопските приказва нямат възраст, т.е. владеят се и от остарели, и от млади. А който желае да си подготви родопските пататници, клинове, смидал " и.r пареник, може да го направи, рецептите са разказани от локалните хора и се разграничават доста от това, което всеки счита, че познава.
Снимка: Българска академия на науките -Колко нови гърнета с вкусни достоверни български гозби, предадени на живия локален акцент, се появиха на тази неповторима карта на България за година? Кои от тях ви изненадаха и бихте ли разказали за най-вкусните от тях?
Виж още - Кликнете върху картата и ще видите маркер НОВО на всички тези места, по които сме имали теренни експедиции през последните месеци. Вие сте права, че става дума за неповторима езикова карта, само че аз ще отида и по-далеч - сега посредством този план на ФНИ се реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век. В Института за български език не са спирали изследванията на обособени селища или райони, само че да се обхване цялата езикова територия посредством систематични диалектни изследвания от екип не беше правено от 80-те години на предишния век. И най-после ще се създадат съответните заключения за положението на българските диалекти в най-ново време, за трендовете в техния процес. Отсега мога да кажа обаче, че те са живи и не престават да ни изненадват.
Гозби от село Мещица
Снимка: Facebook профил на Ана Кочева
- Тази пролет още веднъж стартирахте научите експедиции? Открихте ли рецепта, която гони вируса?
- Хранителната " ваксина " би трябвало да върви след същинската, с цел да сме спокойни като общество, а в съответния случай
Виж още ние като откриватели, както и нашите информанти. Между другото, би трябвало да кажа, че огромна част от тях към този момент са имунизирани. Що се отнася до гозбите, гонещи заболяванията, азбучно несъмнено е, че това са всички добре сготвени ястия от положителни артикули. С отношение към храната както и с доста зеленчуци и подправки, които съдържат витамини. Но, в случай че питате за някои от националните вярвания, ето образци - считало се е, че риганът прогонва както злите сили, по този начин и заболяванията, по тази причина с него в миналото са опушвали стаите или пък са пълнели възглавниците, с цел да спят и сънуват върху това мощно биле. Лютите чушки и чесънът също потвърдено облекчават простуди и грипове. Накрая ще изляза отвън рамките на българската национална кухня, с цел да прибавя и свойствата на мащерката , добре позната и използвана у нас, само че и на всички места по света. Тя от дълбока античност се е считала, с изключение на за фалшификация, овкусяваща ястията, и за мощен афродизиак. В Древна Гърция я отглеждали върху големи площи, носели се митове, че дава сили и кураж. И римляните считали, че мащерката прибавя сили за борби, по тази причина преди тях се къпели във вода, ароматизирана с мащерка, с цел да победят. Това била повода античните шотландски бойци да пият преди сражения чай от мащерка. В този смисъл се блазня да препоръчам на нашите избраници в Народно събрание заран да изпиват по една чаша мащеркова запарка, току-виж етеричните масла в нея ги снабдили с чудодейни сили, та да се задействат по-умно и отговорно!
Гозби от село Мещица
Снимка: Facebook профил на Ана Кочева
- Сега ви следва експедиция в Странджа и Сакар. С какво е присъщ този район и какво са упованията ви за там?
- Това са едни от най-интересните български диалекти. Част са от източните рупски приказва, които се простират в Странджа (Българска и Турска); Тракия (Българска и в този момент Турска и Гръцка). В равнината локалното население мощно се е смесило със загорци (според някои откриватели - преселници от Мизия), с носители на подбалкански приказва. Странджанският диалект се простира на север в българската част на Странджа и на юг - в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските приказва след войните на Балканите през днешния ден живеят на разнообразни места в Източна България. От всички български диалекти у нас само странджанският диалект край Черно море има дълги меки съгласни л ", н ", к ", г " (тип з˜л " л " е, с£рен " н " е, брˆк " к " е, ливˆг " г " е). Това е най-любопитното в езиково отношение, а в кулинарно ние самите чакаме изненади.
- Попълването на картата изисква дълъг интервал, тъй като многообразието на диалектната карта на България е огромно, пък надалеч надвишава сегашните териториални граници. Кои са районите, които са минимум застъпени в нея към този момент и какви провокации показват те?
- Няма да остане празно място върху картата. Предстоят ни изследвания в Североизточна България. Мизийските (или източномизийски) приказва се разгръщат в Източна Мизия, т.е. в Дунавската низина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското северно Черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, вследствие на експанзията на по-будното и пламенно балканско население, слязло в равнината през ХІХ и ХХ в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), огромна част от тях са изгубили редица свои особености и в този момент към този момент биха могли да бъдат обсъждани като мизийско-балкански, или даже още по-общо, като смесени североизточни диалекти. От тях добре са съхранени три мизийски диалекта, много близки между тях: шуменският (или плиско-преславският, в това число и съртският в Провадийско), гребенският - в Тутраканско, Силистренско и ненапълно в Русенско, и капанският - в Разградско. В кулинарно отношение, както всекидневно споделям за местата, на които още не сме били на експедиция, чакаме да ни изненадат.
- Кулинарната езикова карта в този й тип в този момент е налична до всеки, който желае да опитва достоверна българска рецепта от даден край. Набира ли тя към този момент известност измежду българите и какво е нейното значение в националната ни еднаквост?
- Може да прозвучи нескромно, само че пък е истина, че картата се радва на забележителна известност. Неслучайно и медийният интерес към нея е голям. Както и на българите в чужбина, а и на сътрудници от други страни. Именно по тази причина направихме и непрекъснато попълняме и британската версия на уеб страницата.
Междувременно се обаждат сътрудници от непознати университети, описват, че постоянно " отварят " картата пред своите студенти, с цел да допълват чрез нея образованието по български език. Наши сънародници, живеещи в чужбина, споделят, че картата ги придвижва в България и образно, и звуково, несъмнено, и сетивно. За нас като откриватели това е най-голямата премия. Няма какво да се лъжем, тази интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия ще бъде живото удостоверение за днешното положение на българските диалекти години напред.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ