По дирите на индийското орехче
Индийското орехче е измежду подправките, на които рядко се обръща внимание. В старите готварски книги нормално се употребява формулировката „ индийско орехче на върха на ножа ”. Щом нещо може да се събере на върха на ножа, евентуално може и без него. Само че от време на време не може, изключително при някои изискани ястия, в които тъкмо посредством индийското орехче се реализира търсеният благоуханен баланс. Например в класическия сос бешамел.
Индийското орехче (Miristica fragrans) е вечнозелено дърво, което пораства при естествени условия в тропическите зони на Югоизточна Азия. За негова татковина се сочат Молукските острови и Нова Гвинея. Като фалшификация се употребява семката на плода, както и неговата обвивка. На изток то е известно по-скоро като лечебно средство, до момента в който на запад е търсено най-вече като фалшификация. Известни са доста негови лечебни и профилактични свойства. В разнообразни форми (на прахуляк или като етерично масло) се употребява за лекуване на храносмилателни разстройства, бодърствуване, кожни екземи, ревматизъм, стрес и тревога, мускулни и ставни болки. Освен това контролира равнищата на кръвното налягане. Използва се също в парфюмерията и фармацията.
То е една от специфичните съставки в строго защитаваната в загадка рецепта за кока-кола. Ако въпреки всичко решите да се лекувате с индийско орехче, би трябвало да го вършиме доста деликатно, тъй като несъразмерната приложимост (над 10 г) може да бъде рискова. Миристицинът, който се съдържа в него, има халюциногенни свойства с рискови странични резултати. Уврежда черния дроб. Но в случай че е на върха на ножа, както най-често се предлага, то е напълно безобидно и с изключение на добър усет на ястията може да донесе и някои спомагателни изгоди.
Съдбата на тази екзотична фалшификация по необикновен метод следва ритъма на европейската история. Някои от най-ранните сведения за орехчето са от средата на VI век, когато като комерсиална стока то доближава до пазарите на Индия, а съгласно някои източници и до Константинопол. Има известни догадки, че още по-рано римски жреци са горили индийско орехче като тамян в своите религиозни ритуали. Между IX и XI век то последователно се придвижвало от Източна към Западна Европа и е ценено като скъпа фалшификация. Според някои сведения св. Теодор Студит разрешавал на монасите от Студийския манастир в Константинопол да поръсват ястията си с индийско орехче. Звучи разумно, като се има поради, че светецът е произхождал от богато и привикнало на разкош семейство.
За специфичните качества на орехчето написа и немската лечителка света Хилдегард декор Бинген (XII в). По-късно по време на чумните епидемии се е считало, че подправката защищава от заболяването. Което, естествено, засилило интереса. Дълго време търговията държали араби, само че през XV век били изместени от португалски търговци, които колонизирали Молукските острови. През XVII в. монополна позиция заела Холандия, а през XIX век на тяхното място се настанили англичани. Те съумели да засадят орехчето в Гренада, където то към момента е стратегическа суровина и даже участва в знамето на островната страна. Преди това през 1770 година французи създали плантации на остров Мавриций. Така индийското орехче дефинитивно напуснало тропическите гори на Югоизточна Азия. Днес водещи производители са Гренада, Индия, Малайзия, Шри Ланка, Индонезия и Папуа-Нова Гвинея.
В кухнята индийското орехче най-често се употребява като деликатна добавка към супи, сосове, ястия с месо и някои десерти. То, както стана дума, е една от специфичните съставки в класическия сос бешамел. Често се употребява и при ястия с картофи. Съчетава се добре с черен пипер, дафинов лист и магданоз.
Орехчето участва и в някои вълшебен практики на азиатските нации. Ако разрежете едно орехче и си намажете палеца и показалеца и по-късно пипнете банкнотите в портфейла си, това ще ви донесе спомагателни несметни облаги. Как тъкмо ще стане и по-важното - кога, магията не споделя.
Супа с нахут и сметана
Продукти: 200 г нахут, 1,5 л вода, 100 г сметана, 1 с.л. чесън на прахуляк, 1 щипка индийско орехче, 1 ч.л. пикантен червен пипер, 2 с.л. зехтин, 3 с.л. лимонен сок, сол, копър, магданоз.
Нахутът се накисва за една нощ в студена вода. На другия ден се отцежда. Залива се със студена вода и се вари до цялостното му омекване. След това се изважда с решетъчна лъжица и се пасира с малко бульон, зехтина и сметаната. Полученото пюре се връща назад в бульона, който се оставя да поври 5 минути дружно с подправките. Супата се сервира със ситно нарязани копър, магданоз и лимонен сок.
Спаначено руло с хамсия на фурна
Продукти: 500 г спанак, 1 глава лук, 100 г хамсия, сол, щипка индийско орехче, лимонен сок, олио, 1 ч.ч. брашно, 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 3 домата, 1 с.л. настърган кашкавал.
От брашното, яйцето и млякото се подготвя тесто за омлет и се оставя да престои 1 час. За това време спанакът се попарва, отцежда се и се нарязва на едро. Смесва се с настърган лук, черен пипер, сол, индийско орехче, лимонен сок и олио и се задушава.
Отделно се приготвят хамсиите, като се почистват и разделят на части. В тиган със загрято олио се налива малко от приготвеното тесто и върху него се поставят нарязаните късчета домати и хамсии. Отново се залива с тестото и омлетът се изпича от двете страни до златисто.
Така се подготвя и втори омлет. Двата омлета се покриват със спанак, завиват се на рула и се слагат в намазнена форма за печене. Отгоре се заливат с доматен сос и се поръсват с настърган кашкавал. Пекат се на фурна 20 минути.
Крем чорба с праз и целина
Продукти: 2 стръка праз, 6 стръка целина, 1 л вода, сол, черен пипер, индийско орехче, 100 мл коняк, 1 ч.ч. прясно мляко, 2 с.л. олио, 4 яйца, 30 г сирене.
Празът и целината се нарязват на ситно и се задушават няколко минути в горещо олио. Заливат се с топла вода и се варят под похлупак 20 минути. Всичко се пасира. Полученото пюре се овкусява с подправките, разрежда се с прясното мляко и се кипва. Добавя се конякът и ястието ври още няколко минути. Поднася се топло, като всяка порция се украсява с нарязано на четвъртинки твърдо сварено яйце и поръсена с краве сирене.
Печени круши с ром и канела
Продукти: 3 круши, 3 канелени пръчки, 50 г захар, 1 ч.л. канела, половин ч.л. индийско орехче, 2 с.л. масло, 50 мл ром, три зърна карамфил.
Обелените круши се разрязват на половинки по дължина, след което с ножа се оформят сечения по дължината на всяка половинка. Така квалифицираните половинки от круши се поставят в незапалим съд, намазан с масло. Поръсват се с канелата, индийското орехче и захарта. Заливат се с рома. В съда за печене се поставя карамфил и канелени пръчки. Десертът се пече на фурна 20-25 мин при 180 градуса.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Индийското орехче (Miristica fragrans) е вечнозелено дърво, което пораства при естествени условия в тропическите зони на Югоизточна Азия. За негова татковина се сочат Молукските острови и Нова Гвинея. Като фалшификация се употребява семката на плода, както и неговата обвивка. На изток то е известно по-скоро като лечебно средство, до момента в който на запад е търсено най-вече като фалшификация. Известни са доста негови лечебни и профилактични свойства. В разнообразни форми (на прахуляк или като етерично масло) се употребява за лекуване на храносмилателни разстройства, бодърствуване, кожни екземи, ревматизъм, стрес и тревога, мускулни и ставни болки. Освен това контролира равнищата на кръвното налягане. Използва се също в парфюмерията и фармацията.
То е една от специфичните съставки в строго защитаваната в загадка рецепта за кока-кола. Ако въпреки всичко решите да се лекувате с индийско орехче, би трябвало да го вършиме доста деликатно, тъй като несъразмерната приложимост (над 10 г) може да бъде рискова. Миристицинът, който се съдържа в него, има халюциногенни свойства с рискови странични резултати. Уврежда черния дроб. Но в случай че е на върха на ножа, както най-често се предлага, то е напълно безобидно и с изключение на добър усет на ястията може да донесе и някои спомагателни изгоди.
Съдбата на тази екзотична фалшификация по необикновен метод следва ритъма на европейската история. Някои от най-ранните сведения за орехчето са от средата на VI век, когато като комерсиална стока то доближава до пазарите на Индия, а съгласно някои източници и до Константинопол. Има известни догадки, че още по-рано римски жреци са горили индийско орехче като тамян в своите религиозни ритуали. Между IX и XI век то последователно се придвижвало от Източна към Западна Европа и е ценено като скъпа фалшификация. Според някои сведения св. Теодор Студит разрешавал на монасите от Студийския манастир в Константинопол да поръсват ястията си с индийско орехче. Звучи разумно, като се има поради, че светецът е произхождал от богато и привикнало на разкош семейство.
За специфичните качества на орехчето написа и немската лечителка света Хилдегард декор Бинген (XII в). По-късно по време на чумните епидемии се е считало, че подправката защищава от заболяването. Което, естествено, засилило интереса. Дълго време търговията държали араби, само че през XV век били изместени от португалски търговци, които колонизирали Молукските острови. През XVII в. монополна позиция заела Холандия, а през XIX век на тяхното място се настанили англичани. Те съумели да засадят орехчето в Гренада, където то към момента е стратегическа суровина и даже участва в знамето на островната страна. Преди това през 1770 година французи създали плантации на остров Мавриций. Така индийското орехче дефинитивно напуснало тропическите гори на Югоизточна Азия. Днес водещи производители са Гренада, Индия, Малайзия, Шри Ланка, Индонезия и Папуа-Нова Гвинея.
В кухнята индийското орехче най-често се употребява като деликатна добавка към супи, сосове, ястия с месо и някои десерти. То, както стана дума, е една от специфичните съставки в класическия сос бешамел. Често се употребява и при ястия с картофи. Съчетава се добре с черен пипер, дафинов лист и магданоз.
Орехчето участва и в някои вълшебен практики на азиатските нации. Ако разрежете едно орехче и си намажете палеца и показалеца и по-късно пипнете банкнотите в портфейла си, това ще ви донесе спомагателни несметни облаги. Как тъкмо ще стане и по-важното - кога, магията не споделя.
Супа с нахут и сметана
Продукти: 200 г нахут, 1,5 л вода, 100 г сметана, 1 с.л. чесън на прахуляк, 1 щипка индийско орехче, 1 ч.л. пикантен червен пипер, 2 с.л. зехтин, 3 с.л. лимонен сок, сол, копър, магданоз.
Нахутът се накисва за една нощ в студена вода. На другия ден се отцежда. Залива се със студена вода и се вари до цялостното му омекване. След това се изважда с решетъчна лъжица и се пасира с малко бульон, зехтина и сметаната. Полученото пюре се връща назад в бульона, който се оставя да поври 5 минути дружно с подправките. Супата се сервира със ситно нарязани копър, магданоз и лимонен сок.
Спаначено руло с хамсия на фурна
Продукти: 500 г спанак, 1 глава лук, 100 г хамсия, сол, щипка индийско орехче, лимонен сок, олио, 1 ч.ч. брашно, 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 3 домата, 1 с.л. настърган кашкавал.
От брашното, яйцето и млякото се подготвя тесто за омлет и се оставя да престои 1 час. За това време спанакът се попарва, отцежда се и се нарязва на едро. Смесва се с настърган лук, черен пипер, сол, индийско орехче, лимонен сок и олио и се задушава.
Отделно се приготвят хамсиите, като се почистват и разделят на части. В тиган със загрято олио се налива малко от приготвеното тесто и върху него се поставят нарязаните късчета домати и хамсии. Отново се залива с тестото и омлетът се изпича от двете страни до златисто.
Така се подготвя и втори омлет. Двата омлета се покриват със спанак, завиват се на рула и се слагат в намазнена форма за печене. Отгоре се заливат с доматен сос и се поръсват с настърган кашкавал. Пекат се на фурна 20 минути.
Крем чорба с праз и целина
Продукти: 2 стръка праз, 6 стръка целина, 1 л вода, сол, черен пипер, индийско орехче, 100 мл коняк, 1 ч.ч. прясно мляко, 2 с.л. олио, 4 яйца, 30 г сирене.
Празът и целината се нарязват на ситно и се задушават няколко минути в горещо олио. Заливат се с топла вода и се варят под похлупак 20 минути. Всичко се пасира. Полученото пюре се овкусява с подправките, разрежда се с прясното мляко и се кипва. Добавя се конякът и ястието ври още няколко минути. Поднася се топло, като всяка порция се украсява с нарязано на четвъртинки твърдо сварено яйце и поръсена с краве сирене.
Печени круши с ром и канела
Продукти: 3 круши, 3 канелени пръчки, 50 г захар, 1 ч.л. канела, половин ч.л. индийско орехче, 2 с.л. масло, 50 мл ром, три зърна карамфил.
Обелените круши се разрязват на половинки по дължина, след което с ножа се оформят сечения по дължината на всяка половинка. Така квалифицираните половинки от круши се поставят в незапалим съд, намазан с масло. Поръсват се с канелата, индийското орехче и захарта. Заливат се с рома. В съда за печене се поставя карамфил и канелени пръчки. Десертът се пече на фурна 20-25 мин при 180 градуса.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ