Всяка минута е ценна - какво трябва да знаем за инсулта
Инсултът не е наложително съдбовна присъда, той може сполучливо да се лекува, а на претърпелите да се подсигуряват по-добри грижи и обществена поддръжка. За задачата обаче най-важни са разпознаването на най-ранните признаци на инсулта, бързата реакция и своевременното оказване на съответна здравна помощ. Това споделя проф. Екатерина Титянова, началник на Клиника " Функционална диагностика на нервната система " на Военномедицинска академия в материал,. На 29 октомври отбелязахме за 15-и път Световния ден за битка с инсулта. Мотото му тази година бе " Всяка минута е скъпа ". Какво би трябвало да знаем, с цел да помогнем на себе си и на околните си?
Симптоми
Основните клинични признаци на инсулта са провисване на устния ъгъл, едностранно изтръпване или уязвимост в крайниците, нарушавания в говора и координацията. Хората би трябвало да знаят, че при тяхната поява е нужна доста бърза реакция посредством позвъняване на незабавна здравна помощ (телефон 112) още в първите минути от случая. Бързата и навременна реакция може да предотврати инсулта, последващата тежка инвалидизация или гибел от него, споделя проф. Титянова.
Мозъчният инсулт е разнолик, изяснява експертът. Освен упоменатите нагоре нормални признаци, той може да се прояви с най-различни други нарушавания – главоболие, пристъпно гадене и повръщане, неочаквана загуба на зрение, разнообразни сетивни прояви, когнитивни разстройства, засенчване на съзнанието до кома, епилептични пристъпи и други
При част от болните инсултът настава ненадейно, без предвестници. Друга част от тях оповестяват за претърпян един или повече произшествия на транзиторна исхемична офанзива, при която признаците са краткотрайни и отзвучават в границите на едно денонощие – всекидневно те се пропущат. За инсулта е значимо, че симптоматиката продължава повече от 24 часа, а с образни проучвания на мозъка може да се пресъздава огнището на мозъчно проваляне.
Важните първи дейности
При поява на необикновен признак, подозрителен за мозъчен инсулт, би трябвало да се означи точният час на неговото пораждане, незабавно да се позвъни на телефон 112 за бърза здравна помощ, пациентът да се транспортира до най-близкото болнично заведение за осъществяване на компютърна томография на мозъка, с която може да се удостовери или отхвърли диагнозата инсулт.
При исхемичен мозъчен инсулт лечебният прозорец за венозна тромболиза е до 3-4.5 часа, а за ендоваскуларна реканализация (тромбектомия) – до 6-ия час от началото на признаците, споделя проф. Титянова. При липса на информация за часа на случая това лекуване не се организира (изключение са инсултите при събуждане). При късната хоспитализация пациентите остават на недиференцирано (стандартно) лекуване с висок риск от трайна инвалидизация или съдбовен излаз при непреживяемите инсулти. За страдание, това е и съществена причина процентът на диференцираното лекуване у нас да е доста невисок – приблизително до 2% от всички инсулти.
Преживяемост
Изходът от мозъчен инсулт варира от цялостно възобновяване до друга по тежест остатъчна симптоматика или гибел. Над 85% от болните с мозъчен инсулт оцеляват през първия месец от случая, а повече от 70% от тях са самостоятелни в ежедневните си действия до 3-тия месец от инсулта. Между 1 до 5% от болните (средно 1-2%) с непреживяеми инсулти претърпяват след диференцирано лекуване с венозна тромболиза или ендоваскуларна тромбектомия.
Лечение и възобновяване
За степента на постинсултна инвалидизация от голяма важност е провеждането на профилирана и характерно насочена неврорехабилитация още от първия ден на инсулта, която да е съобразена с съответните дефицити на пациента, изяснява проф. Титянова. Тази неврорехабилитация подкрепя процесите на мозъчна метаморфоза и построяването на нова функционална мозъчна анатомия, посредством която нарушените мозъчни функционалности могат да се възстановят. Процесът на възобновяване е максимален през първите 6 месеца от случая, въпреки че има и пациенти, които се усъвършенстват непрестанно във времето, отбелязва експертът. Важна роля съгласно нея играе ангажираността на фамилията и ресоциализацията на пациента в обществото.
Рецидив
При всички заболели с инсулт има риск от повторни мозъчносъдови произшествия. Рецидиви на исхемичните инсулти се следят в 5-15% от заболелите, прецизира проф. Титянова. За предотвратяването им се предлага осъществяване на вторична профилактика – тя включва медикаментозен надзор на артериалната хипертония, захарния диабет и дислипидемията и осъществяване на реваскуларизация при високостепенни стенози на сънните и мозъчните артерии. Хеморагичните мозъчни инфаркти при нелекувани руптурирали аневризми имат податливост да рецидивират през първите 2 седмици (около 25%). Те могат да се усложнят с патогенен вазоспазъм, стеноза или тромбоза, което да провокира спомагателни исхемични произшествия. Трайна профилактика се реализира посредством оперативно или ендоваскуларно лекуване на аневризмата и надзор на кръвното налягане.
Рискови фактори
Подобно на други страни, и в България инсултът е по-чест при мъже под 55 години, споделя проф. Титянова. След 55-годишна възраст те зачестяват при дамите, които в целия свят живеят приблизително 5-7 години по-дълго от мъжете. У нас междинната дълготрайност на живота през 2019 тодина е била 74.9 години - при мъжете съотетно 71.5 година, а при дамите - 78.5 година Съществуват редица характерни фактори, повлияващи риска от инсулт при дамите, които в ежедневната процедура остават недооценени – такива фактори са ранна първа менструация, ранен климакс, банкет на хормонални препарати, патологична бременност и други Тези дами би трябвало да подлежат на особено диспансерно наблюдаване, което у нас не е добре застъпено.
Арт терапия
Арт лечението е актуален метод за ресоциализация на заболели с разнообразни болести, в това число тези с мозъчен инсулт, показва проф. Титянова. Показано е, че художници, писатели и музиканти, претърпели инсулт, могат внезапно да трансформират метода на изобразяване, писане и композиране, а други заболели – да развият непознати до преди инсулта умения. Това се дължи на опцията на мозъка да се реорганизира в условия на трайно неврологично увреждане, което дава опция на болните с разнообразни дефицити да подобрят качеството си на живот, да се усещат потребни за себе си и за близките, подпомагани от фамилията и подготвени посредници. Съществуват разнообразни арт техники – музикотерапия, изобразяване, трудотерапия, огледална терапия и други Струва си всеки човек в риск да се допре до изкуството, като преоткрие себе си и модифицира усещанията си за живота по собствен метод, който му носи удвлетворение, успокоение и наслада, поучава медикът от ВМА.
Симптоми
Основните клинични признаци на инсулта са провисване на устния ъгъл, едностранно изтръпване или уязвимост в крайниците, нарушавания в говора и координацията. Хората би трябвало да знаят, че при тяхната поява е нужна доста бърза реакция посредством позвъняване на незабавна здравна помощ (телефон 112) още в първите минути от случая. Бързата и навременна реакция може да предотврати инсулта, последващата тежка инвалидизация или гибел от него, споделя проф. Титянова.
Мозъчният инсулт е разнолик, изяснява експертът. Освен упоменатите нагоре нормални признаци, той може да се прояви с най-различни други нарушавания – главоболие, пристъпно гадене и повръщане, неочаквана загуба на зрение, разнообразни сетивни прояви, когнитивни разстройства, засенчване на съзнанието до кома, епилептични пристъпи и други
При част от болните инсултът настава ненадейно, без предвестници. Друга част от тях оповестяват за претърпян един или повече произшествия на транзиторна исхемична офанзива, при която признаците са краткотрайни и отзвучават в границите на едно денонощие – всекидневно те се пропущат. За инсулта е значимо, че симптоматиката продължава повече от 24 часа, а с образни проучвания на мозъка може да се пресъздава огнището на мозъчно проваляне.
Важните първи дейности
При поява на необикновен признак, подозрителен за мозъчен инсулт, би трябвало да се означи точният час на неговото пораждане, незабавно да се позвъни на телефон 112 за бърза здравна помощ, пациентът да се транспортира до най-близкото болнично заведение за осъществяване на компютърна томография на мозъка, с която може да се удостовери или отхвърли диагнозата инсулт.
При исхемичен мозъчен инсулт лечебният прозорец за венозна тромболиза е до 3-4.5 часа, а за ендоваскуларна реканализация (тромбектомия) – до 6-ия час от началото на признаците, споделя проф. Титянова. При липса на информация за часа на случая това лекуване не се организира (изключение са инсултите при събуждане). При късната хоспитализация пациентите остават на недиференцирано (стандартно) лекуване с висок риск от трайна инвалидизация или съдбовен излаз при непреживяемите инсулти. За страдание, това е и съществена причина процентът на диференцираното лекуване у нас да е доста невисок – приблизително до 2% от всички инсулти.
Преживяемост
Изходът от мозъчен инсулт варира от цялостно възобновяване до друга по тежест остатъчна симптоматика или гибел. Над 85% от болните с мозъчен инсулт оцеляват през първия месец от случая, а повече от 70% от тях са самостоятелни в ежедневните си действия до 3-тия месец от инсулта. Между 1 до 5% от болните (средно 1-2%) с непреживяеми инсулти претърпяват след диференцирано лекуване с венозна тромболиза или ендоваскуларна тромбектомия.
Лечение и възобновяване
За степента на постинсултна инвалидизация от голяма важност е провеждането на профилирана и характерно насочена неврорехабилитация още от първия ден на инсулта, която да е съобразена с съответните дефицити на пациента, изяснява проф. Титянова. Тази неврорехабилитация подкрепя процесите на мозъчна метаморфоза и построяването на нова функционална мозъчна анатомия, посредством която нарушените мозъчни функционалности могат да се възстановят. Процесът на възобновяване е максимален през първите 6 месеца от случая, въпреки че има и пациенти, които се усъвършенстват непрестанно във времето, отбелязва експертът. Важна роля съгласно нея играе ангажираността на фамилията и ресоциализацията на пациента в обществото.
Рецидив
При всички заболели с инсулт има риск от повторни мозъчносъдови произшествия. Рецидиви на исхемичните инсулти се следят в 5-15% от заболелите, прецизира проф. Титянова. За предотвратяването им се предлага осъществяване на вторична профилактика – тя включва медикаментозен надзор на артериалната хипертония, захарния диабет и дислипидемията и осъществяване на реваскуларизация при високостепенни стенози на сънните и мозъчните артерии. Хеморагичните мозъчни инфаркти при нелекувани руптурирали аневризми имат податливост да рецидивират през първите 2 седмици (около 25%). Те могат да се усложнят с патогенен вазоспазъм, стеноза или тромбоза, което да провокира спомагателни исхемични произшествия. Трайна профилактика се реализира посредством оперативно или ендоваскуларно лекуване на аневризмата и надзор на кръвното налягане.
Рискови фактори
Подобно на други страни, и в България инсултът е по-чест при мъже под 55 години, споделя проф. Титянова. След 55-годишна възраст те зачестяват при дамите, които в целия свят живеят приблизително 5-7 години по-дълго от мъжете. У нас междинната дълготрайност на живота през 2019 тодина е била 74.9 години - при мъжете съотетно 71.5 година, а при дамите - 78.5 година Съществуват редица характерни фактори, повлияващи риска от инсулт при дамите, които в ежедневната процедура остават недооценени – такива фактори са ранна първа менструация, ранен климакс, банкет на хормонални препарати, патологична бременност и други Тези дами би трябвало да подлежат на особено диспансерно наблюдаване, което у нас не е добре застъпено.
Арт терапия
Арт лечението е актуален метод за ресоциализация на заболели с разнообразни болести, в това число тези с мозъчен инсулт, показва проф. Титянова. Показано е, че художници, писатели и музиканти, претърпели инсулт, могат внезапно да трансформират метода на изобразяване, писане и композиране, а други заболели – да развият непознати до преди инсулта умения. Това се дължи на опцията на мозъка да се реорганизира в условия на трайно неврологично увреждане, което дава опция на болните с разнообразни дефицити да подобрят качеството си на живот, да се усещат потребни за себе си и за близките, подпомагани от фамилията и подготвени посредници. Съществуват разнообразни арт техники – музикотерапия, изобразяване, трудотерапия, огледална терапия и други Струва си всеки човек в риск да се допре до изкуството, като преоткрие себе си и модифицира усещанията си за живота по собствен метод, който му носи удвлетворение, успокоение и наслада, поучава медикът от ВМА.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ