Инфлацията тласна Европа към low cost стоките, българите ги гледат с подозрение
Инфлацията стартира да понижава, само че цените няма да спадат доста, а ще се задържат на към този момент по-високи равнища. Това допуска, че извършването на покупки на артикули с по-ниски цени ще се настани трайно измежду потребителите в цяла Европа, което към този момент се трансформира в съзнателен избор и демонстрира нараснала финансова просветеност.
Такива заключения вършат специалистите на BNP Paribas Personal Finance, които показаха обичайното проучване " Обсерватория 2023 ". То е извършено измежду 14 200 души в 15 страни и демонстрира, че на половината от тях покупателната дарба е намаляла.
Реалността към този момент е нискобюджетна
Експертите означават, че преследването на положителната цена от потребителите има разнообразни проявления - през промоциите посредством покупката на артикули, които не са част от бранд, създаването и маркетирането на който значи разноски и по-висока цена, пазаруването на базови модели.
Доскоро в много европейски страни се смяташе, че да купуваш бюджетни артикули (low cost) е унизително, белег за невисок обществен статус, само че това към този момент не е по този начин, означават от банката. " Това към този момент е съзнателен спестовен избор и симптом за финансова просветеност. Това изяснява експанзията на ценово насочения пазар ", разяснява Мария Мангърова, шеф " Продажби и маркетинг " в банката.
Авторите на проучването споделят, че нискобюджетната действителност е добре позната в Европейски Съюз. В България 72% споделят, че знаят доста добре какво се крие зад това разбиране, само че единствено 47% считат, че този бранш е добре развъртян на локалния пазар. Такива обаче от ден на ден навлизат. По данни за 2021 година полската верига евтини артикули по оборот при покупки на облекла, изпреварвайки предходния водач H&M. Това в някаква степен се дължи и на бързото отваряне на доста обекти. Наскоро се разбра и че немската верига с евтини артикули за бита.
Възприятието за това дали тези артикули са положителни варира според от секторите. Българите ги възприемат като опция да ръководство на всекидневните си разноски, до момента в който в Европейски Съюз потребителите гледат на тях като на артикули с добра стойност против парите. Запазва се наклонността в България да се гледа на тези артикули непроменяемо като на такива с по-ниско качество, с небрандирана стока, с взаимни отстъпки.
Според данните от " Обсерватория 2023 " междинната оценка за качеството на нискобюджетните артикули и услуги в България е 6.1 от 10, което е най-ниското равнище за Европа и е доста под междинното от 6.8. Заради спада на покупателната дарба хората ще търсят повече информация за продуктите и ще заобикалят да заплащат за екстри и характерности на продуктите, от които не се нуждаят, считат специалистите.
Изследването демонстрира още, че хората с високи приходи в Европа са по-склонни да купуват нискобюджетни артикули. Според 77% от интервюираните при тези артикули е отстранено всичко, което не е значимо, и се предлага единствено това, което е фактически належащо на хората. Европейците свързват този бизнес модел и с лесни за идентифициране и небрандирани артикули, при които не се заплаща за марка, а единствено за стока.
Според данните от " Обсерватория 2023 " едвам 26% от хората намират потреблението на low cost услуги и артикули за " унизително ", до момента в който останалите 74% настояват, че няма нищо срамно в това. Причината е, че този бизнес модел оказва помощ на хората да запазят равнището си на ползване на фона на предстоящи усложнения - 82% от участниците в изследването споделят, че пазарят в дискаунт магазини, а 77% споделят, че купуват low cost артикули.
Проучването демонстрира, че 67% от хората в Европа имат вяра, че дискаунтърите и бюджетните марки им оказват помощ да подобрят покупателната си дарба. Най-висок е този дял в Португалия и Англия - 77%, а най-нисък в България - 54%.
Според 85% от европейците нискобюджетният модел им разрешава да купуват артикули, които не биха си разрешили другояче, защото са прекомерно скъпи. Позицията, че този бранш е метод за повишение на покупателната дарба с по-ниските си цени, се споделя от 83% от хората.
В желанието си да запазят стандарта си на живот хората пренареждат целите на покупките си. Една от трендовете, които се обрисуват от " Обсерватория 2023 ", е, че от дискаунтъри се пазарят по-често артикули за ежедневна приложимост като храни и дрехи. Според данните през миналата година 41% от европейците по-често са посещавали хранителни дискаунт вериги, а 34% - магазини за нискобюджетна мода.
Българите не харесват прекалено много това
В същото време едвам към 20% от хората чакат повишаване на покупките на нискобюджетни домашен уреди, потребителска електроника, принадлежности за дома и градината, спортни артикули и други артикули за дълготрайна приложимост. Това демонстрира, че в браншове като потребителската електроника хората са по-склонни да влагат повече в по-висок клас техника с по-висока добавена стойност като по-дълга гаранция, опция за ремонт след приключване на гаранцията или подмяна с по-нов модел.
Само 47% от българите споделят, че този бранш е добре развъртян в страната, което е по-ниско от междинното за Европа от 60%.
Едно от най-важните условия за напредък на нискобюджетния пазар в България е да предложи по-добро качество. Според данните от изследването българите са с най-ниска оценка за качеството на дискаунт продуктите и услугите. Докато междинната оценка в Европа е 6.8 от 10, то в България е 6.1. Най-висока е оценката в Румъния - 7.4. Освен това единствено 49% от българите декларират, че когато употребяват такива артикули и услуги, получават положително качество против парите си. Средният % за Европейски Съюз е близо 60. В същото време 51% от българите признават, че low cost продуктите са по-евтини и по тази причина са с по-ниско качество. По този индикатор сме над междинното за Европейски Съюз, което е 43%.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Такива заключения вършат специалистите на BNP Paribas Personal Finance, които показаха обичайното проучване " Обсерватория 2023 ". То е извършено измежду 14 200 души в 15 страни и демонстрира, че на половината от тях покупателната дарба е намаляла.
Реалността към този момент е нискобюджетна
Експертите означават, че преследването на положителната цена от потребителите има разнообразни проявления - през промоциите посредством покупката на артикули, които не са част от бранд, създаването и маркетирането на който значи разноски и по-висока цена, пазаруването на базови модели.
Доскоро в много европейски страни се смяташе, че да купуваш бюджетни артикули (low cost) е унизително, белег за невисок обществен статус, само че това към този момент не е по този начин, означават от банката. " Това към този момент е съзнателен спестовен избор и симптом за финансова просветеност. Това изяснява експанзията на ценово насочения пазар ", разяснява Мария Мангърова, шеф " Продажби и маркетинг " в банката.
Авторите на проучването споделят, че нискобюджетната действителност е добре позната в Европейски Съюз. В България 72% споделят, че знаят доста добре какво се крие зад това разбиране, само че единствено 47% считат, че този бранш е добре развъртян на локалния пазар. Такива обаче от ден на ден навлизат. По данни за 2021 година полската верига евтини артикули по оборот при покупки на облекла, изпреварвайки предходния водач H&M. Това в някаква степен се дължи и на бързото отваряне на доста обекти. Наскоро се разбра и че немската верига с евтини артикули за бита.
Възприятието за това дали тези артикули са положителни варира според от секторите. Българите ги възприемат като опция да ръководство на всекидневните си разноски, до момента в който в Европейски Съюз потребителите гледат на тях като на артикули с добра стойност против парите. Запазва се наклонността в България да се гледа на тези артикули непроменяемо като на такива с по-ниско качество, с небрандирана стока, с взаимни отстъпки.
Според данните от " Обсерватория 2023 " междинната оценка за качеството на нискобюджетните артикули и услуги в България е 6.1 от 10, което е най-ниското равнище за Европа и е доста под междинното от 6.8. Заради спада на покупателната дарба хората ще търсят повече информация за продуктите и ще заобикалят да заплащат за екстри и характерности на продуктите, от които не се нуждаят, считат специалистите.
Изследването демонстрира още, че хората с високи приходи в Европа са по-склонни да купуват нискобюджетни артикули. Според 77% от интервюираните при тези артикули е отстранено всичко, което не е значимо, и се предлага единствено това, което е фактически належащо на хората. Европейците свързват този бизнес модел и с лесни за идентифициране и небрандирани артикули, при които не се заплаща за марка, а единствено за стока.
Според данните от " Обсерватория 2023 " едвам 26% от хората намират потреблението на low cost услуги и артикули за " унизително ", до момента в който останалите 74% настояват, че няма нищо срамно в това. Причината е, че този бизнес модел оказва помощ на хората да запазят равнището си на ползване на фона на предстоящи усложнения - 82% от участниците в изследването споделят, че пазарят в дискаунт магазини, а 77% споделят, че купуват low cost артикули.
Проучването демонстрира, че 67% от хората в Европа имат вяра, че дискаунтърите и бюджетните марки им оказват помощ да подобрят покупателната си дарба. Най-висок е този дял в Португалия и Англия - 77%, а най-нисък в България - 54%.
Според 85% от европейците нискобюджетният модел им разрешава да купуват артикули, които не биха си разрешили другояче, защото са прекомерно скъпи. Позицията, че този бранш е метод за повишение на покупателната дарба с по-ниските си цени, се споделя от 83% от хората.
В желанието си да запазят стандарта си на живот хората пренареждат целите на покупките си. Една от трендовете, които се обрисуват от " Обсерватория 2023 ", е, че от дискаунтъри се пазарят по-често артикули за ежедневна приложимост като храни и дрехи. Според данните през миналата година 41% от европейците по-често са посещавали хранителни дискаунт вериги, а 34% - магазини за нискобюджетна мода.
Българите не харесват прекалено много това
В същото време едвам към 20% от хората чакат повишаване на покупките на нискобюджетни домашен уреди, потребителска електроника, принадлежности за дома и градината, спортни артикули и други артикули за дълготрайна приложимост. Това демонстрира, че в браншове като потребителската електроника хората са по-склонни да влагат повече в по-висок клас техника с по-висока добавена стойност като по-дълга гаранция, опция за ремонт след приключване на гаранцията или подмяна с по-нов модел.
Само 47% от българите споделят, че този бранш е добре развъртян в страната, което е по-ниско от междинното за Европа от 60%.
Едно от най-важните условия за напредък на нискобюджетния пазар в България е да предложи по-добро качество. Според данните от изследването българите са с най-ниска оценка за качеството на дискаунт продуктите и услугите. Докато междинната оценка в Европа е 6.8 от 10, то в България е 6.1. Най-висока е оценката в Румъния - 7.4. Освен това единствено 49% от българите декларират, че когато употребяват такива артикули и услуги, получават положително качество против парите си. Средният % за Европейски Съюз е близо 60. В същото време 51% от българите признават, че low cost продуктите са по-евтини и по тази причина са с по-ниско качество. По този индикатор сме над междинното за Европейски Съюз, което е 43%.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ