Възможно ли падналите ракети в Полша да бъдат прелюдия към сблъсък между Русия и НАТО?
Интензифицирането на интернационалните връзки през последната година стартира от ден на ден да слага въпроса за конфликт сред НАТО и Русия на дневен ред. Конфликтът в Украйна породи голям брой сюжети, както от едната страна, по този начин и от другата. Дали обаче сходен спор може да влезе във фаза на ескалация и парещ сблъсъкзаради произшествия като този с падналите ракети в Полша, следва да оценим през призмата на тактиките за сигурност,външнополитическите доктрини на евентуално забърканите страни и политическата воля в тях.
Исторически в никакъв случай не сме били по-близо до сходен спор от началото на дезинтеграцията на Източния блок до през днешния ден, само че това напълно не значи, че това е моментът в цялата история, който може да се класифицира като подобен с най-високо равнище на риск. Нека си спомним Кубинската ракетна рецесия през 1962 година и какъв брой близо е бил светът до нуклеарен спор тогава. Това, което се случва в този миг, е може би най-горещата точка в Студената война, където политиците и от двете страни си дават сметка, че войната като продължение на политиката по Фон Клаузевиц значи тотално заличаване на света.
За сходна предварителна защита на ескалацията имаме и актуален образец, който се случи през 2015 година и още веднъж сложи въпроса за международен конфликт на дневен ред. Тогава турски изтребители Ф-16 смъкнаха съветски военен аероплан СУ-24 на границата сред Турция и Сирия. Реакцията тогава беше мигновенна и международната политическа общественост се сплоти към деескалацията и сваляне на напрежението в региона.
Тези образци демонстрират, че макар нападателните външнополитически доктрини и комплицираната шахматна игра на интернационалните връзки, решенията дали един спор да влезе в гореща фаза към момента се подчинява на политическата воля на хора със фамилии, а не на военни с реваншистки или великодържавнически идеали.
Инцидентът в Полша несъмнено е игра по най-тънките струни на нервите на политиците във всяка една от страните, само че с появяването на нуклеарните оръжия събития като убийството на Франц Фердинанд, запалило Първата международна война, мъчно към този момент могат да се трансфорат в първата плочка домино от нещо по-мащабно. Именно заради тази причина разсъдъкът на страха не би разрешил да станем очевидци и участници в пълномащабен спор сред Русия и НАТО, най-малко не и на този стадий и след тази преживелица. Не и до момента в който не се случи освен това от случай, или пък в случай че Руската федерация не реши да използва стратегически нуклеарни средства в спора в Украйна, което тотално ще промени актуалната конструкция на интернационалните връзки.
Какво да чакаме?
Разбира се, сходни обстановки постоянно оставят своя отпечатък върху интернационалните връзки. Особено в случай че експертизата потвърди, че ракетите са били съветски. Кубинската ракетна рецесия води до по-голяма нерешителност и е въведения към договорите Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи 1 и Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи 2 - Преговори за ограничение на стратегическото въоръжение. Инцидентът с турските изтребители докара до повече двустранни връзки сред Русия и Турция и прецизиране на бойните дейности на територията на Сирия, с цел да не се стига до повече сходни нежелани конфликти.
Вчерашният случай няма да бъде подминат от историята и той най-вероятно ще докара до усилване на изнесената предна линия на НАТО в Източна Европа, само че още веднъж надали ще стигнем до пълномащабен спор в сегашния миг. Подобен отговор е логически и ще впрегне всички съдружници на НАТО в засилени съвещания и търсене на оптимално решение, което да увеличи сигурността в района и в същото време да не докара до пряк спор сред нуклеарни сили.
Това, което можем да чакаме в идващите дни, е конфликт, само че на дипломатическото поле, а не на бойното. Разумът на страха в сходни обстановки води доста повече до политически решения, в сравнение с до прибързани военни отговори, изключително когато на карта е заложен международният мир. Тепърва следва експертиза по въпроса, само че даже и да се откри, че ракетите са изстреляни от Русия, това надали ще бъде пречупващата точка в историята, която ще повлече човечеството към ужаса на Трета международна война.
Автор: Антони Герасимов
Исторически в никакъв случай не сме били по-близо до сходен спор от началото на дезинтеграцията на Източния блок до през днешния ден, само че това напълно не значи, че това е моментът в цялата история, който може да се класифицира като подобен с най-високо равнище на риск. Нека си спомним Кубинската ракетна рецесия през 1962 година и какъв брой близо е бил светът до нуклеарен спор тогава. Това, което се случва в този миг, е може би най-горещата точка в Студената война, където политиците и от двете страни си дават сметка, че войната като продължение на политиката по Фон Клаузевиц значи тотално заличаване на света.
За сходна предварителна защита на ескалацията имаме и актуален образец, който се случи през 2015 година и още веднъж сложи въпроса за международен конфликт на дневен ред. Тогава турски изтребители Ф-16 смъкнаха съветски военен аероплан СУ-24 на границата сред Турция и Сирия. Реакцията тогава беше мигновенна и международната политическа общественост се сплоти към деескалацията и сваляне на напрежението в региона.
Тези образци демонстрират, че макар нападателните външнополитически доктрини и комплицираната шахматна игра на интернационалните връзки, решенията дали един спор да влезе в гореща фаза към момента се подчинява на политическата воля на хора със фамилии, а не на военни с реваншистки или великодържавнически идеали.
Инцидентът в Полша несъмнено е игра по най-тънките струни на нервите на политиците във всяка една от страните, само че с появяването на нуклеарните оръжия събития като убийството на Франц Фердинанд, запалило Първата международна война, мъчно към този момент могат да се трансфорат в първата плочка домино от нещо по-мащабно. Именно заради тази причина разсъдъкът на страха не би разрешил да станем очевидци и участници в пълномащабен спор сред Русия и НАТО, най-малко не и на този стадий и след тази преживелица. Не и до момента в който не се случи освен това от случай, или пък в случай че Руската федерация не реши да използва стратегически нуклеарни средства в спора в Украйна, което тотално ще промени актуалната конструкция на интернационалните връзки.
Какво да чакаме?
Разбира се, сходни обстановки постоянно оставят своя отпечатък върху интернационалните връзки. Особено в случай че експертизата потвърди, че ракетите са били съветски. Кубинската ракетна рецесия води до по-голяма нерешителност и е въведения към договорите Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи 1 и Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи 2 - Преговори за ограничение на стратегическото въоръжение. Инцидентът с турските изтребители докара до повече двустранни връзки сред Русия и Турция и прецизиране на бойните дейности на територията на Сирия, с цел да не се стига до повече сходни нежелани конфликти.
Вчерашният случай няма да бъде подминат от историята и той най-вероятно ще докара до усилване на изнесената предна линия на НАТО в Източна Европа, само че още веднъж надали ще стигнем до пълномащабен спор в сегашния миг. Подобен отговор е логически и ще впрегне всички съдружници на НАТО в засилени съвещания и търсене на оптимално решение, което да увеличи сигурността в района и в същото време да не докара до пряк спор сред нуклеарни сили.
Това, което можем да чакаме в идващите дни, е конфликт, само че на дипломатическото поле, а не на бойното. Разумът на страха в сходни обстановки води доста повече до политически решения, в сравнение с до прибързани военни отговори, изключително когато на карта е заложен международният мир. Тепърва следва експертиза по въпроса, само че даже и да се откри, че ракетите са изстреляни от Русия, това надали ще бъде пречупващата точка в историята, която ще повлече човечеството към ужаса на Трета международна война.
Автор: Антони Герасимов
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ