Годината на голямото поскъпване
Инфлацията ще остане висока през цялата 2022 година и това заплашва приемането на еврото. Докато в Съединени американски щати има проект за повдигане на лихви, Европа отсрочва битката с високите цени. Енергийните цени може и да се укротят, само че храните, суровините и превозът ще продължат похода си нагоре.
В множеството развити страни инфлацията е на равнища, невиждани от 30-40 години. Може да ви звучи единствено като любопитна, въпреки и неприятна статистика, само че не е. Практически към този момент има цяло потомство, което не е прекосявало през сходен скок на цените. Дори в Източна Европа и в България, където спомените от внезапните инфлационни шокове от 90-те години на предишния век след краха на руския блок са ненапълно по-скорошни и много по-болезнени, тогавашните деца към този момент работят и доста от тях имат свои деца.
И в този момент за пръв път в живота на всички тези хора концепцията за ценовата непоклатимост като безспорна даденост е сложена пред тестване. Не единствено те, а и политици, и централни банкери не са се сблъсквали челно с инфлацията и инструментите за реакции може да са поръждясали.
За страховете от неконтролируемо повишаване на артикули и услуги си има причина и тя надалеч не е единствено, че то " изяжда спестяванията ". Голямата инфлацията не е просто следващият обезпокоителен знак - внезапна смяна в цената на парите, които са мерната единица на стопанската система, значи, че за всеки става по-трудно да възнамерява и да си прави бюджет. Представете си, без значение дали произвеждате, търгувате или потребявате нещо, в случай че внезапно сантиметри, литри или килограми стартират да се трансформират всеки месец.
Реклама
Това, че инфлацията се форсира изключително във втората половина на 2021 година, теглена най-много от скъпия ток и горива, към този момент не е вест и към януари 2022 година тя към този момент е 7.5% в Съединени американски щати и 5.1% в еврозоната. Това, че упованията са, растежът да продължи най-малко до пролетта, също към този момент е нещо навсякъде повтаряно.
Новият миг е, че към този момент формалните данни на Национален статистически институт демонстрират годишен растеж на цените, наближаващ двуцифрената територия, а прогноза на Българска народна банка е в идващите месеци индикаторът да навлезе в нея най-малко за несъмнено време. А даже и след известно усмиряване в края на 2022 година упованието на централната банка е той да се свие до равнища към актуалните - 7.5%. Такива дълготрайно повишени стойности на инфлация неизбежно оказват психическо въздействие върху хората и при ръководството на персоналните им финанси, и на бизнесите им. Те всекидневно пораждат инфлационни упования и за бъдещето и има риск да завъртят серпантина от индексиране на цени и заплати, която мъчно може да се прекъсне.
И това ни води към най-голямата заплаха. Инфлацията вместо преходна, може да се окаже, че, един път изпуснатата от бутилката, се е разляла на всички места из тъканта на цялата стопанска система през разнообразни канали - нещо, което икономистите жаргонно назовават вкопана (еntrenched) инфлация. Мантрата на централните банки през по-голямата част на 2021 година беше, че има потрес, който ще отмине, и всичко ще се върне към естественото. Федералният запас и Bank of England към този момент се отхвърлиха от нея и даже и ЕЦБ стартира насилствено да трансформира тона. Но сред това да признаят риска и да се оправят с него има голямо разстояние, още повече че за политиците концепцията сега да се дърпа спирачка на възобновяване на стопанските системи никак не звучи задоволително.
Какво бълбука изпод
Числата, които цитираме като инфлация, в действителност са показатели на потребителските цени (ИПЦ), измервани от националните статистики на другите страни. Това са кошници от артикули и услуги, които, въпреки и с условности и дефекти, би трябвало да отразяват общата смяна на ценовите равнища на нещата, които хората си купуват.
Реклама
А условности и дефекти не е като да няма. Най-малкото в България Национален статистически институт пресмята два показателя - съгласно личната си методология и съгласно хармонизираната, употребена от Евростат. Основната разлика сред двете са другите тегла на стоките и услугите в двата показателя, като жестоко концепцията е, че локалният отразява по-точно покупките на българския консуматор, а европейският е съгласуван със междинните равнища в целия Европейски Съюз. Затова и да вземем за пример в България, където по-голяма част от приходите отиват за храна и битови сметки, те са с по-висока тежест и актуалните скачащи енергийни цени му се отразяват повече. Така да вземем за пример в края на 2021 година измерена през Идеологически подривни центрове, инфлацията е 7.8%, а през ХИПЦ - 6.6%, само че и по принцип локалният измерител всекидневно демонстрира по-високи стойности поради по-голямата тежест на храните, битовите сметки и превоза. Към януари към този момент числата са надлежно 9.1% и 7.7%.
Друг значим миг е, че постоянно повишаването на първични материали или енергоизточници се процежда със закъснение в потребителската инфлация. Причините и периодите за този отсрочен резултат варират по браншове, като зависят да вземем за пример от това до каква степен компаниите са си обезпечили доставки или са хеджирали риска посредством фючърси или други принадлежности. А също и от това какви ресурси от материали и/или наличия, създадени с по-ниска себестойност артикули, имат компаниите и търговците. Проблемите с доставките от 2021 година в този момент принуждават доста компании да попълнят запасите си, като евентуално най-малко в близо време моделите ще са насочени към трупане на повече наличия, с цел да се подсигурява непрестанно произвеждане. Това единствено по-себе си също е инфлационен фактор.
Така че за това каква ще е инфлацията през 2022 година газът и електрическата енергия надалеч не са единствените решаващи фактори. Дори и при тях да се следи спад на годишна база (особено във втората половина на годината, когато към този момент сравнението ще е по отношение на рекордните равнища от предходната есен), промишлеността може да се окаже под натиска на покачващи се цени на главните употребени от тях първични материали или на превоз. Това е в основата и на прогнозата на Българска народна банка, която залага, че към края на 2022 година в действителност при енергийните цени ще има спад от 6.6%, само че той ще бъде помрачен от 14.1% повишаване при храните, и то ще продължи да е главният инфлационен фактор и през 2023 година
За такива опасения има учредения - цените на основни първични материали, и най-много на храни, не престават да порастват и през януари 2022 година Индексът на Световна банка за енергийните цени демонстрира 73.6% годишен растеж, а за неенергийните - 20.5% Но при някои артикули скоковете са фрапантни. Цената на петрола, която се придвижва в съвсем всяко произвеждане, доближава дългогодишни върхове над 95 $ за барел. Медта скача с над 20% и е покрай рекордните равнища, регистрирани по-рано през 2021 година, а алуминият нараства с 50% до равнища, невиждани от 2008 година Памукът е поскъпнал с над 50%, а кафето с над 70%. Повечето зърнени и маслодайни култури също регистрират двуцифрени растежи, а и цената на торовете в края на 2021 година е скочила с над 100% - нещо, което ще се усети при идната годишна продукция. Така че всичко това ще се процежда в цените на крайните артикули в идващите тримесечия.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Енергетика 3 Градове 1 Право 2 Енергетика 3 Отбрана 1 Право 2 Политика 3 Предприемач Реклама
Другото нещо, което може да разпали още повишаване, е самото очакване за инфлация. Логиката е, че в такава среда служащите стартират да чакат приходите им да се индексират. В среда с ниска безработица те имат по-голяма мощ за договаряния с работодателите, като това важи изключително за браншове, където дефицитът на квалифицирани чиновници е по-изострен и надлежно компаниите се конкурират яростно за фрагментите си и са принудени на повече отстъпки, с цел да ги задържат. В страни като България с по-изразени демографски проблеми, това се усеща още по-силно, като да вземем за пример упованията на Българска народна банка са растежът на разноските за труд през 2022 даже да се форсира по отношение на миналата до 7.5%, а безработицата да спадне до 5.1%. Аналогично и държавните управления гледат да компенсират загубата на покупателната мощ на заплатите на държавните чиновници и на пенсиите с повишаване. Така финално резултатът би могъл да завърти серпантина, в която спомагателният приход се придвижва в ползване и оттова в още инфлационен напън.
Ще отмине или ще се развихри
Така разказано, всичко звучи като съвършена стихия, която няма да стихне бързо. Още повече че към настоящите високи равнища и прогнози могат да се прибавят и опасности, които единствено могат да влошат нещата. Най-големият е да се доближи до военни дейности в Украйна и надлежно до блокиране на търговията на Европа с Русия. Евентуални наказания по отношение на Кремъл и контрасанкции посредством прекъсване на доставките на газ биха изстреляли енергийните цени до нови върхове.
Най-често сравненията на икономистите са с края на 70-те години на предишния век, които минаха под знака на високата инфлация и несполучливата и закъсняла битка с нея. Бившият американски финансов министър Лари Съмърс слага началото даже по-рано, през Виетнамската война, която се финансира с великодушни бюджети и без парично стягане. " Притеснен съм от аналогиите сред товa, което се приказва през днешния ден, и което се говореше при започване на 70-те. Хората отхвърляха концепцията, че инфлацията е подбудена от разхлабена парична политика и акцентираха характерни фактори. Обясняваха си я с цената на петрола, с промени в океанските течения, които са довели до смяна на цената на аншоата, която на собствен ред е довела до смяна на цената на зърното. Говореха за разнообразни структурни фактори, както вършат и доста икономисти в този момент. В края на краищата, очевидно през 70-те направихме неточност да не оценим, че нарасналото търсене се демонстрира най-много в нараснала инфлация ", изяснява Съмърс в изявление за The Harvard Gazette.
Това не значи, че тази версия е безалтернативна. Има и доста икономисти, които към момента одобряват, че ценовият потрес е временен и провокиран напълно от несъответствията и спиранията на веригите на доставки след пандемията, като с нормализирането ще отшуми от единствено себе си. Според разбор на вложителя и някогашен шеф на BlackRock Emerging Markets Пламен Моновски дълговите и фондовите пазари по-скоро посочват криза и в случай че се окажат прави " приказките за инфлацията не просто ще секнат, a ще изпитаме странна носталгия за времената на възходящите цени ".
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
В множеството развити страни инфлацията е на равнища, невиждани от 30-40 години. Може да ви звучи единствено като любопитна, въпреки и неприятна статистика, само че не е. Практически към този момент има цяло потомство, което не е прекосявало през сходен скок на цените. Дори в Източна Европа и в България, където спомените от внезапните инфлационни шокове от 90-те години на предишния век след краха на руския блок са ненапълно по-скорошни и много по-болезнени, тогавашните деца към този момент работят и доста от тях имат свои деца.
И в този момент за пръв път в живота на всички тези хора концепцията за ценовата непоклатимост като безспорна даденост е сложена пред тестване. Не единствено те, а и политици, и централни банкери не са се сблъсквали челно с инфлацията и инструментите за реакции може да са поръждясали.
За страховете от неконтролируемо повишаване на артикули и услуги си има причина и тя надалеч не е единствено, че то " изяжда спестяванията ". Голямата инфлацията не е просто следващият обезпокоителен знак - внезапна смяна в цената на парите, които са мерната единица на стопанската система, значи, че за всеки става по-трудно да възнамерява и да си прави бюджет. Представете си, без значение дали произвеждате, търгувате или потребявате нещо, в случай че внезапно сантиметри, литри или килограми стартират да се трансформират всеки месец.
Реклама
Това, че инфлацията се форсира изключително във втората половина на 2021 година, теглена най-много от скъпия ток и горива, към този момент не е вест и към януари 2022 година тя към този момент е 7.5% в Съединени американски щати и 5.1% в еврозоната. Това, че упованията са, растежът да продължи най-малко до пролетта, също към този момент е нещо навсякъде повтаряно.
Новият миг е, че към този момент формалните данни на Национален статистически институт демонстрират годишен растеж на цените, наближаващ двуцифрената територия, а прогноза на Българска народна банка е в идващите месеци индикаторът да навлезе в нея най-малко за несъмнено време. А даже и след известно усмиряване в края на 2022 година упованието на централната банка е той да се свие до равнища към актуалните - 7.5%. Такива дълготрайно повишени стойности на инфлация неизбежно оказват психическо въздействие върху хората и при ръководството на персоналните им финанси, и на бизнесите им. Те всекидневно пораждат инфлационни упования и за бъдещето и има риск да завъртят серпантина от индексиране на цени и заплати, която мъчно може да се прекъсне.
И това ни води към най-голямата заплаха. Инфлацията вместо преходна, може да се окаже, че, един път изпуснатата от бутилката, се е разляла на всички места из тъканта на цялата стопанска система през разнообразни канали - нещо, което икономистите жаргонно назовават вкопана (еntrenched) инфлация. Мантрата на централните банки през по-голямата част на 2021 година беше, че има потрес, който ще отмине, и всичко ще се върне към естественото. Федералният запас и Bank of England към този момент се отхвърлиха от нея и даже и ЕЦБ стартира насилствено да трансформира тона. Но сред това да признаят риска и да се оправят с него има голямо разстояние, още повече че за политиците концепцията сега да се дърпа спирачка на възобновяване на стопанските системи никак не звучи задоволително.
Какво бълбука изпод
Числата, които цитираме като инфлация, в действителност са показатели на потребителските цени (ИПЦ), измервани от националните статистики на другите страни. Това са кошници от артикули и услуги, които, въпреки и с условности и дефекти, би трябвало да отразяват общата смяна на ценовите равнища на нещата, които хората си купуват.
Реклама
А условности и дефекти не е като да няма. Най-малкото в България Национален статистически институт пресмята два показателя - съгласно личната си методология и съгласно хармонизираната, употребена от Евростат. Основната разлика сред двете са другите тегла на стоките и услугите в двата показателя, като жестоко концепцията е, че локалният отразява по-точно покупките на българския консуматор, а европейският е съгласуван със междинните равнища в целия Европейски Съюз. Затова и да вземем за пример в България, където по-голяма част от приходите отиват за храна и битови сметки, те са с по-висока тежест и актуалните скачащи енергийни цени му се отразяват повече. Така да вземем за пример в края на 2021 година измерена през Идеологически подривни центрове, инфлацията е 7.8%, а през ХИПЦ - 6.6%, само че и по принцип локалният измерител всекидневно демонстрира по-високи стойности поради по-голямата тежест на храните, битовите сметки и превоза. Към януари към този момент числата са надлежно 9.1% и 7.7%.
Друг значим миг е, че постоянно повишаването на първични материали или енергоизточници се процежда със закъснение в потребителската инфлация. Причините и периодите за този отсрочен резултат варират по браншове, като зависят да вземем за пример от това до каква степен компаниите са си обезпечили доставки или са хеджирали риска посредством фючърси или други принадлежности. А също и от това какви ресурси от материали и/или наличия, създадени с по-ниска себестойност артикули, имат компаниите и търговците. Проблемите с доставките от 2021 година в този момент принуждават доста компании да попълнят запасите си, като евентуално най-малко в близо време моделите ще са насочени към трупане на повече наличия, с цел да се подсигурява непрестанно произвеждане. Това единствено по-себе си също е инфлационен фактор.
Така че за това каква ще е инфлацията през 2022 година газът и електрическата енергия надалеч не са единствените решаващи фактори. Дори и при тях да се следи спад на годишна база (особено във втората половина на годината, когато към този момент сравнението ще е по отношение на рекордните равнища от предходната есен), промишлеността може да се окаже под натиска на покачващи се цени на главните употребени от тях първични материали или на превоз. Това е в основата и на прогнозата на Българска народна банка, която залага, че към края на 2022 година в действителност при енергийните цени ще има спад от 6.6%, само че той ще бъде помрачен от 14.1% повишаване при храните, и то ще продължи да е главният инфлационен фактор и през 2023 година
За такива опасения има учредения - цените на основни първични материали, и най-много на храни, не престават да порастват и през януари 2022 година Индексът на Световна банка за енергийните цени демонстрира 73.6% годишен растеж, а за неенергийните - 20.5% Но при някои артикули скоковете са фрапантни. Цената на петрола, която се придвижва в съвсем всяко произвеждане, доближава дългогодишни върхове над 95 $ за барел. Медта скача с над 20% и е покрай рекордните равнища, регистрирани по-рано през 2021 година, а алуминият нараства с 50% до равнища, невиждани от 2008 година Памукът е поскъпнал с над 50%, а кафето с над 70%. Повечето зърнени и маслодайни култури също регистрират двуцифрени растежи, а и цената на торовете в края на 2021 година е скочила с над 100% - нещо, което ще се усети при идната годишна продукция. Така че всичко това ще се процежда в цените на крайните артикули в идващите тримесечия.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Енергетика 3 Градове 1 Право 2 Енергетика 3 Отбрана 1 Право 2 Политика 3 Предприемач Реклама
Другото нещо, което може да разпали още повишаване, е самото очакване за инфлация. Логиката е, че в такава среда служащите стартират да чакат приходите им да се индексират. В среда с ниска безработица те имат по-голяма мощ за договаряния с работодателите, като това важи изключително за браншове, където дефицитът на квалифицирани чиновници е по-изострен и надлежно компаниите се конкурират яростно за фрагментите си и са принудени на повече отстъпки, с цел да ги задържат. В страни като България с по-изразени демографски проблеми, това се усеща още по-силно, като да вземем за пример упованията на Българска народна банка са растежът на разноските за труд през 2022 даже да се форсира по отношение на миналата до 7.5%, а безработицата да спадне до 5.1%. Аналогично и държавните управления гледат да компенсират загубата на покупателната мощ на заплатите на държавните чиновници и на пенсиите с повишаване. Така финално резултатът би могъл да завърти серпантина, в която спомагателният приход се придвижва в ползване и оттова в още инфлационен напън.
Ще отмине или ще се развихри
Така разказано, всичко звучи като съвършена стихия, която няма да стихне бързо. Още повече че към настоящите високи равнища и прогнози могат да се прибавят и опасности, които единствено могат да влошат нещата. Най-големият е да се доближи до военни дейности в Украйна и надлежно до блокиране на търговията на Европа с Русия. Евентуални наказания по отношение на Кремъл и контрасанкции посредством прекъсване на доставките на газ биха изстреляли енергийните цени до нови върхове.
Най-често сравненията на икономистите са с края на 70-те години на предишния век, които минаха под знака на високата инфлация и несполучливата и закъсняла битка с нея. Бившият американски финансов министър Лари Съмърс слага началото даже по-рано, през Виетнамската война, която се финансира с великодушни бюджети и без парично стягане. " Притеснен съм от аналогиите сред товa, което се приказва през днешния ден, и което се говореше при започване на 70-те. Хората отхвърляха концепцията, че инфлацията е подбудена от разхлабена парична политика и акцентираха характерни фактори. Обясняваха си я с цената на петрола, с промени в океанските течения, които са довели до смяна на цената на аншоата, която на собствен ред е довела до смяна на цената на зърното. Говореха за разнообразни структурни фактори, както вършат и доста икономисти в този момент. В края на краищата, очевидно през 70-те направихме неточност да не оценим, че нарасналото търсене се демонстрира най-много в нараснала инфлация ", изяснява Съмърс в изявление за The Harvard Gazette.
Това не значи, че тази версия е безалтернативна. Има и доста икономисти, които към момента одобряват, че ценовият потрес е временен и провокиран напълно от несъответствията и спиранията на веригите на доставки след пандемията, като с нормализирането ще отшуми от единствено себе си. Според разбор на вложителя и някогашен шеф на BlackRock Emerging Markets Пламен Моновски дълговите и фондовите пазари по-скоро посочват криза и в случай че се окажат прави " приказките за инфлацията не просто ще секнат, a ще изпитаме странна носталгия за времената на възходящите цени ".
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ