Създадена е най-бързата „камера“ в света – тя може да заснема невероятните 156,3 трлн. кадъра в секунда
Инженерите от Центъра за телекомуникационни проучвания (INRS) в Канада са създали най-бързата „ камера “ в света.
Тя може да снима изумителните 156,3 трилиона фрагмента в секунда, само че не очаквайте видеоклипове с пукащи се балони или патрони, пронизващи ябълка. Всичко това е прекомерно постепенно и скучно за нея.
Новата камера снима по какъв начин светлинният подтик се свързва в пространството, което ще помогне в материалознанието, физиката, биологията и други науки.
INRS създава своя лична технология за високоскоростни изображения, чиято основа е основана преди 10 години. През това време експертите поредно покачват скоростта от 100 милиарда фрагмента в секунда (CUP) до 10 трилиона (T-CUP) и 70 трилиона (CUSP или компресирана свръхбърза спектрална фотография). Новата трансформация на платформата, която е мъчно е да се назова камера разрешава да се снимат процеси с невероятната скорост 156,3 трилиона фрагмента в секунда.
Платформата е станала известна като SCARF или „ фемтофотография в действително време с кодирана апертура “.
„ Камерата “ SCARF излъчва свръхкъс лазерен подтик, при който честотата се трансформира в границите на импулса, който по-късно минава през заснеманото събитие или обект. Това, което се случва в реалност е, че устройството снима събитието първо с алена дължина на вълната, по-късно с оранжева дължина на вълната, с жълта дължина на вълната и по-късно надолу по спектъра до виолетово. Тъй като събитието се случва доста бързо, до момента в който всеки идващ „ цвят “ го доближи, то наподобява друго, което разрешава на импулса да улови цялото събитие за необикновено къс интервал от време – условно спектрално разтеглено време, в сравнение с би разрешил „ едносъставен “ подтик.
Платформата (камерата) SCARF След това целият набор минава през система за отразяване, фокусиране, диафрагма и шифроване, преди да бъде подаден към датчика под формата на CCD. След това всичко е просто. Данните се трансферират към компютър и там изображението придобива своя лична форма, която е ясна за окото на потребителя. В най-чистата си форма снимането с тази скорост работи в границите на събития с дълготрайност не повече от една фемтосекунда. Казано на понятен за индивида език, една фемтосекунда е една квадрилионна или една милионна от една милиардна от секундата.
Очаква се новата „ камера “ да даде опция да се следят феномени като ударни талази, преминаващи през материя или живи кафези. Работата на учените е оповестена в списание Nature Communications. По-горе можете да видите видео на една от предходните версии на системата с 10 трилиона фрагмента в секунда, т.е. с 15 пъти по-малко фрагменти в секунда от сегашната настройка на системата.
