Александър Дугин: Войната като сверяване с реалността
Информация и действителност
Войната постоянно е сверяване с действителността. Това, което я предшества и съпътства, по предписание има виртуален темперамент и е в случай че не чиста дезинформация (и то от всички страни), то покрай нея. И е съвсем невероятно да се заловен тези тематики и тези, които дават отговор на действителното положение на нещата. Това са законите на връзката сред осведомителната сфера и действителността.
През последните десетилетия пропорциите сред действителност и виртуалност се трансформират в интерес на превъзходството на осведомителната сфера. Тя играе все по-голяма и по-голяма роля в актуалната война. Още през 90-те години Пентагонът създава системи за водене на мрежови войни. На първия стадий ставаше дума просто за увеличение и усилване на смисъла на осведомителните процеси в стандартните военни спорове. Но последователно теорията и практиката (практикувана от американците в Югославия, Ирак, Афганистан и по време на цветните революции в Европа и арабския свят) се развиха толкоз доста, че се появи концепцията, че войната може да бъде извоювана единствено в региона на информацията и това би означавало цялостна победа.
Но отсам започнаха някои проблеми. Тази теза показа прекомерно пресилена картина. Класическите оръжия и обичайните форми на война, в това число партизанските и градските войни, не са изгубили изцяло своето значение и доста постоянно се оказват решаващи. Освен това подмяната на политическите процеси с виртуални също не всеки път води до триумф. Примери за това са неуспехът на плановете Гуайдо, Тихановская или Навални, които доведоха до беден резултат, макар техния „ успех “ във виртуалната сфера.
Срамното бягство на американски войски от Афганистан е още едно ясно удостоверение, че при цялостен надзор над осведомителната сфера в световен мащаб, провалянето може да стане същинският резултат.
Войната е най-хубавата форма на сравнение на виртуалното с действителното. Точно това виждаме през днешния ден в хода на военната интервенция на Русия в Донбас и в Украйна като цяло.
Проблеми на Изток: Ключ към действителността
Това, което Киев, Западът като цяло и даже съветският президент Владимир Путин споделиха в навечерието на началото на интервенцията, бяха виртуални тези. Истинското положение на нещата не беше докладвано - по явни аргументи - от нито една страна. Само няколко дни след началото на интервенцията инспекцията на действителността стана допустима. И когато първият потрес от бързия поток от събития от първите дни отмине ненапълно, можем да оценим всичко, което се случва, релативно обективно.
Ключов фактор е картината на военните дейности в разнообразни райони на Украйна. Именно тук се крият отговорите на главните въпроси, главният от които, несъмнено, е за какво съветският президент Владимир Путин стартира толкоз огромна интервенция в цяла Украйна, макар очевидните разноски за страната.
Най-важното са действителните компликации, пред които са изправени съветските войски и опълченците на ДНР и ЛНР при освобождението на териториите на съответните републики. Тук напредъкът на съветските и проруските сили внезапно контрастира с други елементи на театъра на военните дейности. В северната част на Украйна и в централните региони, в това число териториите, прилежащи към самата столица, дейностите на съветските въоръжени сили са доста по-впечатляващи и сполучливи. Но Изтокът на този декор е избран проблем. И до момента в който доста от победоносните отчети на украински и западни медии по отношение на „ съкрушителните победи “ на въоръжените сили на Украйна в Донбас, в това число завладяването на редица обитаеми места, които преди този момент са били под контрола на ДНР, като Горловка, принадлежат към виртуалната сфера, в цяла Новоросия съветските елементи и милиции са изправени пред сериозна опозиция, пред ефикасната, въпреки и нечовешка тактика за отбрана на градовете с живи щитове и даже контраатаки като обстрела на Донецк.
Доста елементарно преодолявайки съпротивата на въоръжените сили на Украйна и националистически формирования в други райони на Украйна, точно на изток и още по-конкретно в ДНР и ЛНР, както и в Харков, Русия се изправя против мощна опозиция. И това макар че военната интервенция през цялото време беше извършена в оптимален мащаб, в това число с по едно и също време нахлуване в 5 посоки, въздушни удари по военната инфраструктура на съперника в цяла Украйна, решителна блокада на огромни градове и вземането на Киев в пръстен. И макар смазващите триумфи като цяло, военните интервенции в Донбас се развиват доста по-бавно и по-трудно, в сравнение с където и да било другаде. И това макар, че не приказваме за просто подсилване на милицията на ДНР и ЛНР от съветски войски и безусловно превъзходство във въздуха, а за всеобщо присъединяване на съветските военни сили в провеждането на военните интервенции.
Москва заяви истината
Какво следва от това? От това следва съвсем всичко. И най-важното, измежду потока от предвоенна дезинформация, най-близо до същинското положение на нещата бяха изказванията на президента Путин и съветската страна. Това не значи, че нашите хора не прибягват до дезинформация по съответни точки. На война като на война, само че Москва разказа цялостната картина на салдото на силите и геополитическата логичност доста по-реалистично.
Какво се има поради? Ако с пълномащабна военна интервенция, която включва големия боен капацитет на Русия, която е заложила съвсем всичко на карта и към този момент е пожертвала връзките със Запада, с целия напън на съветското нахлуване и увереност на дейностите, в това число проваляне на стратегическите значими обекти, в това число центрове за осведомителна война на цялата територия на съперника, възобновяване на контрола над Донбас се прави с такава компликация, това може да значи единствено едно: точно в Донбас Русия е изправена пред оптималната централизация на въоръжените сили на Украйна и националистически формирования, които са подготвили освен всеки метър територия за дълбока и ефикасна защита, само че и напълно явно - това е явно в този момент! - само че също по този начин са щели да отприщят цялата тази мощност върху ДНР и ЛНР в доста близко бъдеще. И в случай че си представим, че Москва не беше почнала военната интервенция без първо да признае ДНР и ЛНР, тогава освен тези републики не биха могли да устоят на украинската офанзива, само че и поддръжката на Русия за тяхната защита също би била незадоволителна. Ако силите на въоръжените сили на Украйна, съсредоточени на изток, оказват такава гневна опозиция даже по време на пълномащабна военна интервенция, какво щеше да се случи, в случай че ДНР и ЛНР се бяха изправили лице в лице с врага с парализирана или минимална помощ от Москва, принудена да гледа всеки подробност? Съвсем явно е, че в случай че Путин не беше решил да стартира военната интервенция, откакто авансово е признал ДНР и ЛНР, обстановката щеше да се окаже изцяло друга: въоръжените сили на Украйна - макар героизма на ДНР и ЛНР - щяха да завземат тези територии, да подложат локалното население на цялостен геноцид и в възторг от своите „ подвизи “ да тръгнат „ за избавление на Крим “. Веднага или след пауза. А Киев можеше просто да пренебрегне гневните митинги и даже нуклеарните закани от Москва: предала своите, Русия щеше да загуби сериозна тежест.
С други думи, основателят на тази военна интервенция в действителност не беше Путин. Трудно е да се повярва и от другари, и от врагове, само че Москва в действителност нямаше различен избор. Нямаше нищо персонално в решението за започване на военна интервенция. Беше наложително и неизбежно. Това не е остроумен проект или комплицирана тактика: това е директен императив на държавната сигурност и условие за опазване на съветския суверенитет. Без да омаловажаваме заслугите на президента на Русия, на негово място като цяло всеки, като се изключи директен зложелател или цялостен глупак, трябваше да направи тъкмо същото. Москва не можеше да не стартира всеобхватнонастъпление, тъй като без такова не би могла да реализира никакви локални триумфи на територията на Донбас - даже в старите и мизерни граници.
Какво виждат наблюдаващите?
През 2014 година показах формулата по Първи канал на съветската телевизия:
„ Ако Русия загуби Донбас, тя ще загуби и Крим. Ако загуби Крим, тя ще загуби себе си.
Това беше последното ми показване по централните канали, защото се смяташе за " нападателно " и " милитаристично ". Не беше нито едното, нито другото. Тогава просто описвах обективната геополитическа обстановка и нейните неизбежни последствия. Имах, несъмнено, своя – патриотична – позиция, само че не това е въпросът. Това, за което говорех, не беше пропагандна формула, а студено и обективно – научно – ревю на действителното положение на нещата.
Днес всички повтарят тази формула. Само тъй като съдържа истината. Не единствено съветската ни истина, истината като такава, без значение от коя страна я преглеждаме. И Киев мислеше за положението на нещата по безусловно същия метод. И всички изказвания на Киев и Запада за готовността на Русия да предприеме „ инвазия “ имаха предпазен темперамент: в случай че самичък се готвиш за офанзива, обвинявай врага за това. И в случай че цялата международна осведомителна сфера е зад тила ви, тогава обществеността може да повярва във всичко. Никой няма да тръгне да учи действителното положение на нещата по фронтовете, още повече, че всеки наблюдаващ би трябвало да има работа с една от страните, а това към този момент е идеология и заемане на доста характерна геополитическа позиция. Всеки наблюдаващ следи по собствен метод, съгласно своите цивилизационни и политически характерности. Следователно, преди началото на войната, никой не можеше да знае сигурно, че тя е сверяване на действителността.
Защо толкоз късно?
Мнозина през днешния ден си задават горчивия въпрос: за какво толкоз късно? Защо не преди 8 години? Това се отнася и за освобождението на Донбас, и за демилитаризацията и денацификацията на Украйна като цяло, и за затварянето на русофобските медии, и за прехода към суверенна стопанска система в самата Русия. Отговор на всичко това дават компликациите при настъпването на нашите войски във Волноваха, Мариупол, както и степента на подготвеност за водене на война в цяла Източна Украйна. Тезата за Новоросия и съветския свят, които бяха лозунгите на първата съветска пролет, се чу не толкоз в Москва, колкото в Киев и Вашингтон. Западните стратези осъзнаха, че това е съществено и целесъобразно. И те започнаха да се движат към цялостното подчинение на изтока тъкмо сега, в който ние самите спряхме, като начертахме алените си линии - единствено Крим и част от Донбас. Ние спряхме, а те, в противен случай, се заеха с работата. И те се подготвяха за борбата за Новоросия, т.е. за завладяването и геноцида на Донбас, а по-късно и на Крим, неуморно през всичките 8 години.
Днес виждаме какво е душевното положение на киевските управляващи. Дори в настоящето си окаяно състояние, на практика обградени и изгубили цялата си военна инфраструктура, те обезверено упорстват за своята илюзия – виртуалнакартина на света. Много наподобява на чиновниците на “Ехото на Москва” които, апропо, понякога бягаха в Киев. Нима е допустимо такива безумни управници на нацифицирана и милитаризирана Украйна да се плашат единствено от теоретичното потребление на нуклеарно обграждане от Русия при положение на офанзива против Крим? Не ме карайте да се дръзвам. Те не одобряват действителността, че се намират в Киев, компактно заобиколен от съветски войски, в който бушува апетит, буйствам мародери и неонацисти. Щяха ли да бъдат спрени от простите думи на Москва, че „ Крим е наш и завинаги”?.
Путин не е изпреварил историята. Той направи тъкмо това, което беше належащо и неизбежно. А на мен субективно ми се коства, че не е желал това. Нашите войски, несъмнено, са добре готови от 8 години, само че и врагът се е подготвил. И киевската хунта не се срина, а корумпираните украински олигарси не провокираха всеобщи митинги. Украйна не е в най-хубавото положение, само че икономическият крах и общественият колапс са ловко обезщетени от истерична националистическа и русофобска агитация. Сега, апропо, е ясно каква прагматична функционалност изпълнявашетази активност на бясната расистка русофобия. Без нея Украйна нямаше да може да издържи, а циничният Запад одобри ексцесиите като даденост, затваряйки очите си за украинския нацизъм. Никъде не е допустимо, само че в Киев е допустимо. Тъй като без това прозападното, само че изцяло неефективно украинско държавно управление нямаше да оцелее дълго време. Но оцеля. Всичко се срина, а нацизмът и милитаризмът единствено се ускоряваха.
И оттова днешните ни дейности.
Неизбежна и оправдана отбрана
Последното нещо, което Путин искаше да направи, беше да скъса връзките със Запада. И по този начин той толерира либералите в самата Русия – олигарсите, петата колона, културните дейци и икономическия блок в самото държавно управление. Той чудесно разбираше кои са и каква щета нанасят на страната. Но Путин ги резервира като мост за връзка със Запада. Той спря единствено най-крайните форми. Той предприе военната интервенция единствено тъй като нямаше различен излаз. Той следваше единствената допустима линия. Следователно той не просто се колеба, той не искаше нито военна интервенция, нито излаз от актуалната западна цивилизация. Когато приказва непосредствено и почтено за това, те не му имат вяра. Те го считат за следващата дезинформация. А Путин приказва чистата истина.
Това е неизбежна и изцяло разумна отбрана. И освен ретроспективно във връзка с това, което Западът наложи на предходните управници на Русия през 80-те и 90-те години на предишния век, само че тъкмо в този момент в изискванията, които се развиха до февруари 2022 година Разбира се, това не стартира в този момент и повече от тридесет години след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Западът продължи да нападна това, което беше останало. Не стопира за минута. Докато беше допустимо по някакъв метод да се живее с това, Путин живееше. Но пристигна моментът, когато към този момент не беше допустимо. Геополитическото и идеологическото статукво към този момент не е съвместимо с живота на една суверенна страна.
Следователно Русия приказва истината. Естествено, никой няма да повярва. Но се оказва, че в тази ситуация е точно по този начин.
Превод: В. Сергеев
Войната постоянно е сверяване с действителността. Това, което я предшества и съпътства, по предписание има виртуален темперамент и е в случай че не чиста дезинформация (и то от всички страни), то покрай нея. И е съвсем невероятно да се заловен тези тематики и тези, които дават отговор на действителното положение на нещата. Това са законите на връзката сред осведомителната сфера и действителността.
През последните десетилетия пропорциите сред действителност и виртуалност се трансформират в интерес на превъзходството на осведомителната сфера. Тя играе все по-голяма и по-голяма роля в актуалната война. Още през 90-те години Пентагонът създава системи за водене на мрежови войни. На първия стадий ставаше дума просто за увеличение и усилване на смисъла на осведомителните процеси в стандартните военни спорове. Но последователно теорията и практиката (практикувана от американците в Югославия, Ирак, Афганистан и по време на цветните революции в Европа и арабския свят) се развиха толкоз доста, че се появи концепцията, че войната може да бъде извоювана единствено в региона на информацията и това би означавало цялостна победа.
Но отсам започнаха някои проблеми. Тази теза показа прекомерно пресилена картина. Класическите оръжия и обичайните форми на война, в това число партизанските и градските войни, не са изгубили изцяло своето значение и доста постоянно се оказват решаващи. Освен това подмяната на политическите процеси с виртуални също не всеки път води до триумф. Примери за това са неуспехът на плановете Гуайдо, Тихановская или Навални, които доведоха до беден резултат, макар техния „ успех “ във виртуалната сфера.
Срамното бягство на американски войски от Афганистан е още едно ясно удостоверение, че при цялостен надзор над осведомителната сфера в световен мащаб, провалянето може да стане същинският резултат.
Войната е най-хубавата форма на сравнение на виртуалното с действителното. Точно това виждаме през днешния ден в хода на военната интервенция на Русия в Донбас и в Украйна като цяло.
Проблеми на Изток: Ключ към действителността
Това, което Киев, Западът като цяло и даже съветският президент Владимир Путин споделиха в навечерието на началото на интервенцията, бяха виртуални тези. Истинското положение на нещата не беше докладвано - по явни аргументи - от нито една страна. Само няколко дни след началото на интервенцията инспекцията на действителността стана допустима. И когато първият потрес от бързия поток от събития от първите дни отмине ненапълно, можем да оценим всичко, което се случва, релативно обективно.
Ключов фактор е картината на военните дейности в разнообразни райони на Украйна. Именно тук се крият отговорите на главните въпроси, главният от които, несъмнено, е за какво съветският президент Владимир Путин стартира толкоз огромна интервенция в цяла Украйна, макар очевидните разноски за страната.
Най-важното са действителните компликации, пред които са изправени съветските войски и опълченците на ДНР и ЛНР при освобождението на териториите на съответните републики. Тук напредъкът на съветските и проруските сили внезапно контрастира с други елементи на театъра на военните дейности. В северната част на Украйна и в централните региони, в това число териториите, прилежащи към самата столица, дейностите на съветските въоръжени сили са доста по-впечатляващи и сполучливи. Но Изтокът на този декор е избран проблем. И до момента в който доста от победоносните отчети на украински и западни медии по отношение на „ съкрушителните победи “ на въоръжените сили на Украйна в Донбас, в това число завладяването на редица обитаеми места, които преди този момент са били под контрола на ДНР, като Горловка, принадлежат към виртуалната сфера, в цяла Новоросия съветските елементи и милиции са изправени пред сериозна опозиция, пред ефикасната, въпреки и нечовешка тактика за отбрана на градовете с живи щитове и даже контраатаки като обстрела на Донецк.
Доста елементарно преодолявайки съпротивата на въоръжените сили на Украйна и националистически формирования в други райони на Украйна, точно на изток и още по-конкретно в ДНР и ЛНР, както и в Харков, Русия се изправя против мощна опозиция. И това макар че военната интервенция през цялото време беше извършена в оптимален мащаб, в това число с по едно и също време нахлуване в 5 посоки, въздушни удари по военната инфраструктура на съперника в цяла Украйна, решителна блокада на огромни градове и вземането на Киев в пръстен. И макар смазващите триумфи като цяло, военните интервенции в Донбас се развиват доста по-бавно и по-трудно, в сравнение с където и да било другаде. И това макар, че не приказваме за просто подсилване на милицията на ДНР и ЛНР от съветски войски и безусловно превъзходство във въздуха, а за всеобщо присъединяване на съветските военни сили в провеждането на военните интервенции.
Москва заяви истината
Какво следва от това? От това следва съвсем всичко. И най-важното, измежду потока от предвоенна дезинформация, най-близо до същинското положение на нещата бяха изказванията на президента Путин и съветската страна. Това не значи, че нашите хора не прибягват до дезинформация по съответни точки. На война като на война, само че Москва разказа цялостната картина на салдото на силите и геополитическата логичност доста по-реалистично.
Какво се има поради? Ако с пълномащабна военна интервенция, която включва големия боен капацитет на Русия, която е заложила съвсем всичко на карта и към този момент е пожертвала връзките със Запада, с целия напън на съветското нахлуване и увереност на дейностите, в това число проваляне на стратегическите значими обекти, в това число центрове за осведомителна война на цялата територия на съперника, възобновяване на контрола над Донбас се прави с такава компликация, това може да значи единствено едно: точно в Донбас Русия е изправена пред оптималната централизация на въоръжените сили на Украйна и националистически формирования, които са подготвили освен всеки метър територия за дълбока и ефикасна защита, само че и напълно явно - това е явно в този момент! - само че също по този начин са щели да отприщят цялата тази мощност върху ДНР и ЛНР в доста близко бъдеще. И в случай че си представим, че Москва не беше почнала военната интервенция без първо да признае ДНР и ЛНР, тогава освен тези републики не биха могли да устоят на украинската офанзива, само че и поддръжката на Русия за тяхната защита също би била незадоволителна. Ако силите на въоръжените сили на Украйна, съсредоточени на изток, оказват такава гневна опозиция даже по време на пълномащабна военна интервенция, какво щеше да се случи, в случай че ДНР и ЛНР се бяха изправили лице в лице с врага с парализирана или минимална помощ от Москва, принудена да гледа всеки подробност? Съвсем явно е, че в случай че Путин не беше решил да стартира военната интервенция, откакто авансово е признал ДНР и ЛНР, обстановката щеше да се окаже изцяло друга: въоръжените сили на Украйна - макар героизма на ДНР и ЛНР - щяха да завземат тези територии, да подложат локалното население на цялостен геноцид и в възторг от своите „ подвизи “ да тръгнат „ за избавление на Крим “. Веднага или след пауза. А Киев можеше просто да пренебрегне гневните митинги и даже нуклеарните закани от Москва: предала своите, Русия щеше да загуби сериозна тежест.
С други думи, основателят на тази военна интервенция в действителност не беше Путин. Трудно е да се повярва и от другари, и от врагове, само че Москва в действителност нямаше различен избор. Нямаше нищо персонално в решението за започване на военна интервенция. Беше наложително и неизбежно. Това не е остроумен проект или комплицирана тактика: това е директен императив на държавната сигурност и условие за опазване на съветския суверенитет. Без да омаловажаваме заслугите на президента на Русия, на негово място като цяло всеки, като се изключи директен зложелател или цялостен глупак, трябваше да направи тъкмо същото. Москва не можеше да не стартира всеобхватнонастъпление, тъй като без такова не би могла да реализира никакви локални триумфи на територията на Донбас - даже в старите и мизерни граници.
Какво виждат наблюдаващите?
През 2014 година показах формулата по Първи канал на съветската телевизия:
„ Ако Русия загуби Донбас, тя ще загуби и Крим. Ако загуби Крим, тя ще загуби себе си.
Това беше последното ми показване по централните канали, защото се смяташе за " нападателно " и " милитаристично ". Не беше нито едното, нито другото. Тогава просто описвах обективната геополитическа обстановка и нейните неизбежни последствия. Имах, несъмнено, своя – патриотична – позиция, само че не това е въпросът. Това, за което говорех, не беше пропагандна формула, а студено и обективно – научно – ревю на действителното положение на нещата.
Днес всички повтарят тази формула. Само тъй като съдържа истината. Не единствено съветската ни истина, истината като такава, без значение от коя страна я преглеждаме. И Киев мислеше за положението на нещата по безусловно същия метод. И всички изказвания на Киев и Запада за готовността на Русия да предприеме „ инвазия “ имаха предпазен темперамент: в случай че самичък се готвиш за офанзива, обвинявай врага за това. И в случай че цялата международна осведомителна сфера е зад тила ви, тогава обществеността може да повярва във всичко. Никой няма да тръгне да учи действителното положение на нещата по фронтовете, още повече, че всеки наблюдаващ би трябвало да има работа с една от страните, а това към този момент е идеология и заемане на доста характерна геополитическа позиция. Всеки наблюдаващ следи по собствен метод, съгласно своите цивилизационни и политически характерности. Следователно, преди началото на войната, никой не можеше да знае сигурно, че тя е сверяване на действителността.
Защо толкоз късно?
Мнозина през днешния ден си задават горчивия въпрос: за какво толкоз късно? Защо не преди 8 години? Това се отнася и за освобождението на Донбас, и за демилитаризацията и денацификацията на Украйна като цяло, и за затварянето на русофобските медии, и за прехода към суверенна стопанска система в самата Русия. Отговор на всичко това дават компликациите при настъпването на нашите войски във Волноваха, Мариупол, както и степента на подготвеност за водене на война в цяла Източна Украйна. Тезата за Новоросия и съветския свят, които бяха лозунгите на първата съветска пролет, се чу не толкоз в Москва, колкото в Киев и Вашингтон. Западните стратези осъзнаха, че това е съществено и целесъобразно. И те започнаха да се движат към цялостното подчинение на изтока тъкмо сега, в който ние самите спряхме, като начертахме алените си линии - единствено Крим и част от Донбас. Ние спряхме, а те, в противен случай, се заеха с работата. И те се подготвяха за борбата за Новоросия, т.е. за завладяването и геноцида на Донбас, а по-късно и на Крим, неуморно през всичките 8 години.
Днес виждаме какво е душевното положение на киевските управляващи. Дори в настоящето си окаяно състояние, на практика обградени и изгубили цялата си военна инфраструктура, те обезверено упорстват за своята илюзия – виртуалнакартина на света. Много наподобява на чиновниците на “Ехото на Москва” които, апропо, понякога бягаха в Киев. Нима е допустимо такива безумни управници на нацифицирана и милитаризирана Украйна да се плашат единствено от теоретичното потребление на нуклеарно обграждане от Русия при положение на офанзива против Крим? Не ме карайте да се дръзвам. Те не одобряват действителността, че се намират в Киев, компактно заобиколен от съветски войски, в който бушува апетит, буйствам мародери и неонацисти. Щяха ли да бъдат спрени от простите думи на Москва, че „ Крим е наш и завинаги”?.
Путин не е изпреварил историята. Той направи тъкмо това, което беше належащо и неизбежно. А на мен субективно ми се коства, че не е желал това. Нашите войски, несъмнено, са добре готови от 8 години, само че и врагът се е подготвил. И киевската хунта не се срина, а корумпираните украински олигарси не провокираха всеобщи митинги. Украйна не е в най-хубавото положение, само че икономическият крах и общественият колапс са ловко обезщетени от истерична националистическа и русофобска агитация. Сега, апропо, е ясно каква прагматична функционалност изпълнявашетази активност на бясната расистка русофобия. Без нея Украйна нямаше да може да издържи, а циничният Запад одобри ексцесиите като даденост, затваряйки очите си за украинския нацизъм. Никъде не е допустимо, само че в Киев е допустимо. Тъй като без това прозападното, само че изцяло неефективно украинско държавно управление нямаше да оцелее дълго време. Но оцеля. Всичко се срина, а нацизмът и милитаризмът единствено се ускоряваха.
И оттова днешните ни дейности.
Неизбежна и оправдана отбрана
Последното нещо, което Путин искаше да направи, беше да скъса връзките със Запада. И по този начин той толерира либералите в самата Русия – олигарсите, петата колона, културните дейци и икономическия блок в самото държавно управление. Той чудесно разбираше кои са и каква щета нанасят на страната. Но Путин ги резервира като мост за връзка със Запада. Той спря единствено най-крайните форми. Той предприе военната интервенция единствено тъй като нямаше различен излаз. Той следваше единствената допустима линия. Следователно той не просто се колеба, той не искаше нито военна интервенция, нито излаз от актуалната западна цивилизация. Когато приказва непосредствено и почтено за това, те не му имат вяра. Те го считат за следващата дезинформация. А Путин приказва чистата истина.
Това е неизбежна и изцяло разумна отбрана. И освен ретроспективно във връзка с това, което Западът наложи на предходните управници на Русия през 80-те и 90-те години на предишния век, само че тъкмо в този момент в изискванията, които се развиха до февруари 2022 година Разбира се, това не стартира в този момент и повече от тридесет години след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Западът продължи да нападна това, което беше останало. Не стопира за минута. Докато беше допустимо по някакъв метод да се живее с това, Путин живееше. Но пристигна моментът, когато към този момент не беше допустимо. Геополитическото и идеологическото статукво към този момент не е съвместимо с живота на една суверенна страна.
Следователно Русия приказва истината. Естествено, никой няма да повярва. Но се оказва, че в тази ситуация е точно по този начин.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ