Червена лампа за еврозоната: Инфлацията у нас остава висока
Инфлацията у нас остава висока, а темпът, с който се забавя е непълен, с цел да се покрият критериите за приемане на България в еврозоната. В същото време единствено за последния месец от годината банките са раздали нови 407 млн. лева ипотечни заеми, регистрира статистиката на Българска народна банка.
Средният ритъм на закъснение на инфлацията сега е 0.2 процентни пункта и при опазване на тази наклонност България не би могла да одобри еврото след година. Средногодишната инфлация у нас е 8.6%, а с цел да влезем в еврозоната би трябвало да бъде под 4.4%.
Извън външните фактори като пандемията и войната в Украйна, вътрешните фактори, които помпат инфлацията у нас са завимостта на страната от вноса на горива и високата степен на енергоемкост на промишлеността.
" Реакцията на компаниите да не жертват част от облагата си за сметка на непокачване на цените докара до това спираловидно разноските влекат след себе си повишаване на цените ", сподели пред Българска национална телевизия проф. Надя Иванова, учител в Стопанския факултет на СУ.
Ръстът в приходите възпрепятсва антиинфлационните ограничения, а политическата неустойчивост е съдействала за невъзможността от осъществяване на поредна макрополитика и справяне с високите цени. От Българска народна банка показват, че имат подготвеност за още ограничения към банките, с които да се понижи потребитеското търсене и кредитирането, а по този начин и да се понижи инфлацията. Експерти обаче показват подозрение, че тези ограничения могат да окажат влиение, което да отвори пътя на страната към еврозоната от 1 януари 2025 година
" Борбата с инфлацията изисква един по-дълъг времеви лаг и каквито и ограничения да вземем в този момент, не трябва да ги чакаме в границите на идващите няколко месеца до излизането на конвергентния отчет. Тези ограничения са закъснели съгласно мен и трябваше по-смело де работи централната банка ", сподели проф. Надя Иванова.
" Ние ще виждаме средносрочно една много висока инфлация. Всички прогнози на огромните институции - от Европейска комисия, през Световната банка до нашето лично министерство сочи, че ще има растеж в цените от порядъка на 2,3,4%, даже до 2026-2027 година ", уточни Адриан Николов, икономист в Института за пазарна стопанска система.
В кратковременен проект специалистите не чакат изстудяване на имотния пазар у нас.
" Търговските банки ще отреагират на тези ограничения евентуално с малко по-предпазлива и внимателна политика по-отношение на кредитораздаването предвид на балансирането на положението на техните портфейли. Но персонално аз съм черноглед във връзка с това, че пазара на парцели ще претърпи радикална смяна във връзка с цените ", разяснява проф. Надя Иванова.
Този юни България чака конвергетния отчет, който ще уточни дали страната е подготвена за еврото. Ако обаче има ново отсрочване, от Българска народна банка предвиждат неподходящо развиване на инфлацията у нас и ново стягане на ограниченията.
Средният ритъм на закъснение на инфлацията сега е 0.2 процентни пункта и при опазване на тази наклонност България не би могла да одобри еврото след година. Средногодишната инфлация у нас е 8.6%, а с цел да влезем в еврозоната би трябвало да бъде под 4.4%.
Извън външните фактори като пандемията и войната в Украйна, вътрешните фактори, които помпат инфлацията у нас са завимостта на страната от вноса на горива и високата степен на енергоемкост на промишлеността.
" Реакцията на компаниите да не жертват част от облагата си за сметка на непокачване на цените докара до това спираловидно разноските влекат след себе си повишаване на цените ", сподели пред Българска национална телевизия проф. Надя Иванова, учител в Стопанския факултет на СУ.
Ръстът в приходите възпрепятсва антиинфлационните ограничения, а политическата неустойчивост е съдействала за невъзможността от осъществяване на поредна макрополитика и справяне с високите цени. От Българска народна банка показват, че имат подготвеност за още ограничения към банките, с които да се понижи потребитеското търсене и кредитирането, а по този начин и да се понижи инфлацията. Експерти обаче показват подозрение, че тези ограничения могат да окажат влиение, което да отвори пътя на страната към еврозоната от 1 януари 2025 година
" Борбата с инфлацията изисква един по-дълъг времеви лаг и каквито и ограничения да вземем в този момент, не трябва да ги чакаме в границите на идващите няколко месеца до излизането на конвергентния отчет. Тези ограничения са закъснели съгласно мен и трябваше по-смело де работи централната банка ", сподели проф. Надя Иванова.
" Ние ще виждаме средносрочно една много висока инфлация. Всички прогнози на огромните институции - от Европейска комисия, през Световната банка до нашето лично министерство сочи, че ще има растеж в цените от порядъка на 2,3,4%, даже до 2026-2027 година ", уточни Адриан Николов, икономист в Института за пазарна стопанска система.
В кратковременен проект специалистите не чакат изстудяване на имотния пазар у нас.
" Търговските банки ще отреагират на тези ограничения евентуално с малко по-предпазлива и внимателна политика по-отношение на кредитораздаването предвид на балансирането на положението на техните портфейли. Но персонално аз съм черноглед във връзка с това, че пазара на парцели ще претърпи радикална смяна във връзка с цените ", разяснява проф. Надя Иванова.
Този юни България чака конвергетния отчет, който ще уточни дали страната е подготвена за еврото. Ако обаче има ново отсрочване, от Българска народна банка предвиждат неподходящо развиване на инфлацията у нас и ново стягане на ограниченията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ