"Дневник" стана на 19, разделяйки лъжите от действителността
.инидог тесйантевед сенд авшръван " кинвенД "
Така щеше да наподобява заглавието ни, в случай че беше изписано на прозорците ни и Бастиян Балтазар Букс го гледаше от вътрешността на редакцията към спускащия се мрак, до момента в който си мислеше за Нищото.
" Дневник " навършва през днешния ден деветнайсет години и надали създателите му са допускали, че по този мотив ще би трябвало да припомняме за момчето-воин от романа " Приказка до безкрайност ".
Една прекрасно-тъжна история на писателя Михаел Енде за това по какъв начин мракът настава в главите на хората и неуморно и парче по парче гълтам света на Фантазия, горите, водите, въздуха ѝ. Докато от приказната страна, построена от неограниченото въображение на децата - от 4 до 104-годишните, остава едно последно зрънце светлина, вяра и религия.
За поредна година продължава да се спуска мрак над България. И доста неистини. И доста Нищо.
Нищото наподобява все едно си кьорав, споделя Енде. " А когато попаднете в него, то се полепва по вас и вие се превръщате в заразна болест, от която хората ослепяват и към този момент не могат да разграничат илюзията от действителността. "
Погълнатите от него стартират " да посаждат безумни хрумвания в главите на хората, да разсънват боязън там, където в реалност хората няма от какво да се боят, да ги карат да ламтят за неща, които ги обричат на крах, да им насаждат подозрения там, където няма причина за подозрения, да купуват това, което не им би трябвало, или да ненавиждат това, което не познават, да имат вяра, с цел да се подчиняват, или да се съмняват в това, което може да ги избави. " Да ги карат да ненавиждат хората с фикция и по този начин единствено да усилват потока от неистини, който се излива върху света им.
И най-важното - най-после всички ще имат вяра, че не съществуват такива неща като фантазии за независимост, въображение за човешко достолепие, кураж за правда и вяра, че нещата могат и би трябвало да се трансформират. " Тогава можеш да правиш всичко с такива хора. Какво да правиш с тях? Каквото щеш. Имаш власт над тях. А нищо не може да ти даде по-голяма власт над хората от лъжата. Защото индивидът живее от визиите си. А тях можеш да ги насочваш. "
Не, това не са цитати от българската реалност през 2020 година, а от книга за битката против настъплението на мрака в главите и делата на хората. И не, не сме фаталисти, в противен случай - имаме вяра, че до момента в който е останала някаква светлина в обществото ни, имаме истории и вести за отразяване. А евентуално и по-късно - още през XVII век Джон Милтън сътвори термина darkness visible и концепцията, че и в цялостния мрак може да се вижда - даже в най-безнадеждния кръг на Ада.
Българските медии бяха докарани до прага на професионална и идеологическа революция - нещо, което в никакъв случай не сме желали и откровено ни отвращава. Продължаваме да държим на това създателите и адиторията ни да вършат разлика по кое време и от кой трансформира езика в оръжие и средство за тиражиране на неистини и по кое време думите се употребяват като средство да сплотяват хората и да повдигат самочувствието им, а не да го смачкват.
Знаем, че България заслужава повече от това, което ни заобикаля. Вярваме, че може да го направи по-добре.
" Приказка до безкрайност ", прочее, приключва оптимистично и по същия метод " Дневник " е тук през днешния ден, тъй като хората в редакцията имаме вяра, че Нищото не е всесилно. Надяваме се, че тази религия е споделяна и от тези, които ни четат от години.
Благодарим на всички, които всеки ден отварят " Дневник " с доверие и придирчивост. Ние честваме. Надяваме се, че и вие с нас.
Продължаваме!
Така щеше да наподобява заглавието ни, в случай че беше изписано на прозорците ни и Бастиян Балтазар Букс го гледаше от вътрешността на редакцията към спускащия се мрак, до момента в който си мислеше за Нищото.
" Дневник " навършва през днешния ден деветнайсет години и надали създателите му са допускали, че по този мотив ще би трябвало да припомняме за момчето-воин от романа " Приказка до безкрайност ".
Една прекрасно-тъжна история на писателя Михаел Енде за това по какъв начин мракът настава в главите на хората и неуморно и парче по парче гълтам света на Фантазия, горите, водите, въздуха ѝ. Докато от приказната страна, построена от неограниченото въображение на децата - от 4 до 104-годишните, остава едно последно зрънце светлина, вяра и религия.
За поредна година продължава да се спуска мрак над България. И доста неистини. И доста Нищо.
Нищото наподобява все едно си кьорав, споделя Енде. " А когато попаднете в него, то се полепва по вас и вие се превръщате в заразна болест, от която хората ослепяват и към този момент не могат да разграничат илюзията от действителността. "
Погълнатите от него стартират " да посаждат безумни хрумвания в главите на хората, да разсънват боязън там, където в реалност хората няма от какво да се боят, да ги карат да ламтят за неща, които ги обричат на крах, да им насаждат подозрения там, където няма причина за подозрения, да купуват това, което не им би трябвало, или да ненавиждат това, което не познават, да имат вяра, с цел да се подчиняват, или да се съмняват в това, което може да ги избави. " Да ги карат да ненавиждат хората с фикция и по този начин единствено да усилват потока от неистини, който се излива върху света им.
И най-важното - най-после всички ще имат вяра, че не съществуват такива неща като фантазии за независимост, въображение за човешко достолепие, кураж за правда и вяра, че нещата могат и би трябвало да се трансформират. " Тогава можеш да правиш всичко с такива хора. Какво да правиш с тях? Каквото щеш. Имаш власт над тях. А нищо не може да ти даде по-голяма власт над хората от лъжата. Защото индивидът живее от визиите си. А тях можеш да ги насочваш. "
Не, това не са цитати от българската реалност през 2020 година, а от книга за битката против настъплението на мрака в главите и делата на хората. И не, не сме фаталисти, в противен случай - имаме вяра, че до момента в който е останала някаква светлина в обществото ни, имаме истории и вести за отразяване. А евентуално и по-късно - още през XVII век Джон Милтън сътвори термина darkness visible и концепцията, че и в цялостния мрак може да се вижда - даже в най-безнадеждния кръг на Ада.
Българските медии бяха докарани до прага на професионална и идеологическа революция - нещо, което в никакъв случай не сме желали и откровено ни отвращава. Продължаваме да държим на това създателите и адиторията ни да вършат разлика по кое време и от кой трансформира езика в оръжие и средство за тиражиране на неистини и по кое време думите се употребяват като средство да сплотяват хората и да повдигат самочувствието им, а не да го смачкват.
Знаем, че България заслужава повече от това, което ни заобикаля. Вярваме, че може да го направи по-добре.
" Приказка до безкрайност ", прочее, приключва оптимистично и по същия метод " Дневник " е тук през днешния ден, тъй като хората в редакцията имаме вяра, че Нищото не е всесилно. Надяваме се, че тази религия е споделяна и от тези, които ни четат от години.
Благодарим на всички, които всеки ден отварят " Дневник " с доверие и придирчивост. Ние честваме. Надяваме се, че и вие с нас.
Продължаваме!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ