Владимир Зайков: Летище Пловдив е заложник в задкулисна игра
Инж. Владимир Зайков е потомствен авиационен експерт, роден е в Хасково. Първите 7 години от живота си е прекарал в Узунджово, където татко му е бил боен авиатор. По-късно фамилията се реалокира в Пловдив, където Владимир приключва Математическата гимназия. Продължава образованието си във Военновъздушното учебно заведение „ Георги Бенковски “ в Долна Митрополия и Военна академия в София. Служи във Военновъздушните сили, като се издига до една от най-високите позиции - началник-щаб въз основата в Граф Игнатиево. Напуска армията по лично предпочитание, след което работи на разнообразни управнически и мениджърски позиции. От 10 години е действен шеф на „ Тракия икономическа зона “. Зайков е индивидът, който съставлява консорциума сред ТИЗ и ПИМК, претендент за концесията на Летище Пловдив.
- Г-н Зайков, консорциумът, който представлявате, бе класиран на второ място в състезанието за концесия на Летище Пловдив. Знаете ли какво се случва с процедурата, откакто първият класиран отхвърли да подпише контракта?
- От 2 месеца нямаме информация какво се случва с процедурата. Концесията е оповестена през 2017 година по остарелия закон, в който ясно е написано по какъв начин би трябвало да се работи в сходни случаи. Законът за концесиите бе изменен тази година, само че и там е написано - откакто процедурата е стартирана по остарелия закон, тя би трябвало да бъде приключена по него. При отвод на първия класиран да подпише контракт би трябвало да бъде поканен вторият. За трети и четвърти не става дума, само че поканата за втория е наложителна. Това е по закон. На процедура обаче се случва нещо друго, а ние единствено можем да гадаем какво. Вече втори месец нямаме пояснение от дирекция „ Концесии “ при Министерството на превоза по какъв начин ще продължи процедурата. В началото имахме някаква връзка, само че в последно време чиновниците даже не подвигат телефона. Входирахме и публично писмо в Министерството, на което съвсем месец към този момент няма отговор!
- Как си обяснявате сходно държание от представителите на министерството?
-Нямам пояснение. Вероятно ставаме очевидци на нов български феномен - персонално направена концесия. Няма друго разумно пояснение, с изключение на цялата процедура да е била подготвяна за избран човек или индивид. И откакто той се е провалил, лобистите не знаят по какъв начин да реагират.
- Говорите за процедура в интерес на китайците от „ Хайнан “?
-За този консорциум, само че не тъкмо за китайците. Първоначално имахме чувството, че на състезанието сме се състезавали с гении. Тяхната планова документи получи 98,5 от 100 вероятни точки. Какво се случи обаче? Тези гении се отхвърлиха. За нас от дълго време е ясно, че китайци в този консорциум нямаше. Обяснението, че след гибелта на изпълнителния шеф обстановката се е усложнила и по тази причина офертата не е доказана, звучи комфортно, само че не е безапелационно. Нито пък мненията, че „ Хайнан “ е имала сложна година в бизнеса и проектите за Пловдив са се трансформирали. Според мен такива проекти в никакъв случай не е имало. Доколкото знам, от " Хайнан " са взели участие единствено с нефинансова апортна вноска. Цялата самодейност е била на Асен Василев и неговите български сътрудници, а китайците са били единствено за помпане на имиджа. По принцип китайците не вършат вложения, те вършат инвазия.
Не укривам, че до момента в който вървеше процедурата, направихме своето изследване посредством компания за икономическо разузнаване. И тя не откри никакви следи за този консорциум. Имаше една записана компания в Германия с 50 евро капитал. После се бе преместила в Холандия на адрес, на който има регистрирани десетки сходни сдружения. На посочения телефон за връзка вдигаше госпожа, която знаеше единствено холандски. Доста несериозно за консорциум, който трябваше да влага в Пловдив 80 млн. евро.
- А вие имате ли подготвеност да отбраните с действителни вложения и дейности своето предложение?
- Разбира се! Нашият бизнес проект е създаден след обстоен разбор на капацитета и изгодите за Пловдив и целия район. Когато бе оповестена процедурата, се събрахме една доста качествена работна група. В нея включихме икономисти, финансисти и авиационни експерти. Всички дружно направихме действителни планове, които почиват на правилен разбор, без да влагаме непотребен оптимизъм в проектите за развиване. Това е районно летище и като такова може да печели и да бъде мощен катализатор за развиването на стопанската система тук. Не приказваме единствено за Пловдив, а за Асеновград, Пампорово и цялата област, както и за прилежащите - Смолянска, Пазарджишка, Хасковска, Кърджалийска, Старозагорска. Според европейските стандарти всеки пасажер, минал през терминалите, остава приблизително 30-35 евро за летището и 350 евро в района. В нашия план залагаме 20 лв. от пасажер за летището и 300 лв. за района. Това е нещо изцяло действително и изпълнимо. При това става дума за пари, които не отиват в банковите сметки, а се движат в стопанската система и основават добавена стойност. Всеки може да пресметне какво значи това при един напълно елементарно изпълним пътникопоток от 300 000 души годишно.
- Конкуренцията от новия концесионер на летище София обаче също не е за подценяване?
- Не, това е несериозно. Не можем да чакаме, че огромните туроператори или лоукост компании ще водят посетители в Пловдив, като ще ги карат да кацат в София, а след това ги лашкат 2 часа и половина с автобусите, с цел да стигнат до локалните хотели. Освен това в последно време софийското летище разчита най-много на бизнес пътуванията и живеещите в чужбина българи и техните фамилии, които летят до Европа и назад. Докато ние залагаме извънредно на туристическите визити. Според разбора за уважавана маркетингова компания капацитетът на района е за към 6,2 млн. туристически визити на година. Представете си какъв брой дребна част от тях би трябвало да спечелим като клиенти на летище Пловдив, с цел да работи то с най-благоприятен потенциал. В същото време не би трябвало да подценяваме и капацитета на летището да обслужва карго полетите. Тук става дума за създаване на карго хъб, който ще даде опция освен за вдишване на товари в Пловдив като последна точка и назад, а за систематизиране и преразпределение на артикули за много по-широк район. В комбиниране с интермодалния терминал, на който се реализира бърз трансфер на товари от жп вагони на камиони, един подобен хъб за транспорт на артикули и по въздуха ще изиграе в действителност забележителна роля за развиването на локалната стопанска система. Тази композиция е по-добра дори от излаза на море, тъй като обезпечава целогодишно бързото придвижване на артикули.
- Защо обаче и този опит за отдаване на концесия на летището забива в девета глуха?
- На процедура това е третият опит за концесия на летището. Първият бе единствено за карго. Тя не съумя. Не съм сигурен дали въобще се стигна до оповестяването. През 2016 бе открита втора, само че не се яви нито един претендент. И последва сегашната, която започва още през 2017 година. На нея се явихме трима претенденти. Единият напълно правомерно бе отхвърлен, а останалите бяхме класирани. От дейностите на министерството обаче ми се коства, че някой има интерес и този опит за концесия да се окаже несполучлив.
- Кой би имал сходен интерес?
-Аз персонално правя оценка като глупави изказванията, че някой на високо държавно равнище не желае Летище Пловдив да се развива, тъй като е единствено на 140 км от софийското и ще му основава конкуренция. По-скоро става дума за ползите на една групичка на приблизително управително равнище в министерството, за която сегашната обстановка с летището е доста комфортна. Защото на процедура 40% от приходите от такси на аеропорта в Пловдив отиват в тази конструкция и обезпечават заплатите, вместо парите да остават тук и да се реинвестират за развиване. Това е дребната игра на чиновника. В същото време обаче е видно, че при настоящия метод на стопанисване и ръководство летището няма бъдеще. Първо - тъй като страната не е най-хубавият собственик, и второ - мениджърският екип няма мотивация да развива аеропорта. Същото се отнася и до кметовете на общините, които вземат участие във Фонда за развиване на летището. Не може да инвестираш едни пари в нещо и да не се интересуваш по какъв начин можеш да спечелиш от личната си инвестиция. Да, има нелош контракт с маркетинговата компания. Контрактът е потребен, тъй като посредством портала на компанията над 2,5 млн. души дневно имат опция да получат информация за Пловдив и района и да ги изберат за своето пътешестване. Отворете страницата обаче и вижте какво има там - една огромна красива фотография на летището и нищо друго - няма данни за културните, естествени и исторически забележителности, за спа центровете, за местата за настаняване, за културния календар, превоз, логистика, заведения и така нататък Нас на процедура ни няма на картата. Как да си осигуриш клиенти, като никой не знае кой си? Развитието би трябвало да е самодейност на фонда и мениджмънта, тъй като маркетинговата компания ти дава единствено един добър щанд, ти обаче би трябвало да решиш какво да изложиш на него. Освен това договорът е подписан във време, когато таксите за сходна услуга за били доста по-високи. Сега фондът дължи пари по този договор, само че би трябвало да се знае, че сега таксите са доста по-ниски и изискванията би трябвало да се предоговорят. Не съм наясно обаче дали някой във фонда и управата на аеропорта се интересува от това. Повтарям - неуместно е да даваш пари за нещо и да не се интересуват по какъв начин можеш да спечелиш от него. Това при частен собственик на летището не може да се случи.
- В тази връзка по какъв начин ще коментирате последната концепция на община Пловдив тя самата да стане притежател на летището и да поеме ръководството му?
- Меко казано, като странна. С решение на локалния парламент от 2017 година нашият консорциум бе подсилен публично като претендент за летището от община Пловдив. След като в проектите на администрацията е зародило друго, бе редно най-малко да ни уведомят. Когато попитах вносителя на предлагането кое е наложило този поврат, той просто уточни с пръст нагоре. Не знам кое е това горе, само че решението е необичайно. Ако имаше хрумвания по какъв начин да развива аеропорта, община Пловдив можеше от дълго време да ги осъществя посредством фрагментите, които излъчваше в борда на шефовете на летището. Освен това тя дълго време имаше водеща роля и във Фонда за развиване. До момента обаче не сме видели резултатите от тези положителни хрумвания. Има и различен проблем - по какъв начин общинските съветници, които преди година гласоподаваха да поддържат нашия консорциум, в този момент се завъртяха на 180 градуса и взеха решение противоположното? На всичко от горната страна общината на процедура не се преценява със закона, съгласно който откритата процедура по концесия на процедура не е завършила. Надявам се да няма връзка сред новата самодейност на общината и подозренията за подготвяната лична концесия за един авансово определен претендент, която в този момент би трябвало да бъде развалена, тъй като избраникът се е провалил. Ако кметът има нови хрумвания за развиване на летището, беше редно да ги показа с представителите на нашия консорциум, който той самичък е подкрепил преди година. Отделно от това бих го попитал по какъв начин счита да обезпечи нужната инвестиция от 80 млн. евро, с цел да проработи в действителност летището? Ние сме подготвени да потърсим законова опция общината да се включи в ръководството без утежняващи за нея финансови условия, в случай че тя в действителност желае това. За нас в тази ситуация е най-важно сегашната процедура да бъде приключена по законовия метод и той е единствено един - да бъдем поканени да подпишем контракт за концесия като втори класиран претендент. Всичко друго ще е знак за задкулисие.
- Г-н Зайков, консорциумът, който представлявате, бе класиран на второ място в състезанието за концесия на Летище Пловдив. Знаете ли какво се случва с процедурата, откакто първият класиран отхвърли да подпише контракта?
- От 2 месеца нямаме информация какво се случва с процедурата. Концесията е оповестена през 2017 година по остарелия закон, в който ясно е написано по какъв начин би трябвало да се работи в сходни случаи. Законът за концесиите бе изменен тази година, само че и там е написано - откакто процедурата е стартирана по остарелия закон, тя би трябвало да бъде приключена по него. При отвод на първия класиран да подпише контракт би трябвало да бъде поканен вторият. За трети и четвърти не става дума, само че поканата за втория е наложителна. Това е по закон. На процедура обаче се случва нещо друго, а ние единствено можем да гадаем какво. Вече втори месец нямаме пояснение от дирекция „ Концесии “ при Министерството на превоза по какъв начин ще продължи процедурата. В началото имахме някаква връзка, само че в последно време чиновниците даже не подвигат телефона. Входирахме и публично писмо в Министерството, на което съвсем месец към този момент няма отговор!
- Как си обяснявате сходно държание от представителите на министерството?
-Нямам пояснение. Вероятно ставаме очевидци на нов български феномен - персонално направена концесия. Няма друго разумно пояснение, с изключение на цялата процедура да е била подготвяна за избран човек или индивид. И откакто той се е провалил, лобистите не знаят по какъв начин да реагират.
- Говорите за процедура в интерес на китайците от „ Хайнан “?
-За този консорциум, само че не тъкмо за китайците. Първоначално имахме чувството, че на състезанието сме се състезавали с гении. Тяхната планова документи получи 98,5 от 100 вероятни точки. Какво се случи обаче? Тези гении се отхвърлиха. За нас от дълго време е ясно, че китайци в този консорциум нямаше. Обяснението, че след гибелта на изпълнителния шеф обстановката се е усложнила и по тази причина офертата не е доказана, звучи комфортно, само че не е безапелационно. Нито пък мненията, че „ Хайнан “ е имала сложна година в бизнеса и проектите за Пловдив са се трансформирали. Според мен такива проекти в никакъв случай не е имало. Доколкото знам, от " Хайнан " са взели участие единствено с нефинансова апортна вноска. Цялата самодейност е била на Асен Василев и неговите български сътрудници, а китайците са били единствено за помпане на имиджа. По принцип китайците не вършат вложения, те вършат инвазия.
Не укривам, че до момента в който вървеше процедурата, направихме своето изследване посредством компания за икономическо разузнаване. И тя не откри никакви следи за този консорциум. Имаше една записана компания в Германия с 50 евро капитал. После се бе преместила в Холандия на адрес, на който има регистрирани десетки сходни сдружения. На посочения телефон за връзка вдигаше госпожа, която знаеше единствено холандски. Доста несериозно за консорциум, който трябваше да влага в Пловдив 80 млн. евро.
- А вие имате ли подготвеност да отбраните с действителни вложения и дейности своето предложение?
- Разбира се! Нашият бизнес проект е създаден след обстоен разбор на капацитета и изгодите за Пловдив и целия район. Когато бе оповестена процедурата, се събрахме една доста качествена работна група. В нея включихме икономисти, финансисти и авиационни експерти. Всички дружно направихме действителни планове, които почиват на правилен разбор, без да влагаме непотребен оптимизъм в проектите за развиване. Това е районно летище и като такова може да печели и да бъде мощен катализатор за развиването на стопанската система тук. Не приказваме единствено за Пловдив, а за Асеновград, Пампорово и цялата област, както и за прилежащите - Смолянска, Пазарджишка, Хасковска, Кърджалийска, Старозагорска. Според европейските стандарти всеки пасажер, минал през терминалите, остава приблизително 30-35 евро за летището и 350 евро в района. В нашия план залагаме 20 лв. от пасажер за летището и 300 лв. за района. Това е нещо изцяло действително и изпълнимо. При това става дума за пари, които не отиват в банковите сметки, а се движат в стопанската система и основават добавена стойност. Всеки може да пресметне какво значи това при един напълно елементарно изпълним пътникопоток от 300 000 души годишно.
- Конкуренцията от новия концесионер на летище София обаче също не е за подценяване?
- Не, това е несериозно. Не можем да чакаме, че огромните туроператори или лоукост компании ще водят посетители в Пловдив, като ще ги карат да кацат в София, а след това ги лашкат 2 часа и половина с автобусите, с цел да стигнат до локалните хотели. Освен това в последно време софийското летище разчита най-много на бизнес пътуванията и живеещите в чужбина българи и техните фамилии, които летят до Европа и назад. Докато ние залагаме извънредно на туристическите визити. Според разбора за уважавана маркетингова компания капацитетът на района е за към 6,2 млн. туристически визити на година. Представете си какъв брой дребна част от тях би трябвало да спечелим като клиенти на летище Пловдив, с цел да работи то с най-благоприятен потенциал. В същото време не би трябвало да подценяваме и капацитета на летището да обслужва карго полетите. Тук става дума за създаване на карго хъб, който ще даде опция освен за вдишване на товари в Пловдив като последна точка и назад, а за систематизиране и преразпределение на артикули за много по-широк район. В комбиниране с интермодалния терминал, на който се реализира бърз трансфер на товари от жп вагони на камиони, един подобен хъб за транспорт на артикули и по въздуха ще изиграе в действителност забележителна роля за развиването на локалната стопанска система. Тази композиция е по-добра дори от излаза на море, тъй като обезпечава целогодишно бързото придвижване на артикули.
- Защо обаче и този опит за отдаване на концесия на летището забива в девета глуха?
- На процедура това е третият опит за концесия на летището. Първият бе единствено за карго. Тя не съумя. Не съм сигурен дали въобще се стигна до оповестяването. През 2016 бе открита втора, само че не се яви нито един претендент. И последва сегашната, която започва още през 2017 година. На нея се явихме трима претенденти. Единият напълно правомерно бе отхвърлен, а останалите бяхме класирани. От дейностите на министерството обаче ми се коства, че някой има интерес и този опит за концесия да се окаже несполучлив.
- Кой би имал сходен интерес?
-Аз персонално правя оценка като глупави изказванията, че някой на високо държавно равнище не желае Летище Пловдив да се развива, тъй като е единствено на 140 км от софийското и ще му основава конкуренция. По-скоро става дума за ползите на една групичка на приблизително управително равнище в министерството, за която сегашната обстановка с летището е доста комфортна. Защото на процедура 40% от приходите от такси на аеропорта в Пловдив отиват в тази конструкция и обезпечават заплатите, вместо парите да остават тук и да се реинвестират за развиване. Това е дребната игра на чиновника. В същото време обаче е видно, че при настоящия метод на стопанисване и ръководство летището няма бъдеще. Първо - тъй като страната не е най-хубавият собственик, и второ - мениджърският екип няма мотивация да развива аеропорта. Същото се отнася и до кметовете на общините, които вземат участие във Фонда за развиване на летището. Не може да инвестираш едни пари в нещо и да не се интересуваш по какъв начин можеш да спечелиш от личната си инвестиция. Да, има нелош контракт с маркетинговата компания. Контрактът е потребен, тъй като посредством портала на компанията над 2,5 млн. души дневно имат опция да получат информация за Пловдив и района и да ги изберат за своето пътешестване. Отворете страницата обаче и вижте какво има там - една огромна красива фотография на летището и нищо друго - няма данни за културните, естествени и исторически забележителности, за спа центровете, за местата за настаняване, за културния календар, превоз, логистика, заведения и така нататък Нас на процедура ни няма на картата. Как да си осигуриш клиенти, като никой не знае кой си? Развитието би трябвало да е самодейност на фонда и мениджмънта, тъй като маркетинговата компания ти дава единствено един добър щанд, ти обаче би трябвало да решиш какво да изложиш на него. Освен това договорът е подписан във време, когато таксите за сходна услуга за били доста по-високи. Сега фондът дължи пари по този договор, само че би трябвало да се знае, че сега таксите са доста по-ниски и изискванията би трябвало да се предоговорят. Не съм наясно обаче дали някой във фонда и управата на аеропорта се интересува от това. Повтарям - неуместно е да даваш пари за нещо и да не се интересуват по какъв начин можеш да спечелиш от него. Това при частен собственик на летището не може да се случи.
- В тази връзка по какъв начин ще коментирате последната концепция на община Пловдив тя самата да стане притежател на летището и да поеме ръководството му?
- Меко казано, като странна. С решение на локалния парламент от 2017 година нашият консорциум бе подсилен публично като претендент за летището от община Пловдив. След като в проектите на администрацията е зародило друго, бе редно най-малко да ни уведомят. Когато попитах вносителя на предлагането кое е наложило този поврат, той просто уточни с пръст нагоре. Не знам кое е това горе, само че решението е необичайно. Ако имаше хрумвания по какъв начин да развива аеропорта, община Пловдив можеше от дълго време да ги осъществя посредством фрагментите, които излъчваше в борда на шефовете на летището. Освен това тя дълго време имаше водеща роля и във Фонда за развиване. До момента обаче не сме видели резултатите от тези положителни хрумвания. Има и различен проблем - по какъв начин общинските съветници, които преди година гласоподаваха да поддържат нашия консорциум, в този момент се завъртяха на 180 градуса и взеха решение противоположното? На всичко от горната страна общината на процедура не се преценява със закона, съгласно който откритата процедура по концесия на процедура не е завършила. Надявам се да няма връзка сред новата самодейност на общината и подозренията за подготвяната лична концесия за един авансово определен претендент, която в този момент би трябвало да бъде развалена, тъй като избраникът се е провалил. Ако кметът има нови хрумвания за развиване на летището, беше редно да ги показа с представителите на нашия консорциум, който той самичък е подкрепил преди година. Отделно от това бих го попитал по какъв начин счита да обезпечи нужната инвестиция от 80 млн. евро, с цел да проработи в действителност летището? Ние сме подготвени да потърсим законова опция общината да се включи в ръководството без утежняващи за нея финансови условия, в случай че тя в действителност желае това. За нас в тази ситуация е най-важно сегашната процедура да бъде приключена по законовия метод и той е единствено един - да бъдем поканени да подпишем контракт за концесия като втори класиран претендент. Всичко друго ще е знак за задкулисие.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ