Институтът за пазарна икономика (ИПИ) работи по дългосрочно усилие за ...

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) работи по дългосрочно усилие за

ИПИ стартира дискусия за ефективността на социалното подпомагане



Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) работи по дълготрайно изпитание за разбор на аргументите за бедността и неравенството във опциите , както и за оценка на ефективността на обществените помощи и услуги в България.

В условията на продължаваща политическа неустойчивост ИПИ започна поредност от обществени обсъждания, които да отговорят на новите предизвикателства и да намерят работещи решавания за обществената политика в страната.

Първото обществено разискване ще се проведе на 27 октомври 2021 година и ще се концентрира върху   ефективността на общественото подкрепяне в страната и възможните решавания в границите на предстоящата полемика за държавния бюджет за 2022 година

Екипът на ИПИ ще покаже калкулации и допустими сюжети за смяна във връзка с обществените трансфери с рентабилен аршин – месечните обществени помощи за ниски приходи и целевите помощи за отопление . Ще бъде прегледан и резултатът на пандемията върху съществени обществени стратегии и трансфери.

Водещи на полемиката ще бъдат Лъчезар Богданов (главен икономист в ИПИ) и Петър Ганев (старши търсач в ИПИ).

Достъп до обстоятелството от 14:00 – 16:00 часа :


Темата разяснява в “Нашият ден “ Петър Ганев , старши търсач в ИПИ.

“Това, което ни предизвика , с цел да реализираме обстоятелството са няколко неща. През последните месеци ние представихме някои хрумвания за обществената политика, други сме дискутирали в затворен формат, в този момент елементарно желаеме да го отворим и на фона на предстоящия бюджет, който в някаква степен ще наподобява на актуализацията на бюджета – най-вероятно ще е квалифициран от длъжностен кабинет, ще се разисква в първите седмици на един нов парламент.

В тази позиция е хубаво някои оферти да бъдат експертно показани и защитени още преди да се случи самият спор за бюджета.

Важното е, че първо това, което видяхме през 2020 година е, че някои обществени стратегии не регистрират пандемият а. За тях като че ли няма рецесия . Социалните месечни помощи, които са за най-бедните хора, там, където е включен и обезпечен най-малък приход , те съвсем не реагираха, като че ли няма рецесия . Много други стратегии са в същата позиция .

Реагираха стратегии като обществения патронаж, помощ за стари , посещения на карантинирани, купуване на медикаменти . Това беше нещо, което се случи с европейски средства.

Виждаме, че аргументът за възходящо неравноправие в един по-дълъг срок стартира да играе все по-важна функция в България. Ако желаеме да не си провалим макроикономиката, а точно , без познания по какъв начин да се справим с неравенството, в случай че започнем безредно да вдигаме преразпределения през страната , да променяме бюджетна рамка, да променяме налози .

Начинът да отговорим на това предизвикателство е като насочим ресурса там, където да има резултат по отношение на това неравноправие . Най-голям резултат по отношение на неравенството би имало точно – увеличение в резултат на обсега на месечните обществени помощи.

Когато насочиш пари към най-бедните, резултатът към неравенството е максимален . Ако насочваш пари към необятни ограничения , а необятни ограничения са по 50 лева на всеки пенсионер или по 120, или увеличение на така и така доста огромния обсег на детските помощи, само че с доста малка сума, там резултат върху неравенството няма. Просто всички взимат по малко и действително картината е същата .

В общественото подкрепяне , което коментираме, имаме опция за доста съществено нарастване , даже предлагаме удвояване на гарантирания най-малък приход . Това няма да е доста скъпо, а ще даде доста съществен резултат върху неравенството.

Чуйте Петър Ганев в звуковия файл.

Facebook/ИПИ

Източник: bnr.bg