Институтът за пазарна икономика (ИПИ) работи по дългосрочно усилие за

...
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) работи по дългосрочно усилие за
Коментари Харесай

ИПИ стартира дискусия за ефективността на социалното подпомагане



Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) работи по дълготрайно изпитание за разбор на аргументите за бедността и неравенството във опциите, както и за оценка на успеваемостта на обществените помощи и услуги в България.

В изискванията на продължаваща политическа неустойчивост ИПИ започва поредност от обществени разисквания, които да отговорят на новите провокации и да намерят работещи решения за обществената политика в страната.

Първото обществено разискване ще се организира на 27 октомври 2021 година и ще се концентрира върху   успеваемостта на общественото подкрепяне в страната и вероятните решения в границите на идната полемика за държавния бюджет за 2022 година

Екипът на ИПИ ще показа калкулации и вероятни сюжети за смяна във връзка с обществените прехвърляния с рентабилен аршин – месечните обществени помощи за ниски приходи и целевите помощи за отопление . Ще бъде прегледан и резултатът на пандемията върху съществени обществени стратегии и прехвърляния.

Водещи на полемиката ще бъдат Лъчезар Богданов (главен икономист в ИПИ) и Петър Ганев (старши откривател в ИПИ).

Достъп до събитието от 14:00 – 16:00 часа :

Темата разяснява в “Нашият ден “ Петър Ганев , старши откривател в ИПИ.

“Това, което ни предизвика, с цел да осъществяваме събитието са няколко неща. През последните месеци ние представихме някои хрумвания за обществената политика, други сме дискутирали в затворен формат, в този момент просто желаеме да го отворим и на фона на идния бюджет, който в някаква степен ще наподобява на актуализацията на бюджета – най-вероятно ще е квалифициран от длъжностен кабинет, ще се разисква в първите седмици на един нов парламент.

В тази обстановка е хубаво някои оферти да бъдат експертно показани и предпазени още преди да се случи самият спор за бюджета.

Важното е, че първо това, което видяхме през 2020 година е, че някои обществени стратегии не регистрират пандемият а. За тях като че ли няма рецесия. Социалните месечни помощи, които са за най-бедните хора, там, където е включен и обезпечен най-малък приход, те съвсем не реагираха, като че ли няма рецесия. Много други стратегии са в същата обстановка.

Реагираха стратегии като обществения патронаж, помощ за възрастни, визити на карантинирани, пазаруване на медикаменти. Това беше нещо, което се случи с европейски средства.

Виждаме, че аргументът за възходящо неравноправие в един по-дълъг интервал стартира да играе все по-важна роля в България. Ако желаеме да не си провалим макроикономиката, а точно, без познания по какъв начин да се оправим с неравенството, в случай че стартираме безредно да подвигаме преразпределения през страната, да променяме бюджетна рамка, да променяме налози.

Начинът да отговорим на това предизвикателство е като насочим ресурса там, където да има резултат по отношение на това неравноправие . Най-голям резултат по отношение на неравенството би имало точно – увеличение в резултат на обсега на месечните обществени помощи.

Когато насочиш пари към най-бедните, резултатът към неравенството е максимален . Ако насочваш пари към необятни ограничения, а необятни ограничения са по 50 лева на всеки пенсионер или по 120, или увеличение на така и така доста огромния обсег на детските помощи, само че с доста дребна сума, там резултат върху неравенството няма. Просто всички взимат по малко и действително картината е същата .

В общественото подкрепяне, което разясняваме, имаме опция за доста съществено нарастване, даже предлагаме удвояване на обезпечения най-малък приход . Това няма да е доста скъпо, а ще даде доста сериозен резултат върху неравенството.

Чуйте Петър Ганев в звуковия файл.

Facebook/ИПИ
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР