Индия се разходи по Луната!: Чандраян-3 с първи стъпки по лунната повърхност
Индийският луноход направи първите си стъпки по лунната повърхнина ден откакто страната влезе в историята, като стана първата, която кацна наоколо до южния полюс.
Марсоходът " Чандраян-3 " " слезе " от спускаемия модул и " Индия се разноски по Луната! " , заяви галактическата организация. Спускаемият уред " Викрам " сполучливо се приземи, както беше планувано, в сряда вечерта.
С това Индия се причислява към елитния клуб на страните, постигнали меко кацане на Луната, след Съединени американски щати, някогашния Съветски съюз и Китай.
Chandrayaan-3: India lunar rover Pragyaan takes a walk on the Moon
— BBC News (World) (@BBCWorld)
26-килограмовият роувър, наименуван Прагяан (санскритска дума за мъдрост), беше пренесен на Луната от спускаемия модул " Викрам ".
След като прахът, вдигнат от кацането предходната вечер, се уталожи, панелите от едната страна на " Викрам " се отвориха, с цел да се разгърне рампа, която да разреши на " Прагяан " да се спусне на лунната повърхнина.
Сега той ще обикаля скалите и кратерите, събирайки значими данни и изображения, които ще бъдат изпратени на Земята за разбор .
„ Прагяан “ носи два научни инструмента, които ще се опитат да открият какви минерали има на лунната повърхнина и да изследват химическия състав на почвата.
„ Прагяан “ ще комуникира единствено със спускаемия уред, който ще изпраща информацията на орбиталния уред от " Чандраян-2 " - който към момента обикаля Луната - с цел да я съобщи на Земята за разбор.
Индийската организация за галактически проучвания (Isro) съобщи, че марсоходът ще се движи със скорост 1 см в секунда - с всяка стъпка той ще оставя върху повърхността на Луната и отпечатък от логото и емблемата на Isro, щамповани върху шестте му колела.
Chandrayaan-3: India lunar rover Pragyaan takes a walk on the Moon
— BBC Science News (@BBCScienceNews)
Кацането съответствува с началото на лунния ден - един ден на Луната се равнява на 28 дни на Земята и това значи, че спускаемият уред и марсоходът ще разполагат с 14 дни слънчева светлина, с цел да заредят батериите си.
След настъпването на нощта те ще се разредят и ще спрат да работят. Все още не е ясно дали те ще се върнат към живот, когато стартира идващият лунен ден.
Спускаемият уред носи и няколко научни инструмента, които ще оказват помощ да се откри какво се случва на повърхността на Луната, както и над и под нея.
Смята се, че на Луната се намират значими минерали, само че една от главните цели на " Чандраян-3 " е да търси вода - учените настояват, че в големите кратери в региона на южния полюс, които са непрекъснато в сянка, се намира лед, който би могъл да поддържа човешкото обитаване на Луната в бъдеще.
Той би могъл да се употребява и за доставяне с гориво на галактическите кораби, които се насочат към Марс и други далечни дестинации.
В сряда напрегнати моменти предшестваха кацането, когато спускаемият уред стартира несигурното си втурване. Скоростта на спускаемия уред последователно бе понижена от 1,68 км в секунда съвсем до нула, което му разреши да извърши меко кацане на лунната повърхнина.
After India's successfully landed on the moon's south pole on Wednesday evening, the Indian Space Research Organisation () has confirmed that the rover placed with the craft has rolled out onto the lunar surface.
— Economic Times (@EconomicTimes)
Историческият миг беше посрещнат с тържества в цялата страна, а министър-председателят Нарендра Моди съобщи, че " Индия към този момент е на Луната " и че " ние достигнахме там, където никоя друга страна не би могла " .
Кацането стана единствено няколко дни откакто съветският галактически транспортен съд " Луна-25 " излезе от надзор и се разруши в Луната.
Катастрофата също по този начин сложи в центъра на вниманието сложния терен в региона на южния полюс, където повърхността е " доста неравна " и " цялостна с кратери и камъни " .
Втората лунна задача на Индия, която също се опита да кацне меко там през 2019 година, беше несполучлива - спускаемият уред и марсоходът ѝ бяха унищожени, макар че орбиталният ѝ уред оцеля. Той продължава да обикаля Луната и през днешния ден и оказва помощ на спускаемия уред " Викрам " да изпраща фотоси и данни на Земята за разбор.
India took a " walk on the Moon " with the successful deployment of the Pragyan rover on the lunar surface today
— IndiaToday (@IndiaToday)
Индия не е единствената страна, която е насочила взор към Луната - ползата към нея в международен мащаб нараства, като в близко бъдеще към лунната повърхнина ще се насочат доста други задачи. А учените споделят, че към момента има какво да се разбере за Луната, която постоянно е описвана като врата към дълбокия Космос.
Марсоходът " Чандраян-3 " " слезе " от спускаемия модул и " Индия се разноски по Луната! " , заяви галактическата организация. Спускаемият уред " Викрам " сполучливо се приземи, както беше планувано, в сряда вечерта.
С това Индия се причислява към елитния клуб на страните, постигнали меко кацане на Луната, след Съединени американски щати, някогашния Съветски съюз и Китай.
Chandrayaan-3: India lunar rover Pragyaan takes a walk on the Moon
— BBC News (World) (@BBCWorld)
26-килограмовият роувър, наименуван Прагяан (санскритска дума за мъдрост), беше пренесен на Луната от спускаемия модул " Викрам ".
След като прахът, вдигнат от кацането предходната вечер, се уталожи, панелите от едната страна на " Викрам " се отвориха, с цел да се разгърне рампа, която да разреши на " Прагяан " да се спусне на лунната повърхнина.
Сега той ще обикаля скалите и кратерите, събирайки значими данни и изображения, които ще бъдат изпратени на Земята за разбор .
„ Прагяан “ носи два научни инструмента, които ще се опитат да открият какви минерали има на лунната повърхнина и да изследват химическия състав на почвата.
„ Прагяан “ ще комуникира единствено със спускаемия уред, който ще изпраща информацията на орбиталния уред от " Чандраян-2 " - който към момента обикаля Луната - с цел да я съобщи на Земята за разбор.
Индийската организация за галактически проучвания (Isro) съобщи, че марсоходът ще се движи със скорост 1 см в секунда - с всяка стъпка той ще оставя върху повърхността на Луната и отпечатък от логото и емблемата на Isro, щамповани върху шестте му колела.
Chandrayaan-3: India lunar rover Pragyaan takes a walk on the Moon
— BBC Science News (@BBCScienceNews)
Кацането съответствува с началото на лунния ден - един ден на Луната се равнява на 28 дни на Земята и това значи, че спускаемият уред и марсоходът ще разполагат с 14 дни слънчева светлина, с цел да заредят батериите си.
След настъпването на нощта те ще се разредят и ще спрат да работят. Все още не е ясно дали те ще се върнат към живот, когато стартира идващият лунен ден.
Спускаемият уред носи и няколко научни инструмента, които ще оказват помощ да се откри какво се случва на повърхността на Луната, както и над и под нея.
Смята се, че на Луната се намират значими минерали, само че една от главните цели на " Чандраян-3 " е да търси вода - учените настояват, че в големите кратери в региона на южния полюс, които са непрекъснато в сянка, се намира лед, който би могъл да поддържа човешкото обитаване на Луната в бъдеще.
Той би могъл да се употребява и за доставяне с гориво на галактическите кораби, които се насочат към Марс и други далечни дестинации.
В сряда напрегнати моменти предшестваха кацането, когато спускаемият уред стартира несигурното си втурване. Скоростта на спускаемия уред последователно бе понижена от 1,68 км в секунда съвсем до нула, което му разреши да извърши меко кацане на лунната повърхнина.
After India's successfully landed on the moon's south pole on Wednesday evening, the Indian Space Research Organisation () has confirmed that the rover placed with the craft has rolled out onto the lunar surface.
— Economic Times (@EconomicTimes)
Историческият миг беше посрещнат с тържества в цялата страна, а министър-председателят Нарендра Моди съобщи, че " Индия към този момент е на Луната " и че " ние достигнахме там, където никоя друга страна не би могла " .
Кацането стана единствено няколко дни откакто съветският галактически транспортен съд " Луна-25 " излезе от надзор и се разруши в Луната.
Катастрофата също по този начин сложи в центъра на вниманието сложния терен в региона на южния полюс, където повърхността е " доста неравна " и " цялостна с кратери и камъни " .
Втората лунна задача на Индия, която също се опита да кацне меко там през 2019 година, беше несполучлива - спускаемият уред и марсоходът ѝ бяха унищожени, макар че орбиталният ѝ уред оцеля. Той продължава да обикаля Луната и през днешния ден и оказва помощ на спускаемия уред " Викрам " да изпраща фотоси и данни на Земята за разбор.
India took a " walk on the Moon " with the successful deployment of the Pragyan rover on the lunar surface today
— IndiaToday (@IndiaToday)
Индия не е единствената страна, която е насочила взор към Луната - ползата към нея в международен мащаб нараства, като в близко бъдеще към лунната повърхнина ще се насочат доста други задачи. А учените споделят, че към момента има какво да се разбере за Луната, която постоянно е описвана като врата към дълбокия Космос.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ